РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Велико Търново , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110101756 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК и чл.108 от ЗС, както и искане за отмяна на нотариален акт за собственост, с правно
основание чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници на Г Х Ц починал
на *******. Сочи се, че наследодателят не е оставил низходящи и се наследява от децата и
внуците на неговата сестра Ц Х Д, починала преди него, като първите трима ищци са внуци
на Ц Д, а четвъртият ищец е неин син. Излагат се твърдения, че наследодателят е бил
собственик на основание давностно владение и наследство на недвижим имот, намиращ се в
*********, съгласно нот.акт *******, представляващ Поземлен имот №** в кв.** по ПУП
на ******, с площ от 1080 кв.м, заедно с построените в него Жилищна сграда и Сайвант,
заедно с всички подобрения и насаждения в имота. Излагат се твърдения, че след смъртта на
наследодателя Ц, собствеността върху горепосочения имот е преминала върху неговите
наследници по закон-ищците по делото, които декларирали имота и заплащали дължимите
местни данъци за него. Излагат се твърдения, че около месец преди завеждане на
настоящото производство ищците узнали, че за процесния имот е издаден нот.акт за
собственост №****** на пом.нотариус по заместване при нотариус ********, съгласно
който нотариален акт за собственик на имота по давностно владение и наследство е признат
ответника Д. К. Д.. Ищците заявяват, че Д.Д. не е наследник на собственика на процесния
имот Г Ц. Твърдят, че Д.Д. и неговите наследодатели не са упражнявали фактическа власт
върху имота с намерение да го своят, не са манифестирали владение върху имота пред
ищците или пред трети лица. На следващо място се твърди, че ответникът Д.Д.,
1
легитимирайки се като собственик на процесния имот на основание нотариалния акт от
2019г., през 2020г. с нотариален акт №***** сключил с втория ответник П.Б. договор за
покупко-продажба. Ищците твърдят, че ответникът П.Б. не е придобил собствеността върху
имота, тъй като праводателят му не е собственик на имота. Ищците заявяват, че процесния
имот към момента се намира във владение на ответника Б.. Ищците отправят искане съдът
да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
процесния недвижим имот, намиращ се в ****** и да осъди ответника П. Д. Б. да отстъпи
собствеността и предаде владението върху имота на ищците. Ищците отправят искане на
основание чл.537 ал.2 от ГПК съдът да отмени нотариален акт за собственост ***********
на пом.нотариус по заместване при нотариус ********. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците по делото, действащи чрез адв.Й.М., в който предявените искове се оспорват
като недопустими и неоснователни. Първият ответник твърди, че от преди смъртта на Г Ц,
неговият баща по силата на предварителен договор от 23.05.2003г. е получил правото на
владение върху процесния имот и че е полагал грижи за починалия преди смъртта му. В
отговора се сочи, че четиримата ищци нямат постоянен или настоящ адрес в с.***** и не са
имали възможност да се грижат за имота, за който се сочи в отговора, че още от преди 2003г.
се владее от наследодателя на първия ответник и купувач по предварителния договор.
Твърди се, че първият ответник е присъединил владението на баща си към своето владение.
В отговора се сочи, че вторият ответник е действителен собственик на имота, който е
закупил от истинския му собственик. Отправят искане за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото заверен препис от нотариален акт за собственост на
недвижим имот №*******., Г Х Ц е признат за собственик на основание давностно владение
и наследство на следния недвижим имот, намиращ се в с.*****, а именно: ДВОРНО
МЯСТО от около 1000 кв.м, заедно с построените в него Къща и Сайвант, представляващо
парцел **** в квартал ** по плана на с.******.
Видно от представените по делото удостоверения за наследници, Г Х Ц е починал на
******., като негови наследници по закон са: К. И. К./син на Ц Х Д-сестра на наследотателя,
починала на *****./, И. В. К., Ц. В. К. и В. В. И., като тримата са деца на В И. К., починал
на *****г./син на Ц Х Д/.
По делото е представен заверен препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ за данък
върху недвижими имоти вх.№*****., подадена от К. И. К. за деклариране на недвижим имот
в с.****, с начин на придобиване на основане наследство, като в декларацията са посочени и
имената на другите наследници.
С нотариален акт за собственост №******** на *****-пом нотариус по заместване
2
при нотариус *****, Д. К. Д. е признат за собственик на основание давностно владение и
наследство върху недвижим имот, намиращ се **********, представляващ Поземлен имот
№** в квартал **, с площ от 1080 кв.м., представляващ УПИ ***** в квартал ** по плана на
с.****, заедно с посторената в имота Жилищна сграда и Сайвант.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба №******г., на *****. Д. К. Д. продава
на П. Д. Б. гореописания недвижим имот, намиращ се в с.****.
По делото е представена скица на процесния имот, издадена от Община ****. Видно
от удостоверението за данъчна оценка, данъчната оценка на процесния имот е ****лв.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че К Д Д. е
починал на *****, като е оставил наследници по закон: съпруга А М Д.а и син Д. К. Д..
По делото е представен договор от 23.05.2003г., сключен между Г Х Ц и К Д Д. за
продажба на процесния недвижим имот в с.****.
По делото са приети като доказателства заверени преписи от документите,
съдържащи се в н.д. *****г. на Нотариус ****.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К И.а К, С М
К.а, Д Р Ц, К Б М, И М Д и Н Г К.. Свидетелката К, разпитана каза, че е виждала ищците
Ц/Ц/ и И в имота преди да заминат за чужбина, да държат машини-трактор, резачка в гараж
или работилница в процесния имот. С тези машини вършели работа на хората в селото,
режели дърва. Свидетелката каза, че не е влизала в имота и не знае дали двора се обработва,
защото е зад къщата. Свидетелката К.а, съпруга на ищеца К.К., заяви, че докато бил жив Г
живеел в С и рядко си идвал в с. ***. Свидетелката заяви, че след като починал Г, не е
виждала К Д. в имота на Г в с.***. Свидетелката каза, че в имота момчетата на В държали
инвентар, останал им в наследство от баща им, като с него вършели услуги на хората в
селото. Свидетелката каза, че не е виждала ответника Д.Д. в процесния имот. Свидетелката
сподели, че разбрала от Д, че пред нея К Д. приживе казвал: „Д наля много пари в С да
вземе апартамента, нека къщата във **** да остане за наследниците”. Свидетелката каза, че
К Д. никога не е казвал пред мъжа й, че е собственик на имота в с.****. Свидетелката
заяви, че не са виждали ответника Д или баща му да обработват имота. Свидетелят Ц,
разпитан каза, че К Д. се грижел за Г-помагал му с обличане, хранене и др, защото бил почти
неподвижен. Свидетелят каза, че Г решил да даде имота във **** на Колю Д., като бил
подписан договор, на съставянето на който бил свидетел. Свидетелят заяви, че К Д.
подменял счупени цигли на покрива на къщата. Свидетелят каза, че дворът не се обработва.
Свидетелят М, кметски наместник на с.***, разпитан каза, че познава наследниците на Г Ц,
които поискали издаване на удостоверение за наследници. Свидетелят заяви, че К Д. се
грижел за Г, който му прехвърлил апартамента си в гр.С и имали уговорка да му прехвърли
и къщата в с. ****, но Г починал и така останало. Свидетелят каза, че не е виждал договор
между К Д. и Г Ц. Според свидетеля, след смъртта на Г, наследниците му са собственици на
3
имота. Свидетелят каза, че след смъртта на К Д. не е видял някой да е завладял имота.
Свидетелят Д каза, че след смъртта на Г бащата на Д ходел в къщата и я поддържал. Д бил
настанил пастир в къщата. Свидетелят каза, че не познава наследниците на Г. Свидетелят Н
К. разпитан каза, че децата на В преди да заминат за чужбина ползвали имота на Г-държали
тракторче, резачка в гараж в имота. Свидетелят каза, че не е виждал К Д. да ремонтира нещо
в имота.
По делото е допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се
установява, че в договор от ****** между Г Х Ц и К Д Д. за продажба на недвижим имот в
с******, подписът срещу „продавач” е положен от Г Х Ц.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на свое право, когато има интерес от това. С предявеният иск ищците целят
да установят със сила на присъдено нещо, че са собственици на процесния имот. С оглед
твърденията в исковата молба и становището на ответниците се установява наличие на
правен спор между страните относно принадлежността на правото на собственост, което
обосновава и наличие на правен интерес от предявяване на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Разгледан по същество искът по чл.124 ал.1 от ГПК е основателен по следните
съображения:
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот
е необходимо ищецът по безспорен начин, с пълно доказване да докаже своето право на
собственост.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесния имот в с. ******,
представляващ Поземлен имот, с площ от 1080кв.м, заедно с построените в него Жилищна
сграда и Сайвант е бил собственост на Г Х Ц, което се установява от представения по
делото нотариален акт за собственост №******.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, Г Х Ц е починал на
*****. Същият не е оставил след смъртта си наследници от първи и втори ред, поради което
призовани да наследяват са наследниците от трети ред-братя и сестри, съгласно чл.8 от ал.1
ЗН. В конкретния случай, наследник по закон на Г Х Ц е неговата сестра Ц Х Д, починала
преди наследодателя и съгласно чл.10 ал.2 от ЗН се замества в наследяването от своите
низходящи- синове К. И. К. и В И. К., като последният видно от удостоверението за
наследници е починал на ****., поради което се замества в наследяването от своите
4
наследници по закон-синове ищците И. В. К., Ц. В. К. и В. В. И..
Не е спорно, че ищците в качеството на наследници по закон, призовани да
наследяват починалия наследодател Г Х Ц, към момента на откриване на наследството, са
приели наследстовото оставено от посочения наследодател, като притежаваните от
наследодателя имуществени права по пътя на наследяването са преминали в патримониума
на наследниците по закон, които са ищците по делото. След като по делото се установи, че
наследодателят Г Х Ц е притежавал правото на собственост върху процесния имот в с.*****
към момента на смъртта си, то по пътя на наследяването, това право на собственост
преминава върху неговите наследници по закон.
Спорният момент по делото е дали ответникът Д. К. Д. е придобил право на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение. От представеното по
делото удостоверение на наследници е видно, че Д. К. Д. е син на К Д Д., починал на *****г.
От ответната страна беше представен по делото писмен договор от 23.05.2003г., с който Г Х
Ц продава на К Д Д. процесния недвижим имот в с.****. Този договор беше оспорен от
ищците относно неговата истинност, като съдът с протоколно определение от 15.01.2021г.
откри производство по реда на чл.193 от ГПК. Видно от заключението на съдебно-
графическата екпертиза, подписът на «продавач» върху договора от 23.05.2003г. е положен
от Г Х Ц. Съдът кредитира заключението на съдебно-графическата експертиза, като
обосновано и неоспорено от страните по делото. Като взе предвид заключението на
експертизата съдът намира, че по делото е установено, че подписът на «продавач» върху
договора е положен от лицето Г Х Ц, поради което съдът приема, че оспорването е
недоказно, а документа-договор за продажба на недвижим имот от 23.05.2003г. не е
неистински и същият не следва да бъде изключван от доказателствата по делото.
Разгледан като доказателство по делото съдът намира, че този договор от
23.05.2003г. не доказва прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот,
предмет на договора. Договорът от 23.05.2003г. не е оформен в нотариален акт, поради
което съдът приема, че поради неспазване на изискуемата от закона нотариална форма за
действителност на продажба на недвижим имот, договорът от 23.05.2003г. няма вещно-
прехвърлително действие и купувачът по него не е станал собственик на имота на
основание покупко-продажба, а договорът от 23.05.2003г. има характер на предварителен
договор.
По отношение наведеното от ответника Д. К. Д. придобивно основание-давност,
съдът намира следното:
Твърденията на ответника Д. са, че с предварителния договор от 23.05.2003г.
неговият баща К Д. е получил правото на владение върху процесния имот и че преди
смъртта му е полагал грижи за Г Ц. По делото е представен нотариален акт за собственост
върху процесния имот, с който ответникът Д.Д. е признат за собственик на основаие
наследство и давностно владение, който констативен нотариален акт е оспорен от ищците.
5
Съгласно ТР 11/2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт
е едностранно и не разрешава правен спор, като нотариалния акт по чл.587 от ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титуляра на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
титулярът на акта не е бил или е престанал да бъде собственик.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не
е достатъчно, за да настъпи вещно-правният ефект на давността, като е необходимо
владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на иск за собственост,
възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен
нотариален акт по чл.587 от ГПК. Владението по законова дефиниция е упражняване на
фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен,
като от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта
като своя собствена. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната
давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което
съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на
своя носител/. Владението по смисъла на чл.68 от ЗС се дефинира като фактически
отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават
вещни права в даден момент, те упражняват тяхното съдържание. От своя страна правото на
владение произтича от притежание на вещно право, като неупражняването на вещни права
или част от тях, вкл. и на правото на владение не води до изгубването или погасяването им и
във всеки момент собственикът може да предяви иск за защитата им. Владението е налице,
когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот, без притежание
на вещно право.
В конкретния случай, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи, че ответникът Д. е придобил по давност собствеността върху процесния имот.
Събраните по делото гласни доказателства сочат на извод ,че ответникът Д. и преди това
неговия наследодател К Д. не са упражнявали върху процесния имот фактическа власт с
намерение за своене в продължение на десет години. Наследодателят на ответника Д.-
неговия баща К Д. не е установил и упражнявал фактическа власт върху имота на
наследодателя на ищците лично или чрез другиго. Не се установиха както обективните
признаци на владението, така и неговия субективен признак-намерението за своене. От
6
разпитаните свидетели на ответната страна се установи, че К Д. е полагал грижи за
наследодателя на ищците, но това обстоятелство е ирелевантно към придобивната давност.
Владението следва да бъде явно, непрекъснато и постоянно. Наследодателят на ответника Д.
и самият ответник Д. не е живял в процесния имот, не са упражнявали фактическа власт
върху имота лично или чрез другиго в продължение на десет години. Този извод съдът
формира въз основа на преценка на събраните по делото гласни доказателства-показанията
на свидетелите на двете страни. При разпита свидетелят Ц каза, че КД. се грижел за имота,
извършвал някакви селскостопански работи в двора, качвал се на покрива да подменя
счупени цигли, но не се установи момента на тези действия, както и дали са осъществявани
след смъртта на Г Ц. Свидетелят Д заяви, че бащата на Д ходел в къщата след смъртта на Г
Ц и я поддържал, без да сочи в какво се изразяват действията по поддържане на къщата. Въз
основа на тези показания предвид липсата на конкретика съдът не може да обоснове извод,
че ответникът Д. и преди това неговия баща са установили фактическа власт,
представляваща владение върху процесния имот. От своя страна, останалите свидетели- К,
К.а и М казаха, че не са виждали дворът на имота да се обработва. Свидетелката К.а заяви,че
са минавали покрай имота и не са виждали Д или баща му да обработват имота. Свидетелят
М каза, че е виждал Д да влиза и излиза от имота, но не може да посочи кога е ставало това.
Свидетелят Ц при разпита заяви, че след смъртта на Г Ц е ходил в имота, като К Д. е искал
да му покаже в какво състояние е имота и свидетелят установил, че дворът не се обработва.
Съдът намира, че обстоятелството, че К Д. е показвал имота на свидетеля Ц, само по себе си
не обосновава извод за това, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за
своене. Освен това, доколкото владението трябва и да е явно, то това означава, че факта на
упражняване на фактическа власт следва да е явно пред останалите, вкл. и пред
собствениците на имота, които са наследниците на Г Ц, по начин, по който владелецът да
демонстрира намерение за своене. В настоящия случай не се доказа и че фактическа власт е
упражнявана с намерение за своене. Напротив, събраните доказателства сочат на извод за
отсъствие на намерение за своене. От показанията на разпитаните свидетели К, К.а и Н К. се
установи, че след смъртта на Г Ц внуците на неговата сестра, които са ищци по делото са
ползвали имота, като са държали в него свои вещи,машини, с които извършвали услуги по
рязане на дърва в селото, на което ползване на имота не се установи да е имало
противопоставяне от страна на наследодателя на ответника Д. и което обосновава извод, че
той е приемал владението, упражнявано от собствениците на имота в лицето на
наследниците на починалия Г Ц. Извод за отсъствие на намерение за своене е и
обстоятелството, че наследодателят на ответника Д. не се е позовал на придобивна давност,
въпреки писмения договор от 23.05.2003г, по който е купувач на имота и при положение, че
до момента на смъртта му са били изминали повече от десет години от сключването на този
договор. Показанията на свидетелката С К.а, която пресъздава споделено пред нея, че
приживе К Д. казвал, че „имота във **** да остане за наследниците”, кореспондира с
останалите гореизложени факти и в тяхната съвкупност може да се обоснове извод за
отсъствие на намерение в лицето К Д. да държи вещта като своя. Не се доказа по делото
установяване и упражняване на фактическа власт с намерение за своене и от ответника Д.Д.,
7
който не доказа момента, в който е започнал да упражнява фактическа власт с намерение да
държи вещта като своя. Свидетелят Д каза, че Д е започнал да поддържа къщата след
смъртта на баща си през 2015г., като бил настанил в къщата пастир, който работел при него.
Това обстоятелство само по себе си не доказва, че ответникът Д. е установил владение върху
имота, а освен това владението следва да е с намерение за своене, постоянно и с
продължителност десет години, като такъв период не е изтекъл, считано от 2015г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че доказателствата по делото, преценени в
тяхната съвкупност, сочат на извод, че не е установено заявеното от ответника Д.Д.
основание за придобиване на собствеността върху процесния имот-придобивна давност, за
което се е снабдил с констативен нотариален акт. Не се установи изпълването на
фактическия състав на придобивната давност с нейните обективни и субективен елемент,
поради което съдът приема, че по делото не се установи ответникът Д.Д. да е придобил
собствеността върху процесния имот на основание давностно владение. Собственици на
процесния имот са ищците по делото, придобили собствеността върху него на основание
наследствено правоприемство от техния наследодател по закон-Г Х Ц, който е бил
собственик на процесния имот. За преминаването на собствеността върху имота в
наследниците по закон, каквито са ищците по делото е без правно значение за фактическия
състав на придобивното основание дали ищците са полагали грижи за наследодателя Ц,
както и дали живеят или имат адрес в с.*****, поради което съдът намира за неоснователни
тези възражения на ответната страна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният установителен иск за
собственост е основателен и доказан и следва да се уважи, като се признае за установено по
отношение на ответника Д.Д., че ищците са собственици на процесния имот в с.****.
По отношение искането, направено в исковата молба по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна
на нотариален акт за собственост върху недвижим имот №******* на пом.нотариус по
заместване при нотариус *****, рег.№***, с който Д. К. Д. с ЕГН ********** е признат за
собственик на описания в нотариалния акт недвижим имот на основание давностно
владение и наследство, съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на
чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Дадени са
разяснения, че лицето, което претендира правото на собственост признато с констативния
нотариален акт може да заяви правата си по съдебен ред и когато със съдебното решение,
със сила на присъдено нещо съдът признае правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения нотариален акт следа да се
отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това
основание винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице. В конкретния случай, след като съдът приема, че ищците са
8
собственици на имота, за който ответникът Д.Д. се е снабдил с констативен нотариален акт,
с оглед разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК следва този нотариален акт за собственост
/*****************/ да бъде отменен с настоящото съдебно решение.
По иска по чл.108 от ЗС, предявен срещу ответника П. Д. Б..
За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат
налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е
собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на
същия, без да има основание за това. Ищeцът носи доказателствена тежест да установи
правото на собственост върху спорния имот.
В настоящият случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищците
са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от Г Х Ц,
починал на *****., като ищците са негови наследници по закон, а относно правото на
собственост на ищците върху процесия имот съдът изложи изводите си по-горе в съдебното
решение.
По делото се установи, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт
***** ответникът Д.Д. е продал на ответника П.Б. процесния недвижим имот в с.*****.
Съдът намира, че договорът за покупко-продажба от ***** не е произвел вещно-
транслативен ефект, тъй като продавачът по него към момента на сключване на договора за
продажба не притежава право на собственост върху имота, предмет на продажбата. След
като продавачът не е собственик на имота, то правото на собственост не може да премине и
върху купувача, поради което съдът приема, че купувачът по договора не е придобил
собствеността върху имота на основание договора за продажба от **** Ответниците не
оспориха твърдението на ищците, че имота се намира във владение на ответника П.Б.. След
като се установи, че ищците са собственици на процесния имот, съдът приема, че
ответникът П.Б. владее имота без правно основание, като искът по чл.108 от ЗС се явява
основателен и доказан и подлежи на уважаване.
По разноските:
Ищците Ц. В. К. и И. В. К. са претендирали присъждане на разноски, като с оглед
изхода на спора по предявените искове и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени направените от всеки от тях разноски по делото, а именно в полза на ищеца Ц.К.
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., а в полза на
ищеца И. В. К. да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 100лв., такси за
издаване на удостоверение за данъчна оценка и скица в размер на общо 17лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., за които разноски за представени по делото
доказателства за извършването им.
Ответниците също са претендирали разноски, като съдът намира, че в тяхна полза
следва да се присъдят само направените разноски за възнаграждение за вещо лице по
9
съдебно-графическата експертиза в размер на 180лв., предвид изхода на производството по
чл.193 от ГПК. Разноските, направени от ответниците във връзка с процесуалното им
представителство по предявените срещу тях искове, а именно разноски за адвокатско
възнаграждение, не следва да бъдат възлагани в тежест на ищците, с оглед изхода на спора
по делото, а именно уважаване на предявените срещу ответниците искове.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. Д. с ЕГН **********, с
адрес *******, че Ц. В. К., с ЕГН **********, с адрес ******, И. В. К. с ЕГН **********, с
адрес ******, В. В. И. с ЕГН **********, с адрес ******* и К. И. К. с ЕГН **********, с
адрес с******* са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г Х Ц, починал на *****.,
на следния недвижим имот, намиращ се в с.******, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №** в
кв.** по ПУП на с.*****, с площ от 1080 кв.м, при граници:североизток-****в кв.**
северозапад-улица; югозапад-*****; югоизток-улица, който имот е урегулиран като УПИ
**** в кв.** по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ
№** и неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок №№****, заедно с
построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА и САЙВАНТ , заедно с всички
подобрения и насаждения в имота.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот ******** на пом.нотариус по заместване при нотариус ******, рег.№***, с
който Д. К. Д. с ЕГН ********** е признат за собственик на описания в нотариалния акт
недвижим имот в с******, на основание давностно владение и наследство.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.193,
ал.1 и сл. от ГПК направеното оспорване авторството на подписа, положен за „продавач“
в писмен договор от 23.05.2003г. за продажба на недвижим имот в ******, представляващ
УПИ ****в кв.** по ПУП на селото, заедно с построената в него къща и сайвант, сключен
между Г Х Ц като „продавач” и К Д Д. като „купувач”.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Б., с ЕГН
**********, с адрес ******, че Ц. В. К., с ЕГН **********, с адрес *******, И. В. К. с ЕГН
**********, с адрес *******, В. В. И. с ЕГН **********, с адрес ****** и К. И. К. с ЕГН
10
**********, ****** са СОБСТВЕНИЦИ на основание наследство от Г Х Ц, починал на
*****., на следния недвижим имот, намиращ се в с.*****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№** в кв.** по ПУП на с.*****с площ от 1080 кв.м, при граници:североизток-ПИ №*****;
северозапад-улица; югозапад-*****; югоизток-улица, който имот е урегулиран като УПИ
***** по ПУП на селото, с неуредени регулационни отношения по отношение на ПИ №** и
неприложена улична регулация по отношение на улица с ок ок №№*****, заедно с
построените в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА и САЙВАНТ , заедно с всички
подобрения и насаждения в имота и ОСЪЖДА П. Д. Б., с ЕГН ********** да отстъпи
собствеността и предаде на Ц. В. К., с ЕГН **********, И. В. К. с ЕГН **********, В. В.
И. с ЕГН ********** и К. И. К. с ЕГН ********** владението върху гореописания
недвижим имот, намиращ се в ********.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** и П. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. В. К., с ЕГН **********, с адрес ****** сумата
500лв./петстотин лева/, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН **********, с адрес ****** и П. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. В. К. с ЕГН **********, с адрес ****** сумата общо 617
лв. /шестстотин и седемнадесет лева/, представляваща направени от ищеца разноски в
настоящото производство за държавна такса, такса за издаване на удостоверение за данъчна
оценка и скица, и за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. В. К., с ЕГН **********, с адрес ********, И. В. К. с ЕГН **********,
с адрес *******, В. В. И. с ЕГН **********, с адрес ****** и К. И. К. с ЕГН **********, с
адрес ******* ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. К. Д. с ЕГН **********, с адрес ***** и П. Д. Б., с
ЕГН **********, с адрес ****** сумата 180лв./сто и осемдесет лева/, представляваща
разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11