Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
08.06.2018г., гр.Д.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в
публично заседание на осми май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №4430 по описа на ДРС за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от Община Д., представлявана от кмета на общината, адрес гр.Д.,
*** срещу В.М.И., ЕГН ********** *** искове за заплащане на следните суми: 1450 лева,
представляваща наемно възнаграждение за стопанската 2016-2017г. по договор от
14.09.2015г. за наем на земеделски имот с №***, нива с площ *** дка в землището
на с. Д. и 173,54 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба -
04.12.2017г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си
претенция на твърдения, че на 14.09.2015г., след провеждането на търг, община Д.
сключила договор за наем с ответника за земеделски имот с № ***, НТП -нива,
площ *** дка в землището на с. Д. за четири стопански години. С договора,
ответникът - наемател се задължил да заплаща на общината годишен наем в размер
на 1450 лв. не по късно от 01.10. на предходната година. За стопанската година 2014-2015г. той заплатил наема при
сключването на договора. За стопанска 2016-2017г. трябвало да заплати наема до
01.10.2016г . Тъй като ответникът не заплатил в срок наема за стопанска
2016-2017г. му било изпратено писмо, с
което бил уведомен за задължението и за последиците от неспазването му. Въпреки
че писмото било изпратено на посочения от него и единствен негов адрес той не
го потърсил. Кмета на с.Д. депозирал в общинската администрация на 10.10.2017г.
становище, с което искал от кмета на общината прекратяването на договора поради
неплащане на наема и обявяването на имота на нов търг. На 25.10.2017г. кмета на
общината издал заповед №1077, с която прекратил едностранно договора за наем
поради неплащане на наема считано от 01.10.2017г. и указал на ответника
задължението му да заплати наема за втората стопанска година, тоест 1450 лв.
заедно с лихвите за забавата. Заповедта била изпратена на същия адрес и отново
непотърсена от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността
на исковата претенция и се настоява за нейното отхвърляне. Ответникът не
отрича, че на 14.09.2015г. е сключил договор за наем с Община Д. за срок от
четири години, влизащ в сила от 20.11.2014 г., за временно и възмездно ползване
на имот № *** с площ от *** декара в землището на с. Д., община Д.. Първата
стопанска година - 2014/2015 година, ответникът засял имота с царевица, но през
пролетта на 2015 година имало наводнение и имота частично се наводнил. Ответникът не могъл да изкара нищо от царевицата. Месец
март 2015г. Общината започнала ремонт на дигата и всички машини минавали през
наетия имот. Ремонта продължил до месец ноември 2015г., при което той станал
трудно използваем за стопанската 2015/2016 год. Ответникът платил за 2015/2016
година, но реално агротехническите мероприятия станали през късна пролет на
2016г., при което засял земята, но не изкарал нищо поради тази причина.
Разбрал, че този имот е нерентабилен и повече не го засял и не го ползвал. За
стопанската 2016/2017 година не го е
ползвал и затова не е платил. Месец октомври 2016г. му се обадил председателят
на кооперацията в с.Д., който заявил, че е при кметицата на с.Д. и го попитал
дали ще ползва земята за стопанската 2016/2017 година. Ответникът заявил, че
няма да я ползва и поискал да предаде това на кметицата, като предполага че го
е сторил и съответно следва, че общината е уведомена за прекратяването на
договора. Освен това в т.3 от сключения
договор е записано, че при неплащане на наемната цена, договорът се
прекратява едностранно от наемодателя. Общината е имала достатъчно време да
стори това. Ответникът счита, че общината няма основание да търси наема за
стопанската 2016/2017 година, тъй като той не е
ползвал имота, а и ищецът не е
изпълнил задължението си по договора. За 2016/2017 година ответникът не е
платил, тъй като през цялата 2015 година Общината извършвала укрепителни работа
по дигата на канала и де факто имотът не е използван от ответника, при което не
би следвало за тази година да дължи наем. По вина на ищеца, ответникът е
ползвал имота само две години и е платил за толкова.
Районният съд, съобразявайки
становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Страните не
спорят и от доказателствата по делото се установява, че на 14.09.2015г. между община Д. в
качеството на наемодател и ответника в качеството на наемател е сключен договор за наем на земеделски имот с № ***, НТП
-нива, площ *** дка в землището на с.Д. за срок от четири стопански години, считано от
стопанската 2014/2015г. Уговорената с договора наемна
цена в годишен размер от 1450 лева е платена от ответника за стопанската
2014/2015г. на 20.11.2014г. и за стопанската 2015/2016г. на 21.10.2015г. Ответникът
признава, че не е платил дължимата наемна цена за стопанската 2016/2017г.
Със заповед
№1077 от 25.10.2017г. на кмета на община Д. е разпоредено прекратяването на
сключения между страните договор за наем, поради неплащане на дължимата наемна
цена. Липсват доказателства за връчване на заповедта на ответника В.И..
Ответникът е
ангажирал по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Н.П.К. и Р.К.К..
Св.К. излага, че като председател на кооперацията в с.Д. е помагал на ответника
за засяването на процесния имот. През
първата стопанска година ответникът не могъл да прибере реколтата от засятата
царевица, защото нивата била наводнена. Според К. през стопанската 2015/2016г. ответникът
не успял да засее имота, тъй като от община Д. бил извършван ремонт на дерето,
което е в непосредствена близост до наетия от ответника имот. Машините, които
извършвали ремонта преминавали през имота и го утъпкали. Св.К. също излага, че
през първата стопанска година имало големи наводнения и започнали ремонтни
дейности за изграждане на дига. Машините преминавали през наетата нива, което
направило невъзможно реализиране на продукция от засятата царевица. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, които са еднопосочни и непротиворечиви и
не се опровергават от други доказателства.
Предявенитe искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.232,
ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
и за да бъдат уважени ищецът трябва да докаже: валидно сключен договор за наем между страните с действие за съответната стопанска година; изпълнение на своите задължения
по договора – за предаване на имота и за осигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на същия; размера на уговореното наемно плащане. Липсата на плащане от страна на ответника е
отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди,
доказването на обратното тежи върху ответника.
С
договора за наем наемодателят се задължава да предостави една вещ за временно
ползване на наемателя, който му дължи определена цена. Предмет на този договор
е облигационното право на ползване върху определена вещ, в случая земеделски земи – ниви. Съгласно
чл.230, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние,
съответстващо на ползването, за което е наета. В случая се установява, че
земеделската земя – предмет на договора за наем е била предадена в състояние,
несъответстващо на ползването, за което е била наета. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че земеделският имот е бил наводнен още
първата стопанска година, което е направило невъзможно реализирането на
продукция от същия. Впоследствие от страна на ищеца – община Д. е започнало
изграждането на дига, при което изграждане машините преминавали през наетия имот
и унищожили посевите. Понастоящем имотът е отново наводнен. След като ищецът не
е изпълнил своето основно задължение по договора - да предостави имота в
състояние, което да отговаря за ползването, за което е нает и да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на същия, то не му се дължи и
насрещното задължение на ответника – плащане на наемната цена. Искът за
заплащане на наемно възнажраждение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на
главната искова претенция неоснователна е и акцесорната такава за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от падежа на задължението
- 01.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба -
04.12.2017г.
При този изход на спора на ищеца не
се следват сторени по делото разноски.
Водим от горното, Д.кият районен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Д., представлявана от
кмета на общината, адрес гр.Д., *** срещу В.М.И., ЕГН **********
*** искове за заплащане на следните суми: 1450 лева,
представляваща наемно възнаграждение за стопанската 2016-2017г. по договор от
14.09.2015г. за наем на земеделски имот с №***, нива с площ *** дка в землището
на с. Д. и 173,54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от падежа на задължението - 01.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба -
04.12.2017г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: