№ 2
гр. Габрово , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20204200600087 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д.З. от АК-
Бургас в качеството му на защитник на подсъдимите И. С. С. и Б. М. Б. срещу
присъда № 31 от 30.06.2020г. постановена по НОХД № 148/2019г. на РС-
Севлиево.
С горната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия И.
С. С., за ВИНОВЕН в това, че на 11.12.2018 г., около 3,30 часа в гр. Севлиево,
в съучастие със З. А. Ф. и Б. М. Б., в качеството му на съизвършител, влезли в
чуждо жилище - апартамент № 1 намиращ се на етаж 1 на дом ** на ул.
"Стоян Бъчваров", собственост на С.Т.И., обитавано от сина му Т. С. И., като
употребили сила /взломили входна врата на входа на жилищният блок и
входна врата на апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече
от две лица, като за извършеното престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като е постановил същото да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимия З. А. Ф., е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 11.12.2018 г., около 3,30 часа в гр. Севлиево, в съучастие с Б. М. Б.
1
и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо жилище -
апартамент № 1 намиращ се на етаж 1 на дом ** на ул. "Стоян Бъчваров",
собственост на С.Т.И., обитавано от сина му Т. С. И., като употребили сила
/взломили входна врата на входа на жилищният блок и входна врата на
апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две лица,
като за извършеното престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като съдът е постановил същото да изтърпи при първоначален
строг режим.
С обжалваната присъда подсъдимият Б. М. Б., е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 11.12.2018 г., около 3,30 часа в гр. Севлиево, в съучастие със З. А.
Ф. и И. С. С., в качеството му на съизвършител, влезли в чуждо жилище -
апартамент № 1 намиращ се на етаж 1 на дом ** на ул. "Стоян Бъчваров",
собственост на С.Т.И., обитавано от сина му Т. С. И., като употребили сила
/взломили входна врата на входа на жилищният блок и входна врата на
апартамент № 1/, като деянието е извършено нощем от повече от две лица,
како за извършеното престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като съдът е постановил същото да се изтърпи при първоначален
общ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение
определение № 19/11.03.2016 г., влязло в сила от 11.03.2016 г. по дело №
741/2015 г. на Районен съд - Троян, с което подсъдимият Б. М. Б. е осъден на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за престъпление по
чл. 343в, ал. 2 във вр. ал. 1 и изпълнението на наложеното наказание е било
отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 57, ал. 1, т.
3 ЗИНЗС, съдът е постановил наказанието лишаване от свобода за срок от
шест месеца да се изтърпи от подсъдимият Б. при първоначален общ режим
на изтърпяване.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е привел в изпълнение определение
№ 31/12.05.2016 г., влязло в сила от 12.05.2016 г. по дело № 161/2016 г. на
Районен съд - Троян, с което подсъдимият Б.Б. е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във
2
вр. ал. 1 и изпълнението на наложеното наказание е било отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС,
съдът е постановил наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца да
се изтърпи от подсъдимият Б. при първоначален общ режим на изтърпяване.
На подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Б. Б. се
явява лично и с упълномощения преди съдебно заседание адв.Р.Б.. И двамата
поддържат изготвената от адв.З.в жалба по отношение на подсъдимия
Б..Адв.Б. се присъединява към становището на адв.З.в по отношение на това
,че РС-Севлиево е нарушил правото на защита на подсъдимия С. и прави
искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на
РС-Севлиево за разглеждане от нов съдебен състав.
Подсъдимият И.С. се явява лично и с адв.Д.З. от АК-Бургас.И двамата
поддържат депозираната жалба.Адв.З. сочи, че пред РС-Севлиево на неговия
подзащитен са отказани всички доказателствени искания и когато
подсъдимият се отказал от упълномощения от него защитник адв.Ц., делото е
продължило в присъствието на С., но без упълномощен от него защитник.
Защитникът счита, че решаващият съд е лишил неговия подзащитен от
правото да се защити, лишавайки го от възможността да бъде представляван
от упълномощен от него защитник. Прави искане обжалваната присъда да
бъде отменена, поради допуснати съществени процесуални нарушения на
фазата на съдебното следствие и делото да бъде върнато на РС-Севлиево за
разглеждане от нов съдебен състав.Алтернативно прави искане подсъдимия
С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият З.Ф. се явява с адв.И.И.-С. от ГАК.Подсъдимият се
присъединява към жалбата на останалите подсъдими. Адв.С. счита, че
правата на нейния подзащитен са нарушени с отказа на съда да одобри
внесеното споразумение.Прави искане обжалваната присъда да бъде изменена
и наложеното наказание на подсъдимия Филев да бъде намалено с един
месец.
Частните обвинители С. Ц.а и Т.И. се явяват лично и с адв.П.Д. от
ГАК.Същите оспорват депозираната жалба и считат, че при разглеждане на
3
делото от първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Представителят на окръжна прокуратура Габрово счита,че РС-Севлиево
е допуснал отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила
при разглеждане на делото, поради което намира жалбата срещу присъдата за
основателна. Поддържа протеста на РП-Габрово, оспорва жалбата на
подсъдимия и счита ,че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена.
Жалбата от адв.З.в в качеството му на защитник на подсъдимите С. и Б.
е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява и основателна.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание
чл.314 от НПК, въззивният съд установи, че при постановяването на
същата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до нейното отменяване. Съображенията за това са следните:
На 10.12.2019г. за първи път е даден ход и е проведено от РС-Севлиево
разпоредително заседание по делото. В това заседание И.С. се е явил лично и
с упълномощения от него защитник- адв.Н.Г. от ГАК, като подсъдимият е дал
съгласие делото да се гледа в отсъствието на упълномощения от него
защитник адв.Л.Ц. от ГАК. Останалите подсъдимия също се явяват лично и
със упълномощени от тях защитници.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 07.01.2020г.
подсъдимият С. отново се явявил лично. По делото е докладвана молба от
адв.Ц. в която същият е уведомил съда, че е упълномощен само за
разпоредителното заседание и няма да участва в същинския процес. За
същото заседание адв.Н.Г. е депозира молба в която като уважителна причина
за неявяването си сочи,че в рамките на един месец е в отпуск по семейни
причини. Подсъдимият С. пред съда заявявил изричното си желание да
участва в съдебното производство с упълномощения от него защитник-
адв.Н.Г.. Съдът уважавайки молбата на подсъдимия С. не дава ход на делото
и отлага същото за друга дата, като дава указания на адв.Г. да представи
доказателства в подкрепа на молбата си, за да установи дали причините за
4
неявяването му са уважителни.
В проведеното на 10.02.2020г. заседание е даден ход на делото, като
подсъдимият И.С. се е явил лично и с упълномощените от него защитници
само за първата инстанция: адв.Н.Г. и адв.Л. Ц..
В съдебно заседание на 19.05.2020г. подсъдимият И.С. се явявил лично
и с упълномощените от него защитници: адв.Н.Г., адв.Л. Ц. и адв.Д.З.. Преди
даване ход на делото е внесено споразумение между прокурора и адв.С. по
отношение на подсъдимия Филев.Съдът не е дал ход на делото, като е
отложил същото до произнасянето по внесеното споразумение от друг състав
на съда.
На 16.06.2020г. след явяване на всички страни в процеса, съдът не е дал
ход на делото, поради неявяването на свидетел.
В съдебно заседание на 30.06.2020г. подсъдимите Б. Б. и З.Ф. се явяват с
упълномощените от тях защитници. Подсъдимият С. се явява лично и с адв.Л.
Ц..Адв.Г. не се явява и подсъдимият С. се отказва от неговата защита. Адв.З.в
не се явява, поради участие в наказателно дело пред АС-Пловдив , като в
молба до съда изразява съгласие в негово отсъствие да се разпита явилия се
свидетел. Съдът съобразявайки факта ,че по делото се явява адв.Ц., който е
един от упълномощените от подсъдимия С. защитници и нормата на чл.271,
ал.3 от НПК приема ,че са налице законовите предпоставки за даване ход на
делото. След разпит на явилия се свидетел и приобщаване на писмените и
веществени доказателства на осн.чл.283 и чл.284 от НПК адв.Ц. от името на
подзащитния си е направил искане за допускане до разпит на двама
свидетели, без да сочи имена и адреси, тъй като, ги знаел само адв.З.в. Съдът
след изслушване на страните е отхвърлил направените искания.След поредна
покана от съда, подсъдимият С. дава подробни обяснения. Тогава
повереникът на частните обвинители прави искане за допускане на очна
ставка между подсъдимия С. и частните обвинители.Преди съда да вземе
становище по искането, заседанието е прекъснато по искане на подсъдимия
С., защото не се чувства добре и има нужда от вода и лекарства.
След възобновяване на съдебното заседание подсъдимият С. прави
изявление с което изрично се отказва на основание чл.96 от НПК от защитата
5
на адв.Ц., поради непълноценна защита и прави искане да му бъде дадена
възможност да бъде защитавана от упълномощения от него защитник адв.З.в.
Съдът в изложени пространно мотиви с които приема ,че подсъдимият С. има
законно право да се откаже от упълномощения от него защитник адв.Ц. и
поради факта ,че защитата му не е задължителна счита, че делото може да
продължи, като на осн.чл.96, ал.1 от НПК разяснява на подсъдимия С.
последиците от оттегляне на пълномощията му дадени на адв.Ц.. Съдът по
изложените мотиви продължава разглеждане на делото с допусната очна
ставка между подсъдимия С. и частните обвинители.Подсъдимият С.
категорично отказва да участва в това процесуално-следствено действие без
упълномощения от него защитник адв.З.в.Делото продължава със съдебни
прения при които подсъдимия С. отново изразява несъгласието си да се
защитава сам в отсъствието на неговия защитник. След тайно съвещание
съдът постановява обжалваната пред настоящата инстанция присъда.
Правото на адвокатска защита е едно от основните права на
гражданите, прокламирано в Конституцията на Република България и
регламентирано в съдържанието на НПК. Съдът гарантира спазването на
законовите изискванията за обезпечаване на реална възможност подсъдимите
да се защитават с установените от закона средства и механизми, като с оглед
обема и сложността на делото, съдът да създава предпоставки подсъдимите да
си ангажират договорни адвокати, в които имат доверие и които ще осигурят
компетентна охрана на интересите им в наказателното производство.
В конкретния случай е видно, че адвокат Д.З. не се е явил в съдебното
заседание на 30.06.2020г. по заявена уважителна причина, макар
представените в тази връзка молба да не е била достатъчно убедителна за
съда. Това обстоятелство обаче е било от значение единствено за преценката
на съда дали да санкционира неявилия се защитник (чрез налагане на глоба)
за неявяването му и свързаното със същото отлагане на делото след
изслушване на явилия се свидетел. Неявяването на защитника и изявлението
на подсъдимия С., че нежелае делото да продължи да се гледа в отсъствието
на упълномощения от него защитник-адв.З.в, който към този момент вече е
бил единствен от упълномощените в предходни съдебни заседания общо
6
трима защитници, както и с оглед на изявлението на С., че нежелае да се
защитава сам е представлявало абсолютна процесуална пречка за
приключване на делото в отсъствието на адв.З.в. В конкретния случай, дори и
при съмнение за недобросъвестно упражнено право на защита / отказ в хода
на процеса от защитата на адвокат Л. Ц./, съдът във всички случаи е следвало
да отложи делото, като изследва причините за отсъствието на адв.З.в и при
констатация за проявена от последния или от страна на подсъдимия
процесуална недисциплинираност, да вземе съответните мерки по чл. 271, ал.
11 от НПК. Като не е направил това, а е дал ход на делото по същество в
отсъствието на защитника на подсъдимия С., съдът не само е нарушил
правото на защита на подсъдимия, но е накърнил и процесуалното право на
защитника като самостоятелна страна да участва в производството.
В обобщение,се налага извод, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като, лишавайки
подсъдимия И.С. от адвокатска защита в едно от най важните съдебни
заседания в което всяка от страните е следвало да анализира доказателствата
и да изложи своята теза, съществено е ограничила правата на подсъдимия С. и
на защитника му. Това нарушение неможе да бъде отстранено от настоящата
инстанция.
Предвид характера на допуснатото в контролираната присъда
съществено процесуално нарушение, настоящият състав на ГОС не обсъжда
оплакванията по същество на спора, изложени в жалбата и становищата на
страните срещу постановената присъда.
Водим от изложеното и на основание чл.335 ал.2 във вр. с 334 т.1
НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло ПРИСЪДА № 31 от 30.06.2020г. постановена по
НОХД № 148 по описа за 2019г. на РС-Севлиево.
7
ВРЪЩА делото на РС-Севлиево за ново разглеждане от друг състав, от
фазата на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8