Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 117
24.02.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №614 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на А.С.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис *,
подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., против Решение №1012-26-217-1 от
03.06.2021г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния
осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г. на контролен
орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се сочи, че незаконосъобразно административният
орган кредитирал критерии, които не удостоверявали правнозначими факти относно
реалното осъществяване на дейност, за която се дължали осигурителни вноски от
самоосигуряващо се лице. Счита се, че правомощията на контролните органи
съгласно Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност на контролните органи на НОИ били
незаконосъобразно реализирани. През периода, през които било разпоредено
коригиране на данни по чл.5, ал.4 от КСО с посочване на код 13 – дни без
осигуряване, от м. 08.2018г. до м.01.2021г., били изплащани обезщетения от ДОО
и незаконосъобразно била проведена процедура по проверка, вместо процедура по
ревизия по чл.110 от КСО. В случая бил кредитиран административен акт, издаден
в нарушение на принципите по чл.4 до чл.13 от АПК. Освен това в обжалваното
решение липсвали мотиви за това как се променяла нормативната уредба с ретроактивно
действие в насока вече зачетен осигурителен стаж и придобити въз основа на него
права да бъдат отменяни на формално основание, що се отнася до отпуснатите и
изплатени на жалбоподателката обезщетения за периода от м. 08.2018г. до
м.01.2021г. Счита се, че осигурителните справки и осигурителният стаж, издадени
от НОИ – Хасково, са влезли в сила и като стабилен административен акт не
подлежат на отмяна.
По изложените съображения се иска отмяна на решението
и на потвърдените с него задължителни предписания.
В съдено заседание жалбата се поддържа от пълномощника
на жалбоподателката. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на
оспорените актове, както и такива за нищожност и неправилност. В тази връзка се
твърди, че заповедта за проверка по случа е незаконосъобразна и не е произвела
необходимия правен ефект, тъй като в Правилника за дейността на НОИ било
посочено, че всички проверки по инициатива на една или друга структура в НОИ се
извършвали в едномесечен срок. Излагат се съображения в насока неспазване на
срока, определен за извършване на проверката, като се сочи, че същата следвало
да се счита за започнала на 10.03.2021г. – когато се отправило искането до БАБХ
за предоставяне на информация. На следващо място се сочи, че контролният орган установил, че на 08.05.2020г. имало
заявено отглеждане на 0,420 ха зеленчуци и на 03.12.2020г. за отглеждане в земеделска
земя 0,6901 ха в с.Голям извор. За тези две дати, неправилен бил изводът на
административния орган, потвърден с обжалваното решение, че не било възможно да
започне дейността, с позоваване на ползван отпуск. За такива случаи КСО регламентирал,
че ако бил нарушен режимът на неработоспособността само за тези дни не се
дължало обезщетението. На последно място се изтъква, че задължителните предписания
са неясни и непълни, като се навеждат съображения в тази насока.
Претендира се отмяна на оспорените актове и присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че по
делото с доказателства е установено, че оспорващата не е полагала труд, поради
което не се считала за осигурено лице по смисъла на КСО и не ѝ се следвало
изплащане на обезщетение от фондовете на ДОО. Твърди, че срокът на извършване
на проверка по случая бил спазен. Претендира разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с определяне на правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО и извършена
проверка в програма „Лакорда“, директорът на ТП на НОИ – Хасково, в писмо
изх.№9101-26-282/10.03.2021г. (л.17), адресирано до директора на Областна
дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Хасково посочил, че се установило,
че А.С.С. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици.
В тази връзка отправил молба да бъде предоставена информация за лицето, от която
да бил виден животновъдният обект, в който се отглеждали животните - с цел
добив на суровини и храни за лична консумация ли бил (тип лично стопанство),
или с цел предлагане на пазара (тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност).
С писмо вх.№9101-26-282-1/12.03.2021г. (л.16),
директорът на ОДБХ – Хасково уведомил, че лицето А.С.С. няма вписан/регистриран животновъден обект.
В писмо вх.№9101-26-276-1/15.03.2021г. (л.53), във
връзка с отправено писмено искане изх.№9101-26-276/10.03.2021г. (л.52) директорът
на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково посочил, че А.С. била регистрирана като земеделски стопанин,
съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани на следните дати: 01.08.2018г., с валидна регистрация до
17.06.2019г.; на 29.11.2018г., с валидна регистрация до 15.06.2020г.; на
04.11.2019г. и 03.12.2020г., с валидни регистрации до края на срока по чл.12,
ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година.
На 17.03.2020г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал
№1043-26-107 от Началник на сектор „КП“ до Началник отдел „КПК“ (л.50), в който
е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково били представени Приложения №9 към
болничен лист с причина „нова бременност“, издаден за периода от 16.02.2021г.
до 01.04.2021г. за А.С., като от направена справка №22А – „Данни от регистъра
на осигурителите за самоосигуряващите се лица“ се установило, че същата обявила
започване на дейност в качеството си на земеделски стопанин, считано от 01.08.2018г.
От постъпила от ОДБХ – Хасково информация било вино, че лицето имало
първоначална регистрация през 2018г. с
общо 30 бр. птици, през 2019 с общо 15 бр. птици и засети зеленчуци с обща
използвана площ 0.4200 ха, а през 2020г. -
с декларирани естествени ливади с обща използвана площ 0.6901 ха.
На 08.04.2021г. със Заповед №
ЗР-5-26-00905614/08.04.2021г. (л.13) директорът на ТП на НОИ – Хасково възложил
да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на С.
от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково - Т. Д. А. – главен инспектор по
осигуряването. Разпоредено е проверката да се извърши в срок от 20 работни дни,
считано от дата на връчване на заповедта. Същата е сведена до знанието на С. на
14.04.2021г., видно от положения в нея подпис на лицето.
Във връзка със Сигнал №1043-26-107 до А.С. е било изпратено писмо
(л.35), в което ѝ е посочено да се яви в ТП на НОИ – Хасково за
извършване на проверка на основание чл.108 от КСО, като за целта да представи
документи вкл. и такива, свързани с упражняване на трудова дейност, всички за
периода 2018г. – 2021г. Изброените в писмо изх.№1043-26-407-1/14.04.2021г. документи
са били изискани за представяне в ТП на НОИ и със Задължителни предписания
№ЗД-1-26-00911971/20.04.2021г. (л.22). Предписанията са били получени от адресата
си съответно на 29.04.2021г., видно от направеното в същите отбелязване.
На 20.04.2021г. главен инспектор по осигуряването при
ТП на НОИ – Хасково представил на вниманието на началник отдел „КПК“ при ТП на
НОИ – Хасково Доклад, заведен под вх.№1043-26-107-2/21.04.2021г. (л.23), с
който е поискано срокът на проверката във връзка със Сигнал №1043-26-107 да
бъде удължен до 14.05.2021г.
На 11.05.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ –
Хасково - Т. Д. А. – главен инспектор по осигуряването е издаден Констативен
протокол №КП-5-26-00918496/11.05.2021г. (л.9). В същия са описани установените
по отношение на А.С. факти и е направен извод, че същата към датите на
настъпване на риска „временната неработоспособност поради бременност и раждане“
- ***г., и към датата на настъпване на риска „майчинство“ - 16.05.2020г., не е
осигурено за съответния риск лице, тъй като няма качество на самоосигуряващо се
такова, защото не отговаря на визираната в § 1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за
регистриран земеделски стопанин. Предвид това подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО за периода от м.08.2018г. до м. 01.2021г. вкл. следвало да бъдат
заличени, а за м. 02.2021г. коригирани. Удостоверение Приложения №9 към
болничен лист №Е20210075491 за „бременност“, с период на временна
неработоспособност от 16.02.2021г. до 01.04.2021г. и удостоверение Приложения
№9 към болничен лист №Е20210533208 за „майчинство“, с период на временна
неработоспособност от 27.03.2021г. до 07.05.2021г. следвало да бъдат коригирани
като в раздел I, т.1 осигурителят следвало да посочи че лицето не било
осигурено за съответния риск.
В деня на издаване на констативния протокол - на 11.05.2021г.,
на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на
А.С.С. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г.
от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които осигурителят А.С.С.
да: 1. подаде в ТД на НАП - Хасково
за лицето А.С.С. както следва: заличаващи данни за периода от м. 08.2018г. до
м. 01.2021г. вкл. с вид осигурен 13; коригиращи данни за м. 02.2021г. с вид
осигурен 13, като в декларация обр. № 1 се впише в т.14 ден от който
осигуряването е възникнало (4-ти, в т. 16.1) отработени дни (8 р.д.),
осигурителен доход 168.00 лева, процент 18,3 % и в т.16.3 (дни за отглеждане на
малко дете) - 9 р.д. В ТП на НОИ - Хасково да се коригират подадените
удостоверения Приложения №9 към болничен лист №Е20210075491 за „бременност“, с
период на временна неработоспособност от 16.02.2021г. до 01.04.2021г. и
удостоверение Приложения №9 към болничен лист №Е20210533208 за „майчинство“, с
период на временна неработоспособност от 27.03.2021г. до 07.05.2021г., като в
раздел I, т. 1 осигурителят да посочи, че лицето не било осигурено за
съответния риск. Точка първа от предписанието е обоснована от фактическа страна
със съображенията, изложение в КП №КП-5-26-00918496/11.05.2021г., а от правна
страна с текстовете на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, чл.3, ал.1 от
Наредбата за условията и реда за дейността на животновъдните стопанства в
планинския и другите неблагоприятни райони и чл.13, ал.4 от Закона за
животновъдството, като е посочено и полученото от ОДБХ – Хасково писмо, в което
е записано, че С. няма вписан/регистриран животновъден обект, и е прието, че
същата не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като няма право
да предлага на пазара произведените суровини и храни, поради което не подлежи
на осигуряване. В т.2 от задължителното
предписание е посочено, че подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за С. за
периода от м. 08.2018г. до м. 01.2021г. вкл. следва да бъдат заличени, а за м.
02.2021г. коригирани, тъй като към датите на настъпване на риска за „временната неработоспособност поради
бременност и раждане“ - ***г. и към датата на настъпване на риска „майчинство“
- 16.05.2020г., не е осигурено лице за съответния риск, защото няма качество на
самоосигуряващо се лице, поради това, че не отговаря на визираната в § 1, т.5
от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. Периодът от
01.08.2018г. до 03.02.2021г. вкл. не следвало да се счита за осигурителен стаж
поради липса на качеството „самоосигуряващо се лице“, предвид това, че не С. отговаряла
на дефиницията за регистриран земеделски стопанин по посочената законова разпоредба.
ЗП №ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г. са връчени на
адресата си на 11.05.2021г., видно положения в документа подпис.
На дата на получаване на предписанието – 11.05.2021г.,
до директора на ТП на НОИ – Хасково от А.С., чрез пълномощник, е подадена жалба
против същите.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-217-1/03.06.2021г.
директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на А.С. против ЗП №ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г.
В решението е описана
установената по случая фактическа обстановка и е цитирана относимата според административния
орган нормативна уредба, като посочено, че А.С.С. има възобновяване на
регистрация като земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от
29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани, на
01.08.2018г., но същевременно, за да била осигурено лице за риска „общо
заболяване и майчинство“, било необходимо да бъдат изпълнени и следните
условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, регистрирана по съответния ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3
от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала
упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е
декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е
внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката
доказателства било видно, че С. нямала вписан/регистриран животновъден обект
съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, което пък от своя страна доказвало, че не
попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като нямала право да
предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент на чл.13, ал.4 от
Закона за животновъдството, поради което не подлежала на осигуряване. Дори да се приемел фактът, че
направила актуализация в ОД „Земеделие“, затова че считано от 08.05.2020г. ще
отглежда 0,4200 ха други зеленчуци в землището на с.Голям извор, а от
03.12.2020г. естествени ливади 0,6901 ха в същото землище, актуализацията била
направена в период на ползване на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете. Ако С. действително упражнявала дейност като земеделски производител,
считано от 08.05.2020г. следвало да подаде удостоверение съгласно приложение
№9, 10, 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на
обезщетенията съгласно чл.13 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
ДОО за прекъсване на обезщетението по чл.53, ал.1 от КСО, което било за периода
от 15.02.2020г. до 03.02.2021г.
При така
установеното по фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното Решение №1012-26-217-1 от 03.06.2021г. и Задължителни
предписания №ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г. са издадени в рамките на
установената от закона компетентност – чл.117, ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3
от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установи в хода на административното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. В тази
връзка, не се споделят доводите за нищожност на административните актове
обвързани с тезата за извършване на проверка по случая след срока, определен за
това.
Настоящият съдебен състав приема, че срокът за
извършване на проверката по разходите на държавното обществено осигуряване на
жалбоподателката е започнал да тече на 14.04.2021г., с връчване на Заповед
№ЗР-5-26-00905614/08.04.2021г. на А.С. и е
изтекъл на 13.05.2021г., (като срокът се изчислява и съобразно
Великденските празници през 2021г.), респ. след издаване на ЗП
№ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г. Неоснователни са твърденията на пълномощника на
оспорващата, че проверката следва да се счита за започнала на 10.03.2021г. с
издаването на писмо изх.№9101-26-282/10.03.2021г., адресирано до директора на
ОДБХ – Хасково. Извършваните действия преди издаване, съответно връчване на
заповедта за проверка, представляват събиране на данни за лицето А.С.С. и по
същество не са част от проверката на разходите на държавното обществено
осигуряване относно това лице. Именно поради това обстойно изложените в жалбата
и съдебно заседание съображения за изтекъл срок на извършване на проверката, не
се споделят. Срокът е бил определен съобразно по чл.30, ал.1 от Инструкция № 1
от 3.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (Инструкция
№ 1 от 3.04.2015г.), и е спазен.
Неоснователно се твърди, че незаконосъобразно била
проведена процедура по проверка, вместо процедура по ревизия по чл.110 от КСО. Съгласно чл.27, ал.1, т.1
от Инструкция № 1 от 3.04.2015г. „проверката е действие или съвкупност от
действия, предприети от контролните органи по чл.3, за събиране, установяване и
изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване. Следователно, в случай че
съответният административен орган прецени, че са налице данни за неспазване на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване, той има право да назначи проверка,
както е сторено в настоящия случай.
При издаване на оспорените актове са съобразени и
относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно
§ 1, ал. 1, т. 3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и
чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна
и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По
аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, в настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция,
предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като
земеделски производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е
регистрирано по съответния ред.
Към Министерството на
земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските
стопани – чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, а редът
за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от
29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или
едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени
от земеделския стопанин, като в ОД „Земеделие“ се води регистър на земеделските стопани на
територията на областта.
За жалбоподателката безспорно са налице обстоятелствата по регистрация в
качеството на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е достатъчна, за
да се счита, че същата има качеството на
„самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл. 4 от КСО.
От
събраните в хода на административното производство доказателства се установява,
че жалбоподателката не притежава вписан/регистриран животновъден обект съгласно
чл.8, ал.2 от Наредба № 3 от 29.01.1999г.
за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Твърдения за
съществуване на такъв липсват в подадената пред съда жалба, както и не се
ангажират доказателства в тази насока в хода на съдебното следствие.
Наред
с това разпоредбата на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за
ветеринаромедицинските изисквания към животновъдните обекти, определя
стопанствата с до 50 птици, като такива за лични нужди. Съгласно чл. 13, ал.4
от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация се определят като
лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара
произведените в обекта суровини и храни.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като земеделски стопанин в ОД „Земеделие“, същата не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно
изискванията на чл.137 от ЗВМД. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че земеделският стопанин не притежава регистриран по съответния ред животновъден обект, предвид което не е налице изискуемо по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО
условие – да се произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3,
т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително
осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат
регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се
счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999г. земеделски
стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е
регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД и този обект е лично
стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Лице,
за което не е доказано, че притежава вписан/регистриран животновъден обект
съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на
регистър на земеделските стопани, произвежда растителна и/или животинска
продукция, предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред, започнало
е упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която е
декларирало, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“, и има
право да предлага на пазара произведените суровини и храни, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски.
На
следващо място, тъй като по делото не се доказа жалбоподателката да подала
удостоверение съгласно приложение №9, 10, 11 с данни относно промяна в
обстоятелствата, съгласно чл.13 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от ДОО за прекъсване на обезщетението по чл.53, ал.1 от КСО, което е било за
периода от 15.02.2020г. до 03.02.2021г., съдът приема, че заявеното отглеждане
от оспорващата на други зеленчуци и естествени ливади на площ съответно 0,4200
ха и 0,6901 ха не ѝ придава качеството самоосигуряващо се лице. А и
реални дейности по отглеждане не се доказаха пред съда.
Поради изложеното съдът
счита, че към датата
на издаване на оспорените актове, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо
се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с §
1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените за нея данни като самоосигуряващо се
лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени,
а тези за м.02.2021г. коригирани, в какъвто смисъл са задължителните предписания.
В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения
размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
– 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
А.С.С. *** против Решение №1012-26-217-1 от 03.06.2021г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което
е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания
№ЗД-1-26-00918505/11.05.2021г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.С.С. *** да заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по
делото разноски в
размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: