Р Е Ш Е Н И Е №
260220
гр.
Бургас, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в закрито съдебно
заседание, на двадесет и осми юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 73 по описа на БОС за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния
представител на ищеца адв. Иван Чавдаров за допълване на постановеното по
делото решение №242 от 10.06.2021г. по отношение на искането за откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на ответното дружество.
В срока по чл.250, ал.2 от ГПК насрещната
страна представя отговор, като счита искането за недопустимо, при условията на
евентуалност неоснователно.
Молбата е допустима, като подадена в
едномесечен срок от връчване на решението.
Съдът констатира, че действително с
исковата молба ищецът е поискал като законна последици от уважаване на предявения
иск да бъде открито производство по ликвидация спрямо ответното дружество и
назначен ликвидатор, като с постановеното по делото решение не се е произнесъл
по искането.
Горното обуславя допълване на решението
в частта относно така заявените искания.
В практиката на касационната инстанция
– решение №150 от 04.01.2011г. по т.д.№999/2010г. на ВКС, I ТО се приема, че съдът не е длъжен да назначи за ликвидатор управителя на
ответното дружество с ограничена отговорност, ако то е прекратено по иск на взискателя
с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, овластен от съдебния изпълнител, ако
управителят на дружеството е длъжникът в изпълнителното производство.
В чл.517, ал.4 вр. 3 ГПК не
са регламентирани изрично връзката и съотношението между запора и изпълнението
върху дружествен дял на длъжника и ликвидационната процедура. От историческото тълкуване на нормата на чл.156, ал.1 и 2 ТЗ, ДВ бр.48 от 18.06.1991 год.,в сила от 01.07.1991 год., във вр. с чл.517,
ал.3 ГПК/ДВ бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год., аналогичен на
чл.398б, ал.3 ГПК, отм., но нормата публикувана в ДВ бр.105/2002 год., е видно,
че при уреждане на ликвидацията на дружеството от ТЗ не е съществувал редът за
прекратяване на дружеството по иск на взискателя, овластен от съдебния
изпълнител, когато вземането на взискателя не е удовлетворено. В нормата на
чл.156, ал.1 ТЗ е регламентирано откриването на производството по ликвидация,
включително и при прекратено по съдебен ред търговско дружество. Чрез успешното
провеждане на иска по чл.517, ал.4 ГПК, се
постига прекратяване на дружеството по решение на съда, макар и извън
хипотезите на чл.155 ТЗ, поради което нормата на чл.156, ал.1 ТЗ следва да
намери приложение и за производството по ликвидация след прекратяване на ЕООД по реда на чл.517, ал.4 ГПК.
Производството по ликвидация на дружеството в тази хипотеза, обаче, следва да
бъде съобразено с целта на иска по чл.517, ал.4 ГПК, насочен към удовлетворяване вземането на взискателя, на
който е предоставено това право да иска прекратяване на дружеството. При прекратяване на ЕООД по реда
на чл.517, ал.4 ГПК по силата на закона дружественото имущество служи за
удовлетворяване вземането на кредитора на едноличния собственик на капитала, срещу чийто дял е насочено принудителното
изпълнение. За изпълнение на това задължение на обявеното в ликвидация
дружество ликвидаторът трябва да преведе в наличност имуществото на
дружеството, което би било в противоречие с личните интереси на управителя,
когато той има и качество на законен представител и член на съвета на директорите на длъжника в
изпълнителното производство, какъвто е настоящият случай. Това противоречие
следва да бъде разрешено чрез разширително тълкуване на нормата на чл.156, ал.2 ТЗ. Съгласно нея ликвидатор на дружеството е управителят на дружеството, освен
ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице.
Следователно правомощието на съда да назначи ликвидатора е аналогично на това
на общото събрание, поради което при назначаване на ликвидатора при хипотезата
на прекратяване на дружеството по иск по чл.517, ал.4 ГПК, съдът има възможност и следва да се съобрази дали
интересите на управителя на дружеството съвпадат със задачите на ликвидатора да
събере и осребри имуществото на дружеството в интерес на кредиторите му. Същото
следва и от общата норма на чл.266, ал.4 ТЗ, която дава възможност на съда по
важни причини да назначи или освободи ликвидатора по искане на съдружниците,
съответно акционерите, които имат 1/20 от капитала.
Следователно на въпроса възможно ли е да бъдат общо разглеждани в едно производство исковото производство по чл.517, ал.3 от ГПК и да се постанови откриване на производство по ликвидация,
което е охранително по своя характер производство, е даден положителен отговор след
влизане в сила на новия ГПК от 2008 г. в цитираната по-горе практика на ВКС по
реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази
практика в случаите на прекратяване на дружество с ограничена отговорност,
назначаването на ликвидатор е задължителна последица от уважаването на иска по
чл. 517, ал. 3 от ГПК и следва да формира
част от диспозитива на постановеното по делото решение.
Горното
разрешение следва да намери приложение и в настоящата хипотеза при уважен иск за
прекратяване на ЕООД по чл. 517, ал.4 от ГПК, при която управителят на
ответното ЕООД е едновременно законен представител и член на съвета на
директорите на акционерното дружеството-едноличен собственик на капитала на
ответника и длъжник по изпълнението. Съдът не е длъжен да назначи за ликвидатор
управителя на ответното дружество, когато неговите задачи не съвпадат
със задачите на ликвидатора да събере и осребри имуществото на дружеството в
интерес на кредиторите му.
Предвид това следва да бъде назначена за
ликвидатор посочената от ищеца М.Р.Р., която е представила декларация с
нотариална заверка на подписа. Следва
да се определи възнаграждение на ликвидатора в размера по Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп
до търговския регистър-една минимална за страната работна заплата, както и срок
на ликвидация-6 месеца .
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА решение
№242 от 10.06.2021г., постановено по т.д. №73 по описа на БОС за 2021година.
ОТКРИВА на
основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и следващите от ТЗ
производство по ликвидация на Стейбъл Папазян ЕООД, ЕИК147077168, със
седалище гр. Бургас, ул. Вардар№1, вх.2, ет.2, ап.23, със срок на ликвидацията от
шест месеца.
НАЗНАЧАВА М.Р.Р., ЕГН**********, с адрес ***, притежаваща
лична карта*****, издадена на****. от МВР-Бургас, за ликвидатор на Стейбъл
Папазян ЕООД, ЕИК147077168, със седалище гр. Бургас, ул. Вардар№1, вх.2, ет.2,
ап.23
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на ликвидатора в размер на
една минимална за страната
работна заплата, платимо ежемесечно от дружеството в ликвидация Стейбъл Папазян ЕООД.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски
апелативен съд.
Преписи от решение
№242 от 10.06.2021г., постановено по т.д.№73/2021г. на БОС, ведно с настоящото
решение за допълването му по реда на чл.250 от ГПК, след влизането им в сила, да
се изпратят на ТРРЮЛНЦ
към Агенция по вписванията за вписване на прекратяването на Стейбъл
Папазян ЕООД и за вписване на откриването на производство по ликвидация
на Стейбъл Папазян ЕООД, на основание чл. 14 от ЗТР.
След влизане в сила на решенията, заверен препис от тях
да се връчи на назначения ликвидатор М.Р.Р..
Съдия: