№ 475
гр. *, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201153 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Г. С. с ЕГН: **********, адрес: гр.
*, ж.к. „*“, *, срещу Наказателно постановление № 22-0769-003283/ 13.12.2022г., издадено
от Началник група към ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл.182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 800 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна или намаляване размера на наказанието.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. * от АК-*, който моли за отмяна на постановлението, като сочи, че в процесния участък
не е било налице въведено ограничение на скоростта с пътен знак, както и че не става ясно,
че се касае за населено място.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като видно от разписката то е било връчено на 24.02.2023 г., а
жалбата е депозирана на 27.02.2023 г.. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.07.2022 г., в 09.11 часа, в гр.*, път III-906, км. 64+435 в посока от ПВ „Север“
към район за кв. „Черно море“ до „Керамика“ АД, автоматизирано техническо средство
АТСС TFR1-M с фабричен номер 510/07, засякло и заснело, движещ се със скорост от 118
км/ч. лек автомобил - „Фолксваген” с рег.№ *, при разрешена максимална скорост до 50
1
км/ч в населено място, въведена с пътен знак В26. Въпросното нарушение било записано на
клип с № *. По-късно било установено, че заснетият автомобил е собственост на К.Н. С.,
ЕГН: **********. Тя попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че на
процесната дата и място автомобилът е управялван от жалбоподателката С. С.. Последната
също попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата и
час автомобилът е бил управляван от нея. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР * – св.
Р. Д..
За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
GA612181/05.09.2022 г., като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН, на 13.12.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 800 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – стационарна система за контрол над скоростта, към датата
на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за
проверка (л. 17) и удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 16).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – * –
Началник група Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.*, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и снимка по чл.
10, ал. 3 от Наредбата.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
2
място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община *, безспорно се
установява, че в участъка има разположен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта 50
км/ч, както и че участъкът се намира в урбанизираната територия на общината.
Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя, че на мястото, където е осъществено заснемането с техническо средство, не
е важало въведеното с пътен знак огранияение от 50 км/ч, тъй като преди мястото, където се
е намирал служебният автомобил на служителите на Сектор „Пътна полиция“ имало поне
два входа към „Керамика“ АД, който формирали кръстовище по смисъла на ЗДвП, а
съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до
следващото кръстовище. Действително, от приложнета по делото схема и изложеното от
актосъставителя става ясно, че са налице такива входове/изходи, но същите не формират
кръстовище с път III-906. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния съд (например
Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г., III н.о. на ВС ), входовете/изходите към
крайпътни обекти не образуват кръстовище по смисъла на т. 8 от ДР на ЗДвП с пътищата, на
които е разположен крайпътния обект, поради което пресечната точка на пътя и
входа/изхода на крайпътния обект не преустановява действието на пътния знак В26. Това е
така, доколкото входа/изхода на крайпътния обект не представлява самостоятелен път по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в т.1 от ДР на ЗДвП, а е част от обслужващата зона
на пътя по смисъла на Закона за Пътищата- т.6 от ДР на ЗП: "Обслужваща зона" е земната
повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на
ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на
ползване.“.
В същия смисъл са и Решение № 1182/22.06.2022г. по к. адм. н. д. № 1205 / 2022 г.
на Административен съд – Пловдив, Решение от 24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135 /
2020 г. на Административен съд – Габрово, Решение от 01.10.2014 г. по н. д. № 266 / 2014
г. на Административен съд – Русе, Решение от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2019
г. на Административен съд – Разград.
Цитираната практика на Върховния съд и на административните съдилища в
страната се споделя от настоящия състав, доколкото освен всичко друго, съответства и на
предвидените в ЗДвП норми, които правят категорично разграничение между път и отбивка
към крайпътен обект, като най-показателна е нормата на чл. 37 ЗДвП, в която завоят към
друг път и завоят към крайпътен обект са уредени в самостоятелни алинеи. Така чл. 37, ал.1
ЗДвП предвижда, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, а чл. 37, ал.2 ЗДвП предвижда, че водачът на нерелсово пътно превозно
средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия , като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
Посоченото разбиране, че пресечната точка между път и входа/изхода на крайпътен обект,
имащ лице на пътя, не образува кръстовище по смисъла на чл. 50 ППЗДВП, отговаря най-
пълно и на целта на закона да се осигури безопасно навлизане и излизане от крайпътната
територия, чрез гарантиране, че по протежение на целия крайпътен обект, водачите
движещи се по главния път ще спазват безопасна скорост, която да позволи безаварийното
извършване на маневрите по чл. 37, ал.2 ЗДвП и чл. 37, ал.3 ЗДвП.
Съдът не споделя доводът, че жалбоподателят е нямало как да бъде наясно, че се
намира в наслено място, тъй като Законът за движение по пътищата съдържа собствена
дефиниция за населено място, поради което всички доводи във връзка с преценката за това
3
обстоятелство, с оглед околната територия, са неотносими и неоснователни. Съгласно пар.
6, т. 49 от ЗДвП населено място е застроена със сгради територия, при която началото и
краят са обозначени със съответни пътни знаци. Видно е, че определящо за наличието на
населено място е указването на същото със съответните пътни знаци. Не се установява преди
процесния участък да е бил наличен знак Д12, указващ край на населено място *. След като
не е имало знак за край на населено по пътя, по който се е движил жалбоподателят, то важат
и съответните ограничения по ЗДвП, свързани с тази територия.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Наложеното на жалбоподателя наказание съответства на предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е със 64 км/ч., поради което глобата е в размер на 800 лева, а
лишаването от правоуправление е отново за три месеца. Размерите на двете наказания са
точно определени в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им, както и
въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй като съгласно чл. 189з от ЗДвП,
приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-003283/13.12.2022г.,
издадено от Началник група, към ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на С. Г. С. с ЕГН:
**********, е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР-* юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5