Определение по дело №97/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 29.01.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  97/ 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Община Ямбол, представлявана от кмета В.Р., против Решение № 924/16.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 3341/2019 г., с което е осъдена общината да заплати на Р.И.Г. *** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от спъване в счупена плочка и падане на ул.“Г.С.Раковски“ в гр.Ямбол на 24.09.2016 г., ведно със законната лихва върху от датата на увреждането - 24.09.2016 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 826,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от считано от 30.09.2016 г. до окончателното и изплащане.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва жалбата, както следва:

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че не е съобразено със събрания доказателствен материал, който не обосновава реализирането на фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че за реализиране на т. нар. обективна отговорност, уредена в нормата на чл. 49 от ЗЗД, е необходимо едновременното проявление на всеки от елементите, съставляващи сложния й фактически състав. В случая според въззивника не е осъществено непозволено увреждане- не са събрани безспорни доказателства за деня, мястото и инцидента, и за това, че вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. В жалбата се сочи и че съдебното решение не конкретизира точното място на падането, а според нормативната уредба „улица“ и „тротоар“ са две различни понятия -по чл. 64, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 70, ал. 1 и § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ за „улица“, съответно за „тротоар" - § 6, т. 6 от Допълнителните разпоредба на Закона за движение по пътищата. Сочи се още, че съдебното решение не съдържа и точна информация относно размера на дупката, в която е пропаднал кракът на ищцата - нито диаметър, нито дълбочина. Изминалият значителен период от време от увреждането и обстоятелството, че към настоящия момент е извършен ремонт на ул. „Г. С. Раковски", са пречка да бъдат установени тези факти. От друга страна, задълженията на ответника за поддържането на улиците и пешеходните зони са изпълнени и са положени всички усилия за привеждането им в добро състояние. Увреждането би могло да настъпи и по друг начин - при битов инцидент. Също така липсват данни за по -тежки последствия от обичайните при подобен род наранявания. Съгласно съдебномедицинската експертиза оздравителният процес при подобни увреждания приключва в рамките на осем -десет месеца, в какъвто период според болничните листове е протекъл и конкретният възстановителен период. Според въззивника увреждането е причинено по вина на ищцата, която при познаване на мястото на инцидента се е придвижила с небрежност и невнимание. Неправилно районният съд е приел, че не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Въззивникът претендира при условията на евентуалност за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. като многократно завишено, несъобразено с нормата на чл. 52 от ЗЗД с оглед характера и продължителността на причинените неудобства, и некореспондиращо с трайната практика, с принципа за справедливост.

Искането на въззивника е за отмяна на решението, евентуално за намаляване на обезщетението.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна, чрез адв.А. Д., в отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за правилно, обосновано със събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Предвид горното, ЯОС

 

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 14.04.2020 г. от 10.00 часа.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемата страна!

Определението не подлежи на обжалване.           

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

                                                                

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

                                                                                                  

 

                                                                                        2.