МОТИВИ: Срещу
подсъдимия М.С.М. *** е внесен обвинителен акт с който му е повдигнато
обвинение за това, че на 28.03.2016 г., около 16,00 часа, в гр. Габрово, на ул.
„Бодра смяна”, в зоната на пропускателен пункт с бариера, в района на фирма „Пластформ” ООД и фирма „Терахим
97” АД, при управление на моторно превозно средство – товарна автокомпозиция, товарен автомобил марка „Скания”, модел „R380LB”, с рег. № *** и прикачено към него
ремарке марка „WIELTON РС16” с рег. № ** е нарушил правилата за движене по
пътищата както следва: чл. 20, ал. 1 от ЗдвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра... преди започване на маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”;
чл. 77, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП: „Водач, който има намерение
да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма
да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата, да
подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал”; чл. 116 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците...” и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката П.К. ***,
с ЕГН ********** - престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Подсъдимият
се явява лично и с упълномощения от него защитник адв.
Б. от ГАК. М. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането за предаване на съд и
разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Като частни обвинители в процеса
са конституирани наследниците на починалата П.К.К. –
дъщерите й К.Н.К. и М.Н.Х.,***. Същите редовно призовани не се явяват в съдебно
заседание при разглеждане на делото, като за тях се явява повереника
им адв. И.Х. от ГАК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия М.. Счита, че същото е доказано
по несъмнен начин и предлага на да се
наложи наказание към минимума предвиден в закона.
Частните обвинители чрез
упълномощения от тях повереник поддържат обвинението.
Адв. Х. прави искане да се наложи наказание към
минимума предвиден в закона.
Въз основа на показанията на
разпитаните свидетели И.П.Н., С.В.С. и С.Б.С. дадени пред настоящия състав на
съда и показанията им, дадени пред друг съдебен състав и приобщени чрез
прочитане, преценени в съвкупност със заключенията на автотехническата,
медицинска и химическа експертиза изготвени съответно от вещите лица Б.И. и д-р
Я.К. и Е.Н. и със събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
През 2016 г. подсъдимият М. работел
в „***” АД - Габрово, като шофьор на товарен автомобил,
марка „Скания”, модел „R380LB”, с рег. № ЕВ **** АС и прикачено към него ремарке,
марка „WIELTON PC16”
с рег. №ЕВ **** ЕА. Същият е правоспособен водач на
МПС и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство
категории „В”, „С”, „D”, „ВЕ”, „СЕ”, „DЕ”, „Т/тк” и
„М” .
На 28.03.2016
година, около 15 часа и 47 минути М. паркирал управляваната от него товарна
композиция на ул. „Бодра смяна” в гр. Габрово пред пропускателен пункт в района на фирма „Пластформ” ООД и фирма „Терахим
97” АД. На пункта работел като охранител св. И.Н., който бил служител на фирма
„****” ООД. Подсъдимият М. спрял композицията с предната част на товарния
автомобил малко пред вдигнатата бариера на пропускателния пункт и отишъл в
административната сграда на горепосочените фирми, за да си вземе документите. В
тези моменти, в посока от центъра на града към пропускателния пункт пристигнал
и спрял товарен автомобил, управляван от св. С.С..
Около 16.00 часа подсъдимият се върнал при автокомпозицията,
като вървейки по пъти и качвайки се в кабината говорел по мобилния телефон. При
движението си по пътя, забелязал, че на около 100 метра от неговия камион се
движела П.К.. Запалил двигателя, като продължил да говори по телефона.
Пострадалата П.К. работела като хигиенист в „*****” ООД - Габрово и по същото
време се била отправила към пропускателния пункт на който работел св. Н., за да
се чекира за напускане на работа. Жената се движела в
посока от юг на север, в дясната страна на нейната посока на движение по правия
пътен участък. Достигнала автокомпозицията, същата продължила
движението си с цел преминаване пред предната
част на превозното средство. В този момент подсъдимият без да се огледа
и убеди, че няма да застраши живота и здравето на обичайно преминаващите на
това място работници и на пострадалата К. привел камиона в движение, предна дясна част на кабината на товарния
автомобил засегнала лявата страна на тялото на пешеходката и тя паднала под
камиона. Св. С. бил в кабината на камиона си на 20 метра от камиона на
подсъдимия. Забелязал ,че пешеходката върви край камиона на М. и видял, че
подсъдимият я блъска с маската на камиона. Слязъл веднага и се опитал да привлече вниманието на М., като
махал с ръце викал да спре. Подсъдимият
обаче не го възприел веднага и ускорил движението, повлякъл тялото на К., като
с дясната гума притиснал гръдния и кош. Когато забелязал С., спрял превозното
средство, като в този момент П.К. се намирала под камиона. Подсъдимият слязъл,
погледнал, качил се отново в камиона и върнал назад около 2,7 метра.
Подсъдимият и св.Н. отишли до жената, но същата била мъртва и лежала по лице с
главата напред. Св.С. се обадил на телефон 112. Много скоро след това
пристигнала линейка на Спешна помощ и полицейски служители. Извършен бил оглед
на местопроизшествието за което бил съставен надлежен протокол и фотоалбум към
него.
От заключението на автотехническата експертиза изготвено на досъдебното
производство и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Б.И. се
установява, че от потеглянето на подсъдимия с управлявания от него тежкотоварен
автомобил до момента на спирането е ускорил до 5,6 км/ч, а към момента в който
имал начален контакт с пешеходката се е движил със скорост 4,4 до 3,6 км/ч. Съобразявайки местоположението на
пешеходката при потегляне на автомобила и неговата скорост, вещото лице е
достигнало до заключение, че към момента на потегляне на автокомпозицията,
пешеходката се е намирала в зоната на видимост на водача, която се осигурява от
горното допълнително странично огледало или видимост над долните части на
страничното стъкло на дясната врата на кабината. Вещото лице счита, че от
техническа гледна точка, водача на автокомпозицията е
можел да предотврати произшествието при своевременното
възприемане на движещата се пешеходка и непредприемане действия по потегляне на
автомобила. Експертът преценявайки и заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза приема, че пострадалата е паднала до предна дясна гума на автомобила
и е влачена при което с дясната гума е притисната между долната част на
автомобила и пътното платно. Според вещото лице причината за възникналото ПТП е
неправилната преценка от стана на водача на движението на пешеходката, за което
е разполагал с технически възможности и към момента на потегляне на автомобила
и преди това и привеждане в движение на автокомпозицията
без да се убеди в отдалечаване на пешеходката от товарния автомобил, както и на неправомерното поведение на пешеходката,
която непропуснала започналия движение тежкотоварен автомобил, въпреки, че
имала техническа възможност и време да възприеме. Подсъдимият е можел да
предотврати ПТП ако е изчакал преминаването на пострадалата пред кабината на
автомобила или ако е реагирал незабавно на подадения от св.С. сигнал за
спиране. Заключението на автотехническата експертиза
не е оспорено от страните по делото, същото е задълбочено и мотивирано и съдът го цени , като правилно и обосновано.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвено от вещото лице д-р Я.К. се
установява, че при процесното ПТП, пострадалата К. е
починала от травматично-хеморагичен шок от получените
травми, като съществен фактор е притискането на гръдния кош. Смъртта е
настъпила бързо. По механизъм травмите отговарят да са получени при притискане
между долната част на автомобила и
пътното платно и влачене. Заключението не е оспорено от страните и съдът го
цени като правилно и обосновано.
От заключението на
назначената по делото химическа експертиза, изготвена от вещото лице Е.С.Н. ,
която не се оспори от страните, и която съдът възприе като правилна и
обоснована, е видно че, в представената за изследване проба кръв на П.К.К. , концентрацията на летливите редуциращи вещества,
изразена като етилов алкохол е 0,06 %о. В представената за изследване проба
кръв на М.С.М. , концентрацията на летливите редуциращи вещества, изразена като
етилов алкохол е 0,03 %о.
В обясненията си
пред ОС-Габрово подсъдимият изразява съжаление за случилото си. Оспорва така
установената фактическа обстановка. Твърди, че преди да потегли се огледал,
тръгнал, усетил шумолене, спрял, защото видял, че св. С. е вдигнал високо ръце,
излязъл от камиона, качил се отново, дал назад, спрял, слязъл и издърпал
жената. Твърди, че видял да тече кръв от врата на пострадалата и с ръка притиснал
мястото, като се молел да не умира. Така стоял до пристигането на Бърза помощ. Подсъдимият
категорично отрича да е говорил по телефона при потеглянето на камиона. Твърди,
че преди да потегли се огледал както обичайно и не видял пострадалата. По
делото чрез прочитане на осно.чл.279 ал.1 т.3 от НПК
бяха приобщени обясненията на М. дадени пред друг състав на съда. В тях той
признава, че е забелязал пострадалата на 100 метра от неговия камион да върви
по пътя и това било преди да се качи в камиона и да потегли. В съдебно
заседание М. не отрече фактите изложени в обясненията му пред друг съдебен
състав.
Защитната теза на
подсъдимия, че не е забелязал пострадалата в близост до камиона и ,че въпреки,
че се е огледал преди потегляне не е можел да я види, както и ,че след като
изтеглил тялото на К. се опитал да и окаже помощ , като спирал кръвта, която
изтичала от шията се оборва по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели преценени в съвкупност
със заключенията на експертизите. От показанията на св.Н. се установява ,че
подсъдимият говорел по телефона при движението си към камиона и в момента в
който се качил в него. Това обстоятелство бе уточнено в съдебно заседание след
прочитане показанията на този свидетел дадени пред друг състав на съда на
основание чл.281 ал.1 от НК и потвърждаването им от негова страна. Същото
кореспондира и с изготвения от св.Н.
доклад / стр.75 от делото/ до организатора на охраната на „Атлас”ООД, касаещ случилото се по време на неговото дежурство. В
доклада е вписано буквално следното: „Лицето Д.М.., който е шофьор във фирмата
излезе от офиса и тръгна в посока на
камиона, който бе паркиран до бариерата. Аз я вдигнах в очакване той да тръгне.
През цялото време той говореше по телефона си.” Свидетелят Н. непосредствено след настъпилото ПТП отишъл
до пострадалата и същият е категоричен, че тя е била по лице и той си помислил,
че е мъртва. При извършения оглед на местопроизшествие непосредствено след ПТП
е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него/ стр.4-36 от
ДП/. От снимките е видно, че пострадалата е по лице, като дрехата и е закрила
шията. По тялото няма данни пострадалата да е местена след настъпилото ПТП.
Свидетелят
С.С. - очевидец на ПТП, видял как пострадалата върви по
пътя до автокомпозицията на подсъдимия и как пресича
пред камиона, водача не я вижда и я блъска с маската на камиона, тогава жената
пада по очи. Свидетелят веднага слязъл от камиона си и започнал да вика и да
маха с ръце, за да го забележи подсъдимия и да спре движението. Той обаче не го
възприел веднага и когато спрял жената вече била под камиона. Показанията на
този свидетел кореспондират с обясненията на подсъдимия дадени пред друг състав
на съда относно факта, че същия е възприел пострадалата, която се движела по
тротоара. На второ място, въпреки, че св.С. не си спомня подсъдимия да е
говорил по телефона по време на произшествието същият потвърждава, че М. не е
възприел веднага знаците, които му давал да спре, което косвено сочи на
отклонено внимание от страна на подсъдимия при потегляне. Както св. С. така и
св. Н. въприели пострадалата като мъртва, веднага
след произшествието и не са виждали подсъдимия да я мести и да се опитва да и
окаже помощ.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът
намери за установено от правна страна следното:
Подсъдимият е
дългогодишен водач на тежкотоварен автомобил и повече от десет години
осъществява трудовите си функции като работник на „***” АД - Габрово. Същият,
както и всички останали свидетели е знаел, че работниците от фирмата се движат
край административната сграда до която
той паркирал в процесния ден управляваната от него автокомпозиция и, че от там пресичат, за да се чекират в пропусквателния пункт.
Подсъдимият е съзнавал, че е спрял автомобила си до място на което обичайно
работниците преминават. Всичко това е налагало да бъде особено внимателен за
безопасността на движението и да предприеме потегляне след като се убеди, че
няма да застраши останалите участници в движението. Същият нарушил разпоредбата
на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на чл.77 ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП, тъй
като преди да започне маневра „потегляне” не се е убедил, че няма да създаде
опасност или да застраши участниците в движението. Потеглянето от място трябва
да се предшества от възприемане на пътната обстановка както пред
моторното-превозно средство така и встрани от него. Подсъдимият с действията си
е нарушил и разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, която като водач на МПС го
задължава да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.
Посочените
нарушения на ЗДвП и Правилника за
неговото приложение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
крайния неблагоприятен резултат, а именно смъртта на П.К.. С деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на
чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй
като нарушавайки разпоредбата на чл.25 ал.1 и чл.116 от ЗДвП и чл.77 ал.1 от
Правилника за приложение на ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на П.К..
От обективна страна деянието е осъществено при управление от страна на М. на
тежкотоварна автокомпозиция. От субективна страна
деянието е извършено по непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди.
Несъстоятелно е
твърдението на подсъдимия, че не е могъл да възприеме пресичащата пред камиона
му пешеходка. Заключението на авто-техническата
експертиза е категорично, че не е налице мъртва зона на виждане и подсъдимият е
можел благодарение на допълнително поставеното огледало за обратно виждане и
през страничните огледала да види пешеходката. В съдебно заседание вещото лице Б.И.
допълни, че в случай, че пешеходката е била пред камиона водачът е имал
възможност да я види през предното стъкло. Това заключение е съобразено с
техническите параметри на превозното средство управлявано от подсъдимия и с ръста
на пострадалата.
Съдът
преценявайки всички събрани по делото доказателства прие за безспорно доказано,
че подсъдимия М.М. както от обективна така и от
субективна страна е осъществила
престъпния състав на чл.343,
ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което
съдът го призна за виновен.
По
делото не се събраха доказателства за това подсъдимият М. да не е осъществил
контрол върху пътното превозно средство което управлява, поради което съдът го
призна за невиновен и го оправда за това да е извършил горното престъпление
нарушавайки чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Съдът
не възприе тезата на защитата ,че подсъдимия след деянието е направил всичко
зависещо от него за окозване помощ на пострадалата. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза става ясно ,че смъртта на пострадалата К. е
настъпила в рамките на минута-две. Следователно, след като подсъдимият върнал
камиона назад, за да се освободи тялото на пострадалата тя вече е била мъртва.
Подсъдимият не е имал време след произшествието през което да окаже помощ на
все още живата К.. Освен това, никой от свидетелите очевидци – Н. и С. не сочи
жената да е давала каквито и да било признаци на живот. Никой не е виждал
подсъдимият да докосва пострадалата и да се опитва да спре течащата от врата и
кръв. Още повече, че в позата в която се е намирала след произшествието К. /видно
от фотоалбума/ не е имало достъп до шията и, тъй като същата е покрита с дрехи.
За да са налице предпоставките на привилегирования състав по чл.343а ал.1 б.”г”
от НК е необходимо към момента в който деецът се е опитал да окаже помощ на
пострадалия, той да е бил жив и с оказаната помощ реално да се е подобрило
състоянието му. Необходимо е обективните и субективни действия на дееца да са
насочени към реално спасяване на живота на пострадалия. В конкретния случай ,
тъй като пострадалата е починала непосредствено след произшествието М. не е
имал реална възможност да и окаже помощ.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия наказание, съдът взе предвид
следните обстоятелства, обуславящи наказателната и отговорност: Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът цени завишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние , определяща се от настъпилия вредоносен
резултат. На второ място като такова съдът цени факта, че подсъдимият е говорил
по мобилния телефон, както в момента в който се е качил в кабината на камиона,
така и в един по-късен момент, когато е следвало да се убеди, че потегляйки
няма да застраши живота и здравето на останалите участници в движението по
пътищата и това е довело до отклоняване на вниманието му. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите данни за личността му,
липсата на системни нарушения на ЗДвП, което го определя като деец с ниска
степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете изцяло положителните данни за личността на подсъдимия и изразеното от
него искрено съжаление за случилото се. Съдът преценява и това, че загиналата П.К.
е имала едно неправомерно поведение, нарушавайки правилата за движението,
предприела пресичане на пътното платно, като не е съобразил пътната обстановка
и подготвящия се за потегляне автомобил на подсъдимия и така се е поставила в
риск и е създала предпоставки за възникване на пътно транспортното
произшествие. Вземайки предвид обсъдените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
по отношение на подсъдимия съдът намери ,че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства и определи
наказание към минимума предвиден в закона от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът
счита, че по делото не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
или изключителни такива при които и най-лекото предвидено наказание би се явило
несъразмерно тежко за извършеното от М. престъпление и които да предпоставят приложението на чл.55 от НК. Противоправното поведение на пострадалата не съставлява
изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът
прие, че подсъдимия, като личност с ниска степен на обществена опасност може да
се поправи и превъзпита без да бъде изолиран от обществото, поради което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода, като определи изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът на осн.
чл.343г във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила, като съобрази размера на наказанието с посочените по-горе
смекчаващи вината обстоятелства.
Наказанието е установена от
закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице извършило
престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на
лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото
деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и
другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и
поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е
обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.
Тези цели в настоящия случай с оглед личностните качества на подсъдимия и
всички други обстоятелства по делото, изложени по-горе, според настоящия състав
на съда могат да бъдат постигнати именно с налагане на описаното по-горе
наказание.
Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Габровски
окръжен съд сумата от 290.00 лева - направени по делото разноски на основание
чл. 189 ал.3 от НПК.
Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОП-Габрово
сумата от 816.57 лева - направени по делото разноски на основание чл. 189 ал.3
от НПК.
Съдът осъди подсъдимия М. да заплати на частния обвинител М.Х.
сума в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/ - разноски по делото за
упълномощения от нея повереник и на частния обвинител
К.К. сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ -
разноски по делото за упълномощения от нея повереник
, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В този смисъл е и произнесената присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: