Р Е Ш Е Н И Е
№260989/2.11.2020г.
гр. Варна,02.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори
октомври през две хиляди
и деветнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието
на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6185 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена във ДРС на 11.10.2019 год. искова молба от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, депозирана чрез
адвокат от В. Г.от САК със съдебен адрес:***, против ответника Ю.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с право основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл.
86, ал. 1 ЗДД.
Отправеното до съда искане е Да бъде постановено Решение по силата на
което да бъде прието за установено със СПН наличието на вземането на ищцовата
страна „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *,
представлявано от Д. К. К.и М. С., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Г. И.
П.“, Булстат *, представлявано от адвокат В. Г., със съдебен адрес:***, против ответника Ю.Н. – парични вземания,
за които РС Девня е издал в полза на заявителя(сега ищец) против длъжника (ответник в исковото производство) Заповед № 607/20.6.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 896/2019 г. по описа на РС Девня .
Видно от материалите по заповедното
дело, РС Девня е издал Заповед № 697/20.6.2019 г. в полза на заявителя,против
длъжника за следните суми,основания и периоди: 366,22 лв. дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от от
12.9.2017 г. в периода 12.9.2017 – 19.1.2018 г., дължими съгласно фактура №
*********/ 20.1.2018 г. платима в срок до 4.2.2018 г. ; 297,22 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти за ползвания абонаментен пакет ,44,52 лева – мораторна лихва за забава
за периода 5.2.2018 до 18.4.2019г.ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда
16.5.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията. (Вземания
произтичащи от неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги от
12.9.2019г.).Със заповедта са били присъдени и сторените разноски.Така
издадената заповед напълно съответства на заявлението в частите описани в т. 9-
12.
За разлика от заповедното производство,исковото
се води само за част от заявените в
заповедното суми.
Отправеното до съда искане е да бъде
установено съществуването на следните парични вземания : 140,02 лева –
незаплатени далекосъобщителни услуги за номер *за периода от 12.09.2017 г. до
19.01.2018 г. ;297,22 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
12.09.2017 г. със срок на действие до 12.09.2019 г., предсрочно прекратен на
11.12.2018 г.
Обективирано е искане ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищцовата страна 226,20 лева –незаплатени лизингови вноски за периода от м.1.2018 г.
до м.08.2019 г. по договор за лизинг от 12.09.2017 г. за устройство Samsung
Galaxy J5 2017 Вlac, взето въз връзка с мобилен номер 0877/272908 с абонатен
номер *********.
От така изложеното по-горе се налага извода, че освен ОСИ специални
установителни искове ищцовата страна е предявила и осъдителен иск с цена от
226,20 лева. По трите иска таксата е в размер на 50 лева или общо 150 лева. По
първите два иска след приспадане на внесената такса от 25 лв. са дължими 100-25
=75 лв.а по втория се дължи цялата такса 50 лева – т.е.75+25 =100. (Видно от л. 31–ви от исковото
производство водено пред РС Девня първоначално - дадени са били указания за
плащане на такса от 125 лв., които са изпълнени). Горните
констатирани от РС Варна факти и обстоятелства водят до извод, че исковата
молба отговоря на изискванията за редовност.
Ищцовата страна основава иска си
на следните релевантни факти и обстоятелства: Ищцовото дружество сочи,
че въз основа на подадено Заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника било
образувано частно гр.дело № 896/2019 г.по описа на РС Девня, срещу длъжника
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата от общо 663,44 лв.-неплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Във връзка с връчване на
заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна предявява във ВРС специалния положителен установителен
иск против отв.Ю.Н. за сумата от общо 437,24 лв.- цена на потребени
и неплатени далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги.
Наред с иска по чл. 422 ГПК ищцовата стана, още в
обстоятелствената част на исковата молба е уточнила,че предявява и осъдителен
иск против ответника за заплащане на незаплатени лизингови вноски в размер
на 226, 20 лева.
Искът, релевира ищцовата страна се основавал на следните обстоятелства: По повод договор за мобилни услуги от дата 12.09.2017 г. сключен за мобилен номер * по програма
„Тотал 30,99 „ с неограничени национални минути в зона на ЕС, ответникът Ю.Н.
била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с абонатен № *за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
12.09.2019 г., като при възползване на преференциалните условия на оператора
абонатът взел мобилно устройство Samsung Galaxy J5 2017 Вlac, на изплащане посредством
23 месечни лизингови вноски в размер на 11,31 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.Въз основа на посочения договор отв. Н.
ползвала предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната №
*********. Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор, цитира ищецът: „при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми“. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 12.09.2017 г. до
19.1.2018 г. „*“ твърди, че е издал следните първични счетоводни документи:
фактура № *********/20.9.2017 г. за отчетния период на потребление 14.9.2017 –
19.9.2017 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
48,83 лв. с ДДС от които – за мобилен номер 0877/272908 30,98 лв.без ДДС за
пропорционален месечен абонамент „Тотал 30,99“ ;гласова поща 0,10 лв., кратки
текстови съобщения 0,19 лв., като дължимата сума била платима в срок 5.10.2017
г. а към фактурата било приложено извлечение за потреблението на ползвания
мобилен номер;
фактура № **********/20.10.2017 г. – за отчетния период на потребление 20. 09.2017
– 19.10.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 46,89 лева с ДДС от които за мобилен номер 0877/272908 –
25,82 лв.без ДДС за пропорционален месечен абонамент Тотал 30,99; гласова поща
11,31 лв., кратки текстови съобщения 3,04 лв., разговори към „Грижа за клиента“
0,04 лв., като дължимата сума била платима в срок 04.11.2017 г. а към фактурата
било приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен номер;
фактура № **********/20.11.2017 г. – за отчетния период на потребление 20.10.2017
– 19.11.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 42,29 лева с ДДС от които за мобилен номер 0877/272908 –
25,82 лв.без ДДС за пропорционален месечен абонамент Тотал 30,99; лизингова
вноска 11,31 лв. – като дължимата сума била платима в срок до 5.12.2017 г. а
към фактурата било приложено извлечение за потреблението на ползвания мобилен
номер.
Твърди се, че абонатът потребил, но не заплатил
мобилни услуги на стойност 138,01 лева, фактурирани за три последователни
отчетни месеца – септември, октомври и ноември 2017 г. и към всяка фактура
имало приложеното извлечение – детайлизирана справка за потреблението на
ползвания номер.
Сочи се още, че било издадено и кредитно
известие № **********/20.12.2017 г. за извършена корекция на дълга, като
била сторнирана от ищцовата страна сумата от 09,30 лева – начислена лизингова
вноска в размер на 11,31 лв. и отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 138,01 лв. като задължението за плащане възлизало на
140,02 лв. – платимо в срок до 4.1.2018 г.,приложено било и извлечение от
детайлизирана справка на потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната – ответник за заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 140,02 лв., сочи
ищцовата страна, че ангажира договорната отговорност на абоната съгласно точка
от 11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл. 75, вр. чл. 18 б, в от
ОУ на мобилния оператор * прекратил едностранно договора на Ю.Н. и издал
фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер 663,44 лв. В
издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги в размер на 297,22 лв., фактурирана с цената,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски,съгласно уговорения
погасителен план в размер на 226,20 лв. и с включена сума на потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 140,02 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент, пояснява
ищцовата страна била 11.12.2017 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незащитени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В настоящото производство
Операторът ясно сочи, че начислената неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за услуги е част от предмета на исковото производство, но заявена като осъдителен иск.По отношение на начина
на формиране а и самата изискуемост на неустойката ищецът се позовава на чл.3,ал.2 от договора за лизинг. При сключване на процесния договор,
подчертава ищцовата страна била посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 20 –то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД, ответникът Ю.Н., сочи ищцовата страна, че се е съгласила и е приела Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „*“ имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.
71 - Потребителят бил длъжен да заплаща определените от * цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги и лизинг страните имали
права и задължения, описани в тях и Общите условия на доставчика на мобилни
услуги а към индивидуалните договори се прилагали клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия
било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на *. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването
на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия- плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай, обобщава ищцовото дружество – ответникът В. Н.
подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала мобилен номер 0877/272908, но не била изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не
били платени от ответницата – т.е. изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД,
за което ответникът следвало да понесе отговорността си.Представените фактури
сами по себе си, самият ищецът не отрича, че не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник,бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. При тези основни твърдения ищцовата страна е
сезирала исковия съд със специалния си положителен утановителен иск ,ведно с
осъдителния. В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила искания
по делото да приемат като писмени доказателства представените с исковата молба
заверени за вярност с оригинала копия на документи; да бъде приобщено частното
гражданско дело, инициирало настоящото исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
В. Н., чрез назначен от РС Девня особен представител адвокат С.А. от ВАК е
депозирал отговор на исковата молба.В срока по чл. 131 ГПК отв. Н., чрез адв. А. е направила едно основно
възражение за неподсъдност на иска на РС Девня, което е било уважено от РС
Девня, макар и да не е дадена възможност на ищеца да изрази становище. Отделно
от горното е оспорен иска и като неоснователен и като недоказан, като се
твърди,че липсват доказателства затова ответницата да е подписала договора с
ищцовата страна и затова да е потребила услуги за които да дължи плащане. По
същество в отговора на искова молба липсва оспорване което да води до
евентуално инцииране на производство по чл.193 ГПК.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание ищцовата страна не изпраща представител , не
депозира и писмено становище.
В същото съдебно
заседание ответникът Ю.Н.,представлявана от надлежно назначеният по реда на чл.
47, ал.6 ГПК особен процесуален представител – адвокат С.А. поддържа
становището за неоснователност и недоказаност на иска.Твърди се от адв.А., че ищецът не
могъл да докаже чрез графологична експертиза или друг начин, че именно отв. Н.
е подписала договора за телекомуникационни услуги и и доставка на GSM, поради което следвало исковата молба да бъде отхвърлена като недоказана и
да бъдат присъдени направените разноски. Адв.А. моли да му бъде издаден РКО .
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото са приобщени
само писмени доказателства : представените с исковата
молба от ищцовата страна заверени
за вярност с оригинала копия на : Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г., с
инкорпорирани в него Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на *, Договор
за лизинг и Запис на заповед; декларация-съгласие от 12.09.2017
г.; Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 12.09.2017 г.; фактура № **********/20.09.2017 г.; фактура № **********/20.10.2017 г.; фактура № **********/20.11.2017 г.; фактура № **********/20.12.2017 г.; фактура № **********/20.01.2018 г.; спогодба между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.” ЕАД; *** ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.Приобщеното е по
делото като писмено доказателство и
частно гражданско дело № 896/2019 г. по описа на Районен съд – Девня.Други
доказателства по делото не са събирани, т.к. не са поискани от никоя от
страните .
Анализът на цитираните писмени
доказателства налага от фактическа и правна страна следните изводи :
От приобщените на л. 9 – 14 от гр.д. № 1417/2019 г. по описа на РС Девня не
особено четливи заверени за вярност с оригинала копия на Договор за мобилни услуги от 12.09.2017 г., с инкорпорирани в него
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на *, Договор за лизинг , Запис на
заповед; декларация-съгласие от
12.09.2017 г.; Приложение – ценова
листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 12.09.2017 г.;може
да се изведе извод затова,че „Т.Б.“ ЕАД и Ю.Н. са встъпили в договорни
отношения на 12.09.2017 г. По силата на два отделни договора от една и съща
дата мобилният оператор се е задължил да предоставя срещу заплащане на
ответницата мобилни услуги за мобилен
номер 0877/272908 с пропорционален месечен абонамент „Тотал 30,99“и
последната е получила и лизингова вещ - мобилно устройство Samsung Galaxy J5
2017 Вlac,като и двата договора са сключени при действието на общите условия на
мобилния оператор Т.Б. ЕАД .
Видно от 12 –ти гръб, отв.Н. е подписала и ценна книга -ЗАПИС на заповед за
сумата от 260,13 лв.
По повод потребените от абоната мобилни услуги и задължения за плащане на
лизингови вноски ищцовата страна е издала към ответницата първични счетоводни
документи, приложени на листи 16 – 19 от делото на РС Девня, (изпратеното
по подсъдност гр.д. № 1417/2019 г. по описа на РС Девня,продължило пред ВРС под
настоящия номер 6185/2020г. по описа на ВРС).:
фактура №
**********/20.09.2017 г. - издадена за
отчетен период 14/09/2017 -19/09.2017 г. ,с посочено основание : продажба
на устройство на лизинг, приспадане на аванс по продажба на устройство на лизинг,
разговори,данни съобщения и други таксувани услуги, месечни еднократни
такси/абонаменти ,доп.пакети ,лизингови вноски/ -на стойност общо 308,96 лв. с ДДС ,както и разсрочване
продажба на устройство на лизинг, вноска лизинг /след 01/01/2014 / задължения
от предходен период с ДДС, предходен период,внесени плащания, общо 48,99 лв. с ДДС срок за плащане -
05.10.2017 г. /л.15 /
фактура № **********/20.10.2017
г.- издадена за отчетен период 20/09/2017 -19/10/2017 г.,с посочено основание : разговори,данни съобщения и други таксувани
услуги, месечни еднократни такси/абонаменти ,доп.пакети / - на стойност общо 35,58 лв. с ДДС ,както и вноска
за лизинг , задължения от предходен период с ДДС, внесени плащания - общо 48,83 лв. с ДДС срок за плащане -
04.11.2017 г. /л.16 /
фактура № **********/20.11.2017
г.,издадена за отчетен период 20/10/2017 – 19/11/2017 г. с посочено основание
:месечни и еднократни такси (абонаменти,доп.пакети )- на стойност общо 30,98 лв. с ДДС ,както и вноска за лизинг , задължения от предходен период с
ДДС, внесени плащания - общо 95,72 лв. с
ДДС и срок за плащане - 05.12.2017 г. /л.17 /.
фактура № **********/20.12.2017 г.издадена
за отчетен период 20/11/2017- 19/12/2017 г., с посочено основание :месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп.пакети)на стойност общо – 9,30 лв. с ДДС
,както и : вноска за лизинг, задължения от предходен период с ДДС, внесени
плащания на стойност общо 138,01 лв. с ДДС и срок за плащане 04.01.2018
г./л.18/.
фактура № **********/20.01.2018г.
издадена за отчетен период 20/12/2017 – 19/01/2018 г. с посочено
основание : данъчна основа, с ДДС – 0,00 лв., както и : неустойки предсрочно
прекратяване на договори за лизинг , вноска за лизинг, задължения от предходен
период с ДДС, внесени плащания – общо 140,02 лв. с ДДС и срок за плащане 04/02/2018 г. / л.19 / .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,съдът достигна
до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове и осъдителен съдът намира за процесуално допустими,отговорящи на изискванията за редовност и по тях исковият съд
дължи произнасяне по същество .
При така предявените искове, още с проекта за доклад
по делото, обявен за
окончателен без възражения на страните , съдът е разпределил
тежестта на доказване по следния начин : По предявения установителен иск
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните , като в тежест
на ищеца по делото е възложил : да установи и докаже че между ищцовото дружество и ответника по иска е бил
сключен договор за далекосъобщителни услуги от 12.09.2017 г., за което са
били издадени описаните в исковата молба данъчни фактури и кредитно известие-
т.е. валиден договор, изпълнението, по което е извършено пълно и точно от
оператора (ищец) съобразно предмета на договора и сроковете договорени между
оператора и потребителя. В тежест на ищцовата страна е било да установи и
докаже, че в качеството си на оператор на мобилни услуги по цитирания по - горе
договор, съобразно предмета и сроковете на договора е предоставила мобилни
услуги на ответника,вкл. и че договорът е бил сключен при действието на ОУ
приети от потребителя и поради неизпълнение на договорните задължения от страна
на потребителя за заплащане на цената
на ползвани мобилни услуги, както и лизингови
вноски, че е било заведено и водено заповедно производство въз основа на
Заявление по чл.410 ГПК. В тежест на
ищеца е било да установи и докаже, че налице ликвидно и изискуемо вземане в
посочените в петитума на исковата молба
размери и основание. В тежест на ищеца е било и да установи и докаже, че
ответникът е изпаднал в забава и че
е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК. В тежест на същата страна е било възложено и да установи и докаже, че едностранно е прекратила договора поради неизпълнение
на договорни задължения от страна на ответника. Т.е. в тежест на ищцовата страна е било възложено да
установи не само основанията на иска но и размерите на претенциите си. В
тежест на ответната страна съдът е възложил в случай, че ищецът докаже горните
факти и обстоятелства, да установи и докаже, че са заплатени претендираните
суми при настъпване на падежите, че не е налице облигационна връзка между него
и оператора (ищец); че не е ползвал услугите, които се твърди че са му
предоставени както и че не дължи неустойката. Съдът е указал на ответника, че
за да опровергае твърденията на ищцовата страна- има възможност да ангажира
право изключващи, право погасяващи и/или правоотлагащи доказателства.
Съдът е обявил на страните,че по иска за реално изпълнение на договорно
задължение, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и цена от 226,20 лева
доказателствената тежест е същата като при иска по чл. 422 ГПК.
При така разпределената тежест на доказване, на база ангажираните от
ищцовата страна писмени доказателства, настоящият исков съд извежда извода, че
ищцовата страна „ Т.Б. „ ЕАД не е провела пълно и главно и доказване, поради
което и специалните положителни установителни искове и предявения осъдителен
иск за реално изпълнение следва да бъдат отхвърлени изцяло, като излага
следните мотиви :
Безспорно ищцовата страна е установила и доказала твърденията си ,че по
нейно заявление е било образувано и водено частно гражданско дело – заповедно
производство по което в полза на заявителя и против длъжника е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК . Установено е и
доказано ,че Заповед № 607/20.6.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена от РС Девня по ч.гр.д.№ 896/2019 по описа на РС Девня не е
била връчена лично на длъжника а при условията на чл. 47 ГПК,че са били дадени
указания до заявителя по реда на чл.415 ГПК и че в рамките на преклузивния срок заявителят е
предявил специален положителен установителен иск за част от паричните вземания
обективирани в заповедта по чл.410 ГПК, съединен с осъдителен иск за реално
изпълнение .
От анализа на всички писмени доказателства представени от ищцовата страна
се установява факта,че страните по спора са страни и по договор за мобилни
услуги от 12.09.2017 г. и договор за лизинг от 12.09.2017 г.Доказано съдът
намира,че и двата договора са сключени при действието на общите условия на
мобилния оператор , както и че отделни отчетни периоди ищецът е издал първични
счетоводни документи както за заплащане на абонаментни такси и потребени
мобилни услуги, така и за отделните дължими лизингови вноски .Доказани са
твърденията на ищцовата страна за изготвяне на първични счетоводни документи
във връзка със задълженията на мобилния оператор да предостави договорените
мобилни услуги и лизингова вещ .
Недоказано обаче е останало твърдението на ищцовата страна ,че ответницата Н.
е изпаднала в забава по см. на чл. 86, ал. ЗЗД, че не е изпълнявала пълно и точно задълженията
си по двата договора към мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД за исковия период.Това е така, т.к. по делото
не са представени и не са ангажирани доказателства на база на които да се
установи от кога точно и кои задължения отв.Н. не е погасявала, какъв е периода
на забавата.Самото издаване на данъчни фактури за отделните отчетни периоди
само по себе си не доказва нито размера
нито основанията на отделните задължения на абоната потребител на мобилни
услуги а е само индициия за съществуване на ликвидни и изискуеми парични
вземания.Липсата на други доказателства,в частност невъзможността на съда без
специални знания от областта на счетоводството да установи от кой момент и кои
текущи задължения ответницата не е погасявала в срок мотивира настоящия състав
да изведе извода затова,че и специлните положителни установителни искове и
осъдителния са останали неоснователни и недоказани. При този изход на спора
съдът не присъжда разноски в полза на ищцовата страна нито по исковото нито по
заповедното производство .
С оглед изхода на спора съдът следва да разпореди издаване на РКО в полза
на адвокат С.А. за осъщественото от него процесуално представителство пред
настоящата инстанция в качеството му особен представител .Депозита за особен
представител в размер на 322,88 лв. ( триста двадесет и два лева и
осемдесет и осем стотинки ) е бил определен още от РС Девня и
внесен с преводно нареждане от 12.2.2020 г. от ищцовата страна / л.48 от делото
на РС Девня / и следва да бъде изплатен на адв.А. от ВАК .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените обективно
,кумулативно съединени специални положителни установителни искове от ищцовото
дружество „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, депозирана чрез адвокат
от В. Г.от САК със съдебен адрес:***, против ответника Ю.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с ИСКАНЕ да бъде
установено между страните съществуването в полза на ищцовото дружество против
ответника на парични вземания за които в полза на мобилния оператор заповедния
съд е издал Заповед 607/20.6.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 896/2019 г. по описа на РС Девня А ИМЕННО : СУМАТА от 140,02
лева (сто
и четиридесет лева и две стотинки )– незаплатени
далекосъобщителни услуги за номер *за периода от 12.09.2017 г. до 19.01.2018 г.
; и СУМАТА 297,22 лв. (двеста деветдесет и седем лева и двадесет и
две стотинки )–
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от дата
12.09.2017 г. със срок на действие до 12.09.2019 г., предсрочно прекратен на
11.12.2018 г. , като неоснователни и
недоказани, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения осъдителен иск за реално изпълнение от ищцовото дружество „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК *, депозирана чрез адвокат от В. Г.от САК със съдебен адрес:***,
против ответника Ю.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, с ИСКАНЕ ответницата да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото
дружество СУМАТА от 226,20 лева (двеста двадесет и
шест лева и двадесет стотинки ) – незаплатени лизингови вноски за периода от
м.1.2018 г. до м.08.2019 г. по договор за лизинг от 12.09.2017 г. за устройство
Samsung Galaxy J5 2017 Вlac, взето въз връзка с мобилен номер * с
абонатен номер *,
като неоснователен и недоказан, на осн.
чл.79 ЗЗД .
РАЗПОРЕЖДА издаване на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на адвокат С.А. от ВАК за СУМАТА от общо 322,88 лв. (триста двадесет и два
лева и осемдесет и осем стотинки) - внесен депозит от ищцовата страна за процесуално представителство
на ответника Ю.Н., при условията на чл. 47, ал.6 ГПК ,
с оглед осъществената защита на ответника от особения представител- адв.Св.А. пред първоинстационния съд .
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за
издаване на РКО за внесения депозит не подлежи на обжалване .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: