Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Нова Загора, 20. 10.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесети
октомври през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря: Д.Д.
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело
№ 99 по описа за 2015 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.
422 от ГПК.
Ищеца Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес
*** чрез пълномощника си адв. С.М.М. *** в исковата си молба твърди, че с
трудов договор № 17/17.07.2012г. на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл. 67
ал.1 т.1 от КТ бил назначен на работа в ответното дружество „Инмат”ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска”
№ 59, ет.4 на длъжност „портиер”. Въз основа задължение по подписания договор
ищеца постъпил на работа на 17.07.2012г. и изпълнявал задълженията си по този
договор до края на месец октомври 2014г. Основното му трудово възнаграждение по
договора било в размер на 383.00лв., като последното получено от ищеца трудово
възнаграждение било за месец март 2014г., за останалите седем месеца - април, май, юни, юли, август, септември и
октомври 2014г. до подаването на исковата молба в съда не му били изплатени.
Ищеца твърди че последният ден на месец октомври 2014г. той и още трима негови
колеги – Т. Г. Т. от с. Е., Т. К. Т. от с. Е. и Ж.Т.Ж. от с.Е. занесли при работодателя
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 ал.1
т.2 от КТ. Завеждащата личен състав – Т.С. не си вдигала телефона, а в
следващият момент бил изключени и се включвала гласовата поща. Тогава
началникът на охраната С. – тел. **** им предложил да вземе заявленията им и да
и ги предаде, поради което ищеца нямал входящ номер на заявлението си, а до
/12.02.2015г./ момента не бил получавал заповед за прекратяване на трудовите
правоотношения. Ищецът разбрал от колегите си, че веднага на следващия ден е
било назначено друго лице на неговата длъжност – Рачо Димов Маджаров, който и
към момента на подаване на исковата молба в съда я изпълнявало.
Поради наличие на правен интерес за
неизплатено задължение на вземания по трудови възнаграждения ищеца подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, където било образувано ЧГД № 817/2014г. След
преценка на съдебния състав, че са налице предпоставки за уважаване на искането
му, ищеца в настоящото производство получил на основание чл. 411 ал.3 от ГПК
Заповед № 513/15.12.2014г. с разпореждане длъжникът „Инмат”ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” №
59 ет.4 да заплати на Т.И.Т. с ЕГН ********** сумата от 2 681 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2014г.
до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 360.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Длъжникът/ответник в настоящото
производство/ се възползвал от възможността да подаде възражение в срока по чл.
414 от ГПК и в срок е подал такова в което твърди, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение. След подаване на възражението по чл. 414 от
ГПк от страна на длъжника за ищеца в настоящото производство възникнал правен
интерес да се установи съществуването на вземането му по отношение на
„Инмат”ООД в посочения размер в издадената заповед за изпълнение.
Ищецът използвал предоставената му
законова възможност по чл. 415 от ГПК и указаната му в съобщение от
26.01.2015г. на НЗРС по ЧГД № 817/2015г. по описа на съда и в законоустановения
едномесечен срок предявявал настоящия иск за установяване съществуването на
вземането си за трудови възнаграждения от работодателя му „Инмат”ООД, във
връзка с което моли съда, да признае за установено по отношение на длъжника
„Инмат”ООД съществуването на вземането му за дължимите присъдени по реда на чл.
410 от ГПК по ЧГД № 817/2014г. суми, както следва: 1. Дължими трудови
възнаграждения сумата 2 681 лева – главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.11.2014г. до изплащане на вземането,
представляващи неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор №
17/17.07.2012г. за месеците – април, май, юни, юли, август, септември и
октомври 2014г.; 2. Законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението в съда до окончателното изплащане; 3. Присъдената сума за разноски
по ЧГД № 817/2014г. в размер на 360.00 лева, представляващи адвокатски хонорар.
Моли съда да му присъди направените разноски пред настоящата съдебна инстанция
разноски по делото.
Ответника в
законоустановения срок е депозирали
отговор на исковата молба, с който заявява че исковата молба е нередовна поради
непредставяне на доказателства за реално платено възнаграждение за пълномощник.
Правят възражение за прекомерност на разноските за адв. представителство и
оспорват автентичността на подписа положен под трудовия договор твърдейки че
той не е положен от представител на ответника. При условията на евентуалност
молят съда да отхвърли молбата като неоснователна в така претендирания размер.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Ищецът с трудов договор №
17/17.07.2012г. на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл. 67 ал.1 т.1 от КТ бил
назначен на работа в ответното дружество „Инмат”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” № 59,
ет.4 на длъжност „портиер”. Въз основа задължение по подписания договор ищеца
постъпил на работа на 17.07.2012г. и изпълнявал задълженията си по този договор
до края на месец октомври 2014г. Основното му трудово възнаграждение по
договора било в размер на 383.00лв., като последното получено от ищеца трудово
възнаграждение било за месец март 2014г., за останалите седем месеца - април, май, юни, юли, август, септември и
октомври 2014г. до подаването на исковата молба в съда не му били изплатени.
Последният
ден на месец октомври 2014г. ищеца и още трима негови колеги – Т. Г. Т. от с. Е.,
Т. К. Т. от с.Е. и Ж. Т. Ж. от с.Е. занесли при работодателя заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ.
Завеждащата личен състав – Т.С. не си вдигала телефона, а в следващият момент
бил изключени и се включвала гласовата поща и началникът на охраната С. – тел. ****,
им предложил да вземе заявленията им и да и ги предаде, поради което ищеца
нямал входящ номер на заявлението си, но до /12.02.2015г./ момента на подаване
на исковата молба в съда не бил получавал заповед за прекратяване на трудовите
правоотношения. Ищецът разбрал от колегите си, че веднага на следващия ден е
било назначено друго лице на неговата длъжност – Рачо Димов Маджаров, който и
към момента на подаване на исковата молба в съда я изпълнявало. Поради наличие
на правен интерес за неизплатено задължение на вземания по трудови
възнаграждения ищеца подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора Въз основа на
подаденото заявление в НЗРС е образувано ЧГД № 817/2014г. по което съдът издал
Заповед № 513/15.12.2014г. съгласно която длъжникът „Инмат”ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” №
59 ет.4 да заплати на Т.И.Т. с ЕГН ********** сумата от 2 681 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2014г.
до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 360.00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът е възразил с възражение с вх. № 263/2015
г., че не дължи сумите, посочени в заповедта.
Съобразно дадените указания и
законовите срокове ищецът е предявил настоящия иск, с който моли съдът да
признае за установено че ответникът му дължи сумата 2 681 лева – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2014г. до
изплащане на вземането, както и разноски по ч.гр.д.№ 817/2014г. по описа на
РС-Нова Загора, както ответника да бъде осъден да му заплати и направените по
настоящото производство разноски.
От така приетото за установено съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 817/2014г. по опис на РС Нова
Загора.
Предявяването
на специалния установителен иск по чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предпоставя
наличие на издадена в полза на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви
иск в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с цел да установи
със сила на присъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да
стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като
изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника -
аргумент от чл. 416 от ГПК. В заповедното производство подлежащото на
изпълнение вземане се посочва чрез общия сбор на отделните вземанията по
главницата, в случая
представляваща стойността на незаплатените трудови възнаграждения, но
в исковото производство трябва да се установят правопораждащите факти за
възникване на вземането по всеки един от обективно съединените искове срещу
длъжника в заповедното производство.
По делото са представени доказателства в подкрепа на
предявения от ищеца иск, а именно удостоверение за деклариране на данни с изх.
№ 240191500181428/26.05.2015г. издадено от НАП-ТД-Пловдив/офис – Стара Загора/
и Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2013г. до
28.02.2015г./въведена/ издадено от НАП-ТД-Пловдив е видно, че ищеца Т.И.Т. с
ЕГН **********, с адрес *** е съществувало валидно
трудово правоотношение, а именно: от
представения Трудов Договор № 17/18.07.2012г. е видно, че ищецът в настоящото
производство е имал сключен трудов договор с ответното дружество с който е
назначен на длъжност „портиер” с основно трудово възнаграждение в размер на
383.00лв. Видно от представените по делото - удостоверение за
деклариране на данни с изх. № 240191500181428/26.05.2015г. издадено от
НАП-ТД-Пловдив/офис – Стара Загора/ и Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за
периода от 01.01.2013г. до 28.02.2015г./въведена/ издадено от НАП-ТД-Пловдив е
видно, че ищеца Т.И.Т. с ЕГН **********, с адрес *** е осигуряван по ЕГН за периода от
01.01.2013г. до 28.02.2015г. и е имал
действащ сключен трудов договор.
По делото не се представиха доказателства
от които да е видно, че сключения между страните трудов договор е бил
прекратен.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение
е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената
работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените
срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ, според който положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на
трудово правоотношение между ищеца и ответника за посочения в исковата молба
исков период, поради което съдът счита че исковата претенция ще следва да бъде
уважена, именно следва съдът да признае за установено по отношение на ответника „Инмат”ООД, гр.
София, че вземането на ищеца Т.И.Т., с
ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 2 681 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2014г. до изплащане на
вземането СЪЩЕСТВУВА. Предвид изхода на делото, следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по ч.гр.д. № 817/2014г. по описа на РС-Нова
Загора, както и направените в настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „Инмат”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” № 59,
ет.4, със законен представител Д.Г.Г. - управител, че вземането на
Т.И.Т.,
с ЕГН **********, с адрес *** за сумата
2 681.00/две хиляди шестстотин
осемдесет и един/лева – главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2014г./датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на вземането срещу
„Инмат”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” № 59, ет.4, със законен
представител Д.Г.Г. - управител, по
ч.гр.дело № 817/2014 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, съществува.
ОСЪЖДА „Инмат”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н Триадица, ул.”Солунска” № 59,
ет.4, със законен представител Д.Г.Г. - управител да ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., с ЕГН **********, с адрес ***
направените по ч.гр.д. № 817/2014г. по описа на РС-Нова Загора разноски в
размер на 360.00/триста и
шестдесет/лева и направените по настоящото дело разноски в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: