Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.11.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Киримов в.гр.дело № 620 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 457341 от 24.07.2018 г. по гр.д. №
20525/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав са отхвърлени предявените от В.К.В.срещу
Д.Т.Р., М.Н.В. и К.Н.В. /конституирани като наследници на починалия в хода на
делото Н.К.В./ искове за делба на следните вещи: недвижим имот, представляващ
първи етаж от пет етажна жилищна сграда, находяща се
в гр. София, ул. „*********със застроена площ от 116,60 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, хол, клозет, две антрета и други сервизни помещения, при
съседи: ул. „*********Й. Д. Г., наследниците на Т.В., стълбището и дворното
място на сградата, както ¼ идеална част от общите части на сградата,
както и ¼ идеална част от дворното място, където е построена сградата,
цялото с пространство от 405.00 квадратни метра, съставляващо парцел IX, планоснимачен номер 12 от
квартал 133 по плана на гр. София, м. „Лозенец”; и движими вещи: 72 броя златни
монети, 21.6 карата, както следва: 17 броя монети „Петле” 20 с надпис “LIBERTEGALITE FRATERNITE
1904”, с грамаж 6.43 грама, 15 броя монети Наполеон III, с надпис „20 FRANIE 1854, без венец, с грамаж 6.40 гр., 15 броя монети Наполеон III, с надпис „ 20 EMPIRE FRANCAIS 1870” с венец, 10 броя монети „Виктор Емануил” с надпис „VITORIO EMANUELE 1877 LEOPOLD
II”, с грамаж 6.41 гр. и 15 броя монети „Леополд” с надпис „VITORIO EMANUELE II 1863
LEOPOLD”с грамаж 6.40 грама; картини: „Море”, с автор М.Ж.,
„Юндола” с автор С.В., „р. Искър”, „Есен”, „Селски пейзаж” с автор П.Т.,
портрет на баба с автор Н.В., портрет на К.В.с автор Н.Г.и 2 бр. акварели с
автор С.Е., и пиано марка „Дюрмер”.
С решението В.В.е осъден да
заплати на Д.Т.Р., М.Н.В. и К.Н.В. сумата от 1200 лева разноски по делото.
В
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна
жалба от В.П. Б. – В. и А.В.В. /конституирани като
страни в производството, в качеството си на наследници на ищеца В.К.В./.
Претендира се неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, поради допуснати процесуални нарушения, свързани с доказателствената
дейност на първоинстанционния съд. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от К.Н.В., М.Н.В. и Д.Т.Р., с който същата се оспорва като неоснователна.
Сочи се, че по делото е безспорно установено, че със саморъчно завещание наследодателката Я. В. се е разпоредила изцяло с
имуществото си в полза на Н.В.. Твърди се, че по делото не са събрани
доказателства процесните монети да са били в държане
на наследодателката, още по-малко да са останали като
нейно наследство. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от Софийски районен съд, решение за валидно,
допустимо, а по същество за правилно. Аргументите на съда, с оглед изложените
от въззивника доводи, в тази насока са следните:
Представен
е нотариален акт за продажба на недвижим имот от 19.10.1993 г., съгласно който К.В.СС.продава
на своята дъщеря Я. К.В. следния свой собствен недвижим имот: Първия етаж от
пететажната жилищна сграда, находяща се в гр. София,
ул. „********, със застроена площ от 116,60 кв.м., състоящ се от: две стаи,
кухня, хол, клозет, две антрета и други сервизни помещения, при съседи: ул. „********,
Й. Д. Г., наследниците на Т.В., стълбището и дворното място на сградата, както
и с ¼ идеални части от дворното място, в което е построена същата,
цялото с пространство от 405кв.м., съставляващо парцел IX – девети, пл. № 12 от кв. 133 по
плана на гр. София, м. „Лозенец”, при съседи на мястото: н-ци
на Л. Т. ***, Й. Д. Г..
Представени
са удостоверения за наследници за Я. К.В. и К.В.С..
Представен
е договор за продажба от 30.09.1993 г. между К.В.СС.и З. Дамянова В., като
продавачи и Я. К.В., като купувач, съгласно който първите продават на
последната следните движими вещи: пиано марка „Дюрмер”;
картина /пейзаж море/- маслени бои – художник – М.Ж.; картина /пейзаж „Юндола”/
– маслени бои – художник С.В.; картина /пейзаж р. Искър/ - маслени бои –
художник П.Т.; картина /пейзаж „Есен”/ - маслени бои – художник П.Т.; картина
/селски пейзаж/ - маслени бои – художник П.Т.; портрет на баба – маслени бои –
художник Н.В.; портрет на К.В.– маслени бои – художникН.Г.;
два броя пейзажи – акварел – художник С.Е.; пейзаж – акварел – художник Ф.;
холна маса с шест стола; два броя килими /чипровски/.
Представено
е завещание на Я. К.В., с което завещава на брат си Н.К.В., цялото си движимо и
недвижимо имущество, което ще остане след смъртта ѝ, както и протокол от
08.03.2016 г за обявяване на завещанието.
В
хода на производството са разпитани свидетелите М.В., И.Х.– А., В. Б. – В. и Л.К..
Съгласно
показанията на свидетелката В., К.В.е имал 80 златни монети, които били
наследство от неговия брат, като тя била виждала една – две от тях. Бащата на
свидетелката броял монетите с Я. В., която ги държала в тайник
в библиотека, а същият посъветвал последната да ги премести в пианото, в случай
че влязат крадци. Твърди, че Н.В. е искал среща с баща ѝ, във връзка с
монетите, но в впоследствие повече не се обадил. Сочи, че единствено баща
ѝ е знаел за монетите. Съгласно
показанията на свидетелката Х. – А., Я. В. споменала пред нея за златни монети
в големи количества – обърнати в грамаж около един – два килограма. Същите не
били декларирани от родителите на В., поради което последната щяла да вземе
мерки да ги укрие.
Съгласно
показанията на Б. – В. родителите на Я. В. освен апартамента ѝ оставили и
цялото обзавеждане, много картини и 80-100 златни наполеона,
които не били декларирани от никого. Твърди, че ги е виждала и е участвала в
броенето им заедно с В.В., когато са били скрити в тайник за библиотеката на така наречената им задна стая, до
дивана. Сочи, че ги е видяла по времето на З.В., която е починала на 16.08.2000
г. Сочи, че след смъртта на Я. В. не е влизала в апартамента. Сочи, че в дома
на Я. В. е имало кражба, като последната бил щастлива, че не са и били
откраднати монетите. След смъртта на В. монетите се намирали в Д.Р.. Сочи, че
от В.В.знае, че Н.В. го помолил да отиде и да намери
къде са укрити монетите, тъй като след смъртта на Я. В. не можел да ги намери,
а В. участвал в укриването им. Твърди, че е възможно да е било променено
мястото им от това, което тя знае.
Когато В. е обадил на Н.В., че е готов да му помогне да открият монетите
последният запознал да го отбягва.
Съгласно
показанията на свидетелката К.., в дома на Я. В. е имало кражба през 2005 г. –
2006 г. Последната имала не е имала голямо количество злато – имала една
единствена ценна монета, която си пазела за всеки случай. Никога не била
споменавала за голямо количество злато. Я. В. била споделила на К.. В., че има
монета залепена с лейкопласт под масата.
По
делото е депозирано заключение по назначена съдебно – почеркова
експертиза от вещото лице Ю.М., съгласно което подписът в долната дясна част на
листа от завещанието от Я. К.В. от 20.02.2014 г., съхранявано в кантората на
нотариус В. Г., с района на действия СРС, рег. № 340, не е положен от Я. К.В.;
ръкописният текст в завещание от Я. К.В. от 20.02.2014 г., съхранявано в
кантората на нотариус В. Г., с района на действия СРС, рег. № 340, не е положен
от Я. К.В.. Съгласно заключението
при извършеното сравнително изследване между подписа – обект, положен със синя химикална паста в долната дясна част на листа на
Завещанието и подписите на Я. К. В.,
предоставени като сравнителни образи, се установяват различия в общите признаци
– степен на обработеност, темп и координация на движенията,
наклон, посока на движение, както и в следните частни признаци: форма и посока
на движение при изписване на елементите на буква „Я“ – елипсовидният елемент с
остър връх в сравнителните образци и заоблен в подписа – обект; форма и посока
на движението при свързване между елементите на буква „А“ третият елемент
заоблен в подписа – обект и ъгловат в сравнителните образци; форма, размер и
направление при свързване между букви „Я“ и „А“; пространствено разположение на
началната точка при изписване на буква „Я“; форма и посока на движение при
изписване на щриховите елементи; продължителност на
движението при изписване на парафа.
Наблюдават се прекъсвания на движенията при свързване на буква „Я“ с буква „А“
и при изписване на третия елемент на буква „А“. Констатираните различия
образуват устойчива съвкупност, обосноваваща категоричен извод относно
авторството на изследвания подпис, а именно, че същият не е положен Я. К.В..
Констатираните прекъсвания и удебеляване на щрихите се проявяват при опит за
имитация на чужд подпис, какъвто е налице в изследвания текст.
При
извършено сравнително изследване между почерка, с който е изписан ръкописният
текст в завещание от 20.02.2014 г. и почерка на Я. К.В., отразен в
представените като сравнителни образци текстове са констатирани различия в общи
признаци като степен на обработеност, наклон, степен
на свързаност , темп и координация на движенията, натиск, както и в следните
частни признаци: форма и посока на движение при изписване на букви „а“, „л“,
„к“, „х“, „р“; видът на връзката между букви „н“ и „о“/ „к“ и „а“;
пространствено разположение на началната точка при изписване на букви „Я“, „В“
и „С“; взаимно разположение и начин на свързване между втори и трети елемент на
буква „к“; направление на движенията при изписване на втория елемент на буква
„д“; продължителност на движение при изписване на цифри „3“, „8“ и „1“.
Наблюдават се и съвпадения във форма и посока на изписване на буква „т“, буква
„в“, както и при свързването между отделни букви, които обаче от една страна не
са устойчиви, а от друга, сравнителният материал е недостатъчен, за да се
проследи тяхното последователно проявление. Констатираните различия за
характерни, устойчиви и в своята съвкупност дават достатъчно основание да се
направи извода, че ръкописният текст в Завещание от 20.02.2014 г. не е изписан
от Я. К.В..
Депозирано
е и заключение от вещите лица А.С., Г.М.и Д.В.по назначена пред първоинстанционния съд тройна съдебно – почеркова
експертиза. Съгласно заключението подписът
в долната дясна част на листа от завещание от Я. К.В. от 20.02.2014 г. е
положен от Я. К.В.; ръкописният текст в завещанието от Я. К.В. от 20.02.2014 г.
е написан от Я. К.В..
При
сравнително изследване между положения подпис за „Завещател“ в процесното завещание и положените подписи от Я. К.В. –
свободни, условно свободни и експериментални образци, се установяват
съвпадения, както в общите графически признаци, така също и в частните,
по-характерни варианти, от които са проявени във форма на движенията при
изписване на първия елемент от средната част на подписа – ъгловидна; форма и
вид на движенията при свързване на буква „В“ със средна част от подписа – примковидна; посока на движенията при изписване на началния
елемент от парафната част на подписа – дясно –
окръжна; продължителност на движенията при изписването на парафната
линия – намалена – сбитост на вертикала; количеството на движенията при изписване
на I
елемент от буква „В“ – увеличено – изписва се свързващ елемент между I и II елементи от буквата; относително
месторазположение на движенията при изписването на точка начало на движенията
при изписването на подписа – около долната мислена редова линия и в ляво от
подписа – точка край на движенията при изписването на подписа – под парафната част от подписа и над долната мислена редова
линия.
Горепосочените
съвпадения в общите и частните почеркови признаци са
характерни, устойчиви и достатъчни за да се направи категоричен извод, че
подписът за „Завещател“ в процесното завещание, е
положен от Я. К.В..
При
сравнително изследване между ръкописно написания текст в завещанието и
ръкописно написаните текстове от Я. К.В. – свободни образци се установяват
съвпадения, както в общите графически признаци, така също и в частните, по –
характерни варианти от които са проявени във форма на движенията при свързване
на елементите на цифрата „9“ – ъгловидна; II и III елементи на буква „ф“ – ъгловидна;
елементите на буква „Е“ – дъговидна; главна буква „В“ със следваща буква в
думата – примковидна; посока на движенията при
изписване на II
елемент на буква „д“ – ляво – окръжна; завършващата част на знака за номер „№“
– ляво – окръжна; количеството на движенията при изписване на цифрата „5“ –
намалено – I
и II
елементи се изписват с едно движение; малка буква „а“ – увеличено – при
началото на изписване на буквата се изписва и примковиден
елемент; относно разположението на движенията при изписване на елементите един
спрямо друг – началната точка на I
елемент спрямо началната точка, на II на буква „н“ – на I елемент е под на II елемент.
Горепосочените
съвпадения в общите и частните почеркови признаци са
характерни, устойчиви и достатъчни, за да се направи категоричен извод, че
ръкописният текст в завещанието, е написан от Я. К.В..
Въззивният
съд е допуснал повторна тройна съдебно - почеркова експертиза,
като е предоставил на страните възможност на представят сравнителен материал.
По делото е депозирано заключение от вещите лица Л.Г., С.Х. и Г.Т., съгласно
което подписът за „завещател“ в саморъчно завещание от името на Я. К.В. от
20.02.2014 г. е положен от Я. К.В.; ръкописният текст в саморъчно завещание от
името на Я. К.В. от 20.02.2014 г. е написан от Я. К.В.; подписът за „С почит“ в
копие от отговор на Н.К.В. вх.
135344/16.09.2016 г. на СРС по гр.д. № 20525/2016 г. на 72 състав е положен
от Н.К.В..
Съгласно
заключението изследваният подпис в завещанието има смесена транскрипция,
състояща се от букви „Я“ + „А“ + безбуквени елементи
+ параф. Положен е със средно обработени, с десен наклон, средни по размер,
свързани движения, Образците от подписа на Я. К.В. имат смесена транскрипция,
като се установява вариантност - началото е била почти изцяло буквена – „Я“ +
„В“ + „е“ + „л“ + „к“ + „о“ + параф, която с течение на времето се е променяла,
като малките букви преминават в безбуквени елементи,
при буква „Я“ на места горният елемент не се забеляза, а буква „В“ отдясно се
изправя и започва да изглежда като „А“ и последните образци – „Я“ + „А“ + безбуквени елементи + параф. Положени са със средно
обработени, с десен наклон, средни по размер, свързани движения. При
сравняването на оспорения подпис с образците от подписа на Я. К.В. се
установяват съвпадения /пълни с последните образци/ по общи /транскрипция,
степен на обработеност, размер, наклон, свързаност/ и
такива частни признаци, като: относително разположение по вертикала на долната
част на първия спрямо долната част на втория елемент на буква „Я“ – по – ниско;
форма на движение при изписване на горната част на буква „Я“ – примковидна; относително разположение по вертикала на
точката на свързване на „Я“ с „А“ – горе; вид на свързване на елементите на
буква „А“ – слято; форма на движение шри изписване на горните части на безбуквените
елементи – ъгловата; направление на движение при завършване на парафа – отгоре
надолу. Установените съвпадения в общите и частните графически признаци между
почерка отразен в оспорения подпис и почерка отразен в сравнителните образци от
подпис на Я. В. са характерни, индивидуални и в своята съвкупност достатъчни за
извода, че в оспорения подпис са се отразили еднакви писмено – двигателни
навици в сравнение с тези в сравнителните образци, т.е. този подпис е положен
от Я. К.В..
Ръкописният
текст е написан с високо обработен, среден по размер, с десен наклон, с висока
степен на свързаност почерк. Образците от ръкописен текст на Я. К.В. са
написани с високо обработен, среден по размер, с десен наклон, с висока степен
на свързаност почерк. При сравняване на оспорения текст с образците от почерк
на Я. В. се установяват съвпадения по общи /степен на обработеност,
размер, наклон, свързаност/ и такива по – характерни частни признаци, като:
форма на движение и относително разположение при изписване на елементите на
буква „Я“; последователност на изписване на елементите на буква „н“ – първи
трети втори; форма и последователност на движение при изписване на елементите
на буква „ж“; начин на изпиване на буква „ф“ – слято
с примковиден елемент; форма на движение при
свързване на втори и трети елемент на буква „ц“ – линейна; форма на движение
при свързване на трети с четвърти елемент на буква „щ“ линейна; относително
разположение на точката на свързване на първи с втори елемент при изписване на
буква „Е“ – изнесена вдясно; форма на движение при завършване на изписването на
буква „В“ – примковидна. Установените съвпадения в
общите и частните графически признаци между почерка отразен в оспорения
ръкописен текст и почерка отразен в образците от Я. К.В. са характерни,
индивидуални и в своята съвкупност достатъчни за извода, че с оспорения текст
са се отразили еднакви писмено – двигателни навици в сравнение с тези в
образците, т.е. този ръкописен текст е написан от Я. К.В..
Настоящата
инстанция кредитира заключението на вещите лица депозирано пред въззивния съд. Същото е обективно и обосновано, изготвено
от компетентни вещи лица и след запознаване и анализиране на целия сравнителен
материал, включително и след самостоятелен анализ на представения сравнителен
материал. Неоснователно е възражението на въззиваемите,
че по делото не са представени образци на база, на които вещите лица са
изготвили сравнението с оспорения подпис, доколкото в самото заключение
подробно е описан целия представен сравнителен материал, както и източникът му.
Категорично вещите лица заявяват, че в образците на лицето се наблюдава
изменение в течение на времето, като има някои несъответствия с отдалечените
във времето образци, но с тези към датата на завещанието няма никакви различия,
като това се дължи на възрастовите изменения, поради еволюция в почерка на човека.
При
така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира от правна
страна следното:
Предявен
е иск по чл. 69, ал. 1 от ЗН.
Делбеното
производство е особено исково производство, развиващо се в две фази и при
спазването на специалните процесуални правила, предвидено в Част І, Глава 29 на
ГПК. Предмет
на делбата е правото на собственост върху конкретни, индивидуализирани в
исковата молба вещи. Необходимо е да се
установи дали съществува състояние на съсобственост, между кои лица и какви са
техните права. В конкретния случай се твърди, че съсобствеността е възникнала
въз основа на наследствено правоприемство.
Основният
спорен въпрос по същество във въззивното производство
е свързан с това дали е налице съсобственост между страните,
както и дали съществуват процесните златни монети.
В
тази връзка са ангажирани и конкретни доказателства от страна на ответниците, че първи етаж от пет етажна жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********със застроена площ от 116,60 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, хол, клозет, две антрета и други сервизни помещения, при
съседи: ул. „*********Й. Д. Г., наследниците на Т.В., стълбището и дворното
място на сградата, както ¼ идеална част от общите части на сградата,
както и ¼ идеална част от дворното място, където е построена сградата,
цялото с пространство от 405.00 квадратни метра, съставляващо парцел IX, планоснимачен номер 12 от
квартал 133 по плана на гр. София, м. „Лозенец”, както и картини: „Море”, с
автор М.Ж., „Юндола” с автор С.В., „р. Искър”, „Есен”, „Селски пейзаж” с автор П.Т.,
портрет на баба с автор Н.В., портрет на К.В.с автор Н.Г.и 2 бр. акварели с автор
С.Е., и пиано марка „Дюрмер” са изключително тяхна
собственост и не е налице съсобственост с ищците.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на
назначената пред въззивната инстанция съдебно – почеркова експертиза, съгласно което подписът
за „завещател“ в саморъчно завещание от името на Я. К.В. от 20.02.2014 г. е
положен от Я. К.В.; ръкописният текст в саморъчно завещание от името на Я. К.В.
от 20.02.2014 г. е написан от Я. К.В.. С въпросното завещание Я. К.В. завещава
цялото си движимо и недвижимо имущество на Н.В. /наследодател на новоконситуираните ответници/,
което го характеризира като универсално завещание. От друга страна ищците не са
сред лицата посочени в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН и не разполагат със
запазена част.
От
другата страна по делото остана недоказано възражението на ищците за нищожност
на договор за продажба от 30.09.1993 г., с който К.В.СС.и З. Дамянова В. са
продали на Я. К.В. пиано марка „Дюрмер”; картина
/пейзаж море/- маслени бои – художник – М.Ж.; картина /пейзаж „Юндола”/ –
маслени бои – художник С.В.; картина /пейзаж р. Искър/ - маслени бои – художник
П.Т.; картина /пейзаж „Есен”/ - маслени бои – художник П.Т.; картина /селски
пейзаж/ - маслени бои – художник П.Т.; портрет на баба – маслени бои – художник
Н.В.; портрет на К.В.– маслени бои – художникН.Г.;
два броя пейзажи – акварел – художник С.Е.; пейзаж – акварел – художник Ф.;
холна маса с шест стола; два броя килими /чипровски/
за сумата от 10 000 лева. За доказване на възражението си /което е в тяхна доказателствена тежест/ ищците не са ангажирали никакви
доказателства. Действително в показанията си свидетелката К.. заявява, че Я. В.
има няколко златни монети от майка си, които „отишли в кризата на 90-те
години“, но само по себе си така изнесеното не доказва главно и пълно
наведеното възражение. Заявеното от свидетелката обхваща десет годишен период
от време, без да конкретизира в кой точно момент В. е имала финансови
притеснения в началото, средата или края на 90-те години, а видно от договора
същият е сключен на 30.09.1993 г.. В същото време не са ангажирани и
доказателства, във връзка с какво са били разходвани тези средства. Други
доказателства в тази връзка не са ангажирани, като въззвиният
съд е оставил без уважение доказателственото искане
на въззивниците за издаване на удостоверения, с които
да доказват липсата на финансови средства на Я. В., доколкото са били издадени
от първи съд, но ищците не са се ползвали от същите.
За
да се допусне делба на движима вещ е необходимо да се установи, че вещта
съществува към момента на делбата, както и в чие държание се намира, в противен
случай искът се отхвърля /в този смисъл р. № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д. №
522/2009 г. на ВКС, I
г. о. на ГК/. От ангажираните по делото свидетелски показания не може да бъде
направен еднозначен и категоричен извод дали процесните
монети 72 броя златни монети съществуват към настоящия момент, както и в чие
държание се намират. Съгласно показанията на свидетелката В. процесните монети са съществували, като са били местени от
един тайник, намиращ се в процесния
апартамент в пиано, а евентуално след това са били открити от Н.В..
Свидетелката Х. – А. заявява, че е знаела от Я. В., че такива монети са
съществували към минал момент, но не изяснява дали същите са налични към
настоящия момент, нито в чие държание се намират. В показанията на Б. – В.
/конституирана като страна в производството на мястото на В.В./
се съдържат твърдения, че монетите се намират в Д.Р., които обаче остават
изолирани от останалата доказателствена съвкупност и
не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
В същото време свидетелката К.. заявява, че ѝ е известно В. да е
притежавала една монета и не ѝ е споменавала за голямо количество злато.
При така изложеното настоящата инстанция намира, че по делото не се доказва
пълно и главно, че процесните монети съществуват,
както и в чие държание се намират, поради което и производството по отношение
на тези движими вещи е следвало да бъде прекратено от първоинстанционния
съд.
С оглед на
изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от правния
спор пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат
въззиваемите. Претенция в тази насока е заявила Й.И.
Д. чрез законния си представител И.Г.Д. за сумата от 1000 лева представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност е направила адв. М., процесуален представител на въззивниците
Екатерина Б. и А.В.. Настоящата инстанция като съобрази, че адвокатска защита
от Й.Д. е ангажирана за едно единствено съдебно заседание и осъществената
адвокатска помощ намира, че уговореното възнаграждение се явява прекомерно като
същото следва да бъде редуцирано до сумата от 600 лева, съгласно чл. 7, ал. 4
от НМРАВ.
Воден от
горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г. О., ІІ-Б състав
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 457341 от 24.07.2018 г. по гр.д. №
20525/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав.
ОСЪЖДА В.П. Б. – В., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.
В. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Й.И.Д., ЕГН **********, чрез
законния ѝ представител И.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600. 00 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. / 2. /