Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. П.,28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№3155 по описа за
2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу „И. П.“ЕООД с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление град П., ул.“И. В.“№5, ет.1 офис, представлявано
от управителя Д. Г. ищецът „Д. с. ПЗ“
ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Г. Б.“№139,
ет.1 ап.3 представлявано от управителя Д. И. М. твърди, че с ответника са
сключили договор за извършване на ДДД-обработки от 18.01.2018г. по силата на
този договор ищецът извършвал ежемесечни ДДС-обработки на обекти на ответното
дружество в село Л. в периода месец януари –месец август 2018г. Уговореното
възнаграждение било в размер на 120 лв. за една обработка. За извършените
обработки са издадени потвърдителни протоколи, както и фактура , по която не е
извършено никакво плащане, а именно: фактура№361 от 07.01.2019г.. Твърди се, че
през месец септември 2018г, когато трябвало да се извърши нова ДДД-обработка в
обектите на ответното дружество , ищецът не бил допуснат до същите и бил
възпрепятстван да извърши работата си. По този начин ответното дружество
прекратило договора без писмено предизвестие , което е нарушение на чл.6.7 от
същия.Ищецът твърди, че на основание чл.6.8 от договора ответникът му дължи
неустойка в размер на общата стойност на същия а именно 1320лв. Ответникът
отказал да заплати договореното възнаграждение в размер на аз извършените ДДД обработки, както и
посочената по-горе неустойка. Поради
тези обстоятелства на 16.05.2019г ищецът изпратил на ответника покана за
доброволно уреждане на спора. На същата дата получил отговор, с който
ответникът отказва да му плати. Ето защо на 20.06.2019г ищецът подал до РС-П.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било
образувано ч.гр.д.№2569/2019г по описа на РС-П.. Била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за слените суми главница в
общ размер от 2520лв., то които 1200лв. възнаграждение за извършени ДДД
обработки и 1320 лв. дължима неустойка
на основание чл.6.8 от договора,
мораторна лихва в размер на 114.81 лв. за периода от 08.01.2019г до
20.06.2019г. Ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което
е обусловило правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск. Моли се съда да
постанови решение, с което да са приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за горните суми. Претендират се
сторените в исковото и в заповедното
производство разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва
твърдението за възникнало облигационно отношение между страните по посочения
договор като се твърди, че Д. Г. не познава законовия представител на ищцовото дружество и не е сключвал договор
с него. Оспорва се истинността на процесния договор като се твърди, че
договорът не е подписван от управителя на ответното дружество. Оспорва се
дължимостта на исковите суми. Твърди се, че за периода от месец януари 2018г до
26 септември 2018г дезинсекция и дезинфекция в обектите на ищцовото дружество е
извършвана от лицето К. М., която след всяко посещение е получавала своето
възнаграждение за извършената работа , без да издава какъвто и да било
документ. Моли се съда да постанови
решение, с което да се отхвърлят
исковете. Претендират се сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2569/2019г. по описа на РС-П.,
че със заявление, депозирано на 20.06.2019г.ищецът в настоящото производство е
отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Издадена е Заповед №1462/21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът „И. П.“/ ответникът по
настоящото дело/ да заплати на „Д. с. Пз“ЕООД главница в размер на 2520лв., обезщетение за забава в размер на
113.81лв. за периода 08.01.2019г до 20.06.2019г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2019г до
окончателното изплащане на вземането.В заповедта за изпълнение е посочено , че
вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение за
заплащане на извършени ДДД обработки съгласно договор от 18.01.2018г, за които
е издадена фактура№361/07.01.2019г. В
точка 12 от заявлението е уточнено, че
общо претендираната главница от 2520 лв. включва сумата от 1200лв.
дължимо възнаграждение за извършената ДДД-обработка, за което е издадена
фактура №361/07.01.2019г и сумата от
1320лв. неустойка за едностранно прекратяване на договора без предизвестие уговорена в чл.6.8 от договора.Срещу така
издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в
законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №8589 от
27.06.2019г заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/ да предяви
иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Това разпореждане е връчено на заявителя на 01.07.2019г и в
законовустановения срок/ исковата молба е подадена по пощата на 31.07.2019г/ ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
От
представеното по делото писмено доказателство в оригинал съдържащ се на лист 49
от делото/ и от разпита на свидетеля Й. Е. се установи, че на 18.01.2018г
между ищцовото дружество в качеството на изпълнител и ответното
дружество в качеството на възложител е сключен договор със следният предмет:
изпълнителят се е задължил да извърши оценка на степента на заразеност на
обектите на възложителя, да осъществи подбор на препаратите за работа в
зависимост от конкретните дадености на обекта, да изготви проект за извършване
на дезинсекция и дератизация и да извършва дезинсекция, дезинфекция и
дератизация според сезона – по преценска на специалиста, извършващ инспекция на
обекта. Страните са уговорили да се подписват протокол след извършване на
инспекция или обработка. Договорът е сключен за срок от една година за
извършване на 11 обработки или инспекции. Съгласно т.3.5 от договора
изпълнителят се е задължил да издава фактура на възложителя след всяка
обработка на обектите . Съгласно т.3.6 от договора изпълнителят има право да възложи
извършване на някои операции по обработките на друго лице, ако това се наложи с
оглед на качественото контролиране на инсектите.Съгласно т.4.2 от договора
възложителят е длъжен да заплаща договореното възнаграждение на изпълнителя по
банков път или в брой не по-късно от три работни дни след фактурирането.Съгласно т.5.1 за
изпълнение на възложената работа възложителят дължи възнаграждение в размер на
1320лв. за целия срок на договора.
Цената на една обработка е 120лв. Видно от т.5.2 плащането се извършва на равни
месечни вноски по банкова сметка *** ***с Банк или в брой. Съгласно т.6.6 договорът продължава за
неопределен срок в случай, че възложителят не уведоми писмено изпълнителя за
неговите намерения до един месец преди изтичане на настоящия договор. Съгласно
т.6.7 договорът може да бъде прекратен при взаимно съгласие или с тримесечно
предизвестие. При едностранно прекратяване на договора без предизвестие
неизправната страна дължи неустойка в размер на общата стойност на договора.
Ищцовото дружество е издало фактура
№361/07.01.2019г / неоспорена от ответника/ , в която е описано, че са извършени 8 броя дезинсекции
и дератизации за периода месец януари месец август по коментирания по-горе договор с единична цена 120 лв. и обща цена 960лв.Отразено е във фактурата, че е
извършен обработка на кафе в село Л.
четири пъти с единична цена 60 лв. и обща стойност 240лв. Общата
стойност по фактурата е 1200лв. без ДДС. Във
фактурата е посочен начин на плащане : платежно нареждане.
Ищцовото
дружество е представило 12 броя протоколи за ДДД обработка/ съдържащи се на
листове 7 до 11 от досието на делото/ неоспорени от ответната страна ,
потвърждаващи изпълнението на дейности, свързани с дезинсекции и
дератизации в обекти на ответника в село Л., всички протоколи подписани
от ответника. Тези 12 броя потвърдителни протоколи са издадени за периода
31.01.2018г до 28.08.2018г.и всички са
подписани. Видно от протоколите на
31.01.2018г в обект- кафе аператив на ответника в село Л. са извършени
дезинсекция и дератизация. На
26.02.2018г е извършена дератизация в обект – Цех за месо. На 29.03.2018г е
извършена дератизация в обект- цех за месо. На 24.04.2018г е извършена
дератизация в обект цех за месо. На
31.05.2018г е извършена дератизация в обект –кафе аперитив. На 31.05.2018г е
извършена дезинсекция в цех за месо. На 28.06.2018г е извършена дезинсекция в
кафе аперитив и на същата дата е извършена дератизация в същия обект.На
31.07.2018г е извършена дератизация в
обект-кафе аператив и на същата дата е извършена дезинсекция в обект-цех
за месо. На 28.08.2018г е извършена дератизация в обект кафе аперитив и на
същата дата е извършена дезинсекция в обект – цех за месо.
Ищецът е
отправил писмена покана до ответника за заплащане на сумата от 1 200лв.,
за която е издадена фактура №361/07.01.2019г.за извършени дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация въз
основа на договора от 18.01.2018г. както
и лихва върху тази сума поради забава за плащане на главницата. Отправена е и
покана за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по т.6.7 от
договора в размер на 1 320 лв. съгласно т.6.8 от договора. Тази покана е
получена от ответника на 17.05.2019г. От ответникът е подаден отговор , с който
изцяло се оспорва дължимостта на сумата по фактурата.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено.Вещото лице е установило, че при ищеца процесната фактура
№361/07.01.209г. е осчетоводена само с операцията „разчети с клиент „И. П.“.
Няма осчетоводяване на с операция „ закриване на задължението на клиент“.
Вещото лице не е установило плащане по фактурата. При ответника процесната
фактура не е осчетоводяване.
От
ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К.
М. се установява, че свидетелката работи в ищцовото дружество на длъжност “ДДД обработки“.
Във връзка с процесния договор е извършвала ДДД обработки в обекти на
ответника в село Л. като единият обект е
цех за преработка на месо, а другия обект
е кафе –аператив.Според свидетелката същата ежемесечно извършвала тези
услуги съвместно с управителя на фирмата
Д. М., който е дезинфектор и изпълнява пръсканията и залаганията на
препаратите, а свидетелката проверявала самите препарати. Според свидетелката
преди всяко посещение в обектите се обаждала на Й. Е.. Свидетелката допълни, че
контактували единствено с Е., който бил като управител, доверено лице и движел работите на италианеца в
България .Свидетелката единствено знае, че управителят на ответното дружество е
италианец и се казва Д., но не го е виждала.В протоколите за извършена
обработка се подписвали лицата, които
присъствали в обекта в момента на извършване на ДДД обработките. Свидетелката
отрича при извършване на ДДД обработките да и е плащано на ръка като твърди, че всеки път Й. Е. се
оправдавал, че няма пари,защото трябвало да плаща на работниците и да купува месо. Свидетелката
уточни, че по силата на сключения договор са направили общо 12 обработки, от
които 8 обработки на цеха и 4 обработки
на обекта кафе аперитив, който функционирал като пицария. Било договорено
плащането да се извършва след всяка обработка Свидетелката допълни, че управителят на ищцовото дружество
е неин племенник.Според свидетелката последната ДДД обработка е била през месец
август 2018г и след това не е ходила в обектите на ответника.Според
свидетелката през 2018г Е. заминал за Ф. и преди да замина за Ф. му се обадила
и го помолила да и плати. Е. и отговорил, че италианецът е направил голяма
инвестиция . Според свидетелката, когато Е. заминал за Ф. оставил телефонен номер на една жена, която ще остане
след като той замине, но М. не могла да
се свърже с тази жена.
От
разпита на свидетеля Й. Е./ свидетел на ответната страна/ се установи, че изрично не е упълномощаван от Д.Г.- от законов представител на ответното
дружество, да представлява дружеството, но тъй като Д.Г. бил преимуществено в
Италия, а свидетелят Е., който владее италиански език , му движел
дейността на фирмата „И. П.“ в
България като своевременно го информирал за всичко във връзка с дейността на
фирмата, включително Г. бил информиран и
за процесния договор. Свидетелят Е. заяви,
че лично той е подписал процесния договор.
Свидетелят Е. допълни ,че ДДД
обработките съгласно договора били извършвани от К. М., с която свидетелят се
познава от 2014г , тъй като М. е правила
дезинфекции на бивши обекти на свидетеля. Според свидетеля Е. М. е посещавала обектите веднъж месечно.
Осъществявала дезинфекция и е плащано на ръка лично от него след всяка обработка,
дори и понякога с кратко забавяне, без да получи никакъв документ, че е давал
пари . М. му обещала да издаде фактура, следващи път , а получили процесната
фактура чак през следващата година .
Свидетелят Е. допълни, че никога не са правили преводи по банков път. Накрая
останали да и се дължат 400 лв., които служителката Б. е следвало да плати
на части, тъй като Е. трябвало да замине
за Ф. но М. и казала , че си ги иска
наведнъж.Според свидетеля след август месец
К. М. е престанала да извършва ДДД обработки в обектите на ответното
дружество, поради което след два месеца ответното дружество наело друга фирма
от Пловдив да извършва тези дейности.
От показанията на свидетелката Б. П. се
установи ,че същата започнала работа в
ответното дружество през 2018г. Според свидетелката до септември месец на 2018г
К. М., заедно с племенника и извършвали дезинфекция в обектите на дружеството и
след септември М. престанала да извършва ДДД обработки, което наложило да се потърси друга фирма, с която сключили
отново договор за дезинфекция . Свидетелката заяви, че е присъствала по време
на дезинфекциите , извършвани от М., като за тази услуга и било заплащано в брой от Й. Е., тъй като същият отговарял за
финансовите въпроси на обекта.Свидетелката допълни, че спрели да плащат, защото
М. престанала да идва в обекта. Свидетелката не знае дали са издавани платежни
документи при плащането. Плащането ставало в офиса на Е.. Според свидетелката Е.
заминал за чужбина през месец октомври 2018г ,но тогава К. М. вече била прекъснала работата с тях.
Свидетелят Стойчо Гагаров, който е в близки
отношения с управителя на ищцовото дружество, заяви, че веднъж
присъствал на телефонен разговор между К. М. и Й.
Е. по повод сума пари, които Е. и дължи.Свидетелят
попитал за какво става въпрос и К. М. му обяснила, че е за извършена дезинфекция в цех за месо в
село Л.. Е. вдигнал телефона и и обещал,
че ще и плати. М. казала на свидетеля , че Е. заминал за Ф. и не може да се
свърже с него. Свидетелят не знае дали след това Е. е платил. Според свидетелят
този разговор бил проведен в края на 2019г и ставало въпрос за минимална сума
от 1000лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
При
така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен
установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№2569/2019г по описа на ПРС, за което е издадена
заповед №1462 от 21.06.2019г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземанията си
е договор от 18.01.2018г. с предмет извършване на дезинфекция, дезисекция и дератизация. Тъй
като страните по делото са търговци по своята правно-организационна форма, то
сключената между тях сделка е търговска по смисъла на чл.286 и сл. от ТЗ. За неуредените въпроси разпоредбата на чл.288 от ТЗ препраща към
разпоредбите на гражданското законодателство като конкретно приложение в
случая намират разпоредбите на чл.258 и
сл. от ЗЗД, тъй като процесният договор е договор за предоставяне на услуга, който е разновидност на договора за
изработка. Съгласно чл.293 от ТЗ за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в предвидените в закона случаи. В
настоящият случай писменото съглашение
между страните е форма за доказване
на възникналото между тях
правоотношение. Установи се от
доказателствата по делото, а и този факт бе
отделен като безспорен, че законовият представител на ответното
дружество/ възложител по договора/ не е подписал писменото съглашение, от което
ищецът черпи своите права. Безспорно се установи, че договорът е подписан от Й.
Е., който е действал от името на
ответното дружество, без да е снабден с
представителна власт. По отношение на търговските сделки, каквато е процесната
, намира приложение нормата на чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице
действа от името на търговеца без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията му ако не се противопостави веднага след узнаването.
Прилагането на установената от закона презумпция по чл.301 от ТЗ е обусловено
не от потвърждаването на извършените от името на търговеца действия по смисъла
на чл.42, ал.2 от ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия,
което следва да се извърши веднага след узнаването. Разпоредбата на чл.301 от ТЗ цели да се прекрати относителната висяща недействителност на договори и да
се създаде сигурност и стабилност в отношенията между страни по такива договори
като се отнеме възможността на недобросъвестни търговци след продължителен
период от време да се позовават на недействителност на договори, сключени от
тяхно име без представителна власт. В случая от събраните по делото гласни
доказателства и по –конкретно от показанията на свидетелят Е. се установи, че
законовият представител на ответното дружество Д.Г. веднага е бил уведомен за
сключването на процесния договор. Няма данни Д.Г. да се е противопоставил
веднага след това, поради което съдът приема, че обсъденият по-горе договор от
18.01.2018г. обвързва валидно страните
по него- ищцовото дружество в качеството на изпълнител и ответното дружество в качеството на възложител. Безспорно
се установи, че по силата на договорната обвързаност ищецът е поел задължение
да извърши в срока на действие на договора, който е едногодишен, 11 броя ДДД-обработки в обекти на ответника, а
ответникът се е задължил да му заплати възнаграждение в размер на 1 320
лв. за целия срок на договора, при цена на една обработка от 120 лв. Установи се обаче, че страните са уговорили
два начина за плащане на дължимото възнаграждение, а именно единият начин е по банков път по изрично посочена в договора
банкова сметка, ***. Установи се, че за периода от месец януари 2018г до края
на месец август 2018г изпълнителят е извършил общо 12 на брой ДДД- обработки в два обекта на възложителя,
находящи се в село Л., като този факт не
бе спорен по делото, а се установи от обсъдените по-горе протоколи за
потвърждаване на изпълнението на дейности, свързани с ДДД-обработки. Не се
оспори възнаграждението за тези обработки, което възложителят се е
задължил да плати , а именно общо сумата от 1 200 лв., отразена в
издадената от ищеца фактура №361/07.01.2019г. Спорът се фокусира върху това дали претендираната сума е платена.
Както се посочи по –горе със самия договор страните са уговорили алтернативни
начини за плащане- по банков път или в
брой, тоест на ръка. В тежест на ответната страна бе да докаже плащане. От
обсъдените по- горе гласни доказателствени средства, сърбани чрез разпита на
свидетеля Е. и свидетелката П. се
установи, че ответникът е платил в брой
800лв.,признавайки неизгодния за себе си факт, че са останали за плащане още 400лв.
При тези данни следва да се приеме за
установено по отношение на ответника , че за
ищеца съществува вземане за сумата от 400лв., дължимо възнаграждение за извършени ДДД-обработки
по договор от 18.01.2018г, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението -20.06.2029г.
до окончателното изплащана на сумата като за
разликата от 400 лв. до претендираните 1200лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Тъй като
се касае за парично вземане, което е станало изискуемо на 08.01.2019г/ денят,
следващ датата на издаване на фактура №361/07.01.2019г/, то ответникът е
изпаднал в забава, считано от 08.01.2019г, поради което дължи лихва за забава
върху главницата от 400лв за периода от 08.01.2019г до датата на подаване на
заявлението 20.06.2019г, която изчислена по реда на 162 от ГПК е в размер на 18.22лв.
Ето защо следва да се приеме за установено по отношение на ответника , че за
ищеца съществува вземане за сумата от 18.22лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 08.01.2019г до 20.06.2019г като за разликата от 18.22лв. до
претендираните 114.81 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за приемане за установено, че съществува вземане за сумата от 1 320
лв.неустойка по чл.6.8 от договор за извършване на ДДД обработки от 18.01.2018г.съдът намира
следното:
Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на
неустойка за неизпълнение на договор е:
наличие на валидно договорно задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на
задължението.
Безспорно
се установи от обсъдените по-горе доказателства, че страните по спора са
обвързани от валидно правоотношение, намиращо правна опора в
договор, сключен на 18.01.2018г. Страните са уговорили в т.6.7 от договора , че
същият може да бъде прекратен по взаимно съгласие или с тримесечно предизвестие.
Според т.6.8 от договора, при едностранно прекратяване на договора без
предизвестие , неизправната страна дължи неустойка в размер на общата стойност
на договора.
В тежест на ищцовата страна бе да
установи твърдението, че ответникът едностранно е прекратил договора без
предизвестие. Тези твърдения обаче останаха доказателствено необезпечени. От показанията на свидетелката М.
единствено се установи, че Й. Е., който е движел дейността на ответното дружество, през 2018г
е заминал за Ф. като не е ясно кога
точно е станало това. Свидетелката е търсила
по телефона друго лице-“ една жена“, евентуално заместваща Е., но в
каква връзка точно я е търсила - дали да
и заплати за извършените обработки или за осигуряване на достъп до обектите във
връзка с извършване на дейността по ДДД обработка отново не стана ясно.При
липса на категорични доказателства, обосноваващи твърденията на ищеца за едностранно прекратяване на договора без
предизвестие и осъщественото от ответната страна насрещно доказване, което бе в
посока оборване на тези твърдения чрез показанията на свидетелите Е. и П.,които единодушно заявиха,
че след месец август М., осъществяваща пряко дейностите по
ДДД- обработка, е престанала да идва в
обектите им и това наложило да сключат
договор с друга фирма съдът няма как да приеме,
че се е осъществил фактическия състав на нормата на чл. 309 от ТЗ във
вр.с чл.92 от ЗЗД .
Ето защо тази претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.781 ел.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70.49лв. разноски в
заповедното производство и сумата от 105.38лв. разноски в исковото
производство. На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 381.66лв.разноски в исковото производство 381.66лв.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на „И. П.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“И. В.“№5, ет.1 офис 101, представлявано от Д.Г., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Д. с. ПЗ“ ЕООД
с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., бул.“Г. Б.“№139, ет.1,
ап.3, представлявано от управителя Д. И. М. за сумата от 400 лв.дължимо възнаграждение по договор за
ДДД-обработка, сключен на 18.01.2018г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението 20.06.2029г до окончателното
изплащане на сумата, както и за
мораторна лихва в размер на 18.22лв.за периода от 08.01.2019г до
20.06.2019г., за които суми е издадена Заповед №1462 от 21.06.2019г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2569/2019г по
описа на РС-П., като за разликата
от 400лв. до претендираното по договора
от 18.01.2018г възнаграждение в
размер на 1200лв., за разликата от
18.22лв. до претендираната мораторна лихва в размер на 114.81 лв. и за сумата
от 1320лв. неустойка по т.6.8 от договора от 18.01.2018г. за извършване на
ДДД-обработки отхвърля исковете.
ОСЪЖДА „И. П.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П., ул.“И.
В.“№5, ет.1 офис 101, представлявано от Д.Г. да заплати на „Д. с. ПЗ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и
адрес на управление град П., бул.“Г. Б.“№139, ет.1, ап.3, представлявано от
управителя Д. И. М. сумата от 70.49лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 105.38 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „„Д. с. ПЗ“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление град П.,
бул.“Г. Б.“№139, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Д. И. М. да заплати
на „И. П.“ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление
град П., ул.“И. В.“№5, ет.1 офис 101, представлявано от Д.Г. сумата от
381.66лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :