Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 21 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 477958/27.08.2018г. по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав П.на
Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2
е осъдена да заплати на П.И.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. ******и съдебен адрес: адв. П.В.,*** сумите, както следва: на
основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1
от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №
21644 по описа за 2012г. на СРС, НО, 17-ти състав; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 642,72лв., представляващи
разноски по делото, като неоснователен е
отхвърлен иска срещу П.за обезщетение на претърпени неимуществени вреди за горницата над 3000лв. до предявения размер от 5000лв. и лихва върху нея, като
неоснователен е отхвъревн иска срещу Столична дирекция на вътрешните работи,
с адрес: гр.София, ул. „******с правно основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 500лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №
21644 по описа за 2012г. на СРС, НО, 17-ти състав, като П.К. е осъден да
заплати на СДВР съдебни разноски от 100лв., П.на РБ е осъдена да заплати по
сметка на СРС разноски от 110,91лв. за възнаграждение за вещо лице по делото.
С Определение от 04.12.2008г. по чл. 248 от ГПК по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти
състав е отхвърлил молба на П.на РБ за изменение на решението в частта за
разноските а адвокат на ищеца.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. №
5143485/13.09.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - П.на
Р.Б.в частта, в която исковете срещу него са уважени и в частта, в която исковете срещу СДВР за същите суми от
3000лв. за неимуществени вреди и 500лв. за имуществени вреди са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочило е, че по делото не е установено ищецът да е
претърпял вреди, за които иск е уважен. Посочило е че присъдения размер на
неимуществените вреди не отговаря на принципите по чл. 52 от ЗЗД. Вредите,
претърпени от ищеца не били с трайни психически и физически последици,
негативните преживявания били със значително по-малка тежест от твърдените.
Процесното наказателно дело не било първия досег на ищеца с държавното
обвинение и това обосновавало по-нисък размер на обезщетението. Неправилно било
присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди. По делото не било
установено хонорар за адвокат да е платен. Неправилно не била ангажирана
отговорността на СДВР солидарно с тази на Прокуратурата. Обстоятелството, че
прокурорът ръководи разследването не освобождавало от отговорност разследващите
органи. Вредите били причинени и от действия на СДВР и приложима била
разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
въззиваемия за разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемият-ищец П.И.К., ЕГН **********, е оспорил жалбата в частта срещу исковете
в уважената им част. Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно.
Посочил е, че по делото били установени предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. По наказателното дело била приложена разписка за
плащане на хонорара от 500лв. и доводи в обратния смисъл били неоснователни. Размер
на обезщетение за неимуществени вреди бил справедлив. С допълнителна молба е
посочил, иск следва да се уважи и срещу СДВР, защото две били постановленията
на негови служители, с които ищецът бил задържан за 72 часа и това довело до
претърпяването на вреди от ищеца. Претендирал е разноски.
Въззиваемият СДВР е оспорил жалбата. Посочил е, че
няма основание да се ангажира отговорността му. Процесните вреди били причинени
от действия на Прокуратурата. Извършените действия по разследването били в
изпълнение на указания на Прокуратурата. Претендирал е разноски
Срещу така постановеното
Определение по чл. 248 от ГПК е депозирана частна
жалба вх. № 5206325/14.12.2018г. от П.на
Република България. Изложило е съображения, че определението е неправилно, постановено при
нарушение на материалния закон. Посочило е, че сложността на делото не
съответствала на адвокатски хонорар над минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Ответникът по частната жалба П.И.К. е оспорил частната жалба. Посочил е, че обемът и
качеството на работата, извършена от адвоката по делото съответствала на
уговорения размер на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 19628/14.10.2015г. на П.И.К.,
ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.и Столична дирекция на вътрешните работи,
с която е поискал от съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят на
основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 14.10.2015г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 150 ал.1
от НК, за което е оправдан с Присъда от 09.10.2015г. по НОХД 21644/2012г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав. Навел е твърдения, че през лятото
на 2007г. разследващ полицай от 05-то
РПУ без доказателства и законен повод по
лъжливи показания на виетнамски гражданин образувал досъдебно дело №
2112/2007г., служители на същото РУП се опитали с психическо насилие да
изтръгнат самопризнания от него, на 10.11.2011г. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, направена му била криминалистична
регистрация, разследвали го до края на 2012г., когато бил внесен обвинителен
акт, по който в края на 2015г. бил оправдан. През периода на съдебното дирене
претърпял неимуществени вреди от стрес от фалшиво обвинение, страх от
възможността да бъде осъден, без да е извършил престъпление, срамувал се от
колеги и познати, дори понякога изпращал приятел да му пазарува.Посочил е, че
било нарушено психическото му равновесие и нормалните контакти със семейството
му, не можел да спи, при всяко позвъняване на входната врата се стряскал да не
го търсят по някой подобен лъжлив сигнал. Посочил е, че по НОХД направил
разноски за възнаграждение за адвокат от 500лв. Поискал е да се ангажира
отговорността на СДВР, защото образували досъдебно дело без законен повод и
достатъчно данни, не събрали своевременно доказателства за изясняване на
обективната истина, не съобразили заключенията по експертизите, които го
оневинявали, изпълнявали безкритично указанията на прокурора. Претендирал е
разноски.
Ответникът – П.на Република Българя, в предоставения срок за отговор е оспорила
исковете. Навела е твърдения, че ищецът не
е претърпял вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от
поведението на ответника, а и размер на претенции бил прекомерен. Не били ангажирани доказателства,
че хонорар на адвокат по НОХД е адекватен на оказана защита, че е платен,
нямало наложена мярка за процесуална принуда, наказателно дело приключило в разумен
срок. През процесния период имало и други наказателни дела срещу
ищеца и те също допринесли за
преживяванията на ищеца. Не била взета
мярка за процесуална принуда,
интензивността на отрицателното въздействие на повдигнато обвинение върху ищеца
била ниска. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски за
възнаграждение за адвокат.
Ответникът –СДВР, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Навела е
твърдения, че не носи отговорност за претърпени от ищеца вреди, разследващите
полицаи действат по указание на прокурора. Разходите за възнаграждение за
адвокат по НОХД не следвало да се обезщетят
по ЗОДОВ, размер на претенции не бил съобразен с принципа на справедливост.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за
разноски за възнаграждение за адвокат
По делото е приложено НОХД № 21644/2011г.
по описа на СРС, 17-ти състав, съгласно
което същото е образувано на 27.11.2012г.
по обвинителен акт срещу П.И.К., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК за това, че
на 26.08.2007г. около 22,30ч. в гр. София, кв. Сеславци, ул. „******в лек
автомобил ВАЗ 21061, рег. № ******извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14г. – М.Ч.Т., ЕГН **********-проникнал
с член в ануса на М.Ч.Т., опипвал я по тялото и проникнал с пръстите на ръката
във влагалището й, като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване
– хванал за дясната ръка и стискайки я здраво, качил М.Ч.Т.в автомобила и
държейки нож в ръката си я заплашил с думите „Ако викнеш, ще те заколя”, по
делото са проведени 9 съдебни заседания пред СРС и 1 съдебно заседания пред
СГС, с Присъда от 09.10.2015г. по НОХД № 21644/2012г. по описа на СРС, 17-ти
състав, протестирана от П.и потвърдена с
Решение от 09.02.2017г. по ВНОХД № 5262/2016г. на СГС П.К. бил признат за
невиновен по така повдигнато обвинение. По наказателно дело е представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който П.К. е възложил на адвокат
да го представлява по делото , за което е уговорен адвокатски хонорар от 500лв.
По ВНОХД на 18.01.2017г. е представена разписка, съгласно която на 07.10.2014г.
П.К. е платил на адв. Х.хонорар от 500лв. , уговорен по пълномощното от
05.03.2013г.
Установява се от книжата по досъдебното производство № 2112/2007г. по описа на 05-то РУП на СДВР, пр.пр. 43463/2007г. на СРП, че същото е образувано на 27.08.2017г. по заявителски материал на Т.Ч.,, със заповед от същата дата на МВР П.К. е бил
задържан за 24 часа, с Постановление на СРП от 27.08.2007г. е задържан за 72
часа считано от предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, досъдебно
производство е водено първоначално от
дознател, а в последствие – от разследващ полицай, на 30.08.2007г. СРП е
отказала да вземе постоянна мярка за неотклонение по отношение на ищеца
задържане под стража и е разпоредено да бъде свободен, ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 150, пр.1 и 2 от НК с постановление на СРП от 27.08.2007г. , по досъдебно
дело ищецът е разпитан 4 пъти, направен му е обиск , огледано е
местопроизшествие, взети са му образци за сравнителен материал по назначени
експертизи, направено му е психологично и психиатрично изследване. По досъдебно
дело П.К. е ангажирал адвокат Б. И.,
като в представения договор е посочено, че възнаграждение от 500лв. е платено.
Производството няколко пъти е било спирано и възобновявано, като с Постановление
на разследващ полицай от
21.11.2011г. ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, на 07.12.2011г.
разследващ полицай е съставил заключително постановление с мнение за предаване
на ищеца на съд, СРП два пъти след това е върнало делото за доразследване.
По делото е прието свидетелство
за съдимост на ищеца, съгласно което той
е осъждан по: НАХД 6091/2006г. с влязло
в сила на 20.07.2006г. Решение за престъпление по чл. 343г вр. С чл. 343б,ал.1
вр. с чл. 78а от НК за управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,9 промила , освободен е от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба и лишаване от правоуправление” за 6 месеца; с влезли в сила ; НОХД 11045/2008г. на СРС за
престъпление по чл. 343гвр. С чл. 343б,ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, т.2 от НК за
управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,2 промила,
за което е наложено наказание пробация, за същото е отбелязано че е
реабилитиран ; НОХД 1509/2013г. на СРС, по което е одобрено на
28.11.2013г. споразумение, с което К. е
признат за виновен за извършено престъпление на 02.07.2013г. в Циклово е
причинил тежка телесна повреда по непредпазливост на Н.Д. при избиване на метален кол от ограда с чук,
при което метална част на чука изпаднала и ударила по главата Д., който поради
отказано лечение починал – престъпление по чл. 133 от НК, за което му е наложено
наказание пробация.
Разпитан по делото св. Я.Н.е заявила, че е бил работодател на
ищеца. Свидетелят имал предприятие за обработка на отпадъци от черни и цветни
метали, ищецът работел там като общ работник, свидетелят знаел че през
2007г.-2012г. ищецът бил разследван за изнасилване на виетнамка, оправдали го
през 2015г. Посочил е, че през това време разговарял с ищеца, той твърдял , че
не бил направил нищо, изживявал тежко делото, страхувал се, че ще го вкарат в
затвора и започнал да пие, бил пиян още на обяд, с уплаха ходел на делата в
съда, започнал да не си върши работата и около 1 -2 години след случилото се
свидетелят го изгонил от работа, оформили го
като прекратяване на договора по взаимно съгласие, но и след това
свидетелят продължил да се среща с ищеца. Заявил е, че преди случая ищецът
употребявал малко алкохол след работа, след случилото се ищецът получил малко
психическо разстройство, развел се с жена си заради случилото се. Съпругата на
ищеца не вярвала, че той е невинен. Посочил е, че е водил ищеца до полицията, но не влизал в
сградата, ищецът се страхувал, че ще го приберат и няма да го пуснат. Посочил
е, че след време ищецът започнал работа на друго място като кравар, отшелник,
свидетелят не знаел срещу ищеца да има други дела, да е ползвал специализирана
помощ. Разводът на ищеца се случил още докато ищецът работел при свидетеля,
съпругата на ищеца била казала на свидетеля, че
основната причина за развода е наказателното дело. Свидетелят разбрал,
че ищецът е оправдан през 2015г., казал му го ищецът, който дошъл да го почерпи
за оправдаването.
С приетото по делото заключение
по съдебно-психиатрична експертиза, което съдът кредитира като вярно,
задълбочено, неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице след
преглед на ищеца и запознаване с документи по делото е посочило, че ищецът в резултат от повдигнато обвинение е имал
негативни преживявания, които могат да се охарактеризират като
страхово-тревожни-депресивни, инсжмншя, засилена алкохолна консумация, те били
психологически разбиреми, малко вероятно било съдебното минало на ищеца да е
смекчило страха му от повторно влизане в затвора. Към момента се се
установявали обективни белези на психическо разстройство. Посочил е, че по
време на интервюто ищецът се бил отнесъл съвсем пренебрежително към
наказателните дела от 2006г. и от 2008г. срещу него за шофиране в пияно състояние,
коментирал само обвинението за блудство.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря
за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
При така предявения иск в тежест
на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна
присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за
имуществени вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена
сума, а в частта за неимуществени вреди следва да докаже обстоятелства, които
да обосноват извод че справедлив размер на обезщетение е в размер на процесната
сума, както и причинна връзка между вредите
и постановяването на акта.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице,
като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се
предявяват срещу органа, от чийто актове, действия/бездействия са претърпени
вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил
специална отговорност на държавата, която
е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител
на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за
отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е
гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за
обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД,
съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по
ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността
на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се
твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни
или процесуалноправни норми.
Вземането за обезщетение възниква
и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда,
съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, се установяват твърденията
на ищеца, че през 2007г. било образувано наказателно дело срещу него за
престъпление по чл. 150 от НК, че през ноември 2011г. е бил привлечен като
обвиняем, че на 27.11.2012г. е внесен
обвинителен акт срещу ищеца за извършено на 26.08.2007г. престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, като
с Присъда от 09.10.2015г. по НОХД № 21644/2012г. по описа на СРС, 17-ти
състав, потвърдена с Решение от 09.02.2017г. по ВНОХД № 5262/2016г. на СГС е
бил оправдан по така повдигнато обвинение. Установява се от приложеното
наказателно дело, че досъдебно производство е започнало на 27.08.2007г. по
повод на заявителски материал.
Съдът приема, че в конкретния
случай от събраните по делото писмени доказателства, се установява наличието на
хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ и отговорността на ответника П.на Р.Б.може да
се ангажира за претърпени от ищеца вреди от поддържаното и повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 150 от НК на 26.082007г. Това е така, защото
от приетите по делото книжа по наказателното дело се установява, че по
образуваното през 2007г. досъдебно
производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, ищецът е признат за невиновен
по така повдигнато обвинение. Съдът приема,
че от събраните по делото доказателства
по делото е установено, че ищецът в следствие на така повдигнато
обвинение е изпитал негативни емоции, ангажирал е адвокат, поради което и съдът приема, отговорността
на ответника П.на РБ за обезщетяване на тези вреди може да се ангажира.
Съдът приема, че отговорността на
ответника – СДВР, не може да бъде ангажирана за обезщетяване на процесните вреди. Действията на дознателите,
на разследващите полицаи, въз основа на които е започнало наказателното
производство и които са извършвали процесуално-следствени действия по
досъдебното производство, признато от съда за незаконосъобразно, са включени
във вредите, подлежащи на обезщетяване по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Дознателите
, раследващите полицаи са служители на МВР, но доколкото областните дирекции на
МВР са самостоятелни юридически лица, то последните носят отговорност за вреди от такова производство по ЗОДОВ при
наличие на другите предпоставки на закона. Действията на разследващите органи
по наказателното преследване, по което лицето е оправдано от съда, изрично са
включени от законодателя сред тези, от които вредите подлежат на обезщетяване.
Конкретните неблагоприятни последици, в следствие на засягане на блага и права
на ищеца, следва да се признаят за увреждащи.
(В този смисъл Решение № 317/08.04.2009г. по гр.д.№ 193/2008г. на ВКС,
І-во Г.О.). Съдът приема, че доколкото
по делото се установи, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало и
водено от дознател, а в последствие – от разследващ полицай, служители на СДВР,
то отговорността на ответника СДВР за
обезвреда на ищеца по правило би могла
да се ангажира. За същото, обаче, следва да се установи, че ищецът е претърпял
вреди от поведението на дознатели/разследващите полицаи от СДВР. При тези
хипотези СДВР ще отговаря заедно с П.на Р.Б.и то солидарно по аргумент от чл.
53 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на СДВР следва да се установи, че
конкретно поведение на разследващия органи е причинило вредите на ищеца. В
случая по делото не се установи твърдяното
от ищеца поведение на служители на СДВР
- упражнено от служителите на 05-то РУП на СДВР психическо насилие за
изтръгване на самопризнания. Задържането на ищеца от служители на 05-то РУП за
24 часа не е посочено от ищеца като основание на исковете, не е установено и
това задържане да е довело до претърпяването на имуществени и на неимуществени
вреди от него. При така установеното съдът приема, че въпреки установената незаконосъобразност на досъдебното производство,
проведено от служители на 05-то РУП на СДВР, ищецът не е претърпял преки вреди от същото. Действително, поведението на този ответник е
обусловило поведението на П.на РБ и това е обосновано от взаимовръзката и
обусловеността в правомощията на двамата ответници. Поведението на служители на
СДВР обаче само косвено е причинило вредите на ищеца и то опосредено през
поведението на втория ответник – П.на Република България. За тези реално
претърпени от ищеца вреди отговорността на СДВР не може да се ангажира, защото поведението
на разследващите полицаи само косвено е допринесло за причиняването им. За тях
отговорност пред ищеца ще носи само П.на Република България.
При така възприето съдът приема,
че следва да се потвърди решението на СРС в обжалваната част, с която са отхвърлени
искове срещу СДВР за общо 3500лв. имуществени и неимуществени вреди и лихва върху тях.
По претенцията за неимуществени вреди срещу П.на Република България:
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже и действителното настъпване
на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
грп.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009г. по гр.д.№
4997/2007г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№
4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№
5367/2007г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№
3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
По делото е установено, че срещу
ищеца на възраст от 35 години, е било образувано
наказателно дело по обвинение за извършено престъпление по чл. 150 , ал.1 от НК,
за което е било предвидено наказание
лишаване от свобода до 6 години, а в
особено тежък случай- от 2 до 8 години, наказателното производство е продължило
9,5 години, но процесния период е 7 години, ищецът е бил разпитан на досъдебно
производство 4 пъти, извършен му е обиск,
иззет е сравнителен материал, бил е психиатрично и психологично изследван,
присъствал е на 9 съдебни заседания пред СРС , бил е притеснен, тревожен, започнал е да консумира повече алкохол, пиян
бил още по обяд по време на работа, станал небрежен в работата си, изпитвал
страх да не го осъдят на лишаване от свобода, с уплах посещавал полицията и
съда, но към момента вече се е
възстановил. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателства, включително гласните такива и заключението по съдебно-психиатричната
експертиза. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания по делото свидетел
като резултат от личните му впечатления, които са трайни и непосредствени, продължили
през целия период на наказателното дело, неопровергани от другите доказателства
по делото, подкрепени от заключението по съдебно-психиатричната експертиза.
Последното съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от другите
доказателства по делото. При така установеното съдът приема, че по делото е
установено, че в причинна връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът
е претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 3000лв. Съдът приема, че този размер е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За
определяне на същия съдът съобрази продължителността на производството, тежкият характер на престъплението и естеството на същото – за блудство с
непълнолетен с употреба на сила и заплаха , брой процесуални действия по наказателното
дело, извършени спрямо ищеца че обвинение не е свързано със занятие на ищеца, социално-икономическите
условия в държавата през периода на наказателното производство. Съдът съобрази
при определяне на размера и сравнително младата
възраст на ищеца, преживения стрес и притеснение, увеличената консумация на
алкохол при ищеца, страхът да не бъде осъден. Производствата срещу ищеца от
2006г. и от 2008г. за извършени престъпления по чл. 343г вр. с чл. 343б,ал.1 от НК и по делото не е установено те да са довели
до негативни преживявания на ищеца през процесния период. Първото производство
от 2006г. е било и приключило преди началото на процесния период.
Производството от 2008г. е приключило на 09.12.2008г., тоест 1,5 година след започване на процесното
наказателно преследване, като не е установено то да е довело до негативни
емоции у ищеца. За този извод съдът кредитира заключението по
съдебно-психиатричната експертиза, установила, че ищецът съвсем пренебрежително
се бил отнесъл и към двете наказателни дела. По същите съображения съдът приема,
че процесните вреди не са свързани и с НОХД от 2013г. Съдът приема, че
съдебното минало на ищеца не е довело до смекчване на страха му от влизане в
затвора. По делото доказателства в този смисъл не са ангажирани, извода на
вещото лице по съдебно-псиатричнта експертиза е в обратния смисъл и съдът го
кредитира като неопроверган от другите доказателства по делото. В подкрепа на
извода на съда е и обстоятелството, че по делото не е установено ищецът да е
търпял ефективно наказание „лишаване от свобода” до момента.
При така възприето съдът приема
че справедливо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до
размера от 3000лв.
Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на задължението на ответника към ищеца, то съдът приема, че следва да се уважи
иска до 3000лв. за неимуществени вреди.
По претенцията за имуществени вреди срещу П.на Република България:
Вземането на ищеца за имуществени
вреди не се поглъща от това за неимуществени вреди, а се определя на основание
на реално претърпените вреди, тоест на доказаното намаляване на актива на
имущественото на ищеца, като такива вреди могат да бъдат направени разноски по
наказателно дело, по което е постановена оправдателната присъда.
В конкретния случай по делото е
приет неоспорен от страните договор за правна помощ, разписка съгласно които
ищецът е уговорил 500лв. и платил за адвокат, който го е представлявал пред
съда по НОХД, отделно и договор, сочещ
уговорен и платен хонорар за адвокат от 500лв. по досъдебното дело, , поради което и съдът приема, че ищец е
претърпял имуществени вреди, за които е предявил иск от повдигнато обвинение , а именно разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 500лв.
Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за погасяване на задължението на ответника към ищеца
за заплащане на тази сума, то съдът приема,
че иск е основателен до размера от 500лв. за имуществени вреди.
По иска за мораторна лихва:
Вземането за обезщетение възниква
и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда,
съответно от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този момент
държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
В случая оправдателната присъда е
влязла в сила на 09.02.2017г. и от този момент се дължи от П.на РБ лихва за
забава. Районният съд е нарушил императивна правна норма, присъждайки лихва от
14.10.2015г., поради което и въпреки липсата на нарочно оплакване във въззивната
жалба въззивният съд следва да отмени решението в частта, в която е присъдена
лихва от 14.10.2015г. до 08.02.2017г. Въззивният съд следи служебно за
нарушения на императивни правни норми , такава е разпоредбата на чл. 84 , ал. 3
от ЗЗД, която СРС е нарушил.
В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски
и по частната жалба срещу Определението по чл. 248 от ГПК:
В случая съдът приема, че с оглед
на цената на исковете, броя на проведените съдебни заседания, извършени
процесуални действия в производството пред СРС,
сложността на делото не е висока и не обосновава присъждане в
тежест на насрещни страни разноски на ищеца за адвокат над минималния размер по
Наредба № 1/2014г. Възнаграждението по тази Наредба се определя с оглед сборната цена на всички искове. Така
съдът приема, че отговорността на ответника може да се ангажира за
възнаграждение за адвокат съобразно възнаграждение от 615лв. , а не както е
приел СРС съобразно уговорения и платен хонорар от 1000лв. При така възприето съдът
приема, че частната жалба е частично основателна.
Възражението срещу адвокатския
хонорар платен от възизваемия за производство пред СГС не надхвърля минималния
размер по наредба № 1/2004г. и възраженията на ответниците по исковете за
същото са неоснователни.
С оглед изхода на делото и като съобрази изхода на делото, разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ, то съдът приема, че решението на СРС в частта за разноските следва
да се измени, като същото се отмени в частта в която П.е осъдена да заплати на
ищеца разноски за адвокат от 244,98лв.
По възизвно дело разноските следа да се възложат на въззивника при съобразяване на посочения по-горе
извод на съда за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Действително съдът прие, че решението е неправилно в частта за лихвата за периода
от 14.10.2015г. до 08.02.2017г., но тази лихва не се отразява на цената на
исковете и съответно и на направените разноски от страните. По същите
съображения не следва да се ревизира извода на СРС и за присъдените от него
разноски на страните в прозиводство пред СРС, освен на тези за адвокатско
възнаграждение за ищеца, съображения за което съдът изложи по-горе. При така
възприето съдът приема, че П.на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски за адвокат от 500лв. в производство пред СГС, а на СДВР възнаграждение
за юрисконсулт от 100лв. Последното е определено от съда на съобразно нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 477958/27.08.2018г. по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти
състав в частта, с която П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул.
„Витоша” № 2 е осъдена да заплати на П.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ******и съдебен адрес: адв. П.В.,***
на основание на чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
законна лихва за забава за периода от
14.10.2015г. до 08.02.2017г. върху главниците от 3000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди; и от 500лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато
и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №
21644 по описа за 2011г. на СРС, НО, 17-ти състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска П.И.К., ЕГН
********** срещу П.на Р.Б.на основание на чл.
84, ал. 3 вр. с чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане
на законна лихва за забава за периода от
14.10.2015г. до 08.02.2017г. върху главниците, както следва: върху главница
от 3000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; върху главница от 500лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязло в
сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД №
21644 по описа за 2011г. на СРС, НО, 17-ти състав.
ОТМЕНЯ Определение от 04.12.2008г. по
чл. 248 от ГПК по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав в частта, с която е отхвърлена молба на П.на
РБ за изменение на решението в частта за разноските за адвокат на ищеца за
сумата от 244,98лв. и вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 477958/27.08.2018г. по гр.д. №
61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в частта за
разноските, като ОТМЕНЯ Решение №
477958/27.08.2018г. по гр.д. № 61864 по описа за 2015г. на Софийски районен
съд, 164-ти състав в частта, с която П.на
Р.Б.е осъдена да заплати на П.И.К., ЕГН ********** съдебни разноски за
възнаграждение за адвокат в производство пред СРС в размер на 244,98лв..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 477958/27.08.2018г. по гр.д. №
61864 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 164-ти състав в частта, с
която П.на Р.Б.с адрес: гр.София,
бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати
на П.И.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. ******и съдебен адрес: адв. П.В.,*** сумите, както следва: на
основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ
вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от 09.02.2017г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от
500лв., ведно със законната лихва от
09.02.2017., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за
извършване на престъпление по чл.150, ал.1
от НК, за което е оправдан с влязло в сила Присъда от 09.10.2015г. по НОХД № 21644 по
описа за 2012г. на СРС, НО, 17-ти състав, потвърдена с Решение от 09.02.2017г-
по ВНОХД 5262/2016г. на СГС; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 251,40лв., представляващи разноски по
делото, както и в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни исковете срещу СДВР за солидарно осъждане на СДВР заедно с П.за плащане на сумите на горепосочените основание и размери.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2
да заплати на П.И.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, кв. ******и съдебен адрес: адв. П.В.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 500лв. (петстотин лева), представляващи разноски за адвокат в
производство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „Витоша” № 2
да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи, с адрес: гр.София, ул. „******на основание на чл. 78 ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева) , представляващи
разноски пред въззивния съд за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.