РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. , 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100142 по
описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. Н. Ш., ЕГН: ********** в
качеството на баща и законен представител на малолетните деца В. Ц. Ш., ЕГН: **********
и Н. Ц. Ш., ЕГН: ********** срещу тяхната майка Г. В. Н., ЕГН: **********, въз основа на
която се иска изменение на месечната издръжка, която ответницата е осъдена да заплаща на
децата си по гр.д. №355/2021г. на РС-Пирдоп от 160 лв. на 300 лв. за В. Ш. и от 160 лв. на
280 лв. за Н. Ш. с оглед изменение на обстоятелствата, а именно: изминаване на дълъг
период, в който са се изменили социално-икономическите условия в страната и
потребностите на децата.
В исковата молба се твърди, че ответницата е майка на децата В. Ц. Ш., ЕГН:
********** и Н. Ц. Ш., ЕГН: **********, като със споразумение по гр.д. № 355/2021г.,
възпроизведено в решение №54/22.06.2021г. на РС-Пирдоп за децата е определена издръжка
в размер на по 160 лв. за всяко от тях. Сочи се, че от определянето на издръжката е изминал
двугодишен период, през който трайно са нараснали нуждите на децата с оглед възрастта
им, изменил се е минималният размер на издръжката, а социално-икономическите условия в
страната и нарастващата инфлация предполагат нуждата на децата от по-голям размер на
издръжката. Твърди се, че с интензивния растеж на децата значително се е увеличила
нуждата им от храна, облекло и други консумативи за тях. Твърди се, че през 2022/2023г. В.
е ученичка в ** клас, което изисква допълнителни средства за закупуване на учебни
материали, а Н. посещава редовно детска градина и на него също му предстои да тръгне на
училище тази година. Сочи се, че разходите за отглеждането и възпитанието им стават все
1
по-големи, а определената издръжка е крайно недостатъчна за покриване дори на
елементарните им нужди. Сочи се, че децата живеят при бащата и той се грижи да заплаща
всички разходи за подходящи битови условия, топлина, храна, облекло, учебници, лечение,
както и социалните им нужди. Сочи се, че единствено той ги води на море всяка година и
им осигурява други забавления, подходящи за възрастта им. Сочи се, че поради растящите
нужди на децата, ищецът се налага да потърси дължимото участие на ответницата в
издръжката в насока нейното увеличаване.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника Г. В. Н., като същата не е взела становище по исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът Ц.Н.Ш.. се явява лично в
качеството си на законен представител на децата В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш. и се представвлява от
упълномощения адвокат Д. Н. от АК-Враца, която поддържа подадената искова молба, а в
хода на устните състезания по делото моли съда да постанови решение, с което да измени
размера на определената със съдебния акт по гр.д. №355/2021г. на РС-Пирдоп издръжка и
същата да бъде увеличена. Според адв.Н. за периода от 2021г. до сега са се променили
социално-икономическите условия в страната. Сочи, че бащата издържа сам двете деца и е
справедливо и тяхната майка да бъде участник в издръжката. Сочи, че определената със
споразумението издръжка към момента е под минималния размер за страната и същата
следва да бъде увеличена, като размера, който претендират е 300 лв. месечно за детето В. Ш.
и 280 лв. месечно за детето Н. Ш.. Според адв.Н. това е издръжка в минимални граници,
която не би могла да задоволи дори разходите за храната на децата за месеца, камо ли други
техни нужди. Увеличението на издръжката се иска, считано от датата на подаване на
исковата молба. Претендира разноски. Ищецът Ц. Ш. поддържа всичко, заявено от неговия
адвокат.
Ответникът Г. В. Н. се явява лично в съдебното заседание и заявява, че оспорва
исковете, тъй като няма възможност да заплаща исканата издръжка. Моли за отхвърляне на
исковетe.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представените по делото удостоверения за раждане - №54 от 20.05.2010г. и №
********** от 20.12.2017г., издадени от длъжностни лицa към община Панагюрище въз
основа на актове за раждане №54/20.05.2010г. и №216/20.12.2017г. е видно, че родители на
децата В. Ц. Ш. /родена на 14.05.2010г./ и Н. Ц. Ш. /роден на 19.12.2017г./ са страните по
делото - Г. В. Н. и Ц. Н. Ш..
Установява се от служебна бележка №249 от 22.02.2023 г., издадениа от Директора на
СУ „Св. **********“ – гр. Златица, че В. Ц. Ш. е била записана в ** „б“ клас, дневна форма
на обучение през учебната 2022/2023г.
Установява се от служебна бележка изх. № 11 от 22.02.2023г., издадена от Директора
на Детска градина „Слънце“ – гр.Златица, че детето Н. Ц. Ш. посещава детското заведение,
2
като според удостовереното в бележката, го посещава редовно.
От приобщеното съдебно решение №54 от 22.06.2021г. по гр.д. № 355/2021 г. по описа
на Районен съд-Пирдоп, се установява, че с него съдът е утвърдил постигнато между Ц. Н.
Ш. и Г. В. Н. споразумение, с което упражняването на родителските права върху децата В.
Ц. Ш. и Н. Ц. Ш. е предоставено на бащата Ц. Н. Ш., при когото е определено и
местоживеенето на децата; определен е режим на лични отношения между майката Г. В. Н.
и децата В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш. всяка първа и трета събота и неделя от месеца /от 10.00 ч. в
събота до 17.00 ч. в неделя с преспиване/, както и един месец през лятната ваканция, който
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, при
постигнато съгласие между родителите. Със същото решение и на основание постигнатото
споразумение майката Г.В.Н. се е задължила и е осъдена да заплаща на малолетните свои
деца- В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш., месечна издръжка в размер от по 160 лв. за всяко от децата чрез
техния баща и законен представител Ц. Н. Ш., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на
издръжката.
Ищецът Ц. Ш. е представил по настоящото дело служебна бележка изх.№9300-
055/24.02.2023г. от която е видно, че той работи във фирма ********** от 21.08.2017г. като
„Машинист ПСМ“ и за периода 02.2022г. – 01.2023г., брутното му възнаграждение е в
размер на 29608.31 лв. /средно по 2467.34 лв. месечно/.
В съдебно заседание ответницата Г. В. Н., по реда на чл.176 ГПК е отговорила на
поставени въпроси за получавания от нея месечен доход, като е заявила, че пенсията й за
инвалидност е малко над 400 лв. месечно, а освен това работи в оранжерия, където една
седмица работи, една седмица почива и за седмица работа получава сумата от 100 лв.
Приложен е по делото социален доклад от ДСП-Пирдоп изх. №ПР/Д-СО-ПП/16-
001/26.05.2023 г. Посочено е в него, че в хода на извършеното социално проучване са
проведени срещи с двамата родители, посетено е жилището, където децата живеят и е
осъществен контакт и с децата, както и е събрана служебно информация от личния лекар на
децата и от учебните заведения, които те посещават. Посочено е, че от момента на раздялата
на родителите на 27.01.2021г., децата се отглеждат от бащата, а майката е напуснала
жилището. По данни на бащата майката изплащала редовно определенатаа от съда
издръжка, а той осигурява възможност на децата да общуват с майка си. Пред социалните
служители майката е съобщила, че към момента живее на семейни начала с друг мъж в дома
му в *******, като редовно разговаря с децата по телефона и ги взима в обитаваното от нея
жилище съгласно определения режим на лични отношения. Установено е, при извършеното
на 18.05.2023г. посещение в жилището, където се отглеждат децата, че Н. и В. са облечени в
подходящи за възрастта им дрехи, а хигиената им е добра. Н. е отказал да осъществи
визуален и вербален контакт със социалните служители. Разговор бил проведен с В., която
разказала, че редовно разговаря с майка си по телефона и я посещава в дома й в *******.
Споделила, че иска да продължи да учи в същото училище, защото й харесва, както и че
когато братчето й стане ученик, тя ще го води и взима от училище. Сочи се, че двете деца са
3
записани в пациентската листа на д-р В., с адрес на медицинската практика в гр.Златица,
като по данни на бащата те са здрави и нямат специални здравни потребности. Д-р В. е
съобщила, че В. и Н. нямат установени хронични заболявания, редовно се водят на
профилактични прегледи и имат поставени всички задължителни ваксини. Описано е
жилището, в което децата се отглеждат- къща на един етаж, собственост на бащата,
състояща се от хол и три стаи в добро техническо състояние, като има условия за
организиране на домакинството. Посочено е, че за В. има обособена стая, която ползва
самостоятелно, а Н. и бащата ползват съвместно една стая, в която за Н. е обособено
самостоятелно място за спане. Според установеното от социалните служители, майката на
децата е с трайно увреждане- детска церебрална парализа и видно от ЕР на ТЕЛК №
1777/14.09.2011г. тя е с 87% трайно намалена работоспособост. Посочено е, че същата
получава социална пенсия за инвалидност и се подпомага от ДСП-Пирдоп с месечна
финансова подкрепа на основание чл.70 ЗХУ. Относно бащата е посочено, че работи като
„машинист ПСМ“ в ********** и получава работна заплата в размер над средната за
страната. Посочено е, че по данни на родителите децата познават роднините си по майчина
и бащина линия, като към момента бабата и дядото по бащина линия подпомагат бащата
при отглеждане на децата. В социалния доклад е коментиран и образователният статус на
децата. Посочено е, че през учебната 2022/2023г. В. е ученичка в ** клас в СУ „**********“
– гр.Златица, с класен ръководител г-жа Р.С.. По данни на бащата детето било със
специални образоваателни потребности. Класният ръководител съобщил, че детето редовно
посещава училище, няма проблеми с поведението и му се осигурява всичко необходимо за
учебния процес. В учебното заведение с детето работели ресурсен учител и психолог.
Посочено е, че през учебната 2022/2023г. Н. Ш. е в задължителнообучаема възраст, записан
е в предучилищна група в *******************. Учител на детето е съобщил, че детето
редовно посещава детското заведение, като при посещенията си е спокоен, общува без
затруднения с децата и педагозите, като му е осигурено всичко необходимо. Учителят е
съобщила, че бащата води и взима детето, а когато той е на работа детето се води и взема от
бабата по бащина линия. Установено е, че двете деца имат изградена привързаност по
между си, а така също и към двамата си родители. Установено е, че към настоящия момент
между родителите няма конфликт, като те общуват по въпроси, свързани с децата. В
заключение в социалния доклад е посочено, че с оглед по-пълно задоволяване
потребностите на двете деца, от значение е осигуряване на средства за издръжка и от
двамата родители, като размерът на издръжката, който майката следва да заплаща, е
необходимо да е съобразен с нуждите на децата от подслон, храна, облекло, здравеопазване
и образование. Счетено е от социалните служители, че размерът на издръжката следва да се
увеличи, както според нарасналите нужди на двете деца, така и предвид обстоятелството, че
присъдената издръжка към момента е под определения в Семейния кодекс минимален
размер.
Ищцовата страна е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на един
свидетел- М.М.Ш.- майка на ищеца Ц. Ш. и баба на децата В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш..
Свидетелката казва, че едното дете е на 13 години, а другото е на 5 години. Казва, че
4
родителите им са разделени от 2021г. и от тогава не са се събирали, като след раздялата
децата са при бащата. Твърди, че бащата живее сам с децата, а майката живее в *******. За
сина си казва, че няма други деца, нито жена, с която да живее. Твърди, че бащата се грижи
за храна, облекло, отопление на децата. Свидетелката заявява, че майката не е давала
допълнителни пари на бащата, извън определените й като издръжка, нито взима децата
редовно. Твърди още, че бащата сам води децата си на море, осигурява им и други
екскурзии. Свидетелката не знае майката да е подарявала нещо на децата. Последно, когато
ги взела, дала на В. 10 лв., а на Н.- нищо. Според свидетелката внуците й са нормални деца,
без особености. Малкото дете обаче било доста срамежливо, трудно общувало с непознати,
но нямало специални потребности. Свидетелката казва, че синът й работи във външна фирма
към *******, където е на трудов договор, а за майката знае, че работи в оранжерия. Според
свидетелката, когато бащата е почивка, той води децата на училище и градина, а ако е на
работа- те - неговите родители - ги водят. Свидетелката казва, че живеят на 4 къщи
разстояние от сина си, както и че материално не му помагат, защото той се справя сам.
Казва, че той си пазарува, готви, чисти. Не знае колко пари точно синът й дава са храна
месечно за децата, но казва, че не са никак малко. Често им купувал и обувки, защото ги
късали. Казва, че майката не взима децата за празници и не знае да им е купувала нещо.
Свидетелката заявява, че децата от 2021г. до сега са пораснали, макар да няма други
съществени промени у тях. Сочи, че В. е в ** клас и че има лап-топ и телефон, които бащата
закупил. Малкият все още нямал такива устройства. Сочи, че в къщата, където се отглеждат
децата, се отопляват с климатици, като битовите сметки отново заплаща бащата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правна квалификация
чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване размера на присъдената на В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш.
издръжка.
Разгледани по същество, исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
На първо място, безспорен и доказан по несъмнен начин е фактът, че ответницата Г.а
В. Н. е майка на малолетните В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш. и до настоящия момент тя е заплащала
издръжка от по 160 лв. месечно за всяко от децата, какъвто размер е бил уговорен между
родителите с утвърденото от РС-Пирдоп през 2021 г. със съдебното решение по гр.д.
№355/2021г. споразумение.
Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките на чл.150
СК за изменение на определената с решение № 54/22.06.2021 г. по гр.д. № 355/2021 г. на
Районен съд- Пирдоп издръжка за децата В. Ц. Ш. и Н. Ц. Ш. в размер от по 160.00 лв.
месечно за всяки от тях, следва ли същата да бъде увеличена и в какъв размер.
За да се уважат предявените искове по чл.150 СК, следва да се докаже изменение на
условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е
5
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова
ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, е прието, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те
дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Цитираните принципи са установени и с разпоредбите на чл.142 СК,
чл.143, ал.1 и ал.2 СК и съдебната практика.
В чл.142, ал.2 СК е определен минимален размер на издръжката за едно дете. Този
минимален размер се дължи от родителя, който не упражнява родителските права,
независимо дали същият има възможност да го осигури, тъй като задължението за издръжка
на малолетен и непълнолетен има абсолютен характер. Това е началната стойност, от която
съдът следва да изходи при определяне размера на дължима издръжка. Следователно до
този размер родителят има дълг към своето дете и не следва да се отчита дали нуждите на
детето са нараснали значително и дали доходите на родителя са се увеличили, т.е. за
присъждане на увеличение до размер на издръжката по чл.142, ал.2 СК е достатъчно самото
завеждане на иск по чл.150 СК. Щом законодателят периодично изменя размера на
минималната работна заплата за страната, спрямо който се определя и минималната
издръжка, това е достатъчно да се приеме, че се наблюдава изменение и в социално-
икономическата обстановка в държавата, което се отразява и на нуждите на ненавършилите
пълнолетие деца. Към настоящия момент, а именно: след 01.01.2023 г. минималната работна
заплата в Република България е 780.00 лв., а ¼ от нея се равнява на 195.00 лв., т.е. това е
минимумът на дължимата издръжка за всяко едно дете.
За претендираната издръжка над 195.00 лв. обаче в тежест на ищовата страна е
доказване на фактите, които водят до нарастването на нуждите, както и самите нараснали
нужди на децата, каквото нарастване се твърди, че се наблюдава.
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се доказаха
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото.
На първо място, несъмнено липсва подобрение на финансовите възможности на
майката, която е лице с физическо увреждане и призната висока степен на
нетрудоспособност, а доходите й общо /включвайки социалната пенсия, финансовата
6
подкрепа по ЗХУ и доходите от работа/ месечно са в размер около размера на минималната
работна заплата за страната и в пъти по-ниски от тези на бащата. В този смисъл,
алтернативата „трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице“ не
може да е основание за изменение размера на издръжката, тъй като такава промяна при
майката няма. Тя оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени именно на това основание-
че няма възможност да заплаща увеличена издръжка. Това обаче би било без значение ако се
установи, че нуждите на децата от издръжка са нараснали, за което следва да се преценят
всички относими фактори и доказателства.
Основен факт, който съдът установи, е че издръжката на децата В. Ш. и Н. Ш. е
актуализирана преди точно 2 години, който период неминуемо е свързан с физическо
израстване и съзряване на децата. Считано от септември 2023г. и двете деца вече ще са
ученици- по-голямото в 7-ми клас, а по-малкото – в ** клас. Налице са при тях
специфичните за всеки ученик нужди от подходящо ежедневно облекло, спортни екипи,
обувки, учебни пособия и помагала. Категорична е съдебната практика, че при преценка
основателността на иск за изменение на издръжката, се взема предвид възрастта на децата,
тъй като тя е свързана пряко с нуждите им. В настоящия случай, промяната във възрастта на
двете деца обхваща 2 години от живота им, но при В. това са години, които са съществени за
преминаване от „детство“ към „юношество“, а при Н. това са години, които са съществени за
преминаване от „дете в детска градина“ в „ученик“, т.е. настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран, касателно етапа на
живот на всяко от децата.
Трудно доказуем е месечният размер на паричните разходи за дрехи, обувки и храна
на двете деца. Документи за закупуването на такива стоки не са представени, а дори и да
бяха представени, те не могат да са категорично доказателство, че закупеното отговаря на
нуждите на децата. В този смисъл, съдът отчита свидетелските показания на бабата на
децата- М.Ш.., която има наблюдения над живота на сина си и внуците си и заявява, че той
има съществени разходи за отглеждане на децата, които поема сам, макар да не може да
уточни каква точно сума месечно харчи той за адекватното отглеждане на децата си.
Следва да се посочи, че през 2021г., когато е определен размер на издръжката от по
160.00 лв. за всяко от децата, всъщност не са изследвани нуждите им и дали този размер ги
удовлетворява и отговаря на тях, доколкото делото е било с охранителен характер и е
определен по съгласие на родителите минимален размер на издръжката по тогавашните
нормативи, който е възможно и да не е съответствал на нуждите, въпреки взаимната
преценка на родителите тогава. Поради това за съда е обективно невъзможно да прецени
дали има изменение в нуждите на децата, а по-скоро това изменение би се извело от факта
дали паричната сума, която би удовлетворила нуждите на децата, е по-голяма от
определената през 2021г.
Според съда пълноценното хранене и подходящият хранителен режим на съзряващи
момиче (каквото е В.) и израстващо момче (каквото е Н.) изисква отделянето на бюджет
поне от по 250 лв. месечно за всяко от децата. Като ученици децата неминуемо ще следва да
7
се хранят и в училищна среда, където да заплащат консумираната храна и напитки, и
житейски неприемливо е децата да не разполагат поне с по 5 лв. дневни пари за храна, при
условие, че богатите на витамини и други полезни съставки храни и сокове за две хранения
/сутрин и на обяд/, дори биха надвишили тази сума. Отделно от това, вечерните хранения на
децата в домашни условия също са свързани с не малък разход, доколкото бащата следва да
закупува продукти и да приготвя храна, която отново да е подходяща за тях. Отделно от
това, хранителните продукти са най-бързо поскъпващите стоки и за две години стойността
на този разход се е изменила в посока „увеличение“.
От септември 2023г. В. ще бъде ученичка в гимназиална форма на обучение. Това е
различен етап от образователния процес и при него освен хранителният режим в училище,
който бе коментиран по-горе, е различен и самият обучителен режим. В гимназията се
концентрира изучаването на разнообразни науки, които следва да развият потенциала на
гимназистите и тяхната култура. В тази връзка, много по интензивна е необходимостта от
материали за училищна подготовка и различни видове книги и помагала. От септември
2023г. Н. пък ще бъде ученик в ** клас, което предопределя също по-високи разходи за
образователните му пособия, в сравнение с тези в детската градина, където обучението не е
основен фактор, а допълващ такъв. В този смисъл, преминаването на децата В. и Н., които
към 2021 г. са били в ** клас и в детската градина, в следващ етап на обучителната им
форма /който ще настъпи от септември 2023г./, само по себе си ще доведе до изменение на
обстоятелствата относно тези деца, свързани с техните нужди и съответните разходи за тях.
Независимо, че се касае за бъдещ период, същият е в обозримото бъдеще и настъпването на
фактите, от които зависи промяната, е сигурно и неминуемо, тъй като децата трябва да
спазват последователността на задължителния образователен процес в Република България.
Отделно от това, училищните занимания са свързани със закупуването и на други
училищни материали- тетрадки, химикали, пособия, екипировка за физическо възпитание.
Разходите за дрехи и обувки също са пряко свързани с ежедневието на децата в училище,
тъй като подходящият външен вид в училище е наложителен, а износването на дрехите и
смяната на сезоните пък изискват периодичната им подмяна. В съчетание на
обстоятелствата, че децата са израснали физически, а дрехите и обувките са поскъпнали, то
отново се налага извод за изменение в нуждите на децата.
Във връзка с изложеното по-горе съдът счита, че за нуждите на децата от дрехи,
обувки, учебници и училищни пособия, семейството следва да разполага с бюджет от по 100
лв. месечно за всяко от децата.
Децата нямат здравословни проблеми и за тях не се установяват специфични нужди,
въпреки което за съпътстващи разходи, свързани със необходимостта от закупуване на
лекарства, семейството следва да разполага с допълнителни средства. Това е така, тъй като
грипните състояния и боледуването в училищна възраст не са изключени по отношение на
двете деца, а напротив- изключително вероятни са. Те могат да бъдат определени като
„извънредни разходи“, но все пак следва да бъдат предвидени в издръжката им. За тези
извънредни разходи за лекарства и за евентуални други нужди от културно и социално
8
естество при развиващи се личности, чиято обща култура следва да се обогатява /чрез
посещението на театри, концерти и други културни мероприятия/, са необходими минимум
по 50 лв. месечно за всяко от двете деца.
През изминалия 2-годишен период в действителност се е променила и икономическата
обстановка в страната, както твърди процесуалният представител на ищеца.
Статистическите данни на Националния статистически институт за тримесечен разход на
член от домакинството могат да се ползват като насока. За второто тримесечие на 2021г.
(когато е постановено предходното съдебно решение) НСИ отчита 1345.40 лв. среден разход
на лице от домакинството. След изключване на разходите, които не са типични за малолетно
дете (оставяйки единствено разходите за храна, облекло и обувки, здравеопазване, култура и
образование), размерът на средния разход на дете за тримесечие възлиза на около 724 лв.,
т.е. около 240 лв. месечно. Пак според данните на НСИ паричният разход на лице от
домакинство през първото тримесечие на 2023 г. е 1754.70 лв. Отново изключвайки
разходите, нетипични за дете, остава сума от около 946 лв. за тримесечие, т.е. около 315 лв.
месечно. Този разход е за средно статистическо семейство и дете, живеещо в такова.
С оглед всичко изложено, като се има предвид обаче, че специфични и конкретни
нужди на децата не се доказват, съдът намира, че разходите на малолетните В. Ш. и Н. Ш. са
по-големи от сумата от 160 лв. месечно. При отчитане на всички релевантни обстоятелства,
издръжката на малолетния Н. Ш. възлиза на около 400 лв. месечно, а тази на В. Ш. - на
около 440 лв. месечно предвид по-голямата й възраст и образователен етап. От тази сума
майката следва да заплаща поне половината, въпреки особеното си здравословно и
финансово състояние, а именни – 200 лв. за Н. и 220 лв. за В., а бащата- останалата част,
като се има предвид, че той осъществява пряката грижа по отглеждането на децата и
осигурява жилището, в което децата живеят. Сумата, на която са оценени нуждите на
децата- 400 лв. за Н. и 440 лв. за В., е недостатъчна за охолен живот и изключва
задоволяване на нужди над обикновените, но именно „обикновените нужди“ са тези, които
издръжката цели да гарантира.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира предявените искове за основателни до
размера от 200 лв. месечна издръжка за Н. Ш. и 220 лв. месечна издръжка за В. Ш., считано
от завеждане на исковата молба на 27.03.2023г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на
издръжката. В останалата част- до пълния предявен размер на двата иска – от 280 лв.
месечна издръжка за Н. и 300 лв. месечна издръжка за В., същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, ответникът Г. Н. следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса по сметка на РС-Пирдоп върху увеличения размер на издръжката на двете си деца (4%
върху увеличените платежи за 3 години), а именно: 144.00 лв. Ищците по иска за издръжка
са освободени от заплащане на държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за
размера, за който исковете са отхвърлени, държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на исковете ответникът дължи
9
съразмерно с уважената част на исковете /чл.78, ал.1 ГПК/ част от сторените разноски за
адвокатски хонорар на ищеца, каквото искане е отправено от процесуалния представител
адв.Н.. Представен е договор за правна помощ, в който е отразено, че на адв.Н. е била
заплатена в брой сумата от 600 лв. за осъществяване на процесуалното представителство.
Припадащата се част от сумата, която ответницата следва да заплати, съразмерно с
уважената част от исковете, е 455.00 лв. Ответницата не доказва да е направила разноски по
делото и няма претенция за присъждане на такива, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която Г. В.
Н. е осъдена по силата на решение № 54/22.06.2021 г. по гр.д. № 355/2021 г. на РС-Пирдоп
да заплаща на малолетното си дете В. Ц. Ш., ЕГН: ********** като Я УВЕЛИЧАВА от
160.00 лв. месечно на 220.00 лв. /двеста и двайсет лева/ месечно и ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН:
**********, с адрес ******************************** ДА ЗАПЛАЩА издръжка в
увеличения й размер – 220.00 лв. /ДВЕСТА И ДВАЙСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето В.
Ц. Ш., ЕГН: **********, чрез неговия баща Ц. Н. Ш., ЕГН: **********, считано от
предявяване на иска на 27.03.2023 г. до настъпване на основания за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до изплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за горницата над 220.00 лв. до пълния размер на претенцията от 300.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която Г. В.
Н. е осъдена по силата на решение № 54/22.06.2021 г. по гр.д. № 355/2021 г. на РС-Пирдоп
да заплаща на малолетното си дете Н. Ц. Ш., ЕГН: ********** като Я УВЕЛИЧАВА от
160.00 лв. месечно на 200.00 лв. /двеста лева/ месечно и ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН:
**********, с адрес *********************** ДА ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й
размер – 200.00 лв. /ДВЕСТА ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето Н. Ц. Ш., ЕГН: **********,
чрез неговия баща Ц. Н. Ш., ЕГН: **********, считано от предявяване на иска на 27.03.2023
г. до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до изплащане на
дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 200.00 лв.
до пълния размер на претенцията от 280.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Г. В. Н., ЕГН: **********, с адрес
******************* ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес:
******************, сумата от 455.00 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/,
представляваща заплатени от ищеца разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. В. Н., ЕГН: **********, с адрес ************ ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп държавна такса върху
увеличения размер на издръжката, в размер на 144.00 лв. /сто четирийсет и четири лева/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от 14.06.2023 г. пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
11