Определение по дело №195/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1247
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530100195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       Номер  1247                Година   16.03.2020               Град  С.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети март                                                                                          Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 195 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея осъдителен иск допустим (чл. 140, ал. 1 ГПК).

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относми, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни (чл. 183 ГПК).

          Следва да се уважи искането на ищеца и допуснат и призоват за разпит като свидетели по делото за насроченото за разглеждането му съдебно заседание, посочените в исковата му молба две лица, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията им, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат установени с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. В тази насока следва да се задължи ищецът да внесе по сметка на съда депозит за призоваване на тези свидетели (чл. 76 ГПК).

Следва да се назначи служебно съдебно – автотехническа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси: 1/. какъв е бил механизма на процесното ПТП и каква е била причината за настъпването му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни условия и такива на видимост е настъпило това ПТП, и какво е било поведението на участника в него непосредствено преди, по време и след същото ПТП; 3/. каква е била позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС и как точно е била сигнализирана тя; 4/. какви точно пътни знаци и маркировки е имало в този пътен участък към момента на настъпване на ПТП и спазени ли са били те от участника в същото; 5/. с каква скорост е бил управляван при това ПТП посочения в исковата молба автомобил от посоченото в същата лице и възможно ли е било при същата, и конкретните пътни условия, и такива на видимост, да се избегне това ПТП; 6/. имало ли е на мястото на ПТП, към момента на настъпването му, несигнализирана и необезопасена дупка, къде точно на пътното платно, с каква ширина, дължина и дълбочина, и каква е била причината за появата й на платното за движение; 7/. бил ли е разрешен за движение този участък към момента на ПТП и сигнализиран ли е бил той с пътен знак, маркировка или по друг начин, като такъв, в който е налице дупка на пътното платно; 8/. каква е била разрешената поради последния скорост за движение в същия пътен участък и при спазването й можело ли е да бъде избегнато процесното ПТП; 9/. претърпял ли е в пряка причинна връзка посочения в исковата молба автомобил някаква повреди при процесното ПТП, какви и на какви точно негови възли, части и/или агрегати, и могъл ли е автомобилът да се придвижи на собствен ход вследствие на тези нанесени му вреди при това ПТП; и 10/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди към датата на ПТП, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение. За същата дата следва да се призоват свидетелите и вещото лице след внасяне от ищеца на определените от съда депозити за призоваването им. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца регресно вземане, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на 08.01.2019 г. автомобил - серия 1, с рег. № -, собственост на А. и управляван от водача Д.С.К., при движение по заснежен участък от четвъртокласен местен път -, между О. и С., О., на около 1 км от табелата на село О., попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили повреди по автомобила - били увредени предна и задна десни джанти. Свидетел на описаното пътно-транспортно произшествие бил пътуващият в автомобила П.Г.Г.. Собственикът на увредения автомобил - А. -, имал сключен договор за застраховка „пълно каско” с ищеца, за което била издадена застрахователна полица № 5С0824541772, валидна за периода 12.11.2018 г. - 12.11.2019 г. Във връзка със сключената застраховка „пълно каско” за увредения автомобил, от страна на водача Д.С.К. постъпило заявление от 10.01.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение. Видно било от заявлението, че застрахованият избрал да бъде обезщетен чрез ремонт в автосервиз, посочен от застрахователната компания. Тъй като, според чл. 6, т. 4 от Наредба № Із - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд, не се посещавали от органите на МВР и не се съставяли документи за повреди на МПС, които не били причинени от друго ППС, водачът Д.С.К. и свидетелят на ПТП П.Г.Г. подписали декларация пред застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. По искане на застрахователя изх. № 06090/16.10.2019 г., водачът Д.С.К. дал и допълнително обяснение с дата 28.10.2019 г., с което уточнил мястото на ПТП. От страна на ищеца бил изготвен опис на претенция № 50-05040-00032/19 от 10.01.2019 г., според който били повредени предна и задна десни стоманени джанти, които били за подмяна. С възлагателно писмо от 14.01.2019 г., ремонтът на автомобила бил възложен на автосервиз -. След извършване на ремонта, отстранилият повредите автосервиз издал фактура № **********/12.06.2019 г. на стойност 238.33 лева без ДДС. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № 470418191901662 от 11.09.2019 г. било определено застрахователно обезщетение в размер на 238.33 лева и същото било платено на собственика на увредения автомобил А. с преводно нареждане от 13.09.2019 г. При тези обстоятелства за ищеца възникнало регресно вземане по чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ срещу собственика на пътя, на който станало ПТП - О., тъй като четвъртокласната пътна мрежа се ремонтирала и поддържала от съответната община, в която се намирала. Гореизложените факти обуславяли правния интерес на ищеца от предявяването на регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, във връзка с чл. 50 ЗЗД и чл. 31 ЗПътищата, срещу ответната О., за заплащане на сумата 238.33 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 238.33 лева за  главница от заплатено застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка, за нанесената имуществена вреда на горепосоченото застраховано трето лице и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения от ищеца иск е нормата на чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че исковата претенция била неоснователна, недоказана и необоснована, и моли съда да я отхвърли. Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на водача на МПС - Д.К. и свидетеля П.Г., поради което и с оглед оспорването, не се доказвало по категоричен начин събитието, с всичките задължителни елементи, характеризиращи го като деликт, по-точно причинно-следствената връзка между констатираното увреждане по лекия автомобил и дупката на пътното платно. Всички документи за настъпване застрахователно събитие били съставени само и единствено въз основа на обяснения на лица, които изцяло били заинтересовани от случая, което поставяло под съмнение тяхната доказателствена стойност. От тях не можело да бъде установено, че автомобилът бил участник в ПТП по време, място и начин, така както било отразено в същите, както и бил ли е процесния лек автомобил здрав преди инцидента или той е използван като повод водачът да си поправи причинени другаде повреди за сметка на О.. Представени били единствено два броя „Декларации за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, с които се декларирало мястото на извършване на ПТП-то, а именно „от с. О. по посока С.“, които били подписани от свидетелите с дата 08.01.2019 г. Представено било и обяснение от 28.10.2019 г. (повече от девет месеца след настъпване на твърдяното застрахователно събитие) от водача на МПС, в което се разяснявал механизмът на извършеното произшествие, като било добавено, че към тази дата дупката била „циментирана“. В тази връзка би могло да се направи извод, че към момента на завеждане на щетата по автомобила дупката, причинила повредата, не съществувала. Не можело да се твърди и обратното - че съществувала към момента на ПТП. Това категорично доказвало, че липсвала причинно-следствена връзка между увреждането на лекия автомобил и необезопасеният участък от пътя. На следващо място, липсвали доказателства за състоянието на водача на МПС към момента на възникване на ПТП. В тази връзка водачът могъл да подаде сигнал на тел. 112 за претърпяно ПТП и да бъде записан в регистъра за сигнали на О. - гр. С., както и да посети сектор „Пътна полиция“, за да уведоми за инцидента и да бъде тестван за употреба на алкохол. Областна Дирекция на МВР - гр. С., сектор „Пътна полиция“ издавала служебна бележка на водача, която било доказателство за претърпяното ПТП, придружена с резултат от тест за употреба на алкохол. Разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № ІЗ - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд /Обн. Дв бр. 8 от 30.01.2009 г./ не изключвала задължението на водача да сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещавало от органите на МВР и да не се съставяли документи за повреди на МПС, когато не били причинени от друго ППС. Още повече, че дори в бланката Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“ на застрахователя фигурирал реквизит „Регистрационен № на събитието в КАТ“. Оспорва и свързаните с тях документи „Опис на претенция № 50-05040- 00032/19/10.01.2019 г.“, възлагателно писмо и фактура. В тази връзка не бил представен и снимков материал за нанесените щети по автомобила от твърдяното събитие. Не смята, че вина за възникналото пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „-“ с рег. № -, с водач - Д.К. и собственик А., -, имала О.. От представените документи не ставало ясно дали съществувала такава дупка на посочения участък от пътя и дали тя причинила увреждането по автомобила. Дори и да съществувала такава дупка на участъка, липсвали данни с каква скорост се бил движил автомобилът. Технически допустимата скорост се определяла от характеристиките на съответния участък и ефективността на спирачната система. Предвид това шофьорът следвало да съобрази скоростта си със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имали отношение към безопасността на движението. Разпоредбите по ЗДвП вменявали на водача на МПС задължение непрекъснато да контролирал МПС и да се движил с такава скорост, която да му дадяла възможност да спре при наличие на препятствие. Не изпълнявайки това си задължение, водачът допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносния резултат.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: застрахователна полица № № 5С0824541772, заявление от 10.01.2019 г., декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, писмо изх. № 06090/16.10.2019 г., обяснение от 28.10.2019 г., опис на претенция № 50-05040-00032/19 от 10.01.2019 г. /електронен документ/, възлагателно писмо от 14.01.2019 г. /електронен документ/, фактура № **********/12.06.2019 г., доклад по щета № 470418191901662/11.09.2019 г. и преводно нареждане от 13.09.2019 г./електронен документ/.   

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели по делото лицата Д.С.К. и П.Г.Г., които да се призоват за разпит за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, на посочените в исковата молба техни адреси, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер на 40 лева за призоваване и разпит на допуснатите по негово искане свидетели, и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, свидетелите няма да бъдат призовани и разпитани, а той ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебна – автотехническа експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши необходимия оглед на мястото на ПТП и проверки при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.05.2020 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати с призовката и препис от отговора на ответника. За тази дата да се призоват допуснатите свидетели и вещото лице, след внасяне от ищеца на определените от съда депозити.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: