Р Е Ш Е Н И Е

 

                                     №………/…………..

 

Гр. София, 22.07.2020г.

 

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 89 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.

Молителят „А.2.” ЕООД, твърди, че има парични задължения, които не е в състояние да изпълни, тъй като не разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му затруднения не са временни. Твърди се, че дружеството има задължения към НАП в размер на 216 371,98 лв., произтичащи от ревизионен акт №Р-04000419002255-091-001/06.01.2020г., която дата и уточнява като начална дата на неплатежоспособността с молба от 10.02.2020г. Предвид горното претендира постановяване на решение по реда на чл.632 от ТЗ с описаното съдържание. В хода на съдебното производство поддържа молбата чрез процесуалния си представител адв. П. като претендира уважаването й.

Съдът като обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:

Молителят е представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл. 628 от ТЗ приложения към молбата. С писмо изх. № 433200-21451/20.02.2020 г. от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ (л. 121 по делото) е получена информация, че към 19.02.2020 г. в централната база на АИС – КАТ няма данни за регистрирани МПС  на името на „А.2.” ЕООД. След служебно извършена справка в Имотния регистър по Булстат и по наименование на юридическото лице (л. 128 – 130 по делото) не установено наличие на недвижими имоти, собственост на „А.2.” ЕООД.

Съгласно представения ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г., издаден от И.К.– Началник сектор, възложил ревизията и Л.Р., главен инспектор по приходите, представен с молбата, а и от документите, постъпили от НАП, е извършена ревизия на дружеството по ЗДДС и ЗКПО за периода  юни 2014г. – декември 2018г., март 2019г., са установени описаните задължения, включително и по периоди, като от мотивите на акта е видно, че ДДС за внасяне е установен още за данъчен период октомври 2014г., като е определен ДДС за внасяне в размер на 855,57 лв. и за последващите периоди. Общо определеният данък за довнасяне по ревизионния акт е 160 255,37 лв. – главница и 50156,38 лв. – лихви. В ревизионния акт е отразено, че е направено възражение по доклада от 20.12.2019г., като от документите на НАП е видно, че е връчен по ел. път на 08.01.2020г. Видно от постъпилите от НАП документи е входирана жалба срещу ревизионния акт от 21.01.2020г. Представено е и изпратена по ел. път покана по чл. 103 от ДОПК.

С писмо с вх.№ 31139/10.03.2019г. са постъпили ГДД за молителя за процесните описани периоди, както и горецитирания ревизионен акт и приложенията.

По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото лице С.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не се оспорва от молителя. Вещото лице сочи, че се е запознало освен с доказателствения материал по делото и със следните счетоводни документи: Годишен финансов отчет за 2019 г.; счетоводен баланс към 14.01.2020 г. и Отчет за приходите и разходите за периода от 01.01.2020 г. до 14.01.2020 г.; аналитична оборотна ведомост за периода от 01.01. до 31.12.2019 г.; хронологична ведомост на сметка 151 „Получени краткосрочни заеми” за м. 06.20019 г.; извлечение от Главна книга за сметка 501 „Каса в лева” за периода от    м. 01 до м. 12.2019 г. В таблица 1 на стр. 3 и 4 от експертизата са представени данни за активите на дружеството по години, като е видно, че през изследвания период от 2014 г. до 2019 г. включително активите на „А.2.” ЕООД са предимно нетекущи (дълготрайни) и представляват изцяло материални активи – сграда, съоръжения и оборудване.  Текущите активи през периода са формирани единствено от вземания (за част от отчетните периоди) и парични средства, без наличие на материални запаси. През 2019 г. структурата на активите се променя и в края на периода същите изцяло са под формата на парични средства – 22 хил. лева. До датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност стойността и структурата на активите са останали непроменени. В таблица 2 на стр. 5 и 6 от заключението е представена структурата на пасивите на дружеството, като от данните се установява, че в периода от 2014 г. до 2018 г. включително собственият капитал на „А.2.” ЕООД е отрицателна величина, т.е. дружеството е било декапитализирано. Учредено е през 2014 г. с капитал от 100 лв.,  до края на годината е отчело загуба от 9 хил. лв., която не е компенсирана през следващите две години, за които са отчетени печалби от по 2 хил. лв. За 2017 г. е отчетена нова загуба от 7 хил. лв., вследствие на което към 31.12.2017 г. собственият капитал достига до (- 12 хил. лв.). Вследствие на отчетен положителен финансов резултат за 2018 г. в размер на 7 хил. лв. дефицитът на собствен капитал намалява до (- 5 хил. лева). Текуща печалба от 25 хил. лева за 2018 г. води до формиране на 20 хил. лева собствен капитал към 31.12.2019 г. Размерът му по данни от баланса се запазва непроменен към датата на подаване на исковата молба. Според експерта задълженията на дружеството са изцяло текущи. Към 31.12.2019 г. и към датата на подаване на исковата молба в пасива на счетоводния баланс са посочени данъчни задължения в размер на 2 хил. лева, като задълженията по ревизионния акт от 06.01.2020 г. не са отразени в счетоводния баланс към 14.01.2020 г. В таблица 3 на стр. 7 са дадени показателите на ликвидност на дружеството, като е видно, че в периода от 2014 г. до 2018 г. те са били далеч под минималните си референтни стойности – общата ликвидност е от 0,15 до 0,08. Към края на 2019 г. балансовата стойност на краткотрайните активи и размерът на краткосрочните задължения обуславят много високи стойности на всички коефициенти на ликвидност, а именно общата ликвидност е 11. Данните в междинния баланс към датата на подаване на исковата молба не са променени в сравнение с баланса към 31.12.2019 г., но в случая обаче следва отново да се отбележи, че задълженията по ревизионния акт от 06.01.2020 г. не са посочени в счетоводния баланс към 14.01.2020 г. В следващата таблица са представени изчисление на показателите за ликвидност към 14.01.2020 г., при отчитане на данъчни задължения в размер на тези по ревизионния акт – 216 хил. лв. по следния начин:

Видно е, че осчетоводяването на данъчните задължения по Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г. води до многократно (около 100 пъти) намаление на стойностите на коефициентите за ликвидност към 14.01.2020 г. – датата на подаване на исковата молба. Въз основа на изходните данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на „А.2.” ЕООД са изчислени от вещото лице в следващата таблица:

Видно е, че през периода от 2014 г. до 2018 г. включително „А.2.” ЕООД е декапитализирано, а изчислените стойности на коефициентите не могат да бъдат използвани за сравнителен анализ, тъй като същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост, която в случая е изключително висока. Структурните изменения в пасивите на дружеството през 2019 г. водят до формиране на собствен капитал с балансова стойност 20 хил. лв., при същевременно намаляване размера на задълженията до 2 хил. лева, в резултат на което показателите за финансова автономност придобиват много по-качествени стойности в сравнение с референтните за всеки един коефициент. Аналогично на показателите за ликвидност, и при показателите за финансова автономност от съществено значение е осчетоводяването на задълженията по Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г., което води до ново състояние на декапитализация и 296 хил. лв. недостиг на собствен капитал Съответните изчисления към 14.01.2020 г. са представени в следващата таблица:

Според вещото лице основното задължение на молителя е това към ТД на НАП - София по Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г., което е възникнало в началото на 2020 г., поради което не представлява част от задълженията на „А.2.” ЕООД към края на годишните отчетни периоди от 2014 до 2019 г. включително. Друго съществено задължение през анализирания период е това към физическо лице – Я.В.К., в качеството му на бивш съдружник в „А.****” ООД. Размерът на задължението е бил 33 000 лева, а сумата е предоставена на 06.06.2014 г. (22 440 лв. за закупуване на основно оборудване на помещение за извършване на годишни технически прегледи на МПС) и на 07.06.2014 г. (10 560 лв. за ремонт на помещение). Задължение в размер на 33 хил. лева е посочено в Раздел „В”, група „Други задължения”, статия „До 1 година” на пасива на счетоводните баланси към края на всяка една година в периода от 2014 г. до 2018 г. включително. В представения от счетоводството на „А.2.” ЕООД баланс към 31.12.2019 г. такова задължение не фигурира. Освен гореописаните задължения, към края на отделни отчетни периоди дружеството е имало задължения към доставчици – 5 хил. лв. към 31.12.2018 г., както и задължения към персонала – по 1 хил. лв. в края на 2014 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г.; осигурителни задължения – по 1 хил. лв. в края на 2016 г. и 2017 г. и данъчни задължения – 1 хил. лв. към 31.12.2018 г. и 2 хил. лв. към 31.12.2019 г. Към датата на подаване на исковата молба по счетоводна сметка 452 „Разчети за данъци върху печалбата” са осчетоводени данъчни задължения в общ размер 2 241,50 лева. Това са и единствените  задължения, посочени в пасива на счетоводния баланс и представени в Таблица 2 на стр. 5 - 6. От предоставената от счетоводството на „А.2.” ЕООД Хронологична ведомост на сметка 151 „Получени краткосрочни заеми” за м. 06.20019 г. е видно, че последното плащане към кредитор е извършено на 05.06.2019 г., когато със сума в размер 1 724,00 лв. е погасено окончателно задължението към Я.В.К.. Вещото лице е представило и данни в Таблица 7, от които  е видно, че през периода от 2014 г. до края на 2018 г. „А.2.” ЕООД не разполагало нито с постоянен, нито с нетен оборотен капитал. Към 31.12.2019 г. дружеството е формирало постоянен и нетен оборотен капитал в размер на 20 хил. лева. Възникването и осчетоводяването на задължението по Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г. води до изменения в капиталовата структура на молителя. Собственият капитал е с дефицит от 196 хил. лв., а към 14.01.2020 г. краткосрочните задължения на „А.2.” ЕООД са в общ размер 218 хил. лв. Така към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност дружеството е със значителен дефицит на постоянен капитал и на нетен оборотен капитал – 196 хил. лева. Според експертното заключение към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност общият размер на изискуемите и неплатени задължения на „А.2.” ЕООД е 218 613,48 лв., в т.ч. 216 371,98 лв. – задължения по Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г. и 2 241,50 лв. – задължения за данък върху печалбата за 2019 г., а към същата дата стойността на активите е 22 415,00 лв. Последното плащане от „А.2.” ЕООД към кредитор е извършено на 05.06.2019 г., като след тази дата не са извършвани плащания по търговски сделки и по публични задължения. Според вещото лице първата дата, на която размерът на задълженията на „А.2.” ЕООД превишава стойността на неговите активи, е 06.01.2020 г. – датата на издаване на Ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г., което според него е и началната дата на неплатежоспособност на дружеството. Според експертизата през анализирания период дружеството не е притежавало краткотрайни материални активи (материални запаси), поради което не са изчислени показатели за тяхната обращаемост. В Таблица 8 и Таблица 9 на стр. 14 са представени изчисления на показателите „Период на събиране на вземанията” и „Период на погасяване на задълженията”.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят е търговец, а се установи безспорно от представените с молбата писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, че има неизплатени задължения, а именно публични задължения към Държавата. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция  и докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е сторил по делото. В тежест на молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е неплатежоспособно. При отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието. Съдът намира, че се установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, съгласно които коефициентът на обща ликвидност е под норматива за целия период от 2014г. до 2019г., което означава, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията на предприятието, като към нито една дата от изследвания период коефициентите на ликвидност на дружеството не са добри, с изключение на тези към 31.12.2019г., а за всичките останали години са под единица, а именно 0,15 е общата ликвидност към 31.12.2014г., 0,06 към 31.12.2015г., 0,14 към 31.12.2016г., 0,08 към 31.12.2017г., 0,35 към 31.12.2018г., но скача до 11 към 31.12.2019г. Извън възприетите като нормативи стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели, поради което съдът намира, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност. Не се установява затрудненията да са временни или дружеството да има достатъчно активи, с които да ги покрие, напротив тенденцията е на трайно влошаване на икономическите показатели и цялостна декапитализация на дружеството. Както се установи от съдебно-икономическата експертиза към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност общият размер на изискуемите и неплатени задължения на „А.2.” ЕООД е 218 613,48 лв., в т.ч. 216 371,98 лв. – задължения по ревизионен акт № Р-04000419002255-091-001/06.01.2020 г. и 2 241,50 лв. – задължения за данък върху печалбата за 2019 г., а към същата дата стойността на активите на молителя е само 22 415,00 лв. Последното плащане от „А.2.” ЕООД към кредитор е извършено на 05.06.2019 г., като след тази дата не са извършвани плащания по търговски сделки и по публични задължения, следователно са налице и обективни данни за спиране на плащанията. Предвид горното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена и да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. № 239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен в неплатежоспособност и длъжникът да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като по силата на ал. 3 на същия текст неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло вземанията само на отделни кредитори. В случая показателите на дружеството за лоши за целия период 2014г.-2018г., но за 2019г. е налице изменение на същите и съобразно данните към края на 2019г. дружеството е било в състояние да покрие задълженията си. Фактът, че последното плащане към кредитор е от 05.06.2019г. е свързано с цялостно погасяване на задължение към конкретния кредитор, поради което не се установява към тази дата наличието на други изискуеми задължения в размер, нахвърлящ активите на дружеството. Действително показателите са лоши и към предходните години, но по делото нне се установява конкретно неплатено задължение към търговец или публичноправно към конкретна дата, което по размер да е такова, че да не е могло да бъде погасено, за да може да бъде възприета като начална дата на неплатежоспособността. Предвид горното съдът намира, че като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде приета 06.01.2020г., което е датата на ревизионния акт, тъй като с него в резултат на констатациите на данъчните органи е определена различна данъчна основа и е установен данък за довнасяне в посочените размери. Дори и да молителят да е извършвал преди горепосочената дата плащания към отделни кредитори и да е развивал дейност, към този момент е налице безспорно установено обективно въз основа на данните по баланса състояние на неплатежоспособност. От данните по експертизата е видно, че показателите на дружеството са неблагоприятния за целия период, но предвид горното съдът намира, че неплатежоспособността е налице от 06.01.2020г., тъй като към нея е безспорно видно от данните, че молителят не е бил в състояние да погаси текущите си задължения с текущите си активи и това следва да е началната дата.

 По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Според вещото лице паричните средства, които са били налични по каса към 31.12.2019г.  няма данни да са налични и към момента, което се установява безспорно от изслушването на вещото лице. Обстоятелството, че дружеството притежава някакви активи не води до извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат осребрени, а фазата по осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от фаза по установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими средства за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и тяхната продажба. Предвид горното въпреки отчетените активи по последния ГФО, изводът е, че ответникът няма средства за покриване на текущите начални разноски по производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от 11.02.2020г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, т.66, парт.№3649, такива не са привнесени нито от молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.

Воден от горното съдът

           

                                   Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 06.01.2020г.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „А.2.“ ЕООД, ЕИК ******.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на «А.2.“ ЕООД, ЕИК ******

            ОБЯВЯВА „А.2.“ ЕООД, ЕИК ****** в несъстоятелност.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.

СПИРА производството по несъстоятелност.

            Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: