Решение по дело №514/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 627
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20217050700514
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/               05. 2021 г.,  гр. Варна 

 

В      ИМЕТО   НА      НАРОДА 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХVІ – ти състав, в публично заседание на  двадесет и седми април 2021 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от  съдията  адм. дело  № 514 по описа за 2021 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „МЕРК 81“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.С.Д., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 59-ФК/05.03.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Г. П.“ № 1А, стопанисван от оспорващото дружество и забрана за достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1, т.1, буква „А“ от ЗДДС. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт –  ответникът не бил  посочил коя от хипотезите  изчерпателно изброени в чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ е  нарушена в конкретния случай. Сочи се в тази връзка , че този порок на заповедта ограничавал правото на защита на търговското дружество,  доколкото оставало неясно за извършването  на какво конкретно нарушение срещу него било образувано административно-наказателно производство  и  издадена процесната заповед за налагане на ПАМ. Оспорва се  фактическата констатация на органа , че складът чието запечатване е разпоредено  се намира на оживено място  предполагащо  голям поток от клиенти. Във връзка се излага от жалбоподателя насрещно  твърдение, че складът се намира в индустриалната част на гр. Аксаково, където се намират складове и на други търговци, които се посещават предимно от корпоративни клиенти и по-малко от клиенти купуващи стоки на дребно. Във връзка с изложеното се твърди, че делът на оборота на фирмата от продажби на дребно бил незначителен – около 0,1%  в сравнение с останалия оборот на дружеството.  Изложени са твърдения за маловажност на установеното административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН , доколкото в административната преписка липсвали доказателства и не се твърди оспорващото дружество да е извършвало други административни нарушения от същия вид или други такива. Развити  са доводи, че  дори и дружеството да е извършило описаното в заповедта нарушение, то определеният срок от 14 /четиринадесет/ дни за запечатване на обекта се явява прекомерен спрямо тежестта на извършеното нарушение – неиздаване на касов бон за покупка на стойност 7 /седем/ лева. В заключение е формиран петитум за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП,  чрез  упълномощения  процесуален представител – гл. юрисконсулт Хр. А. изразява с представените писмени бележки с.д. № 4264/22.03.2021 г. и с.д. № 4974/02.04.2021 г.  становище за неоснователност на жалбата и претендира  присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2021 г. в 15:00 е извършена проверка на търговски обект - склад, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Г.П.“ № 1 А, стопанисван от “МЕРК 81“ ЕООД с ЕИК:*********, в хода на която е констатирано, че търговецът  в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства  не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, тип - 1- ЕКАФП, модел Datecs DP-25 X, с peг. 4299035 от 03.07.2019г., с индивидуален номер /ИН/ на ФУ DT 576592 и с ИН на фискалната памет /ФП/ 02576592, което е квалифицирано от проверяващите като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № H-18/2006г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС.

Горният извод е формиран на база извършена контролна покупка. Преди да се легитимират проверяващите извършили контролна покупка на 1 брой течност за чистачки - 5л., на стойност 7.00 /седем/ лева. Стойността на стоката е заплатена в брой с една банкнота от 10.00лв. на лицето К.К. - общ работник във фирмата. Върнато е ресто в размер на 3.00 лева. За извършената покупка не е издаден на клиента фискален касов бон от въведеното в експлоатация  и  работещо в обекта ФУ, нито е издадена ръчна касова бележка от кочан. След легитимация на проверяващите е извършена проверка на касовата наличност , като в 15. 00 ч. е изведен междинен дневен финансов отчет /КЛЕН/, който сочи оборот за деня в размер на 132,50 /сто тридесет и два/ лв.  и 50 стотинки. Това съответства и на установената при преброяване фактическа касова наличност, за което е съставен опис – 1 бр. банкнота с номинал 100 лв.; 1 бр. банкнота с номинал 10 лв.; 4 бр. банкноти с номинал 5 лв.; 1 бр. монета с номинал 2 лв. и една монета с номинал 50 стотинки. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0434664/02.03.2021 г. , с който  не е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата касова наличност. Независимо от това   констатирайки, че във ФУ липсва отразена продажба на стока на стойност 7 лева, проверяващите достигнали до извод за наличие на предпоставки за налагане на ПАМ спрямо “МЕРК 81“ ЕООД. В ПИП не е посочен конкретен състав на нарушена правна норма. Вписано е: „Установи се нарушение на ЗДДС ….“. За дружеството протоколът е подписан от присъствалите на проверката К.В.К. на длъжност „общ работник“ и Е.К.Д. – търговски сътрудник.

Във връзка с констатациите в ПИП от 02.03.2021 г., на 09.03.2021 г. срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия А № F598234, който е подписан без възражения от представляващата дружеството М. Ст. Д.. В АУАН е посочено, че от страна на “МЕРК 81“ ЕООД са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, вр. с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Впоследствие, в съответствие с правомощията предоставени от изпълнителния директор на НАП със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.,  изменена със заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от началника на отдел "Оперативни дейности" – Варна К.А.А.. Описаното в ПИП от 02.03.2021 г. е квалифицирано от ответника като даващо основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал.3 от ЗДДС за издаване на заповед № 59-ФК/05.03.2021 г., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговския обект, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 09.03.2021 година. Жалбата срещу заповедта, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция  е депозирана пред ответника на 11.03.2021 год.   с  жалба вх. № 11355 /л. 3 от делото/.

Във връзка с протоколно съдебно  определение от 13.04.2021 г., от оспорващото дружество “МЕРК 81“ ЕООД е представена молба с.д. 6100 от 22.04.2021 г., с която на съда са предоставени данни относно дела на приходите от клиенти на дребно за 2020 г. , за 2019 г.  и  за 2018 г.  с  твърдение, че същите са съответно 0,3 %,  0,1% и 0,07% от общия оборот на дружеството. Доказателства в подкрепа на изложените твърдения не са представени.

При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.

Материалната компетентност за издаване на адм. актове от вида на оспорения е уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа издал обжалваната заповед с приложените към преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.

Въпросът за формата на заповедите за налагане на ПАМ, каквато е процесната, също е уредена в чл. 186, ал. 3 от ЗДДС – изисква се тя да е мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалвания административен акт се установява спазването на изискуемата от закона форма. Същият съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.

Доводи за допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, годни да доведат до отмяна на акта като незаконосъобразен, не се съдържат в жалбата, а и такива не са констатирани в хода на съдебния контрол за законосъобразност по реда на чл.168 от АПК.

По приложението на материалния закон:

Правното основание за налагане на обжалваната принудителна адм. мярка е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено в експлоатация фискално устройство, редът и начина за издаване на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В настоящия случай страните не спорят досежно извършената на 02.03.2021 г. от проверяващите контролна покупка за стока на стойност 7,00 лева, за която на купувача не е издадена фискална касова бележка, съгласно цитираната по-горе разпоредба на   Наредба № Н-18 /13.12.2006 година.

При тези факти и независимо от изложените в жалбата доводи касаещи по-скоро административно-наказателното производство и не толкова производството по налагане и оспорване на ПАМ, съдът намира наложената ПАМ  за материално незаконосъобразна, тъй като срокът на същата е определен в нарушение на разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК – продължителността на срока от 14 дни е несъразмерна и засяга правата на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.  Преди всичко, съдът счита, че заповедта не съдържа необходимо релевантните  мотиви  за определяне  продължителността на  срока , тъй като изложените такива са бланкетни  и  присъстващи във всяка издадена на това основание заповед на настоящият ответник. Следва в това отношение да се има предвид, че настоящото съдебно производство има състезателен характер, от  което се налага извода, че в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде обжалвания административен акт, в това число  и тези факти, които са релевантни за определяне продължителността на срока за запечатване на обекта. Единственият  конкретно изложен в тази  насока  факт е този за местонахождението на проверявания обект, за който в хода на настоящото съдебно производство от страна на ответника не се представиха доказателства  установяващи, че процесният обект  се намира на „централна улица в града със значителен поток от хора“. Съществуващата за ответника доказателствена тежест му е указана в първото съдебно заседание , като несправянето му с нея има за правна последица недоказаност  на въпросният факт, който при тези обстоятелства следва да се приеме за несъществуващ, независимо от положените в тази връзка доказателствени  усилия на жалбоподателя  за установяване различно местоположение на  процесния обект.  Мярката е наложена за срок към средния предвиден от закона. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно срок  от 14 дни  на мярката, а не по кратък такъв. При съществуващите  липса на мотиви за продължителността на срока  и  недоказаност на горепосоченият факт, съдът намира , че  определеният от органа срок за запечатване на обекта от 14 дни не съответства на тежестта на нарушението, имайки предвид стойността на  покупката от  7,00 лева. Този размер на срока не е съобразен и с обществената опасност на дееца, доколкото по делото не се съдържат доказателства за други нарушения от същия вид, извършени от  оспорващото дружество “МЕРК 81“ ЕООД, или за извършени от него други нарушения на установената в страната финансова дисциплина.  В подкрепа на горните изводи за несъразмерност на срока на ПАМ е и обстоятелството, че в хода на проверката не е установена разлика между  фактическата касова  наличност и данните от междинния отчет (КЛЕН) от въведеното в обекта фискално устройство – и на двете места сумата е 132,50 лева. Това обстоятелство не е спорно между страните,  тъй като е отразено в съставения при проверката ПИП серия А № 0434664/ 02.03.2021 година. Последното навежда на извод и за противоречие на заповедта с чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В конкретния казус,  ответникът не е съобразил наличието на пълно съответствие между  касовата наличност и данните от междинния отчет от ФУ, който факт  наред  с незначителната стойност на покупката има съществена значимост при определянето на  срока на ПАМ.  Несъразмерната по изложените съображения  в смисъла на чл.6, ал.2 от АПК  продължителност на  срока на ПАМ, води до материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, която като такава следва да бъде отменена на основание чл.146, т.4 от АПК.

При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а от страна на оспорващото дружество не е заявена претенция за присъждането на такива.

Предвид  гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „МЕРК 81“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.С.Д., заповед за налагане на принудителна административна мярка № 59-ФК/05.03.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр. Аксаково, ул. „Г. П.“ № 1А, стопанисван от оспорващото дружество  и  забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186, ал. 1 и  чл.187,ал.1  от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: