ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2036
гр. Пловдив, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 20120/28.07.2022г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника Р.И. против разпореждане №
14155 от 20.06.2022г., постановено по ч. гр. д. № 7884 по описа за 2022г. на Пловдивски
районен съд, XIX гр. с., с което се отхвърля заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч. с искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу Г. Б. Г., ЕГН **********, за сумата от 728, 94 лева главница,
231, 62 лева договорна лихва, 200, 53 лева възнаграждение по пакет за допълнителни услуги
„Фаст“, 607, 50 лева възнаграждение по пакет за допълнителни услуги „Флекси“, 145, 89
лева – лихва за периода 06.10.2019г. – 03.03.2021г. и 222, 54 лева лихва за периода
03.03.2021г. – 30.05.2022г., както и законна лихва от датата на входиране на заявлението до
изплащането му.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане.Моли се за отмяна на същото, вместо което се иска издаване на
заповед за изпълнение за всички суми, претендирани със заявлението.
Пловдивският окръжен съд като разгледа данните по делото и прецени доводите в
постъпилата частна жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Заповедният съд е бил сезиран със заявление по реда на чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Г.
1
Б. Г., ЕГН **********, за сумата от 728, 94 лева неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 30038710276 от 12.08.2019г., 231, 62 лева договорна лихва за
периода 05.03.2020г. до 03.03.2021г., 200, 53 лева възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“ за периода 05.03.2020г. до 03.03.2021г., 607, 50 лева неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 145, 89 лева лихва за забава за
периода 06.10.2019г. до 03.03.2021г., 222, 54 лева лихва за забава за периода 03.03.2021г. –
датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до 30.05.2022г. – датата на
подаване на заявлението.
За да отхвърли заявлението заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК /редакция ДВ бр. 100 от 2019г., в сила от 24.12.2019г./, съгласно която
съдът издава заповед за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна
клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.Заповедният съд е обосновал, че в случая липсва посочване на методика за определяне
на ГПР.Предвидено е и заплащане на допълнителни услуги, като клаузата противоречи на
ЗПК и се явява нищожна.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за частично основателна, по следните
съображения:
Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по
него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от
ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, следва да се приеме, че
се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид
договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.С оглед качеството на длъжника съдът е
задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и
относно наличието на неравноправни клаузи в договора по см. на ЗЗП.В конкретния случай
следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с
повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК.Съгласно чл.
143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за
изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В случая заявителят основава искането си на договор за потребителски кредит №
30038710276 от 12.08.2019г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и длъжника
Г. Б. Г., ЕГН **********.С договора е предоставена сума в размер на 900 лева за срок от 24
2
месеца, при месечна вноска в размер на 54, 88 лева, ГЛП 41%, ГПР 48, 93% и обща дължима
сума по кредита 1317, 22 лева.Уговорено е също заплащането на възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 270 лева за приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“,
предоставяща право на едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за
целия срок на договора, в размер на 810 лева, като размерът на вноската за закупената
допълнителна услуга е 45 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита.Общият размер на месечната вноска по кредита и закупената допълнителна услуга е
99, 88 лева, а общият размер на задължението е 2397, 22 лева.
В процесния договор ГПР е определен в размер на 48, 93% като абсолютна процентна
стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му
по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК.Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.В случая липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените
условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно
чл. 22 от ЗПК.В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
Относно претендираното възнаграждение за закупен пекат от допълнителни услуги,
включващи приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, настоящият
състав намира, че същите касаят действия по усвояване и управление на кредита, за които
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора.При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни
клаузи е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на
сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението досежно
претендираната договорна лихва, за възнагражденията по пакета от допълнителни услуги и
за обезщетението за забава, поради което разпореждането в тази част следва да бъде
потвърдено.В частта досежно непогасената главница разпореждането като неправилно
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на заповедния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия с издаване на заповед за изпълнение в тази част.
Предвид горните съображения съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14155 от 20.06.2022г., постановено по ч. гр. д. №
7884 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., в частта, с която е
отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53, вх. В, със законни
представители С.Н., Ц.С., Я.Ч., Я.Ч., с процесуален представител юрисконсулт Петрова за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Б. Г., ЕГН ********** от гр.
*****, ул. „*****“ № ***, ет. *, ап.*, за сумата от 231, 62 лева – договорна лихва; 200, 53 лв.
- възнаграждение по пакет за допълнителни услуги „Фаст“; 607, 50 лева възнаграждение по
пакет за допълнителни услуги „Флекси“; 145, 89 лв. лихва за периода 06.10.2019г. –
03.03.2021г. и 222, 54 лева – лихва за периода 03.03.2021г. – 30.05.2022г., както и законна
лихва от датата на входиране на заявлението до изплащането му.
ОТМЕНЯ разпореждане № 14155 от 20.06.2022г., постановено по ч. гр. д. № 7884 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, XIX гр. с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53, вх. В, със законни представители С.Н.,
Ц.С., Я.Ч., Я.Ч., с процесуален представител юрисконсулт П. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Б. Г., ЕГН ********** от гр. -***********, ул.
„********“ № **, ет.*, ап. *, за сумата от 728, 94 лева непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 30038710276 от 12.08.2019г.
ВРЪЩА делото на заповедния съд за извършване на следващите се процесуални
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4