РЕШЕНИЕ
№ 1476
гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502435 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. Т. В., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. С. П.,
ЕГН **********, чрез адв. С. М., против Решение № 3113/05.07.2023г.,
постановено по г. д. № 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив.
Въведени са доводи за неправилност на първоинстанционното решение
поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че
конституирането на нов взискател по изпълнително дело не представлява
изпълнително действие и не прекъсва нито перемпционния срок, нито
погасителната давност, което неправилно районният съд е приел. Сочи се
несъгласие с извода, че настъпилата перемпция на основание ал.433, ал.1, т.8
от ГПК не се отразява върху давността на вземането. Искането от въззивния
съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата „Кредит инкасо инвестмънтс“ БГ ЕАД, ЕИК
***** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
1
възнаграждение в размер на 300 лева.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК от С. С. П. срещу „Кредит
Инкасо Ивестмънтс Бг“ ЕАД, с който се иска признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1510.26 лева – главница по
договор за кредит, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П.
/наследодател на ищеца/, 304.22 лева – възнаградителна лихва за периода от
29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97 лева – законна лихва за забава за периода
28.03.2008 г. до 26.09.2009 г., законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното
плащане и 148.99 лева – съдебни разноски. За сумите е издаден изпълнителен
лист от 29.10.2011 г. по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, вземанията
по който, са прехвърлени на ответника с договор за цесия.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковете. Счита, че по отношение на претенцията на ищеца е
неприложимо ТР от 26.06.2015 г., доколкото изп.д. е образувано през 2012 г.,
а ТР няма обратно действие. В случая е действало ППВС от 18.11.1980 г.,
съгласно което по време на изп.дело давност не тече. Оспорва такава да е
изтекла за процесните вземания. Наред с това се твърди, че по
2
изпълнителните производства са извършвани множество изпълнителни
действия, които са довели до прекъсване на давностния срок на процесното
вземане. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С постановеното по спора Решение № 3113/05.07.2023г.,
постановено по г. д. № 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив,
първостепенният съд е приел иска за неоснователен.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
На 15.09.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
/кредитор/ и С. А. П./длъжник/ – наследодател на ищеца, е сключен договор за
кредит № PLUS-01093226. Поради неизпълнение на задълженията по този
договор, на 01.02.2012г. е образувано изпълнително дело въз основата на
молба, с която кредиторът е възложил на ЧСИ К. П., по реда на чл.18 ЗЧСИ,
извършване на всички изпълнителни действия.
Не се спори и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу С. А. П., е издаден изпълнителен лист за сумите
1510.26 лева – главница по договор за кредит, сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. П. /наследодател на ищеца/, 304.22 лева –
възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.10.2008 г., 634.97
лева – законна лихва за забава за периода 28.03.2008 г. до 26.09.2009 г.,
законна лихва от 26.09.2011 г. до окончателното плащане и 148.99 лева –
съдебни разноски, по ч.гр.д. № 16367/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на
който ИЛ е образувано изп.д. № 257/2012 г. по описа на ЧСИ К. П..
Безспорно е, че на 15.05.2015г. е сключен договор за цесия, по силата
на който „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД е прехвърлило на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД вземанията си по сключения със С. А. П.
Договор за кредит № PLUS-01093226. Безспорно е, че Заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила още през 2011г.
Установява се, че на 27.07.2022г. длъжникът С. А. П. умира и на
негово място е конституиран синът му С. С. П.. На същия е изпратена покана
за доброволно изпълнение на 01.12.2022г.
Спорен е въпросът относно действията, извършени след
прекратяване на изпълнителното производство и дали процесните вземания са
3
погасени по давност. В тази връзка настоящата инстанция приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е винаги
петгодишна, ако вземането е установено със съдебно решение. Цитираната
норма следва да намери приложение и по отношение на вземания, за които е
налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
законоустановения срок, както е в настоящия случай /така определение №
214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №
60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение №
6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Съгласно възприетото разрешение в Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите е прието, че при непроменена
правна уредба, която е била подложена на задължително тълкуване, нито от
органите по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, нито от останалите правни субекти, които са
адресат на тази норма, може да се изисква друго, освен да се съобразят с това
тълкуване до обявяване на постановлението за загубило сила.
В настоящия случай изпълнителното дело № 257/2012 г. по описа на
ЧСИ К. П. е образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
от 01.02.2012г., към който момент намират приложение разясненията на
ППВС № 3/1980г., в което е прието, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
На 19.06.2013г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в
„Райфайзен банк“ АД, с което последното е уведомено на 20.06.2023г. На
същата дата е поискано вписване на възбрана на собствен на длъжника имот и
възбраната е вписана на 20.06.2013 г. Следващото извършено действие по
изпълнителното дело е искане от 07.09.2015г. от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за конституиране като кредитор по делото въз основа
на сключен договор за цесия /л.65/, която молба е уважена от ЧСИ с
разпореждане от същата дата.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се
4
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което в противоречие с действащото до
този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС №
3/1980г., е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С това тълкувателно
решение ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила.
Действително в конкретния случай в периода от 19.03.2013г. до
19.03.2015г. не са извършвани изпълнителни действия, което обстоятелство
представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство, но
при действие на ППВС № 3/1980г. Това е следвало да стане с изрично
постановление на ЧСИ, каквото не е налице. Следователно, не може да се
приеме, че изпълнителното производство е прекратено по право.
Прекратяване на изпълнителното производство по право би настъпило, ако
кредиторът бездейства за период от две години след приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. Такова бездействие не е налице,
тъй като на 07.09.2015 „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да
бъде конституирано като кредитор по делото въз основа на сключен договор
за цесия, която молба е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.
Конституирането на нов кредитор представлява същинско изпълнително
действие, съгласно разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно, изпълнителното производство не е прекратено по
право и съобразно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Ето защо настоящата инстанция счита, че не е изтекла 5-
годишната погасителна давност по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист.
5
С оглед гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Изходът на спора налага осъждане на жалбоподателя да заплати
сумата от 300 лева, представляваща юрисконслултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3113/05.07.2023г., постановено по г. д.
№ 18147/2022г. по описа на Районен Съд Пловдив
ОСЪЖДА С. С. П., ЕГН **********, чрез законния си представител
Н. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *****, с адрес: гр. ***** сумата в размер на 300
лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6