Решение по дело №1340/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………/…………10.2020 год., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ИВЕЛИНА СЪБЕВА  

                          ЧЛЕНОВЕ:      КОНСТАНТИН ИВАНОВ    

                                     МАЯ НЕДКОВА  

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 1340 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.М. ***, подадена чрез процесуален представител адв. К. Ж. *** срещу Решение № 945/25.02.2020 год., постановено по гр. дело № 8078/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от ищеца (настоящ въззивник) Д.Х.М. *** отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.432 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“/“Бриз“/ № 516, с площ от 871 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.2563.244; 10135.2563.1886; 10135.2563.243 и 10135.2563.1973.

           В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, относими за правния спор, както и до неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което и решението е и необосновано. Неправилен е изводът на съда, че щом като в разписния лист към КП от 1956 год. за собственик на имота е бил вписан ГНС – Варна то имотът е държавна собственост. Навежда, че вписването в регистъра към КП на едно лице като собственик на даден имот не го легитимира като такъв, още повече, че в случая в регистъра към КП от 1956 год. липсва посочен документ, въз основа на който държавата се легитимира като собственик на имота.

           Оспорен е и изводът на съда, че към 05.11.1999 год. процесният имот е бил предвиден за жилищно строителство, съгласно ЧЗРП, одобрен със Заповед № Г-83/04.08.1999 год., тъй като по делото нямало данни тази заповед да е влязла в сила. Твърди се също, че по делото е установено, че към момента на влизане в сила на нормата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е действал ЗРП от 1982 год., според който процесният имот е бил отреден за „Консулски жилища“ – Дипломатически корпус. Консулските жилища са предназначени за ползване от длъжностни лица, а не за задоволяване на жилищни нужди на гражданите, каквото е изискването на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Счита, че нормата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС не следва да се тълкува разширително, поради което и изводът на районния съд, който е приравнил отреждането на имота за консулски жилища с отреждане за жилищно строителство е неправилен.

           Не са обсъдени и ангажираните от ищеца доказателства за осъществявано владение върху имота от него и неговия наследодател.

           Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен.

           В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

           В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, писмен отговор от община Варна не е подаден.

           В съдебно заседание въззиваемият – община Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

           Съдът съобрази следното:

           Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Д.Х.М. *** отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че община Варна не е собственик на поцземлен имот с идентификатор 10135.2563.432 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“/“Бриз“/ № 516, с площ от 871 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.2563.244; 10135.2563.1886; 10135.2563.243 и 10135.2563.1973.

           В исковата молба са наведени следните твърдения:

          Ищецът Д.Х.М. *** е собственик на процесния имот по давност с начало на владението 08.09.2003 год. Владението върху горния имот получил от баща си Х.М.К., б. ж. на гр. Варна, починал на 08.09.2003 год. През 60-те години на миналия век имотът е бил отдаван под наем на бащата на ищеца от общинското предприятие „Ремонтстрой“, впоследствие е бил продаден на баща му от същото общинско предприятие, но ищецът не разполагал с договора за продажба на имота. В имота има постройка. Ищецът твърди, че от 08.09.2003 год., т. е., след смъртта на баща му и до настоящия момент упражнява владение върху имота, заплаща данъците за него, както и консумативните разходи за ел. енергия и ВиК. В кадастралния регистър към КК на гр. Варна имотът е записан на бащата на ищеца, а в община Варна, Дирекция „МДТ“ е записан на името на ищеца и сестра му Светла Христова Петрова, въз основа на подадена на 23.01.2004 год. декларация. През 2017 год. ищецът предприел действия да се снабди с нот. акт за собственост на имота по обстоятелствена проверка; подал заявление рег. № АУ051932ВН_005ВН/13.06.2017 год., в което Община Варна удостоверила, че за имота няма съставен АДС, няма извършено отчуждаване и възстановяване по реда и условията на ЗВСВНОИ по ЗПИМ, ЗТСУ и др. Областна администрация – Варна удостоверила, че за имота няма съставен АДС. След като ищецът подал заявлението Община Варна съставила АОС № 9633/21.09.2017г., с който имотът бил актуван като общински на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, обн. ДВ, бр. 96/05.11.1999 год. Ищецът оспорва община Варна да е собственик на имота. Ищецът оспорва имотът да е бил отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините към датата на влизане на ЗИД на ЗОбС, обн. ДВ, бр. 96/05.11.1999 год. в сила; оспорва имотът да е бил държавна собственост. Сочи, че АОС няма правопораждащо действие, а констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява конкретно придобивно основание. Оспорва община Варна да е собственик на имота.  

 В условията на евентуалност твърди, че имотът е бил включен в активите на общинското предприятие „Ремонтстрой“, поради което и не е общинска собственост съгласно нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОбС.         

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът община Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди, че процесният имот е бил държавна собственост и е станал общинска собственост по силата на закона - §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОбС обн. ДВ бр. 96/05.11.1999 год., като още през 2011 год. на ищеца е било издадено удостоверение, че имотът е общински. Навежда, че към датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОбС обн. ДВ бр. 96/05.11.1999 год. за процесния имот са действали ЗРП на 21-ви микрорайон /ж. к. “Бриз“/ по плана на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993г., според който план имотът е отреден за жилищно строителство и ЧИЗРП, одобрено със Заповед № Г-83/04.08.1999г., според който имотът е отреден за жилищно строителство – изграждане на триетажни жилищни сгради. Ответникът оспорва имотът да е бил закупен от наследодателя на ищеца; доказателства за това липсвали. Твърди, че имотът е бил държавен, бил е отдаван под наем на наследодателя на ищеца, което е в подкрепа на извода, че имотът е бил държавен. Бащата на ищеца – Х.М.К. е бил включен в списъка на активните борци, на които са били раздадени парцели за обработване. Впоследствие, през 1989 г., по повод реализиране на предвиденото с действащия тогава ЗРП мероприятие – изграждане на консулски жилища в 21-ви подрайон по плана на гр. Варна е предприета процедура по отчуждаване на имотите, в рамките на която на 12.07.1989 год. лично Х.М.К. е подал молба-декларация, в която е заявил, че имотът му е бил даден за ползване през 1963 г. като активен борец, „за да си продължи живота на чист въздух“, а впоследствие започнал да плаща наем, съгласно договор. Твърди се още, че във връзка с отчуждителната процедура е издаден оценителен протокол от 06.06.1989 год., според който на Х.М.К. били оценени единствено подобрения и насаждения в дадения му за ползване имот.

           Твърди, че ищецът не е придобил собствеността върху имота по давност предвид нормата на чл. 86 ЗС и на §1 от ЗД на ЗС. С последната цитирана норма давността по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост е спряна до 31.12.2022 год., поради което и в полза на ищеца не е изтекъл установения в чл. 79 ЗС срок.

           Оспорва и твърденията на ищеца, че имотът е бил включен в капитала на търговско дружество.

           По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му. Претендира присъждане на разноски.

           В съдебно заседание ищецът поддържа иска си, а ответникът поддържа подадения писмен отговор.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           От удостоверение за наследници № 19770/20.07.2015 год., изд. от община Варна е видно, че ищецът е наследник по закон (син) на Христо М. ***, починал на 08.09.2003 год.

           От разписен лист към КП на „Крайбрежието“ от 1958 год. е видно, че

Имот с пл. № 1984 год. е записан на ГНС.

           С Договор за отдаване под наем на държавен нежилищен имот от 16.12.1976г. „Ремонтстрой“ е отдало под наем на  Х.М.К. хавра от 1000 кв. м. в местност „Свети Никола“, гр. Варна.

           Видно от списък на л. 84 от делото на РС-Варна на активни борци, които обработват имоти, Х.М.К. е вписан под № 15 – обработва хавра от 1000 кв. м. в местност „Свети Никола“. 

           Съгласно докладна записка от 03.04.1989г. на Директора на СД “Изграждане на селищни системи“ Варна относно откриване на производство по отчуждаване на имоти по реда на ЗТСУ (отм.), със ЗРП на гр. Варна в 21-ви подрайон е предвидено изграждане на Консулски жилища, за което е необходимо да се отчуждят посочените в същата имоти, сред които е и имот с пл. № 1901.

С молба –декларация от 24.04.1989 г. Х.М.К. и Н.Д.К.са заявили, че барака, лозе и овощна градина от 1000 кв. м. в м-ст „Свети Никола“, който се отчуждава за строеж, не е отчужден, не е национализиран, не е конфискуван. Отправено е искане да им бъде даден за ползване равностоен имот. Посочено е още в обсъжданата декларация, че имотът им е бил даден за ползване през 1962 година като активни борци, впоследствие прехвърлен към „Жилфонд“ със заплащане на наем от тяхна страна.

На 06.06.1989 год. е съставен Оценителен протокол за оценка на подобренията и насажденията в имот с пл. № 1901 по плана на 21-ви подрайон на гр. Варна, който се ползва под наем от Х.М.К. съгласно договор от 16.07.1976 год.  

           С решение от 28.06.1989 год. на ОбНС – Варна по протокол № 8/28.06.1989 год., т. 97-2, на основание Указ 56 е образувана общинска фирма с общинско имущество с наименование „Ремонтстрой- Жилфонд“ – Варна, правоприемник на стопанското предприятие БКС „Ремонтстрой и жилфонд“ – Варна. С решение от 13.07.1989 год. по ф. д. № 435/1989 год. по описа на ОС-Варна е вписана в регистъра на държавните и общинските фирми и фирмите на обществените организации общинската фирма с общинско имущество с наименование „Ремонтстрой-жилфонд“ гр. Варна. Устанвният фонд на фирмата е общинско имущество в размер на 141 800 лева, което тя получава като правоприемник на прекратеното стопанско предприятие БКС „Ремонтстрой и жилфонд“ гр. Варна по баланса му към 30.05.1989 год.

           С решение на ОбС – Варна от 16.12.1992 год. общинската фирма „Ремонтстрой-жилфонд“ гр. Варна е преобразувана в търговско дружество с общинско имущество „Ремонтстрой“ ЕООД-Варна, вписано в Търговския регистър с решение от 16.03.1993 год. по ф. д. № 1692/1993 год. на Ос-Варна.

           С Акт за общинска собственост  №9633/ 21.09.2017г., е актуван като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС, поземлен имот с идентификатор 10135.2563.432 с площ от 871 кв. м.с местонахождение гр.Варна, ж.к. Бриз, местност „Свети Никола“. 

           Съгласно Удостоверение от 12.06.2017 год, издадено от община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“, ПИ с идентификатор 10135.2563.432 по КК на гр. Варна е деклариран от Д.Х.М. и С.Х.П.с декларация от 23.01.2004 год. и за него няма неплатени изискуеми задължения.

           От  представените на л. 10-14 от делото на РС-Варна доказателства  (извлечения за фактури и плащания изд. от „Енерго – Про Продажби“ АД-Варна) е видно, че имотът е електроснабден с титуляр на партидата за електричество –  Д.Х.М..

           Съгласно Удостоверение от Община Варна от 10.10.2017г., до дата 01.06.1996 год. за  имот с  идентификатор 10135.2563.432 няма съставен АДС, няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ и др.

           В същият смисъл е и удостоверение от 22.11.2017 год.,  издадено от областния управител на област Варна, според което за ПИ с идентификатор 10135.2563.432 по КК на гр. Варна, за периода от 01.06.1996 год. до издаване на удостоверението няма съставен акт за държавна собственост.

           От заключението на СТЕ от 19.11.2019 год. (л. 130-138 от делото на РС-Варна), неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, се установява следното: За територията, в която попада процесният имот, са действали следните планове: Топографо- геодезически план на „Крайбрежието“, гр. Сталин от 1956 г., по който процесният имот попада в (респ. е част от) имот с пл. № 1984, имотът е земеделски и се ползва за нива, в разписния лист към плана имотът е записан на ГНС. Регулационен план от 1959 г., по който процесният имот, като част от имот с пл. № 1984 по КП от 1956 год. попада в парцели VІ Д.ържавен), VІІ Д.ържавен), в кв. 1177, част от имота попада в улица, а друга част – в квартал 1067 (скица – приложение № 2 към заключението). По РП от 1959 год. теренът, в който попада процесният имот, е предвиден за жилищно строителство. Регулационен план от 1967 год., по който процесният имот е в жилищна територия, отредена за мероприятие на Министерството на външните работи – Дипломатически корпус (скица-приложение № 3 към заключението). По КП на местност „Свети Никола“ и местност „Акчелар“ от 1977 год. процесният имот е заснет като имот с пл. № 1901, ползва се за лозе, с вписан собственик в разписния лист към КП – Г. Н. С.

           По РП на 21-ви микрорайон гр. Варна от 1982 год., одобрен със Заповед №  114/01.09.1982 год., имотът с пл. № 1901 по КП от 1977 год. попада в парцел, отреден за изграждане на „консулски жилища“.

           Въз основа на кадастралния план от 1977 год. е изработен ЗРП на 21-ви микрорайон на гр. Варна, одобрен със Заповед № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна, според който парцелът, отреден за „консулски жилища“ отпада и за съставляващите го поземлени имоти за отредени парцели за жилищно строителство. За имот с пл. № 1901 по КП от 1977 год. са отредени два парцела за жилищно строителство – парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 (скица – приложение № 4 към заключението).

           Със Заповед № Г-83/04.08.1999г. на Кмета на Община Варна е одобрено ЧИЗРП за част от кв. 42 на 21-ви микрорайон по плана на гр. Варна, според което отпада част от отредения за „консулски жилища“ парцел и няколко парцела, включително и парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 се отреждат за строителство на триетажни жилищни сгради.

            Според заключението, към 05.11.1991 год. е действал ЗРП от 1982 год., по който план теренът, в който попада процесният имот, е отреден за „консулски жилища“.

           Според изявленията на вещото лице в съдебното заседание от 27.11.2019 год., ЗРП на 21-ви микрорайон по плана на гр. Варна, одобрен със заповедта № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна, е влязъл в сила през 2007 год. Този извод вещото лице обосновава с обстоятелството, че през 1999 год. е одобрен ЧИЗРП за част от кв. 42 на 21-ви микрорайон по плана на гр. Варна, като изменението засяга и парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42, отредени за имот с пл. № 1901 по КП от 1977 год, т. е., изработването и одобряването на ЧИЗРП със заповедта от 1999 год. е било поради това, че ЗРП от 1993 год. не е бил влязъл в сила. Според вещото лице може да се приеме, че РП на 21-ви микрорайон на гр. Варна от 1982 год. е бил в сила за процесния имот до 2007 год. защото ЗРП от 1993 год. е бил одобрен, но не е влязъл в сила.

            Според заключението на допълнителната СТЕ от 04.02.2020 год. липсват данни за съставени актове за общинска и държавна собственост на ГНС Варна или ОНС Варна. за процесния имот, респ. за терените, в които той е попадал по предходните планове.  

           Съвкупно от показанията на свидетелите Г.Д.Х. и В.А.И.(без родство и дела със страните), кредитирани от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи техни преки впечатления, се установява, че от около първата половина на 60-те години   на миналия век (преди 1964 год.) бащата на ищеца имал имот в местността „Свети Никола“ („Бриз“) в гр. Варна. Имотът бил ограден, имало прокарани ток и вода. Отначало имало малка дървена барака, изградена върху бетонен фундамент, по – късно била построена къща, изградена от ищеца В имота има дървета, лозе, зеленчуци. Свидетелите не знаят откъде бащата на ищеца е имал имота, но след смъртта му ищецът продължил да се грижи за имота, като го считал за наследствен имот. Не знаят някой да е имал претенции към имота.  

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           В конкретния случай предявения отрицателен установителен  иск за собственост е допустим от гледище на изискването за правен интерес, предвид твърденията, подкрепени с доказателства, че ищецът вероятно се легитима като собственик на оригинерно основание на процесния имот, и съобразно установеното обстоятелство, че ответникът община Варна му оспорва това право, обективирано в отказа й да завери молбата – декларация на ищеца, че имотът не е общинска собственост, необходима му за нотариалното производство по снабдяване с к. н. а. за собственост върху спорния имот, както и със съставения АЧОС, с който имотът е актуван като общински. С оглед горното и при положение, че ищецът е във фактическа власт на спорния имот, съдът намира, че е налице правен интерес от предявения иск, като от преценката на ищеца зависи каква форма на защита на твърдяното му да е накърнено субективно право да избере – положителен или отрицателен установителен иск за собственост. В случая, успешното провеждане на отрицателен установителен иск за собственост върху спорния имот срещу общината би било предпоставка (не единствена) същият да се снабди с к. н. а. за собственост на имота по обстоятелствена проверка.

           По тези съображения съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск за собственост е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

           При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.

           Общината твърди, че е придобила собствеността по силата на закона – § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/1999 год., като преди това имотът е бил държавна собственост.              

          Установено е по делото, че още от 1956 год. в регистрите към действалите за територията, в която попада процесният имот, планове, имотът е записан на ГНС-Варна. В нито един от регистрите (разписните листи) към действалите в периода 1956 год. – 1999 година планове няма данни имотът да е бил записан на друго лице. С оглед на което следва да се приеме, че имотът е бил държавна собственост. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и факта, че през 1962 год. имотът е бил предоставен за ползване на наследодателя на ищеца от Държавата, факта, че през 1976 год. имотът е бил отдаден под наем на наследодателя на ищеца от държавно предприятие, както и факта, че в рамките на проведеното през 1989 год. по реда и при условията на отменените ЗТСУ и Правилника за прилагането му отчуждително производство, с оглед реализиране на предвижданията на ЗРП от 1982 год., са били оценени единствено насажденията и подобренията в процесния имот, който е бил в държане на наследодателя на ищеца въз основа на договора за наем от 1976 год. Самият поземлен имот не е отчуждаван, за него няма издадена заповед по чл. 98 ЗТСУ - отм. (по делото не се и твърди подобно обстоятелство) именно защото е бил собственост на Държавата. Без значение е обстоятелството, че за имота не е бил съставян акт за държавна собственост, тъй като актът за държавна собственост, както и актът за общинска собственост, нямат правопораждащо действие. Доводите на ищеца, че записването в разписните листи към плановете, че даден имот принадлежи на определен субект, не го легитимира като собственик, са принципно правилни, но в този случай при оспорване от негова страна в  тежест на ищеца е да докаже, че имотът е имал друг собственик, каквото доказване не проведено в настоящото производство.

           Установено е също, че по ЗРП на 21-ви подрайон на гр. Варна от 1993 год. за имот с пл. № 1901 по КП от 1977 год. (т. е., процесния) са отредени два парцела за жилищно строителство – парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42, а съгласно ЧИЗРП от м. август 1999 год. парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 отново са предвидени (отредени) за строителство на триетажни жилищни сгради. Т. е., още по ЗРП от 1993 година процесният имот е бил предвиден за жилищно строителство, което предвиждане не е променяно с ЧИЗРП от месец август 1999 год.  

           В тази връзка съдът не кредитира обясненията на вещото лице в съдебното заседание от 27.11.2019 год. в първата инстанция, според които ЗРП на 21-ви микрорайон по плана на гр. Варна, одобрен със Заповедта № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна, бил влязъл в сила през 2007 год.

           На първо място липсват всякакви данни, липсват и твърдения, че Заповедта № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна, в частта и́ относно имот с пл. № 1901 по КП от 1977 год., за който с цитираната заповед за отредени два парцела – парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 – предвидени за жилищно строителство, изобщо е била обжалвана по реда на чл. 138 ЗТСУ (отм.). Наследодателят на ищеца не е от кръга на лицата по чл. 295 ППЗТСУ, легитимирани да обжалват заповедта в тази и́ част, т. е., в частта относно парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 по плана на 21-ви подрайон на гр. Варна, предвид установеното по – горе, че същият е бил държател, а собственик на имота към този момент е държавата. На следващо място липсват всякакви данни, въз основа на които вещото лице извежда подобен извод. Обяснението на вещото лице, че именно защото Заповедта № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна не била влязла в сила, е издадена и последващата Заповед № Г-83/04.08.1999г. на Кмета на Община Варна, с която и одобрено ЧИЗРП, вкл. и относно процесния имот (парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42) е несъстоятелно. Заповедите по чл. 32 ЗТСУ (отм.), каквато е и заповедта № Г-83/04.08.1999г. на Кмета на Община Варна, се издават именно за изменение на влезли в сила ЗРП, т. е., предпоставят влязъл в сила и действащ ЗРП. В този смисъл е и писменото заключение на вещото лице, че към 09.11.1999 год. (влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/05.11.1999 год.), за процесния имот е действал е ЗРП от 1993 год., с ЧИЗРП от м. август 1999 год.

           При това положение съдът намира, че заповедта № Г-170/15.09.1993 год. на кмета на община Варна в частта и́ относно парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 по плана на 21-ви подрайон на гр. Варна, отредени за имота с пл. № 1901 (т. е., процесния) е влязла в сила при условията на чл. 83 ППЗТСУ – след изтичане на 14 дневния срок за обжалването и́. Обстоятелството, че мероприятието, за което за което е бил отреден имота, не е осъществено, няма отношение към влизането в сила на заповедта за одобряване на ЗРП. С последваща заповед № Г-83/04.08.1999г. на Кмета на Община Варна, е одобрено ЧИЗРП, според което парцели ХІІ-1901 и ХХХІІІ-1901, кв. 42 са предвидени за жилищно строителство на триетажни жилищни сгради. Няма данни и тази заповед да е била обжалвана, поради което и към влизане в сила на ЗИД на ЗОС, ДВ, бр. 96/05.11.1999 год. на дата 09.11.1999 год. (три дни след обнародването на закона в Държавен вестник), на основание на § 42 от ПЗР от цитирания закон и съобразно установеното по делото, че процесният имот попада в предметния обхват на тази разпоредба, община Варна се легитимира като собственик на имота.

           Наведените от ищеца възражения и доводи, че е собственик на имота по давност, което изключва правото на собственост на ответника върху спорния имот, са неоснователни.

           Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че ищецът Д.Х.М. е получил фактическата власт върху имота от баща си, след смъртта на последния на 08.09.2003 год., който пък е бил държател на имота, поради което и ищецът също е държател, тъй като след смъртта на баща си той е в същото правно положение, каквото е имал и праводателят му. Дори и да се приеме, че ищецът е бил владелец на имота, давност в негова полза е започнала да тече от 08.09.2003 год. (в този смисъл са твърденията му в исковата му молба) но до предявяването на иска на дата 27.05.2019 год. не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок, предвид наложения мораториум с нормата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., последна редакция бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., според която давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.

           Доводите, че имотът е бил собственост на общинско търговско дружество, а не на общината, при което и нормата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ, бр. 46 от 2006 г. в случая е неприложима, настоящият състав намира за неоснователни.

           По делото няма ангажирани никакви доказателства, че процесният имот е бил предоставен на общинската фирма „Ремонтстрой“ за стопанисване и/или управление, няма доказателства да е внесен в капитала на дружеството „Ремонтстрой жилфонд“ ЕООД, поради което и не може да се изведе извод, че имотът е бил придобит от последното с факта на вписването в ТР на преобразуването на общинската фирма в търговско дружество с общинско имущество – фактическия състав на придобивния способ, установен в чл. 17а от ЗППДОП (отм.).

           По горните съображения съдът намира, че ищецът не е собственик на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание – придобивна давност с начало на владението от 08.09.2003 год. – което да изключва правото на собственост на общината. Собственик на имота е община Варна по силата на закона, съобразно изложеното по–горе.

           По тези съображения съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск са собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

           Обжалваното решение е с идентични изводи и следва да бъде потвърдено.  

           При този изход от делото разноски на въззивника  не се присъждат.

           Предвид отправеното искане и представените доказателства в полза на община Варна следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,  юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева – чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.   

           Водим от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И:

          

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 945/25.02.2020 год., постановено по гр. дело № 8078/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от Д.Х.М. ЕГН ********** *** отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2563.432 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“/“Бриз“/ № 516, с площ от 871 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.2563.244; 10135.2563.1886; 10135.2563.243 и 10135.2563.1973;

            ОСЪЖДА Д.Х.М. ЕГН ********** *** да заплати на община Варна, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

           Решението  може да се обжалва при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.                             

 

 

 

                  2.