Решение по дело №2028/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 211 и чл. 231 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. П. С., [ЕГН], адрес: гр. ***, чрез адвокат В. П., съдебен адрес: гр. ***, против Заповед № 8121к-12094/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на Г. П. С., инспектор VІ степен в група „ТП“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и се прекратява служебното му правоотношение в МВР.

Поддържа се, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се иска да бъде отменена. Оспорват се фактическите констатации на административнонаказващия орган /АНО/. Твърди се, че в нарушение на законовите разпоредби в заповедта не са описани мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не са обсъдени възраженията на наказания служител. Според жалбоподателя част от членовете на назначената комисия като дисциплинарно разследващ орган (ДРО) „са си позволили да манипулират сведения, дадени от лица“. Възразява се, че от предоставените от РП-Пловдив доказателства не се доказват посочените нарушения.

Твърди се, че заповедта е връчена в нарушение на чл. 210, ал.2 от ЗМВР и чл. 66 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., тъй като при връчването на заповедта, служителят е ползвал отпуск поради нетрудоспособност, за което е представил болничен лист.

На следващо място се сочи, че събраните доказателства са неправилно кредитирани и оценени от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), като се твърди, че ДНО не е отчел „тяхната изключителна противоречивост и недостоверност“.

Оспорва се и извода на АНО, че са засегнати обществените отношения, като се сочи, че няма данни за публикации и статии в медиите, както и се твърди, че в заповедта не са изложени мотиви за извършените нарушения, а многократно са преповтаряни констатациите.

Най-сетне се сочи, че процесната заповед е издадена извън двугодишния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.

По подробно изложени доводи в жалбата и представена писмена защита се иска отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмено становище и писмена защита, застъпва че издадената заповед следва да се потвърди като правилна и законосъобразна. Не претендира разноски.

Административен съд - Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за допустима - подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 04.09.2024г., видно от направеното върху същата отбелязване – л. 27 по делото. Жалбата е постъпила в съда на 16.09.2024г., поради което изискуемият 14-дневен срок за подаването й е бил спазен.

По съществото на спора.

Предмет на процесното оспорване е Заповед № 8121к-12094/20.08.2024год., на министъра на вътрешните работи относно налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в ОД на МВР – Пловдив, издадена на основание 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на Г. П. С., полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“, на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив.

Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед № 8121К-3733 от 25.03.2024 г., изменена със заповеди № 8121К-4441/04.04.2024 г. Заповед № 8121К-9231/03.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи срещу инспектор Г. П. С., полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОДМВР – Пловдив. Със Заповед № 8121К-9231/03.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи е изменена т.8 от Заповед № 8121К-3733 от 25.03.2024 г., като е определен нов срок на ДРО да изготви становище за резултатите от разследването, което да се докладва до 25.07.2024 г. (л.65, л.67, 70).

Със Заповед № 8121К-9575/12.06.2024 г. на министъра на вътрешните работи е изменена Заповед № 8121К-3733 от 25.03.2024 г. по дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, срещу инспектор Г. П. С., полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив, в частта й по описване на фактическата обстановка по извършване на дисциплинарното нарушение, посочена в т. 1 и т. 2 от обстоятелната част на заповедта, като същото се квалифицира като такова по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР- неспазване на служебните правомощия“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1,.т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР „...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. (л.73).

Дисциплинарното производството е било образувано във връзка с предложение с peг. № 317р-3727/18.03.2024 г. по описа на ОДМВР — Пловдив, в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от инспектор С.докато е изпълнявал длъжността младши разузнавач в сектор „Криминална полиция“ към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР „неспазване на служебните правомощия“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР “, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР „...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица “ и „ деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата “, с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.(л.165).

В хода на проведеното дисциплинарно производство са снети сведения от служители на ОДМВР - Пловдив, граждански лица, приобщени са копия на документи от досъдебно производство № 137/2022г., пр. пр. № 14201/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, кадрова справка УРИ 317р-5138/09.04.2024г., копие на типова длъжностна характеристика per. № 3286р-19440/11.11.2015 г. за длъжността младши разузнавач в група „Криминална полиция“/„Противодействие на криминалната престъпност/ „Противодействие на престъпления против собствеността“/ „Противодействие на престъпления против личността“ на сектор „Криминална полиция“/ участък на районно управление при ОДМВР.

На С.са изпратени покани с рег. № Р-6064 от 09.04.2024 г. и рег. № 3389р-10380 от 19.06.2024 г. за запознаване със Заповед № 8121К-3733 от 25.03.2024г., както и със заповеди № 8121К-4441/04.04.2024г., № 8121К-9231/03.06.2024г. и № 8121К-9575/12.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, които са връчени съответно на 10.04.2024г. и 25.06.2024г. (л.75, л.78).

От жалбоподателя са депозирани обяснения (сведение), с peг. № 11069 от 02.07.2024 г., с рег. № 239р-70009 от 12.04.2024г. във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство, върху които е поставена резолюция „запознат“, с дата и подпис. (л.79,77).

В Сведенията е посочено, че фактическата обстановка, описана в заповедта за образуване на ДП не отговаря на обективната истина и ДРО се обосновава само и единствено на предположения и неверни твърдения от Р. М.. От С.е посочено, че никога и по никакъв начин не е искал и не е получавал каквито и да е пари или други облаги от Р. М. за него или трето лице. Оспорва твърденията, че се е възползвал от служебното си положение и е прикрил данни за извършено престъпление от страна на Р. М., като твърди, че такова не е било констатирано. Твърди се също, че описаните в заповедта нарушения представляват престъпления по смисъла на НК, по които не са били образувани наказателни производства.

В ПО от страна на жалбоподателя се посочва също, че е участвал съвместно с инспектор В. Н. в специализирана полицейска операция на територията на Шесто РУ - Пловдив, при която са извършили множество проверки, една от които е в имот с незаконни постройки, собственост на Р. М., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Шумен“.

В хода на тази проверка инспектор С.е възразил, че не е констатирано наличие на акцизни стоки, наркотични вещества, оръжие или други вещи забранени от закона. Не е указвал или предлагал на Р. М. да изхвърля чувал с тютюн или други акцизни стоки, тъй като такива не са открити. Никога и по никакъв начин не е искал и не е вземал пари или други вещи от Р. М., както за него, така и за инспектор Н.. Не е давал разпореждания на лица с имена А. А. и М. Б. да изхвърлят чувал с нарязан тютюн, който се е намирал в имота на Р. М., както и че не познава лица с посочените имена и не се е срещал или разговарял с тях. Поради това счита, че обстоятелството, описано в заповедта за образуване и изменение на дисциплинарното производство, че се е възползвал от служебното си положение за лична облага и за облата на Р. М. е невярно и не отговаря на истината. Твърди, че нито той самия, нито инспектор Н. са прикрили каквито и да е било данни за извършено престъпление от страна на Р. М., тъй като такива не са констатирали при извършената проверка в имота на Р. М..

С.твърди, че с инспектор Н. не са преустановявали проверката в имота на Р. М., за да прикрият престъпление, както и не са предупреждавали същия да прикрива вещи или предмети, които са забранени за притежание закона, не са го подпомагали да избегне наказателна отговорност или предотвратили провеждането на наказателно преследване срещу М.. Счита, че по същия начин Р. М. може да твърди, че му е искан или че е дал подкуп на всеки един произволно избран служител на МВР. Според него Р. М. е извършил спрямо него престъпление по смисъла на чл. 286 от НК и ще сезира прокуратурата и ще потърси правата си по съответния законов ред. Съобщава, че Р. М. е криминално проявено лице, с множество регистрирани криминални прояви и е активен криминален контингент на Шесто РУ - Пловдив и твърди, че контактите му като младши разузнавач в група 02 на сектор КП при Шесто РУ - Пловдив с Р. М., са се заключавали единствено в извършване на оперативни беседи с цел събиране на оперативна информация. Твърди, че многократно е участвал в задържането на Р. М. при различни мероприятия и СПО за разпространение на акцизни стоки и поради това счита, че с действията си той се опитва да го наклевети в извършване на престъпление с цел да отмъсти за съвестното му изпълнение на служебните задължения като полицейски служител.

За резултата от проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил обобщена справка peг. №р-11613 от 12.07.2024 г., с която Министърът на ВР се е запознал, видно от положения подпис. (л.87).

На основание чл. 207, ал.11 във връзка с ал.7 и ал. 8 т.1 от З. Д. е изготвил покана с рег. № р-11649 от 12.07.2024 г. до С.за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения, която е връчена на С.срещу подпис, на 19.07.2024 г. (л.96)

В тази връзка по делото са представени и възражения дадени от жалбоподателя с pег. № р-12109 от 22.07.2024г., в които същият е изложил обстоятелствата, посочени в представените в сведения № 239р-7009/12.04.2024 г. и № 3389р-11069/02.07.2024 г., като по отношение на констатациите на ДРО за извършено нарушение на Етичния кодекс, жалбоподателят е заявил, че липсват реални доказателства за извършеното нарушение, както и че информацията не е станала достояние на обществеността чрез националните телевизии и чрез различни медийни публикации. Описано е, че не е преценена тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, липсата на вредни последици от него, а предложеното наказание не е съобразено с обстоятелствата.

Допълва, че не е искал и получавал подкуп от Р. М. и че не е извършил престъпление. Излага доводи, че след като по досъдебно производство № 137/2022 г. не са установени данни за престъпление, извършено от него, липсва и извършено дисциплинарно нарушение. Изразява несъгласие с изводите на ДРО, че срещу него са събрани достатъчно доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, тъй като те се крепят единствено на обясненията на Р. М.. Счита, че предложеното наказание „уволнение“ е несъразмерно тежко и ДРО го е предложил без да извърши преценка на цялостното му поведение по време на службата в МВР. (л.97).

ДРО е изготвил становище peг.№р-12216 от 23.07.2024 г., с което Министърът на вътрешните работи се е запознал и е поставил резолюция „Съгласен“.

Поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 3 от ЗМВР - неспазване на служебните правомощия и чл. 194. ал. 2. т. 4 от ЗМВР “неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, като на основание чл. 203. ал. 1, т.7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР е предложено да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.(л.82).

В качеството си на дисциплинарно наказващ орган и след запознаване с всички постъпили материали, Министърът на вътрешните работи е разгледал и обсъдил същите със заповедта, преди налагане на дисциплинарното наказание.

На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, на инспектор С.е изпратена покана peг. № 8121р-15653/06.08.2024 г. за даване на писмени обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи, към която покана е приложено становище с № УРИ 3389р-12216/23.07.2024 г., обобщена справка №УРИ 3389р-11613/12.07.2024 г. и материалите от проведеното дисциплинарно производство.

Служителят е дал обяснение УРИ 239р-15152/12.08.2024 г., в което е посочено, че изцяло поддържа дадените от него обяснения, дадени в хода на проведеното дисциплинарно производство. Твърди, че установената фактическа обстановка и дисциплинарното обвинение не отговарят на обективната истина и са обосновани единствено на предположения. Счита, че при липса на извършено от него престъпление и влязла в сила присъда, то не следва да се търсят основания да му бъде наложено дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Прави искания за снемане на сведение от бивши ръководни служители на ОДМВР - Пловдив, от служител на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР и служители на 06 РУ - Пловдив, както и да се изиска справка от сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив, дали Р. М. и С. А. са били задържани за престъпление по чл. 234 от НК. Посочил е, че не е извършил „деяние, уронващо престижа на службата“, тъй като узналите лица са придобили информацията за описаното деяние не като граждани, а като служители.

В качеството си на дисциплинарнонаказващ орган, министърът на вътрешните работи се е запознал с дадените от Г. С. писмени обяснения и възражения и е разгледал и обсъдил същите със заповедта, преди налагане на дисциплинарното наказание.

От ДНО е приета следната фактическа обстановка.

Съгласно заповед № 166/04.08.2022 г. на ЗА началник Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, е изготвен план peг. № 3389р-9881/08.08.2022 г. за провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на територията на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив, относно разкриване, предотвратяване и пресичане на контрабандата и незаконното съхранение и разпространение на стоки без български акцизен бандерол.(л.110).

Във връзка с плана на 09.08.2022 г. инспектор С.е участвал в СПО, съвместно с инспектор В. Н., разузнавач V степен в група 02 на сектор „Криминална полиция“ към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, младши инспектор Б. В. и младши инспектор В. М., старши полицаи в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив. За времето от 09:15 ч. до 09:33 ч. на 09.08.2022 г., инспектор С.и инспектор Н. са извършили проверка в селскостопански постройки (конюшни), ползвани от Р. М., намиращи се на около 150-200 м. от адреса, на който живее в гр. Пловдив, ул. „Шумен“ № 45. Проверката е била извършена в присъствието на Р. М., А. А. и М. Б.. По време на проверката младши инспектори В. и М. останали до вратата към входа на двора на оборите, без да влизат в стопанските постройки. В една от конюшните инспектор С.забелязал черен найлонов чувал, в който след като скъсал установил, че съдържа нарязан тютюн с тегло 5-10 килограма. И. С. извикал инспектор Н. и му показал чувала с тютюн. За това, че Р. М. отново е започнал да „реже“ тютюн, инспектор С.го заплашил, че положението му ще се влоши в случай, че за това разберат ръководни служители на Шесто РУ - Пловдив, главен инспектор Н. и старши инспектор А.. М. обяснил, че чувала с тютюн най-вероятно е останал, в обора от предишна проверка, извършена в имота му през месец април 2022 г., когато полицейските служители намерили около 200 килограма нарязан тютюн. И. С. и инспектор Н. дали указание на М. да махне тютюна, след което си тръгнали. М. извикал А. А. и М. Б., които по негово разпореждане изхвърлили чувала с тютюн на сметище срещу имота му. За резултата от СПО са изготвени докладни записки УРИ 3389р-9971/10.08.2022 г. от инспектор С.и УРИ 3389р-9976/10.08.2022 г. от инспектор Н.. В тях не е отразена извършената на 09.08.2022 г. проверка в имота на Р. М.. За проверката не са били уведомени ЗА началника на Шесто РУ - Пловдив главен инспектор Н. и ръководителя на СПО старши инспектор А..(л.114, 114-гръб).

В хода на образуваното дисциплинарното производство доказателства, са приобщени материали, от които е установена следната фактическа обстановка:

В протокол за разпит на свидетел от 10.08.2022 г. по досъдебно производство № 137/2022 г., пр. пр. № 14201/2022 г. по описа на РП - гр. Пловдив, М. е заявил, че инспектор С.е знаел за незаконната му дейност, не е предприел действия ,за да я преустанови. През месец април 2022 г. служителят е поискал от М. сумата от 1000 лева, от която е получил 500 лева, за да го прикрива и предупреждава за предстоящи проверки. В сведение УРИ 338900- 5883/16.05.2024г., М. е посочил, че в началото на 2023 г. е бил посетен в домът си от инспектор С., който го попитал, кога ще му даде парите (500 лв., остатъка от сумата 1000 лева), които му дължи. М. отказал да му даде парите, след което бил заплашен от служителя, че „България ще му се стори тясна и ще го преследва навсякъде“.

В протокол за разпит на свидетел от 21.10.2022 г., протокол № 1112 от 15.02.2023 г. по досъдебно производство № 137/2022 г., пр. пр. № 14201/2022г. по описа на РП - гр. Пловдив, сведение УРИ 338900-5931/17.05.2024г. на А. А. и сведение УРИ 338900- 5932/12.05.2024г. от М. Б., се потвърждават данните, че са присъствали по време на проверката на 09.08.2022 г. в имота на Р. М.. След указание на инспектор С.и инспектор Н., и разпореждане на Р. М., двамата са изхвърлили чувал с нарязан тютюн с тегло 5-10 кг.

В сведения УРИ 338900-5933/17.05.2024 г. на С. А. и УРИ 338900- 6230/23.05.2024 г. на Н. М., се потвърждават данните, че на 09.08.2022 г. в имота на Р. М. е била извършена проверка от служители на Шесто РУ - Пловдив.

В сведения УРИ 3389р-9753/10.06.2024 г. на младши инспектор Б. В. и УРИ 3389р-9821/11.06.2024 г. на младши инспектор В. М., същите потвърждават, че на 09.08.2022 г. по време на СПО в имота на Р. М. е била извършена проверка за наличието на акцизни стоки от инспектор С.и инспектор Н..

При анализ на доказателствата, АНО е приел за доказано, че на 09.08.2022г. инспектор С.не е спазил служебните си правомощия, съгласно изискванията на чл. 67 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“ и чл. 61, ал. 4 от ЗМВР „За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери". Описано е, че вместо да предприеме действия по разследване на деянието на Р. М. в неговия имот, което лично е разкрил, инспектор С.му е разпоредил да изхвърли нарязания тютюн и е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая. Посочено е, че инспектор С.е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на Р. М., изразяващо се в преустановяване на проверката в неговия имот и предупреждение да прикрие нарязания тютюн, като по този начин е предотвратил провеждането на наказателно производство срещу него. Описано в заповедта е, че деянието е в разрез с целта на закона и службата в МВР да се упражнява от служители с висок морал и нравствени качества, като противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не под прикритието на статута си на държавни служители в МВР да нарушават закона за користни цели. На полицейските органи е оказано по-голямо доверие, тъй като тяхната дейност по разкриване на престъпления е основна за МВР. От качеството на тяхната работа зависи оценката на обществото за дейността на МВР по отношение на защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Формиран е извод, че с неизпълнение на изискванията за дейността на полицейските органи в МВР, регламентирани от нормативни разпоредби и вътрешнослужебни актове, инспектор С.е целял умишлено да използва предоставените му служебни правомощия за постигането на неправомерен резултат, изразяващи се в негово лично облагодетелстване (което не е задължително да има парично изражение).

Според АНО с препятстване на възможността за образуване на досъдебно производство срещу Р. М., служителят е целял да го мотивира да му даде 500 лева, видно от обясненията на Р. М. и Д. К., разузнавач в отдел КП при ОДМВР - Пловдив, на когото тези обстоятелства са станали известни след проведена беседа с М..

Формиран е извод, че е осъществен фактическият състав на нарушението „...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, тъй като на инспектор С.са били възложени функции и задачи по заповед № 166/04.08.2022 г. на ЗА началник Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив и план per. № 3389р-9881/08.08.2022 г. да разкрива, предотвратява и пресича контрабандата и незаконното съхранение и разпространение на стоки без български акцизен бандерол на територията, обслужвана от Шесто РУ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, които не е изпълнил. Посочено е, че служителят се е възползвал преднамерено и неправомерно от служебното си положение и за облага на проверяваното лице Р. М., тъй като е преустановил проверката в неговия имот и след негово и на инспектор Н. указание, по разпореждане на М. нарязания тютюн е бил изхвърлен от А. и Б.. В резултат от неправомерните действия на служителя не е било образувано досъдебно производство срещу Р. М., което определя деянието му от субективна страна като умишлено.

ДНО е приел изводите на ДРО, че относно твърдението за поискана от инспектор С.и дадена от Р. М. сума в размер на 500 лева, не са събрани безспорни и достатъчни доказателства. Кредитирани са обясненията на Р. М., относно проведената пред домът му среща с инспектор С.в началото на 2023 г., на която служителят му е поискал парична сума и го е заплашил със саморазправа, след като той отказал да му я даде.

Посочено е, че от писмо peг. № 7855р-3960/23.04.2024 г. на дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР (ДВС - МВР) се установява, че Р. М. е подал в ДВС - МВР сигнал вх. №958500-8/13.02.2023 г. срещу инспектор Г. С., относно отправени на 10.02.2023 г. заплахи. Описано е, че в снето писмено сведение инспектор С.не е отрекъл, че на посочената дата е бил спрял с автомобилът си в близост до дома на М., но е изложил друга версия по случая. На служителя е бил съставен протокол за предупреждение по ЗМВР, да не отправя закани и заплахи за извършване на престъпление спрямо Р. М. и негови близки. Сигналът е приключен с доклад per. № 9585р-182/14.03.2023 г. и материалите по преписката са отложени КД.

Прието е за доказано от АНО, че с описаното поведение в т. 1 от обобщената справка, инспектор С.е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР „ неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР „ ...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“, с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение”.

На следващо място ,за нарушението по т. 2 от обобщената справка, е посочено, че при условията на идеална съвкупност с поведението си, инспектор С.не е спазил етичните правила, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), в т. 14 „Държавният служител изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна“ (инспектор С.не е спазил служебните си правомощия съгласно изискванията за дейността на полицейските органи в МВР, регламентирани от нормативни разпоредби и вътрешнослужебни актове); т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме" (служителят не е съобразил законността на даденото към М. указание, да изхвърли нарязания тютюн, с което е възпрепятствал образуването на досъдебно производство срещу него); т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ (деянието на инспектор С.е станало достояние на служители на МВР, прокурори и граждани. То е несъвместимо с етичните правила, регламентирани в ЕК за поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижа на службата); т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си “ (с поведението си инспектор С.е дал лош пример, като пряката последица от него е загубата на доверие в дейността на МВР. В гражданите е останало убеждението, че служителите на МВР могат безнаказано да нарушават законите регламентиращи служебната им дейност, без да им бъде потърсена отговорност за това); т. 24 „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия “ (в нарушение на ЗМВР и ЕК инспектор С.не е изпълнил своите професионални задачи и е допуснал да извърши тежки нарушения на служебната дисциплина, за което следва да понесе предвидената за тях дисциплинарна отговорност) и т. 53 „Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления ... “ (като е нарушил процедурите, предвидени в НПК за образуване на досъдебно производство, инспектор С.е допуснал да бъде изнесен от имота на М. и изхвърлен намерения нарязан тютюн, и не е предприел действия за събиране на годни доказателства, необходими за разследването).

Изложени са мотиви, че неправомерното поведение на инспектор С.е станало достояние на служители на МВР, ОСлО към Окръжна прокуратура - Пловдив (ОП - Пловдив) и прокурор при ОП - Пловдив, имащи отношение към образуваното ДП № 137/2022 г., и граждани, които са узнали за допуснатото нарушение.

ДНО е приел, че служителят е уронил престижа на службата, като е създал впечатление, че органите на МВР, не изпълняват нормативната уредба, касаеща служебната им дейност и не предприемат действия по извършвани престъпления съгласно процесуалните изисквания на НПК, не събират годни доказателства и умишлено ги укриват.

Изложени са мотиви, че се създава несигурност в гражданите за начина на работа на полицейските органи. Посочено е, че завишените морални критерии към дейността на служителите на МВР, разписани като правила в ЕК, ги задължават в по-висока степен от останалите граждани да дават личен пример с поведението си и да не злоупотребяват със своето положение за лични цели, с оглед задължението им, произтичащо от насочеността на дейността на МВР към опазване на обществения ред и законността. Спрямо полицейските служители обществото има по-големи очаквания и спазването на етичните правила за поведение гарантира утвърждаване на положителен образ на полицейската институция. Личният пример на служителите на МВР, като отговарящи за спазването на законността е от съществено значение за недопускане на нарушения от страна на всички граждани.

Описано в заповедта е, че неспазването на правилата на ЕК се е отразило негативно върху авторитета на МВР до липса на обществена подкрепа в работата на министерството. С поведението си инспектор С.не е удовлетворил изискванията за етично поведение на държавните служители в МВР и с него е уронен престижа на МВР и ОДМВР - Пловдив.

Прието е за доказано, че с описаното поведение в т. 2 от обобщената справка инспектор С.е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР “, съставомерно по чл. 203, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Според АНО са събрани доказателства за това, че на 09.08.2022 г., за времето от 09:15 ч. до 09:35 ч., при проверка в селскостопанска постройка в имот на Р. М., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Шумен“ № 40, инспектор С.е установил черен найлонов чувал, в който е имало нарязан тютюн с тегло около 5-10 килограма. При проверката са присъствали инспектор В. Н., разузнавач в Шесто РУ - Пловдив, както и лицата А. А. и М. Б.. Последните двама по указание на инспектор С.и след разпореждане на Р. М., са изхвърлили чувала с тютюн, което обстоятелство е потвърдено от А. и Б. в дадените сведения. И. С. е знаел за незаконната дейност на Р. М., но не е предприел действия за нейното разследване и преустановяване. През месец януари 2023 г. е поискал от М. сумата от 500 лева, но след като не я получил го е заплашил със саморазправа.

Прието е, че на 09.08.2022 г. инспектор С.не е спазил служебните си правомощия съгласно изискванията на чл. 67 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“ и чл. 61, ал. 4 от ЗМВР „За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери“. Вместо да предприеме действия по разследване на деянието на Р. М. в неговия имот, което лично е разкрил, инспектор С.и инспектор Н. са дали указание на Р. М. да изхвърли нарязания тютюн и е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая. И. С. е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на Р. М., изразяващо се в преустановяване на проверката в неговия имот и предупреждение да прикрие нарязания тютюн, като по този начин е предотвратил провеждането на наказателно производство срещу него. Деянието е в разрез с целта на закона и службата в МВР да се упражнява от служители с висок морал и нравствени качества, като противодействат на престъпността и опазват обществения ред, а не под прикритието на статута си на държавни служители в МВР да нарушават закона за користни цели. И. С. не е спазил етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение, на държавните служители в МВР, в т. 14, т. 15, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 53. Неправомерното поведение на инспектор С.е станало достояние служители на МВР, ОСлО към Окръжна прокуратура - Пловдив (ОП - Пловдив) и прокурор при ОП - Пловдив, имащи отношение към образуваното ДП № 137/2022 г. и граждани, които са узнали за допуснатото нарушение. С деянието си служителят е уронил престижа на службата, като е създал впечатление, че органите на МВР не са длъжни да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления, както и да не предотвратяват настъпването на престъпните последици и ограничаване на техните размери.

Формиран е извод, че доказателствата по отношение на констатираните нарушения по т. 1 и т. 2 от обобщената справка, сочат за извършено от инспектор С.дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР „неспазване на служебните правомощия“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР„ ...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата “, с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

От АНО не са приети обясненията на служителя с peг. № 239р-7009/12.04.2024 г. и № 3389р-11069/02.07.2024 г. с мотиви, че обслужва защитната му позиция и противоречи на събраните в дисциплинарното производство доказателства.

Според наказващия орган не отговаря на истината твърдението, че инспектор С.не се е възползвал от служебното си положение за лична облага и за облага на Р. М., тъй като след като лично е установил наличието на чувала с нарязан тютюн 5-10 кг., е дал указания на Р. М. да го изхвърли, след което Р. М. е разпоредил на А. и Б. да изхвърлят чувала на сметище срещу имота му. Прието е, че поведението на служителя е в противоречие с изискванията на чл. 67 от ЗМВР „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“ и чл. 61, ал. 4 от ЗМВР „За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери “.

Не са приети обясненията на служителя с рег.3389р-12109 от 22.07.2024г., дадени след запознаване с обобщената справка, с доводи, че след като не е извършил престъпление липсват основания за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Посочено е, че дисциплинарното производство е различно от наказателното производство и се разследва по различен ред. Според ДНО в случая са събрани доказателства за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на служителя следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Не са приети твърденията на инспектор С., че ДРО е действал предубедено спрямо него, тъй като липсват каквито и да е доказателства потвърждаващи тези негови твърдения.

Не са приети доводите на инспектор С., посочени в обяснение УРИ 239р-15152/12.08.2024 г. във връзка с покана peг. № 8121р-15653/06.08.2024 г. за даване на писмени обяснения или възражения до министъра на вътрешните работи, за събиране на допълнителни указания, с мотиви, че те не биха допринесли за установяване на обективната истина за извършеното на 09.08.2022 г. деяние при проверката в имота, ползван от Р. М..

Не е прието, че с поведението си по т. 1 от заповедта, инспектор С.не е нарушил правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и с него не е уронен престижа на МВР, тъй като тези твърдения обслужват защитната позиция на служителя.

Формиран е извод, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, а фактическата обстановка се доказва от приложените в дисциплинарното производство доказателства.

Прието е от ДНО, че са събрани доказателства по т.т. 1 и 2 от обобщената справка, за извършено от инспектор С.дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР „неспазване на служебните правомощия“ и „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР „ ...използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица“ и „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В изпълнение на изискванията по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, след анализ и оценка на всички материали от дисциплинарното производство, включително и писмените обяснения на инспектор С., при определяне вида и размера на наказанията за дисциплинарните нарушения по т. 1 и т. 2, извършени от служителя, са взети предвид:

- тежестта на нарушението, като е прието от АНО, че нарушението е тежко - действията на инспектор С.съществено засягат обществените отношения, свързани с неспазване на служебни правомощия на 09.08.2022 г. при извършената проверка в имота на Р. М.. С деянието си е нарушил правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и£ него е уронен престижа на службата;

- настъпилите последици - като е прието от АНО, че от деянието на инспектор С.са настъпили - вредни последици, тъй като е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на Р. М.. Те са навредили на изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР и ОДМВР - Пловдив, доверието в него и неговите служители е подкопано. Доброто име на институцията и представата за нея, че е гарант за прилагане и опазване законността в държавата са накърнени и опетнени пред гражданите;

- обстоятелствата, при които е извършено нарушението - като е прието от АНО, че с даване на указания на Р. М. да изхвърли намерения чувал с нарязан тютюн, непосредствено след като е бил установен в имота му от инспектор С.и инспектор Н.;

- форма на вината - като е прието от АНО, че дисциплинарното нарушение на инспектор С.е умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите вредни последици и е допускал тяхното настъпване;

- цялостното поведение на инспектор С.- като е прието от АНО, че обективирано в кадрова справка УРИ 317р-5138/09.04.2024 г. на 18.12.2013 г. е назначен на длъжност полицай в У. Б. при ОДМВР — Смолян. Последователно е заемал младши изпълнителски и изпълнителен длъжности. На длъжност полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив е преназначен, считано от 19.02.2024 г. Не е наказван. Награждаван е с „Писмена похвала“ през 2013 г., 2014 г., 2015 г., два пъти през 2016 г., два пъти през 2018 г., два пъти през 2019 г. и през 2021 г., с „Индивидуална парична награда“, през 2020 г. и „Колективна парична награда“ през 2021 г.

При анализ на описаните доказателства е формиран извод, че при правилно установяване на елементите на фактическия състав на нарушението, преценката на наказанието съобразно критериите посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и спазване принципа на съразмерност, независимо от доброто поведение на служителя по време на службата му в МВР, дисциплинарно, следва да се наложи общо наказание „уволнение“ като съответно на тежестта на извършеното нарушение на служебната дисциплина.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № 317з-1160/01.02.2023 г., на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗМВР чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, е наложено общо дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор Г. П. С., полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Асеновград при ОДМВР - Пловдив.

В настоящото производство по делото е приложена административната преписка, други доказателства не са събирани.

При така събраните доказателства, съдът намира за установено следното.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Компетентността на дисциплинарнонаказващия орган, в случая министърът на вътрешните работи, произтича от разпоредбата на чл. 204, т.1 от ЗМВР. По силата на цитираната разпоредба дисциплинарните наказания на висши ръководни и изпълнителски длъжности се налагат със заповед на министъра на вътрешните работи. Жалбоподателят към момента на издаване на заповедта е заемал длъжността „полицейски инспектор VI-та степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“, към РУ-Асеновград при ОДМВР Пловдив.

Спазена е и установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й.

Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Заповедта е мотивирана, като са изложени конкретни съображения от фактическо и правно естество.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Спазени са и сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Oсигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител.

Самото дисциплинарно производство е започнало със заповед № 8121К-3733 от 25.04.2024г. относно образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на министъра на вътрешните работи, изложени са мотиви за образуване на дисциплинарното производството, които административният орган е изложил подробно в изложената фактическа обстановка.

С оглед изложеното, съдът намира, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процесуални правила. Каза се, в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, с която е определен поименният състав на дисциплинарно разследващия орган. Посочената заповед е връчена на жалбоподателя. Връчена му е и покана за даване на писмени обяснения като такива писмени обяснения са представени, с тях се е запознал дисциплинарно наказващият орган, видно от поставените резолюции върху тях. Жалбоподателят е запознат и със справката за резултатите от извършеното разследване, разяснено му е правото да даде допълнителни обяснения. С оглед горното се обосновава изводът, че в хода на дисциплинарното производство е осигурено правото на защита на жалбоподателя и същият го е реализирал в пълна степен, което се установява от съдържащите се в преписката писмени доказателства. При служебно извършената проверка съдът установи, че заповедта отговаря по съдържание на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е спазен предвидения в чл. 195, ал. 2 ЗМВР- 2-годишен срок.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196, ал. 1 ЗМВР е определено кога дисциплинарното нарушение се смята за открито - когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган - чл. 196, ал. 2 ЗМВР.

Доколкото в случая се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина срокът за налагане на дисциплинарното наказание е две години от извършването му и двумесечен от откриване на нарушението. С оглед датата, на която обобщена справка е постъпила при дисциплинарно наказващия орган–12.07.2024г., доказателствата за ползване на отпуск поради временна неработоспособност общо в размер на 44 календарни дни за календарната 2022г., съобразени съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР, се установява, че дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР.

Спазен е и двугодишния срок по чл. 195, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, тъй като се касае за нарушение, извършено на 09.08.2022г., при ползван отпуск от 44 календарни дни, през което време срокът не тече, а заповедта е издадена на 20.08.2024 г.

Неоснователни са и възраженията, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е връчена по време на ползване на отпуск за временна неработоспособност от страна на наказания служител.

Видно от приложен към жалбата болничен лист, С.е бил в отпуск по болест от 04.09.2024 г. до 13.09.2024 г., в който период му е връчена оспорената заповед.

Според чл. 229 от ЗМВР служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 4, т. 7, букви "а" и "к", т. 8, 13 и т. 18 – 21, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. С процесната заповед правоотношението е прекратено именно на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР.

Тоест, връчването на оспорената заповед през период на временна неработоспособност, не представлява основание за незаконосъобразност на акта в конкретния случай.

Дисциплинарното наказание е проява на дисциплинарната (йерархична) власт на органа по назначаването (съответния ръководител), която държавата, чрез закона му е предоставила, за да гарантира законово установения ред на организирано съгласуване и подчинение, т. е. на йерархия, в съответната организационна структура. Тази йерархична власт има способността пряко и едностранно да въздейства върху права и законни интереси на съответното лице, в т. ч. и на основното му конституционно право – правото на труд, чл. 48, ал. 1 от Конституцията.

Отчитайки потенциалната възможност за въздействие върху правото на труд и в изпълнение на конституционното си задължение за създаване на условия за осъществяване на това право – чл. 48, ал. 1 от Конституцията, законодателят е създал специални дисциплинарни производство, които да бъдат гаранция за постигане на целите на дисциплинарната власт при спазване на правата на служителя и в частност на конституционното му право на защита – чл. 56 от Конституцията. Отчитайки подчинеността на служителя в йерархичното правоотношение с органа по назначаването и властническият инструментариум, с който органът разполага, законодателят е създал изисквания, които органът е длъжен да спазва и нарушението на които опорочават дисциплинарното производство до степен, която го прави незаконосъобразно и следователно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Законът за Министерството на вътрешните работи съдържа подробно регламентирано дисциплинарно производство, с установени задължения на дисциплинарно наказващия орган, гарантиращи правото на защита на държавния служител. Проява на общото право на защита на служителя е правото му да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка и с материалните към нея – чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. Като всяко субективно право упражняването му е предоставено на преценката на неговия носител. За целите на дисциплинарното производство релевантен е не фактът дали служителят обективно е упражнил или не правото си, а дали не е лишен от възможността да упражни това свое право по причини, за които отговорен е дисциплинарно наказващият орган. Освен регламентираното право на служителя по чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР, законодателят, за да гарантира правото на защита на служителя, е регламентирал и задължение на дисциплинарно наказващия орган да постанови акта си след като изслуша държавния служител или приеме писмените му обяснения. Тъй като това задължение обективно би могло никога да не се изпълни, ако самият служител не желае, законодател е допуснал изключение от задължението – когато по зависещи от служителя причини той не може да бъде изслушан или не може да даде писмени обяснения.

Безспорно е, че правото на отпуск за временна нетрудоспособност, е субективно право на държавния служител, упражняването на което първо, не зависи от волята на органа по назначаването, а от органа за експертиза на работоспособността за настъпила временна неработоспособност, причинена от обща или професионална болест, трудова злополука и др., който определя времетраенето и режима й, и второ, като всяка отпуска води до временно спиране на изпълнението на служебното правоотношение. Но това не води до извод за изключване на абсолютно всички правомощия на страните по служебното правоотношение във връзка с неговото съществуване. Така държавният служител може да прекъсне отпуската си за временна нетрудоспособност и по този начин да възстанови състоянието на изпълнение на служебните задължения. А и органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение съгласно чл. 229 ЗМВР по време на отпуск, когато това е поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Следователно законодателят е създал правомощие на органа по назначаването, който е и дисциплинарно наказващ орган, при наложено дисциплинарно наказание "уволнение" да прекрати служебното правоотношение на държавния служител. По отношение на самото дисциплинарното производство единственият факт, който законодателят е обвързал с ползването от служителя на законоустановен отпуск е спирането (не теченето) на срока по чл. 195, ал. 1 и 2 ЗМВР с оглед на алинея 3, но това е само спиране на срока за налагане на дисциплинарното наказание, не и спиране на самото дисциплинарно производство.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

Дисциплинарнонаказващият орган е изследвал задълбочено и обосновано релевантните факти и обстоятелства и е достигнал до правилни изводи от фактическа страна относно осъщественото от жалбоподателя поведение.

От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

В тази връзка се явява неоснователно възражението, че дисциплинарно-разследващият орган се е позовал само на събраните материали от досъдебно производство, доколкото видно от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно разследващият орган е провел собствено разследване.

Дисциплинарната отговорност за използване на служебното положение за лична облага - чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, от ЗМВР е ангажирана във връзка с констатираните обстоятелства, че на 09.08.2022 г. инспектор С.не е спазил служебните си правомощия, като вместо да предприеме действия по разследване на деянието на Р. М. в неговия имот, което лично е разкрил, инспектор С.му е разпоредил да изхвърли нарязания тютюн и е довел до знанието му, че няма да вземе отношение по случая. И. С. е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на Р. М., изразяващо се в преустановяване на проверката в неговия имот и предупреждение да прикрие нарязания тютюн, като по този начин е предотвратил провеждането на наказателно производство срещу него.

Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл е неоснователно възражението, че не са налице данни за извършено престъпление и преписката е прекратена.

При ангажиране на дисциплинарната отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, от ЗМВР в случая са посочени конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно неизпълнение на задължения, чрез които да се установи, че е налице използване на служебното положение за лична облага и/или злоупотреба с доверие.

Възможността за дисциплинарно уволнение при посочената хипотеза изисква по безспорен начин да е доказано изпълнително деяние - използване на служебното положение за лична облага, което да е извършено умишлено – с конкретна цел за осигуряване на възможност от облагодетелстване чрез възползване от служебното положение /вж. в този см. решение № 9206 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2022 г., V о.; решение № 10506 пот 01.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2023 г., ІІ о./. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, може да се наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В случая, изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че държавният служител използва служебното си положение за реализиране на лична изгода и облагодетелстване кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. Наличие на умисъл в действията му, както за постигане на специалната цел за извличане на лична облага, са положителна предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР. ). В тази връзка са изложени мотиви в заповедта, че с препятстване на възможността за образуване на досъдебно производство срещу Р. М., служителят е целял да го мотивира да му даде 500 лева, видно от обясненията на Р. М. и Д. К., разузнавач в отдел КП при ОДМВР - Пловдив, на когото тези обстоятелства са станали известни след проведена беседа с М..

Противно на твърдението на жалбоподателя, не се установява нарушение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. ДНО е формирал мотиви относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при неговото извършване и цялостното поведение на държавния служител по време на служба във връзка с изготвената кадрова справка. Налагането на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР обективира установено от органа виновно поведение на дееца.

Поради изложените съображения ,съдът приема, че е доказано осъществяване на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР.

Относно наличие на нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в следните негови части: т. 15 ("държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"), т. 19 ("държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"), т. 20 ("държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т.24 /Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия ",т. 25 (държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на власт"); т. 53 „Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления ... “ (като е нарушил процедурите, предвидени в НПК за образуване на досъдебно производство, инспектор С.е допуснал да бъде изнесен от имота на М. и изхвърлен намерения нарязан тютюн, и не е предприел действия за събиране на годни доказателства, необходими за разследването).

Неспазването на цитираните етични правила в случая е довело и до уронване престижа на службата, от което следва, че е налице тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 2, т. 13 от ЗМВР, за което законодателят предвижда "уволнение". Относно уронването престижа на службата следва да се уточни, че то се изразява в това, че поведението на жалбоподателя е станало непосредствено достояние на лица извън структурата на МВР, което безспорно се е отразило негативно върху авторитета на службата.

Неоснователни са и оплакванията в жалбата ,че ДНО е допуснал нарушение на чл. 12, ал.3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, тъй като в заповедта извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 ЗМВР е квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс.

Неоснователни са възраженията на немотивираност на обжалваната заповед. В административната преписка се съдържат голям обем доказателства, подробно изброени и в настоящото решение, сочещи на извършено тежко дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Доказателствата по преписката са обсъдени от АНО, изложени са подробни мотиви във връзка с наложеното наказание.

В заповедта са обсъдени писмените доказателства по административната преписка и сведенията на лишени от свобода лица, които се очевидци на съставомерното поведение на жалбоподателя. В изпълнение на задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР, респ. по чл. 35 и чл. 36 от АПК, ДНО е събрал и оценил всички относими и необходими за случая, доказателства. Последните по правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК, имат сила и пред съда.

В тази посока следва да се посочи, че сведенията на неучастващите в дисциплинарното производство лица са допустимо доказателствено средство по см. на чл. 44 от АПК и в тях се съдържат конкретни данни за поведението на жалбоподателя, въз основа на които ДНО е издал процесната заповед.

Приобщените от досъдебното производство материали-протоколи за разпити на свидетели, могат да се използват в настоящото дисциплинарно производство съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМВР. При наличието на свидетелски показания, дадени пред разследващи органи и пред съдия, под опасност за понасяне на наказателна отговорност при лъжесвидетелстване, Съдът счита, че са спазени материалноправните изисквания за налагане на най – тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

Деянието е станало известно на широк кръг лица в ГДИН, Окръжна прокуратура – Пловдив, ОСлО, с което е уронен престижът на службата, както правилно е приел ДНО. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от жалбоподателя и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията, опазване доброто име на институцията, забрана за злоупотреба със служебно положение.

Описаните нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, както правилно е приел ДНО. В заповедта е обективирана и преценката на ДНО за формата на вина на служителя и цялостното му поведение на държавна служба, с което са изпълнени и изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Действията на С.правилно са квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, а доводите на жалбоподателя, че не е допуснал описаните нарушения са неоснователни.

При проведеното дисциплинарно производство, ДРО е съобразил събраните по преписката доказателства, на жалбоподателя е предоставена възможност да представи нови писмени доказателства. Тази възможност е била налице и в рамките на настоящето съдебно производство, в което производство не са събрани нови доказателства. От страна на жалбоподателя не са ангажирани никакви конкретни гласни или писмени доказателства, опровергаващи констатациите на ДНО

В случая е установено по безспорен начин наличието на основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител посредством налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. На тази плоскост на разсъждения,съдът не констатира нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

Заповедта съответства и с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генерална превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Служителите на МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Поведението им следва да служи за пример в обществото, с оглед вменените функции на МВР, предвидени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР, за защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. В правната теория и съдебната практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна отговорност. В случая в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като основание за издаването й е посочено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на етични правилата за поведение на служителите, което уронва престижа на службата, представляващо основание за дисциплинарно уволнение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а не осъждане за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно и самостоятелно основание за дисциплинарно уволнение на държавния служител, предвидено в чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР

С оглед горното жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,при спазване на изискванията за форма,при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила,правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

От страна на процесуалния представител на ответния административен орган не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. С., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, ул. „6-ти септември“ № 220, ет. 3, ап. 8, против Заповед № 8121к-12094/20.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.