№ 1580
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110135752 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против В. К. М. и Милен К. М. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
35752 /2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата
длъжници-настоящи ответници за суми за главница и обезщетение за забава за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
**************. Тъй като издадената заповед били връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви установителни искове
за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответниците
са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ.
1
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между
тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като
бъде признато по отношение на ответниците, че дължи на ищеца сумите, както следва:
1/В. К. М. – сумата от 361,17 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 722,35
лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 78,55 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 157,09 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., сумата от 18,66 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 37,32 лева, представляваща главница за
услуга за дялово разпределение през периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 5,08
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,16 лева - обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023 г.;
2/М. К. М. - сумата от 361,17 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 722,35
лева - главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 78,55 лева, представляваща ½ част
от сумата от общо 157,09 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., сумата от 18,66 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 37,32 лева, представляваща главница за
услуга за дялово разпределение през периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 5,08
2
лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,16 лева - обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до 23.11.2023 г.
Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника В. М. се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, че по
делото не са представени доказателства, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот през исковия период. Оспорва се наличието на облигационна връзка
между страните. Прави се възражение за настъпила погасителна давност. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника М. М. предявените искове се
оспорват по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът
има качеството потребител/клиент на топлинна енергия през исковия период. Прави се
възражение за настъпила погасителна давност. Оспорват се представените от ищеца
документи по отношение на дължимите суми. По изложените съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 305648 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода и протокол за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 66080/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено М. К. М. и
В. К. М. да заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на дружеството – настоящ ищец
сумите, както следва: сумата от общо 722,35 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 157,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., сумата от
общо 37,32 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение през
периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
30.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 10,16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от
3
16.12.2020г. до 23.11.2023 г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 20.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 66080/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчено на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
От приложения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ се установява, че собственик на процесния недвижим имот е била
Л.Г. М..
Видно от приложените по делото писма от Столична община, район Надежда до
топлофикационното дружество е, че горепосоченото лице е починало, като е оставило
трима наследници по закон – съпруг К. М. М. и две деца – ответници в настоящото
производство. След смъртта на К. М. М. негови наследници по закон са само двамата
ответници – В. М. и М. М..
По делото е приложен договор за доброволна делба на недвижими имоти с
нотариална заверка на подписите акт № 196, том XIV, рег.№ 38371/13.10.2021 г. по
описа на нотариус И.Д. с район на действие СРС, вписван в Служба по вписванията –
гр.София, от който се установява, че двамата ответници, в качеството на наследници
на горепосочените лица, доброволно са поделили собствеността върху придобитите по
силата на наследствено правоприемство недвижими имоти, сред които и процесния.
Видно още от договора е, че считано от 13.10.2021 г. топлоснабдения имот е останал в
дял и изключителна собственост единствено на ответника В. М..
По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи
фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода,
издадени от третото лице-помагач.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че исковия период обхваща два отчетни периода – м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и
м.05.2021 г. – м.04.2022 г., за които ФДР е изготвила две индивидуални справки
4
/изравнителни сметки/ за потребената в ап.132 топлинна енергия. Посочило е, че
индивидуалните топлинни разпределители са отчитани дистанционно, без
регистрирано потребление на ТЕ, като за отопление в процесния имот е разпределяна
ТЕ само от сградна инсталация, а за БГВ по норма за разход за един потребител,
поради неосигурен достъп в имота на обявени дати за отчет, , за отчет на два водомера
за топла вода. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвените изравнителни
сметки не са представени възражения /рекламации/. Според заключението
разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие с
нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 759,67 - главница, в т.ч. сумата от 37,32
лева – за дялово разпределение и сумата от 167,25 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 10,16 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
5
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че в случая потребителите са се възползвали от тази възможност,
поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответницата и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложените по делото договор за покупко-продажба на
жилище по реда на ЗТСУ, писма от Столична община, район Надежда и договор за
доброволна делба се установява, че през исковия период – 01.05.2020 г. до 30.09.2021
г. двамата ответници се легитимират като собственици на процесния недвижим имот
по силата на наследствено правоприемство, при равни права – по ½ част всеки от тях.
С оглед предходното, съдът приема, че през процесния период между ответниците и
ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през
исковия период ответниците са били потребители/клиенти на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния
обект се потребява топлинна енергия или ответникът обитава имота, има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се
начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна
инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Отделно от предходното следва да се има предвид решение № 5 от 22 април
2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., с което Конституционният съд
отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. В мотивите на Решението е
посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и
6
Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част
от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си
имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен
собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата
им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е
решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна
енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно
получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът ,
че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като
всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
предвид характера на подобни сгради. При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо
подписване на писмен договор с ответника, нито подаване на молба-декларация за
откриване на партида . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД
и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и
ОУ.
Следва да се отбележи, че с решение на СЕС от 05.12.2019 г. по съединени дела
С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с отправените
преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива
1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива
85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от
страна на търговци към потребители на вътрешния 7 пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл,
7
че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент. Според СЕС допустима е национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
С оглед предходното, съдът намира претенциите на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия за основателни и доказани, поради което следва да бъде
разгледано обективираното в писмените отговори от особените представители на
ответниците възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 30.11.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
30.11.2020 г. Ето защо, съобразявайки заключението на съдебно-счетоводната
експертиза относно издаваните през исковия период фактури, съдът приема, че
погасени по давност са вземанията по издадени фактури за прогнозно начислена
8
топлинна енергия, през периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г., за сумата от общо
185,25 лева. Следва да се има предвид, че независимо от обстоятелството, че
ответникът е издал обща фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури
през процесния период, то от нейното издаване на започва да тече нова давност. Това е
така, тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия против двамата ответници, са основателни и доказани до размера от
по 175,92 лева за всеки един от тях, представляваща ½ част от главницата и за периода
от 30.11.2020 г. до 30.09.2021 г. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.11.2023 г. до
окончателното изплащане. В останалата част до пълните предявени срещу всеки
ответник размери от по 361,17 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 29.11.2020 г.,
исковете за главница за ТЕ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
9
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за вземания за обезщетение за
забава върху главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от общо 37,32 лева, нито ищцовото дружество да е заплатило
тази сума на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него
да е възникнало право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 5,16 лева.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил разноски за държавна такса, възнаграждение за особени представители и
депозити за СТЕ и ССчЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе разноски
съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове или сумата от по
330,23 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но по делото няма доказателства за
10
реално направените такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съразмерно на
уважената част от исковете всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от по 14,23 лева.
Длъжниците – настоящи ответници не са направи разноски разноски в
заповедното производство, поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу В. К. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 175,92
лева, представляваща ½ част от главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в **************, за периода от
30.11.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна
енергия за сумата над 175,92 лева до предявения размер от 361,17 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 29.11.2020 г., предявения иск за сумата 78,55 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 157,09 лева - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., за сумата от 18,66 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 37,32 лева, представляваща главница за
услуга за дялово разпределение през периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 5,08 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,16 лева - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до
23.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу М. К. М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 175,92
лева, представляваща ½ част от главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в **************, за периода от
11
30.11.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна
енергия за сумата над 175,92 лева до предявения размер от 361,17 лева и за периода от
01.05.2020 г. до 29.11.2020 г., предявения иск за сумата 78,55 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 157,09 лева - обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 23.11.2023 г., за сумата от 18,66 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 37,32 лева, представляваща главница за
услуга за дялово разпределение през периода от 01.10.2020г. до 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата
от 5,08 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,16 лева - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 16.12.2020г. до
23.11.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. К. М., ЕГН ********** и М. К. М.,
ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б сумата от по 330,23
лева всеки от тях, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд, съразмерно на уважената част от предявените искове и
сумата от по 14,23 лева от всеки от тях, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 66080/2023 г. по описа на СРС, съразмерно на уважената
част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице “Техем сървисис” ЕООД,
ЕИК *********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12