Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Шумен, 7.V..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на двадесет и пети април 2019 г.,в
състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1Азадухи
Карагьозян
2. Ненка Цветанкова
при участието на
секретар Галина Георгиева,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 132/2019г.по описа на
ШОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит
...”ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление:гр.София 1404,бул.”...”49,бл.53Е,вх.В,
против Решение № 1066/3.ХІІ.2018г. ,постановено по гр.д. №1993/2017г. на
Районен съд-Шумен,с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателя и ищец искове срещу Е.Б.Д.,с ЕГН **********,с пост.адрес:г***,явяваща
се длъжник по договор за револвиращ заем №********** ,като процесният договор е
обявен за нищожен,а ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодните й разноски по насрещния иск,в
размер на 50 лева.
Оплакванията по жалбата са за допуснати процесуалноправни и
материалноправни нарушения от първоинстанционния съд,довели до неправилност на
обжалваното решение.Моли въззивният съд да го отмени,като вместо него постанови
друго,с което исковете да бъдат изцяло
уважени. Няма нови доказателствени искания.
Оплакванията по жалбата са за допуснати
процесуалноправни и материалноправни нарушения от първоинстанционния съд,довели
до неправилност на обжалваното решение.Моли въззивният съд да го отмени,като
вместо него постанови друго,с което искът да бъде изцяло уважен,като на
жалбоподателя се присъдят направените от него деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
Не е постъпил е писмен отговор от насрещната
страна по въззивната жалба по реда и в срока
по чл.263 от ГПК.
Настоящият въззивен съдебен
състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-неговата правилност с оглед всички
събрани по делото доказателства,както и оплакванията в жалбата и възраженията в
писмения отговор по нея,прие следното:
Въззивната жалба ,като подадена от процесуално
легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство ,по реда и в срока по
ГПК,е редовна и допустима.Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество,въззивната
жалба се явява основателна и доказана,поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на
„Профи
Кредит ...”ЕООД,с горните данни,против ответницата
Е.Б.Д.,с
горните данни,с предявени съединени
искове,с основание чл.422ал.1 вр. с
чл.415ал.1 от ГПК и по чл.92 и чл.86 от ЗЗД,както и насрещен иск по
чл.26ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът излага в исковата си молба,че
на 21.ХІ.2011г. между страните бил сключен договор за револвиращ заем/ДРЗ/ №
**********,с кредитор ищеца и длъжник/кредитополучател/-ответницата.Общото
задължение по договора възлизало на 4093,97 лева,включващо:сума по заема1000
лева;срок за погасяване на заема:48 месеца;размер на месечната вноска-84 лева,с
дата на погасяването й 15-то число на
месеца;годишен процент на разходите/ГПР%/-144,02;годишен лихвен процент:98,34;лихвен
процент на ден:0,27. Ответницата от своя страна поела задължение да погасява
предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според
погасителния план, който бил неразделна
част от Договора за револвиращ заем.
Договорът
бил подписан при Общи условия/ОУ/, които били
неразделна част от договора, предадени били на клиента при подписването
им и той декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва/б.Б.от
ЗРЗ/.
На
13.05.201З г. ответницата изпратила до ищеца Уведомление за упражняване правото
на отлагане на вноски .Погасителният план се променил от 48 на 51 погасителни
вноски,като последните 3 вноски се явявали погасяване на отложените 16-та,17-та
и 18-та от погасителния план.
След отлагането на 3-те вноски длъжникът по заема трябвало да
продължи да погасява вноските си по вече коригирания погасителен план.
На 05 11.201З г. ответницата изпратила
молба, с която молела да бъде направено платено отлагане на 2 последователни
вноски по погасителен план. В резултат на което на 18.11.201З г. между нея и ищеца бил сключен Анекс № към ДРЗ № ********** за
отлагане на вноски, като страните по Анекса се споразумели за отлагане на 22-ра
и 23-та вноска, които клиентът се задължава да заплати като т.нар. отложени
вноски № 52,53,54 и 55 по нов погасителен план, който представлявал неразделна
част от Анекс № 2. Също така ответницата се задължавала да заплати на кредитора
възнаграждение за извършеното отлагане на вноски, като възнаграждението било в размер на 168 лв. и щяло да се изплаща
като последна вноска според новия погасителен план, поради което окончателният
погасителен план се променял от 48 вноски на 55.
Ответницата не изпълнила задължението,поето
от нея по договора.Преустановила
плащанията на погасителните вноски и
изпаднала в забава.Съгласно ОУ, действащи към сключеният договор ,ищецът-кредитор сезирал
арбитър ,с искане за образуване на арбитражно дело и
постановяване на арбитражно решение. Арбитражното производство приключило с решение № 556/23.07 2014г.,
съгласно което ответницата била
осъден да заплати
сумата от 4130.89 лв.Арбитражно решение било отменено от ВКС с Решение №
174/12.12.2016г. на основание чл. 47 т.4 от ЗМТА и делото било върнато за ново разглеждане ,
като делото не било разглеждано отново
от Арбитъра и не било постановено ново
арбитражно решение.
Преди да бъде отменено арбитражното решение,ищецът се
снабдил с Изпълнител лист от СГС, образувано било изпълнително дело № .../2015
г при ЧСИ 861 Д. В.. По изпълнителното дело нямало събиране на суми от
длъжника, и след отмяна на арбитражното решението било прекратено и
образуваното изпълнително дело.
Ищецът заявява, че към момента на подаване на настоящата искова
молба общата сума на плащанията от страна на ответницата по договора е в размер
на 1523.00 лв. С
част от тази сума било погасено
задължение в размер на 1513.88 лв. по погасителен план. В общата сума на
получените плащания били включени и плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план -9,12лв ,поради плащане на
вноските със забава за периода от 16.ХІІ.2013г. до прекратяване на
договора-4.ІІІ.2014 година.Дължимите
лихви
за периода били общо в размер на 17,87 лева,от които длъжникът погасил 9,12
лева.Това задължение възникнало съгласно уговореното в т.10.1 от ОУ,,
които обвързват страните,а именно,че ”в случай ,че кредитополучателят просрочи
плащането на вноските по заема,кредиторът начислява неустойка за забава в
размер на общия годишен лихвен процент +10% годишно,изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане”.
След като били отразени направените доброволни плащания, оставащото
неизплатено задължение по номинала било в размер на 2748.09
лв.
Тъй като ответницата не изпълнявала
поетите договорни задължения и направила само 18 пълни погасителни вноски,след
изпадането й в забава, на основание
т.10.3.1 от ОУ на ДРЗ,а именно,в случай,че бъде просрочена една месечна вноска с повече от
30/тридесет/календарни дни,настъпва амтоматично прекратяване на
договора,процесният договор бил автоматично прекратен на 4.ІІІ.2014г.,като
размерът на кредита ставал предсрочно изискуем и се начислявала неустойка,
платима еднократно.Размерът на
наустойката се определял на базата на
неизплатената част от задължението и съгласно т.10.4 от ОУ възлизал на
50% върху целия размер от договора.В случая ответницата дължала неустойка в
размер на 519,02 лева.По този начин се
формирала исковата претенция на сума в общ размер на 3267.11лв., включващо главница по заема в
размер на 2748.09 лв. и неустойка в размер на 519.02лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира
отговор, с който възразява, че не дължи сумите по предявените искове,респ.по сключения договор . Заявява, че не е получавала
заем от 1000 неустановена в
договора валута с ГПР -
лихва годишна - 156,85 процента, че договора в частта за револвиращ заем от
дата 21.11.2011г. касаещ сумата и лихвения процент противоречали на закона и морала. Излага, че не била установена валутата в
договора, т.е. договора за кредит бил нищожен и моли да бъде обявен за такъв
поради липсата на горните условия .Предявява насрещни искове,както следва:иск за обявяване на процесния
ДРК за нищожен, като такъв в противоречие
със закона и морала-чл.26ал.1,пр.1 от ЗЗД; иск в размер на 1000 лева от общо 5500
лева-обезщетение за причинени имуществени вреди и насрещен иск-частичен в
размер на 200 лева от общо 1500 лева-обезщетение за неимуществени вреди.На
основание чл.129ал.3 вр.с чл.127ал.1,т.4 и чл.128,т.2 от ГПК,с определение №399
от 12.ІІ.2018 година по гр.д. № 1993/2017г. ШРС е прекратил производството по
инасрещните искове за заплащане обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди и лихва.Определението е влязло в сила.
За да реши спора по
делото,районният съд ,след отделяне на
спорното от безспорното,е приел всички представени от страните
допустими,относими и необходими доказателства.Във фактическата част от мотивите
на първоинстанционното решение обаче не
е направен анализ на целия доказателствен материал,което е довело до непълно
установяване на фактическата обстановка по делото.
Видно
от материалите по делото, поради спор за
неуредени сметки с ответницата по отпуснат й от ищеца кредит по сключен между
страните на 21.ХІ.2011г. Договор за револвиращ заем/ДРЗ/ № **********, последният
подал заявление за издаване на заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. №1175/2017г. по описа
на ШРС , по което е издадена Заповед
№727/28.04.2017г. , с която на ответника,
, като длъжник е разпоредено да му заплати следните суми : 2 748,09 лева
-главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/22.11.2011 г., с 519,02 лева
- неустойка, с 8,75 лева - мораторна лихва за забава от 16.12.2013 г. до
04.03.2014 г. и законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 115,51
лева - разноски по делото, от
които 65,51 лв. - разноски за
заплатена държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В срока и по реда на чл.414 от ГПК
длъжникът/ответницата по настоящото дело/ възразил писмено срещу заповедта за
изпълнение,след което,по указание на съда,в срока по чл.415ал.4 от ГПК
кредиторът предявил исковете за
установяване на вземанията си за
главницата и съответната лихва,по които е образувано настоящото производство.
Не се оспорват по делото следните изложени в исковата молба
обстоятелства и твърдения,които се установяват и от представените писмени доказателства:
Не се спори по делото,като се
доказва и от представените писмени доказателства,че между
ищеца , като „кредитор“ и ответника , като „клиент“ ,на 21.ХІ.2011г.е сключен Договор
за револвиращ заем (ДРЗ) №
********** ./по-нататък за кратко-Договора или
ДРК/л.8/.Сумата по заема-1000, срокът на заема 48,размерът на вноската 84,общото
задължение 4093,97,ГПР 144,02 ,годишния лихвен процент 98,36,лихвеният процент
на ден 0,27 ,сумата за всеки револвинг 786 ,договореното възнаграждение за
револвинга 2238 и общо дължимото по револвинга 3024,са отбелязани в р.VІ.от
договора,озаглавен”Параметри на одобрения револвиращ заем”,само в цифри,без да
е посочено дали тези суми са в лева или друга валута.Същото се отнася и до отбелязаните
суми в р.V от договора”Параметри на искания револвиращ заем”,където като сума
на заема е посочено 1000,срокът на заема-48,размер на вноската-84,ГПР-156,85 и
дата на погасяване-15 ден от месеца. Под този договор стоят саморъчните подписи
на представител на кредитора ,както и на клиента-заемополучател Е.Б.Д.. На
същата дата Е.Б.Д. е подписала и Декларация за обработката на лични данни.
Не се оспорва от ответницата Е.Д.,че
на 22.ХІ.2011г.,т.е. на следващия ден от подписването на Договора,са й
изпратени от ищеца Известие за одобрение към Договор за револвиращ заем №
**********/л.12/,с посочена в същото сметка,на която е преведена сумата по
отпуснатия кредит,с дата на превода 22.ХІ.2011г. В известието отново са
посочени параметрите на сключения договор за револвиращ заем,само в цифри,които
не се различават от тези по подписания от двете страни Договор.Заедно с
известието на ответницата са изпратени Общи условия към Договора/л.10-11/ и Погасителен
план/л.13-14/.В последния са посочени отделните дати на плащане,които общо са
точно 48,а размерите на главниците по вноските,лихвите и месечните вноски
отново са посочени само в цифри.
Между
страните не е спорно , че ответницата е усвоила
преведената й по Договора сума от 1000 лева/л.21/.
Настоящият съдебен
състав счита за безспорно установено от неоспорените писмени доказателства по
делото,че на 13.05.201З г. ответницата изпратила до ищеца Уведомление за
упражняване правото на отлагане на вноски .Погасителният план се променил от 48
на 51 погасителни вноски,като последните 3 вноски се явявали погасяване на
отложените 16-та,17-та и 18-та от погасителния план.След отлагането на 3-те
вноски длъжникът по заема трябвало да продължи да погасява вноските си по вече
коригирания погасителен план,за което ответницата е уведомена.
На 05.
11.201З г. ответницата изпратила нова молба, с която поискала да бъде направено платено отлагане на 2 последователни вноски по
погасителен план. По повод и в резултат на това
нейно искане ,
на 18.11.201З
г., между нея и ищеца бил сключен Анекс № 2 към ДРЗ № ********** за отлагане на вноски/л.17-18/, като страните по Анекса се споразумели за
отлагане на 22-ра и 23-та вноска, които клиентът се задължава да заплати като
т.нар. отложени вноски № 52,53,54 и 55 по нов погасителен план, който
представлявал неразделна част от Анекс № 2. Също така ответницата се задължила да заплати на кредитора възнаграждение за
извършеното отлагане на вноски, като
възнаграждението е
в размер на 168 ЛЕВА и ще се изплаща като последна вноска според
новия погасителен план, поради което окончателният погасителен план се променя
от 48 вноски на 55.Посочено е в Анекса,че „страните по договора
декларират,че сключват този анекс напълно доброволно и в съответствие със
своята свободна воля.Като доказателство за съгласието си с всички положения на
настоящия анекс договарящите се страни полагат своите собственоръчни
подписи.Неразделна част от настоящото допълнително споразумение е новият
погасителен план,който КЛ е подписал и получил при подписване на анекса.” Под
Анекса и под новия погасителен план
/л.19-20/ са положени собственоръчните подписи на представител на ищеца и лично
от ответницата.
Не се спори от страните ,че до момента
ответницата е заплатила е заплатила на ищеца-кредитор по процесния заем,
сума в размер на 1523.00 лв. С част от тази сума е
погасено задължение в размер на 1513.88 лв. по погасителен план. В общата сума на
получените плащания са включени и
плащанията по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план -9,12лв ,поради плащане на
вноските със забава за периода от 16.ХІІ.2013г. до прекратяване на
договора-4.ІІІ.2014 година/л.22-26/.
Правилно е прието от районния съд,че „процесният договор е наименован като такъв за револвиращ заем , за който
липсва изрична легална дефиниция ,
но съгласно правната теория това е вид
банков кредит, който представлява възобновяем кредит в рамките на предварително
уговорена кредитна линия. Ищецът е небанкова финансова
институция по чл.3 ЗКИ,
следователно може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Предвид
посоченото по отношение на процесния договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит , като с оглед датата на сключване на договора
, са действали текстовете на закона в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 35 от
22.04.2014 г.). В чл.22 от ЗПК е предвидено , че когато не са спазени изискванията на чл.10ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и чл.12 ал.1,т.7-9 договорът
за потребителски кредит е недействителен.”
Настоящият
съдебен състав обаче не споделя изводите
на районния съд,че процесният договор е недействителен,поради това,че в него и
съпътстващите го документи липсва посочване на валутата по кредита,който факт
поставял длъжника в неяснота за сумата,която
ще подлежи на връщане,тъй като размерът й би бил по-различен при превалутирането й в лева от
валута или обратно.Съображението на първоинстанционния съд,че „валутната единица не може да бъде
презюмирана или извличана по друг начин/други доказателства между страните/,
тъй като това ще доведе до допълване на съдържанието на договора, чийто
императивен реквизит е посочването на общия размер на кредита”,не може да се сподели,доколкото е направено некоретно хипотетично
предположение,че ищецът би злоупотребил и допълнил съдържанието на договора.По
делото няма нито данни,даващи основание
за подобно съмнение,нито
такива,че е извършена подобна злоупотреба с доверието на клиента по Договора.Няма
и наведени такива твърдения от страна на ответницата. Наред с изложеното дотук,следва да се има
предвид,че съгласно чл.24 от ЗБНБ
паричната единица в Република ... е българският лев и той е единственото
законно платежно средство в страната,АКО НЕ Е УГОВОРЕНО ДРУГО.В процесния
случай такава изрична уговореност не е налице.Нещо повече,ответницата е
получила сумата по заема в български лева и изплатената от нея част от задължението й по
Договора е само и единствено в български
лева.В подписания от ответницата Анекс №2 към договора ответницата се задължила да заплати на кредитора възнаграждение за
извършеното отлагане на вноски, като възнаграждението е в размер на 168 ЛЕВА и ще
се изплаща като последна вноска според новия погасителен план, поради което
окончателният погасителен план се променя от 48 вноски на 55.При тези обстоятелства и по
изложените съображения настоящият въззивен съдебен състав счита,че волята на страните по см.на чл.20
от ЗЗД логично следва да бъде тълкувана
като взаимно постигнато съгласие заемът да се предостави и връща в български
лева.
Въззивният състав намира за неправилен и извода на първоинстанционния
съд,че договорът е недействителен и поради неяснота на срока за връщане,тъй
като била посочена само цифрата 48,без отбелязване дали се касае за дни
седмици,месеци ,години.Съвсем ясно в погасителния план,вкл. и изменения такъв,с
които ответницата е запозната,са посочени отделните дати ,на които следва да се
плащат вноските-с изписани ден от месеца,конкретния месец и конкретната
година.Общият брой на тези различни
дати,съответно броят на дължимите по тях вноски, е точно 48. Няма никакво съмнение,че се касае за срок за
погасяване/връщане/на процесния паричен заем до 48 месеца и този извод се
подчинява на елментарната логика.
При така изложеното, въззивният съд
намира,че ответницата като
длъжник-кредитополучател по Договора,още при договарянето,а и впоследствие,в
периода на изпълнение на договора, до неговото
прекратяване, е била надлежно,достъпно и
недвусмислено информирана за условията ,по които поема задълженията по кредита
и впоследствие,за условията ,при които е станало отлагането на плащанията,по
нейно искане.
С оглед и във връзка с гореизложеното
,настоящият въззивен съдебен състав намира,че
процесният Договор за револвиращ заем не е нищожен на посочените в
насрещния иск основания по чл.26ал.1,пр.1 от ЗЗД вр. с чл.21 от ЗПК,а се касае
за валидно сключен договор за заем между страните,които поражда своите
последици като права и задължения на страните по него,съобразно договорените
клаузи.Ето защо насрещният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.Като е приел обратното и е
прогласил договора за нищожен,районният съд е постановил неправилно
решение,което в тази част следва да бъде отменено.
Ответницата не оспорва писмените
доказателства по делото в частта им досежно отразените в тях размери на извършените плащания оставащи задължения по
Договора.
Видно
от писмените доказателства, към момента на подаване на настоящата искова
молба общата сума на плащанията от страна на ответницата по договора е в размер
на 1523.00 лв. С
част от тази сума е погасено задължение в размер на 1513.88 лв. по погасителен план. В общата сума на
получените плащания са включени и
плащанията по начислените лихви
за просрочие на вноските по погасителен план -9,12лв поради плащане на
вноските със забава за периода от 16.ХІІ.2013г. до прекратяване на
договора-4.ІІІ.2014 година.Дължимите
лихви
за периода са общо в размер на 17,87
лева,от които длъжникът погасил 9,12 лева.Това задължение е възникнало съгласно уговореното в т.10.1 от ОУ,,
които обвързват страните,а именно,че ”в случай ,че кредитополучателят просрочи
плащането на вноските по заема,кредиторът начислява неустойка за забава в
размер на общия годишен лихвен процент +10% годишно,изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото плащане”.
След отразяването на направените доброволни плащания, оставащото
неизплатено задължение по номинала е
в размер на 2748.09
лв.
Тъй като ответницата не изпълнявала
поетите договорни задължения и направила само 18 пълни погасителни вноски,след
изпадането й в забава, на основание
т.10.3.1 от ОУ на ДРЗ,а именно,”в случай,че бъде просрочена една месечна вноска с повече от
30/тридесет/календарни дни,настъпва автоматично прекратяване на договора”,процесният
договор е автоматично прекратен на 4.ІІІ.2014г.,като размерът на кредита е
станал предсрочно изискуем ,като се начислява неустойка, платима
еднократно.Размерът на наустойката се
определя на базата на неизплатената част
от задължението и съгласно т.10.4 от ОУ възлизал на 50% върху целия размер от
договора.В случая ответницата дължи неустойка в размер на 519,02 лева.По този
начин се формира исковата претенция на сума в общ размер на 3267.11лв., включващо главница по заема в
размер на 2748.09 лв. и неустойка в размер на 519.02лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че
предявените искове са основателни и доказани ,като първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част е неправилно-необосновано и незаконосъобразно.Ето защо и в тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго,с което исковете да бъдат уважени.
При този изход на спора,ответницата и
въззиваема стана по делото следва да заплати на ищеца и жалбоподател всички
деловодни разноски и за двете съдебни инстанции,както и тези,сторени в
заповедното производство,които разноски възлизат общо на 989,87 лв,от които: за заповедното
производство-215,51 лева/65,51 лв заплатена д.т. и 150 лв юрисконсултско
възнаграждение/;за първата съдебна инстанция-394,41лв/94,41лв д.т. и 300 лв
юрисконсултско възнаграждение/ и разноски за въззивната съдебна инстанция- 379,95 лева/ 79,95 лева държавна такса и 300
лева-юрисконсултско възнаграждение/.
Водим
от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО
Решение № 1066/3.ХІІ.2018г. по гр.д. №
1993/2017 г. на Районен съд-Шумен,с което на основание
чл. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.21 от ЗПК , се ПРОГЛАСЯВА
нищожността на Договор за револвиращ потребителски
кредит № **********/22.11.2011 г., сключен между „Профи
Кредит ...”ЕООД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление:гр.София 1404,бул.”...”49,бл.53Е,вх.В,
и Е.Б.Д., с ЕГН **********,с
пост.адрес:г***, поради противоречие със закона,
ОТХВЪРЛЯ се предявения
от „Профи Кредит ...“ ЕООД , иск по
чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Е.Б.Д.
, му дължи следните суми : 2 748,09 (две хиляди седемстотин четиридесет и осем
лева и девет ст.)лева -главница за неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********/22.11.2011 г., с 519,02 (петстотин и
деветнадесет лева и две ст.) лева -
неустойка, за които суми има издадена
има издадена Заповед №727/28.04.2017г. ,
по ч.гр.д.№1175/2017г. по описа на ШРС
, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и ОСЪЖДА „Профи Кредит ...“
ЕООД да заплати на Е.Б.Д. , извършените
деловодни разноски по насрещния иск , в размер на 50 (петдесет) лева , както и в частта за присъдените в
полза на ответницата деловодни разноски,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,че Е.Б.Д.,с горните данни,дължи на „Профи Кредит”ЕООД,с горните
данни,следните суми: 2
748,09 (две хиляди седемстотин
четиридесет и осем лева и девет ст.) -главница -за
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/22.11.2011
г.; 519,02 (петстотин и деветнадесет лева и две стотинки) -
неустойка, за които суми има издадена
има издадена Заповед №727/28.04.2017г. ,
по ч.гр.д.№1175/2017г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Е.Б.Д.,с горните данни,да заплати на „Профи
Кредит”ЕООД,с горните данни,направените от него деловодни разноски за заповедното
производство и двете съдебни инстанции,възлизащи общо на 989,87лв/деветстотин
осемдесети девет лева и 87 стотинки/.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове :1.
2.