Р Е
Ш Е Н
И Е №
8
гр.
Силистра, 11.02.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен
съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесети януари, две хиляди
двадесет и втора година, в състав - ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА, при участието
на секретаря РУМЯНА ПЕНЕВА, разгледа докладваното от съдията АД № 222 / 2021 г.
по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози /ЗAПр/ и е образувано по жалба на Д.Я.Х. ***, чрез адв. В.,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД
14-3034/01.11.2021 г. на Директора на РД "Автомобилна администрация"
гр. Русе към ИА “Автомобилна администрация“.
Чрез
жалбата и в писмено становище се реливират оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваната заповед поради липса на мотиви, съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Оспорват се фактическите констатации в
оспорения акт. Счита се, че в процесния случай не е осъществен обществен превоз
на пътници. Липсват мотиви за определения максимален срок от 12 месеца за
налагането на принудителната мярка. Моли се за отмяна на акта.
Ответната
страна, чрез писмено становище, изложено в придружително писмо, излага мотиви за
законосъобразност на акта. В административната преписка се съдържат многобройни
доказателства, включително и две декларации на пътниците, както и приложеният
акт за установяване на административно нарушение, анализирани от
административния орган. Материалният закон е приложен правилно, тъй като са
налице основанията – извършване на обществен превоз без удостоверение или копие
към лиценз на Общността по смисъла на приложения чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“
от ЗАПр и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.“б“ от ЗАПр .
Административен
съд Силистра, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните съображения.
От
фактическа страна се установява следното:
Със
Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. Изпълнителният директор на ИА “Автомобилна
администрация“ е делегирал правомощия и на Директорите на РД “АА“, сред които е
и издателят на оспорения акт, да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 106а от ЗАПр /л. 10/.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-3034 / 01.11.2021
г. на директора на РД “Автомобилна администрация" - гр. Русе, на основание
чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗАПр е
разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство - лек
автомобил "Фолксфаген Транспортер " с рег. № ***, собственост на
жалбоподателя, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с регистрационния номер
и отнемане на свидетелство за регистрация на автомобила за период-до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Със
същата Заповед в т. 2, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б."б" от ЗАПр е
разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство, издадено на жалбоподателя на 12.08.2020 г. за период - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Основание
за издаване на заповедта е съставеният АУАН Серия А-2021 № 296037 от 01.11.2021
г. за това, че на 01.11.2021 г, при извършване на проверка за спазване на
разпоредбите на Закона за автомобилните превози контролните органи на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" гр.Русе установили, че Д.Х.,
като водач на процесния лек автомобил, извършва нерегламентиран обществен
превоз на пътници от Франция до България срещу заплащане без да е издадено
копие към лиценз на Общността.
С
приложените към преписката писмени декларации пътниците признават, че
извършваният превоз им струва определена цена, която е дължима-около 80 евро.
Пред
административния орган и по делото не се спори, че процесният автомобил е
собственост на жалбоподателя и че липсва копие към лиценз за Общността за
извършване на обществен превоз на пътници по смисъла на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
“а“ от ЗАПр и чл. 106а, ал. 1, т. 4,б. “б“ от ЗАПр .
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и
материална компетентност, тъй като съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАПр: "Принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица". Издателят на процесната заповед
попада между последните, видно от цитираната Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020
г. на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация“.
Издадената
заповед отговаря на изискванията за форма. Съдържа необходимите реквизити,
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние и материално-правното основание
за прилагане на принудителната административна мярка-чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а"от ЗАПр и чл. 106а, ал.
1, т. 4, б. “б“ от ЗАПр .
Оспореният
акт, чрез изрично цитиране, препраща към АУАН. Материалната доказателствена
сила на този официален документ не е оборена.
От
приложените към административната преписка две писмени декларации и след анализ
на всички относими към преписката факти действително се установява, че е
договорена цена на превоза, платима при извършване на услугата и че съгласно
легалното определение в § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП / ДВ, бр. 60 в сила от
07.07.2020 г. /е налице обществен превоз на пътници, при договорена цена на
превоза. Следователно, установено е, че е извършено нарушение по повдигнатото
обвинение.
Проверка
за отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК - несъответствие с целта на
закона:
Определеният
срок на наложена мярка е – до преустановяване на нарушението, но за не повече
от 12-месеца.
Правният
резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни
мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни
нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В случая като правно
основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" ЗАвтП в
редакцията им от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020
г., в сила от 7.07.2020 г. Съгласно първата разпоредба за преустановяване на
административните нарушения се прилага следната принудителна административна
мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва
превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността.
Съгласно
втората разпоредба отново за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС на
водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към лиценз на Общността .
Както
е споменато по-горе, периодът на действие на принудителната мярка е – до
отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца.
Посоченото
прекратително условие - отстраняване на установеното от административния орган
нарушение, би трябвало да означава извършване на сигурни правни действия по
лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен превоз на пътници обаче,
каквото е положението при предварителното изпълнение на процесната наложена
принудителна мярка, без доказано намерение на водача да продължи да извършва
този вид дейност по занятие, явно съществува вероятност той да не предприеме и
действия по лицензиране. Т.е. прекратителното условие се оказва несигурно
бъдещо събитие. При това положение макар и в заповедта да е предвидено, че
мярката се прилага до отстраняване на нарушението, продължителността й
фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, с което е нарушен
принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Безспорно е, че една от целите на закона е да се осигури безопасност на
автомобилните превози, но това трябва да става със законосъобразни средства (в
този смисъл Решение № 7663 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г., VII
отделение на ВАС, Решение № 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г., VII
отделение на ВАС, Решение № 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г.,
VII отделение на ВАС).
По
тези съображения съдът приема, че оспореният акт е постановен в несъответствие
с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, поради което
оспорването следва да се уважи.
Разноски
не са поискани от жалбоподателя, а и такива са удостоверени само за държавна
такса.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по оспорване на Д.Я.Х., ЕГН: ********** *** със съдебен адрес:*** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-3034 / 01.11.2021 г. на
Директора та РД "Автомобилна администрация" гр. Русе към ИА “Автомобилна
администрация“.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: