Р Е Ш
Е Н И Е
№109 05.03.2020 год. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар:
МИНКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова адм. дело №1 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/
във връзка с чл. 24е, ал. 2 и чл. 24е, ал. 1, т. 4, б.
"г",
предл. второ от ЗАДС /Закона за акцизите и данъчните складове/.
Образувано е по жалба на „Зара Фуражи“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, кв. „Кольо
Ганчев“, Фуражен комплекс край Околовръстно шосе, подадена от Н.В.Ш. и И.В.Ш. в
качеството им на изпълнителни директори на дружеството, срещу решение №РДТ
3000-2169 от 02.12.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция
„Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което решение на основание чл. 24е, ал. 2
от ЗАДС във връзка с чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ
от същия
закон и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е прекратено действието на удостоверение за
регистрация на освободен от акциз краен потребител с №BG003000Е0050, издадено
на 11.04.2008 г. /удостоверението/.
Чрез
депозираната жалба се навеждат съображения за нищожност на постановеното
решение, произтичаща от разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК във връзка с
влязло в сила съдебно решение №396 от 25.09.2007 г., постановено по адм. д.
№732/2007 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив, на което съдебно
решение според жалбоподателите противоречи оспореният понастоящем акт на с. д.
директор на Териториална дирекция „Тракийска“. Излагат се подробни съображения
за наличието на твърдяната нищожност, както и алтернативни доводи за
незаконосъобразност на решението.
В
открито съдебно заседание, оспорващите, чрез процесуалния си представител – адв.
К., поддържат жалбата изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.
Доразвиват се доводи в представените от страна на пълномощника писмени бележки.
Ответникът
по жалбата - с. д. директор на
Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция Митници, редовно и своевременно
призован не се явява, като вместо него, от страна на процесуалния му
представител – гл. юрисконсулт Т.С., е представена писмена молба, с която
жалбата се оспорва, като неоснователна и се отправя искане за потвърждаване на
оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото
и доводите на оспорващите, намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
С влязло в сила решение №396 от 25.09.2007 г.,
постановено по адм. д. №732/2007 г. по описа на Административен съд, гр.
Пловдив, съдът е отменил решение №345 от 19.03.2007 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение №1-4412-0300
от 26.04.2007 г на директора на РМД-Пловдив, с което на
оспорващото дружество е отказано издаване на удостоверение за освободен акциз
на краен потребител, и е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне, в съответствие с дадените указания в обстоятелствената част на
решението. В мотивите си, решаващият съд е приел, че е незаконосъобразен
изводът на
административния орган, че в
дейността си „Провими –
Зара“ АД, гр. Стара Загора /сега „Зара Фуражи“ АД/ използва
енергийните продукти пропан и бутан, доставяни като
единен продукт – газ, за отопление, а същите се използват единствено
и само в производствените процеси свързани с производството на комбинирани фуражи и сушене на зърно – основна дейност на дружеството. По делото е
била изслушана и тройна, комплексна експертиза, чиито заключение изцяло
възпроизвежда твърденията на жалбоподателите в настоящото производство, по
отношение предназначението на използвания енергиен продукт, а именно: същият не
се използва за цели, различни от чистите, внедрени в производството
технологични процеси. Тези констатации не са оспорени от компетентния
административен орган в хода на провелото се съдебно производство. С решение
№1790 от 15.02.2008
г., постановено по адм. д.
№11142/2007 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/,
горепосоченото решение на АС-Пловдив е оставено в сила. С оглед последното на дружеството е
издадено удостоверение
за регистрация на освободен от акциз краен потребител №BG003000Е0050 от
11.04.2008 г., като в същото са посочени енергийните продукти, които ще се
използват – „пропан“ с код по КН 27111219 и „бутан“ с код по КН 27111397, както
и целите, за които ще се използват продуктите- „производство на гранулиран,
комбиниран фураж“ и „сушене на зърно в зърносушилня“.
С
решение №1581 от 04.08.2009 г. на началник „Митница“ – гр. Пловдив е отнето
/прекратено/ действието на горепосоченото удостоверение. Решаващият
административен орган е приел, че с оглед промяната на относимата нормативна
уредба – чл. 4, т. 37 във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС или промяната
относно тълкуването на понятието „енергиен продукт за отопление“ е настъпила и
промяна в условията за издаване на удостоверение за регистрация на освободен от
акциз краен потребител. Така постановеното, неблагоприятно за дружеството
решение е било оспорено пред Административен съд, гр. Пловдив, като е
образувано адм. д. №819/2010 г. С решение №1834 от 23.12.2010 г., постановено
по същото дело съдът е обявил нищожността на решение №1581 от 04.08.2009 г. на
началник „Митница“ – гр. Пловдив. За да достигне до този свой правен извод
съдебният състав е анализирал подробно материалния закон и съдържащите се в
него предпоставки за издаване на удостоверението, както и е обсъдил всички
относими факти и обстоятелства. Установено е, че при издаване на
удостоверението са били налице всички законови предпоставки, даващи основание
за това, като е потвърдено, че използваните в производствената дейност на „Провими – Зара“ АД, гр. Стара Загора енергийни продукти,
както и конкретните цели, за които се ползват са непроменени и към момента на
отнемане на удостоверението т. е. налице е идентична фактическа обстановка по
отношение провеждането на технологичния
процес в предприятието, за което се използват енергийните продукти. С решението
си съдът е изложил доводи, че в случая не се касае за законодателна промяна, от
категорията на тези, които засягат вече придобити права и че дефинитивната
норма на чл. 4, т. 37 от ЗАДС не променя и не изключва условията, при които на
дружеството е издадено визираното удостоверение. С оглед това и липсата на
отпадналост на законовите предпоставки, наличието на които е потвърдено с
влязлото в сила съдебно решение по адм. д. №732/2007 г. по описа на
Административен съд, гр. Пловдив, на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът е обявил нищожността на оспорения
административен акт. С решение №1031 от 20.01.2012 г., постановено по адм. д.
№3024/2012 г. по описа на ВАС първоинстанционното съдебно решение е оставено в
сила, като върховният съд изцяло потвърждава мотивите на АС-Пловдив.
С
понастоящем оспореното решение №РДТ 3000-2169 от 02.12.2019 г. на с. д.
директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“ е
прекратено действието на удостоверението, като е прието от административния
орган, че горивото, макар и използвано в производствената дейност на дружеството, доколкото
в процеса по използването му се отделя топлина, кореспондира напълно с
предназначението му като гориво за отопление, по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, а именно – като "енергиен продукт за отопление", участващ в
процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или
чрез преносна среда в основната й функция, поради което и не е налице
основанието от освобождаване от облагане с акциз по смисъла на чл. 24, ал. 2,
т. 4 от ЗАДС.
С
оглед наличните по делото писмени доказателства в т. ч. протоколи за извършени на
25.07.2019 г и 13.12.2019 г. проверки от страна на митническите органи, се установява,
че „Зара Фуражи“ АД, гр. Стара Загора е предприятие с основна дейност, свързана
с производството на комбинирани фуражи и сушене на зърно.
Констатирано е, че единият енергиен продукт – газ „пропан – бутан“, съхраняван
в цистерна с капацитет от 10 куб. м. се използва изцяло в технологичния цикъл,
въведен в производството, като както нарочно е отбелязано не се установява
използването на пропан-бутан за други, различни цели. Енергийният продукт
/газът/ се използва, както при сушенето на зърното, посредством нагряване
температурата на въздуха в изградената и функционираща сушилня, така и при
гранулирането на фуражните смески, посредством две гранулпреси, които работят с
пара. Парата се произвежда, посредством котел с известно количество
паропроизводство. Както бе отбелязано по-горе, за описаните процеси се използва
газ-пропан-бутан, който се доставя във втечнено състояние. След това същият
преминава през изпарител, който превръща газа от втечнено в газообразно
състояние, като от там се захранват горелката на зърносушилнята, която нагрява
въздуха и горелката на парния котел, който нагрява водата и я превръща в пара.
Цялата специфика на технологичния процес, както и двете основни цели, за които
се използва единният енергиен продукт не са изменяни във времето, като
производството и влаганите в него суровини и горива са такива, каквито са били
и при издаването на първоначалното удостоверение. Този факт не е оспорен от
ответника в нито едно от провелите се съдебни производства в т. ч. и в
настоящото, като не е оспорен от него, а само препотвърден и в провелите се
административни производства.
Безспорно е
също, че няма технологичен процес, в т. ч. и конкретния,
който да е свързан с употребата на природен газ и при който да
не се отделя топлина. Производственият процес в дружеството, за производството на фуражи не може да се
осъществява без употреба на природен газ, а от там и без отделяне на
съответната топлина. Не
се доказва обаче, че технологичното
предназначение на доставяния в производственото предприятие природен газ, в т. ч. и
образуваната наситена пара, се използва за други
нужди и други консуматори на територията на обекта, различни от тези,
директно свързани с производствения цикъл.
При гореизложените факти, и в рамките на
съдебната проверка, съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по
делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по
отношение на всички. Според ал. 2 на чл. 177, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда са нищожни, като всеки заинтересован може да се позове на нищожността им
или да поиска съдът да я обяви. Съобразно чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, както и да обяви нищожността на оспорения акт,
дори да липсва основание
или искане за това – последното наведено с изрично искане чрез понастоящем
разглежданата жалба. В случая настоящият състав приема, че е налице основание
за прилагането на чл.
177, ал. 2 от АПК, тъй като оспореното №РДТ 3000-2169 от 02.12.2019
г. на с. д. директор на Териториална дирекция „Тракийска“ при Агенция „Митници“
се явява нищожен административен акт, поради следното:
В
първоначално подаденото от „Провими – Зара“ АД, гр. Стара Загора /сега „Зара Фуражи“ АД/ искане за издаване на
удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител, по реда на
чл. 24а, ал. 4 от ЗАДС е посочено, че то е за енергийни продукти, отразени като
„пропан“ с код по КН 27111219 и „бутан“ с код по КН 2711397, които ще се
използват за производство на гранулиран, комбиниран фураж и сушене на зърно в
сушилня. Начинът за използване на енергийните продукти е подробно изследван и
описан в развилото се адм. д. №732/2007 г. по описа на Административен съд, гр.
Пловдив, като изчерпателно е описан в мотивите на влязлото в сила съдебно
решение, възпроизвело в тази си част изслушаната по делото тройна, комплексна
експертиза. В тази връзка неоснователни са, изложените в оспореното понастоящем
решение съображения, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на
чл. 4, т. 37 във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, както и съжденията по
отношение липсата на предвидените от законодателя предпоставки за освобождаване
от акциз. С процесното решение органът е пререшил спора относно съществуването
и упражняването на правото, предвидено, като облекчение по смисъла на ЗАДС, не зачитайки
задължителната сила на влязло в сила съдебно решение. С последното, при
извършена проверка по смисъла на чл. 168 от АПК решаващият съд е проверил
законосъобразността на постановения отказ, като е потвърдил наличието на
предпоставките за реализиране и упражняване на правото за освобождаване от
акциз. Следва да се обърне внимание и на това, че нормата на чл. 4, т. 37 от
ЗДАС е материална норма и като такава действа занапред във времето, като законодателят
в конкретния случай не й е придал изрично обратно действие по отношение
заварените вече правоотношения т. е. тя не следва и не може да преурежда
правоотношения, възникнали от осъществили се вече юридически факти. Нещо
повече. Нормата е с дефинитивен характер, като предоставя легално понятие на
термина „енергиен продукт за отопление“. Както е посочено в мотивите на решение
№1834 от 23.12.2010 г., постановено по адм. д. №819/2010 г., по описа на
АС-Пловдив, този вид правни норми не въвеждат нови правила за поведение, а
поясняват приложението на действащите такива, като последващо приемане или
допълване на дефинитивни норми не може да доведе до последващо изменение в
правното регулиране на конкретен вид обществени отношения т. е. с тези норми не
се изменя правото, а то само се разяснява и конкретизира. В този ред на мисли и
с оглед непроменената фактическа обстановка, послужила за ангажиране и
осъществяване на хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗДАС, по отношение
дружеството – жалбоподател, към настоящият момент не е налице нов,
правопроменящ юридически факт, който да преодолее констатирания от съда
материално правен порок, установен в производството по адм. д. №732/2007 г. по
описа на Административен съд, гр. Пловдив т. е. да установи наличието на валидна
отрицателна предпоставка, облечена в съответната материална норма, която да
обоснове прилагането на чл. чл. 24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл. второ
от ЗДАС,
като бъдат предприети действия по прекратяване на издаденото вече
удостоверение. В случая изменението на чл. 4, т. 37 от ЗДАС не представлява
подобно условие. В тази насока са и съжденията на решаващия съд, изложени в
решение №1834 от 23.12.2010 г., постановено по адм. д. №819/2010 г., по описа
на АС-Пловдив, с което е обявено за нищожно предходно решение на
административния орган за преустановяване действието на процесното
удостоверение, поради промяна именно в разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
Дотук изложеното идва за да формира извода, че веднъж приети за налични и
осъществени предпоставките за издаване на удостоверение за регистрация на
освободен от акциз краен потребител, на база на възприети факти от обективната
действителност, то без съществена промяна на правопораждащите факти и без
въведени чрез правна норма отрицателни правни предпоставки не следва да се
преустановява действието на издаденото удостоверение. С оглед това, оспореното
решение се явява нищожно, като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно
решение.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори оспореното решение да не
е нищожно на основание чл.
177, ал. 2 от АПК, то същото е
частично незаконосъобразно.
Според определението, дадено в чл. 4, т. 37 от ЗАДС /ДВ, бр.
97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ "енергиен продукт за
отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина,
която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт
за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на
помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички
случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното ѝ предназначение, включително използването в
оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т.
10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Според нормата на
чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от облагане с акциз енергийните
продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление. Съответно на тази норма е и изключението посочено чл. 4 т. 37 буква
„б“ от ЗАДС, а именно: от определението за „енергиен продукт за отопление“ са
изключени енергийните продукти използвани за цели, различни от моторно гориво и
гориво за отопление. Тези енергийни продукти, използвани за други цели са
освободени от облагане с акциз, което по аргумент за противното означава, че
определението за „енергиен продукт“ по чл. 4, т.37 от ЗАДС посочва случаите, в
които е налице основание да се обложи съответния енергиен продукт с акциз.
Друго правно тълкуване е невъзможно, тъй като ще се стигне до граматично и
логично противоречие между материалната норма на чл. 24 от ЗАДС и определителната,
съдържаща се в чл. 4, т. 37, която я обслужва. В този смисъл определението
на чл. 4, т.37 от ЗАДС сочи, кога един енергиен продукт за отопление се счита
като използван за гориво за отопление и следва да бъде облаган с акциз.
Съобразно трайната и константна практика на ВАС, когато един енергиен продукт
се използва в производствена дейност на предприятието за получаване на наситена
пара за целите на самото производство /както е в конкретния случай с функциониращите
гранулпреси/, той не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4
от ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за целите на производствения
процес не е равнозначно на отопление, а съгласно чл. 2, § 4, б. „б“ от
Директива 2003/96/ЕО от нейното приложно поле са изключени енергийните
продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за
отопление. След изменението на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и допълването на
дефинитивната норма, посочените примери – използване на енергийните продукти в
оранжерии и сушилни сочат на отопление в смисъл на поддържане на определена
температура, което от една страна, по аргумент за противното идва за да
потвърди неприложимостта на изключенията по отношение използването на наситена
пара, но от друга сочи, че както е в конкретния случай, използваният за
нагряване на въздуха в помещенията за сушене енергиен продукт следва да бъде
изключен от предвидените от законодателя изключения т . е. подлежи на облагане
с акциз. Последните съждения естествено следва да бъдат прилагани през призмата
на действие на материалноправните норми занапред, спрямо осъществилите се след
тяхното приемане/изменяне юридически факти.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за
присъждане на сторените разноски от страна на жалбоподателите и липсата на
направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение,
от страна на ответника – Агенция „Митници“- Териториална дирекция „Тракийска“,
последният следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателите такива в общ
размер на 3170.00 лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 3120.00 лв.
заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК
Старозагорският административен съд, III състав
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение
№РДТ 3000-2169 от 02.12.2019 г. на с. д. директор на Териториална дирекция
„Тракийска“ при Агенция „Митници“, с което решение на основание чл. 24е, ал. 2
от ЗАДС във връзка с чл.
24е, ал. 1, т. 4, б. "г", предл.
второ от същия
закон и чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е прекратено действието на удостоверение за
регистрация на освободен от акциз краен потребител с №BG003000Е0050, издадено на 11.04.2008 г. по
отношение „Зара Фуражи“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление,
гр. Стара Загора, кв. „Кольо Ганчев“, Фуражен комплекс край Околовръстно шосе.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“- Териториална
дирекция „Тракийска“ да заплати на „Зара Фуражи“ АД, гр. Стара Загора,
представлявано от изпълнителните си директори Н.В.Ш. и И.В.Ш. сумата от 3170.00
лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 3120.00 лв. заплатено по банков път
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: