Р Е Ш Е Н И Е
Номер 66 17.02.2020
г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд ІІ
нак. състав
На дванадесети
февруари Година 2020
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Капка
Станчева
Като разгледа докладваното от председателя
административнонаказателно дело № 00037 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалва е електронен фиш (ЕФ)
серия К, № 2291813, с който на К.Н.Х., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от същия закон, установено на 16.09.2018 г. в 18:54 часа в гр. Перник, ПП І-6,
до Автогара - Перник, км 79+500 с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М,
с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят К.Н.Х., моли процесния
фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните
правила. Лансира тезата, че е настъпила погасителна давност, тъй като ЕФ е
издаден след срока по чл. 34 от ЗАНН. Счита, че система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М
не работи в автоматичен режим, поради което и не е следвало да се ангажира
административнонаказателната му отговорност по тази диференцирана процедура.
Жалбоподателят К.Н.Х. участва лично
в хода на съдебното производство, в което поддържа съображенията, изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна ОД на
МВР-Перник– редовно призована, не изпраща представител за съдебното
производство.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на
обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 16.09.2018 г. на ПП І-6, до
Автогара - Перник, км 79+500, намиращ се в рамките на населеното място гр.
Перник, бил извършван контрол на скоростния режим на движещите се моторни
превозни средства в посока от гр. Радомир към гр. София с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски
автомобил, в стационарен режим. В 18:54 часа през обсега на радарното
устройство на автоматизираното техническо средство TFR1-М преминал лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с
рег. № ********, като същото фиксирало скорост на движение 83 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място, полицейският служител изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран с № 1158р-6479 от 27.09.2018 г.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил,
чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на К.Н.Х., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който
за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева). В обжалвания фиш след приспадане
на допустимата грешка отчетената скорост
била редуцирана на 80 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скоростта на движение било с 30 км/ч.
Жалбоподателят не реализирал правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана. Разпечатката от показанията на радарното устройство – кадри от клип № 2721 от 16.09.2018 г., установява, че на 16.09.2018 г. в 18:54 часа лек автомобил с рег. № ******** е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след приспадане на допустимата техническа грешка. Протоколът за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, доказва времето, мястото и обстоятелствата, при които е било използвано автоматизираното техническо средство „TFR1-М”, както и същото е одобрен тип технически годно, с оглед протоколи от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. и № 2-29-18 от 07.08.2018 г. на Български институт по метрология. Писмо изх. № 11-00-14 от 24.01.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с извадка от схемата за организация на движението в процесния участък установява разположението на мястото на заснемане на процесното нарушение..
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. № ******** е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение,
установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с
оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол
от проверка № 17-ФМИ/28.01.2013 г. на Български институт по метрология и такъв
с № 2-29-18 от 07.08.2018 г. за
последваща такава на системата за видеоконтрол „TFR1-М” с радар № 632. Същевременно
възпроизвеждането на данните в клип № 2721 от 16.09.2018 г. (снимка) от
автоматизираната система за контрол, изключва намесата на субективния фактор,
тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на
контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без
значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично
от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме
автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е
предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че са налице визираните в тази разпоредба условия,
за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно
позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение,
констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление, в каквато насока са изложените от жалбоподателя доводи в жалбата
срещу процесния ЕФ. Присъствието или
отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане
на нарушението. Той няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
автоматизираното техническо средство, тъй като това се извършва напълно автоматично от системата
радар-камера-компютър.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. От неговото съдържание се установява мястото на което е бил извършван контрола – гр. Перник, до Автогара - Перник, км 79+500 на ПП І-6, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, която е била от гр. Радомир към гр. София, режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане- приближаващи автомобили. В протокола изрично е отбелязано обстоятелството, че в контролирания участък е важало общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, което по несъмнен начин се доказва и от кредитираното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-14 от 24.01.2020 г. на Областно пътно управление Перник, т.е. безспорно се доказва, че мястото на контрол е в границите на населено място (гр. Перник) и че в участъка няма разположен пътен знак В26, в чийто граници да попада мястото на контрол. При квалификацията на нарушението, обаче, е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, тъй като такава е изведена по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Тези текстове обаче касаят различни нарушения, т.е. посочването на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, при липсата на описание във фиша на позициониран пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено място, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Съдът също е поставен в положение, при което да не може да извърши пълна и обективна проверка за коя релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Същевременно съдът констатира, че посочените при описанието на нарушението обстоятелства, че същото е извършено в гр. Перник не отговарят на приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал.2 от ЗДвП, диференцираща санкции за ангажиране на отговорността за нарушения касаещи превишаване на максимално разрешената скорост на движение в извън населено място, което е довело до несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на нарушението, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Съдът счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но фактическите обстоятелства на обвинението, които са предявени на нарушителя и срещу които същият се е бранил, предвид отразените констатации при описание на деянието, следва по категоричен начин да сочат съответната приложима санкционна норма. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
За пълнота на мотивите съдът посочва, че не споделя изложени в жалбата доводи за изтекла погасителна давност, която препятства възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на К.Н.Х., тъй като регламентираните срокове по чл. 34 от ЗАНН са относими за съставянето на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление, но не касаят ЕФ, предвид нормата на чл. 189, ал.14 от ЗДвП, която не съдържа препращане към ЗАНН по отношение на процедурата по съставянето на фиша. Същевременно съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН е приложима уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс, но в настоящия случай не са минали три години от датата на съставянето на клипа – 16.09.2018 г., за да се коментира институтът на погасителната давност за административнонаказателно преследване съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К,
№ 2291813, с който на К.Н.Х., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия
закон, установено на 16.09.2018 г. в 18:54 часа в гр. Перник, ПП І-6, до
Автогара - Перник, км 79+500 с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR1-М,
с радар № 632, монтирана в полицейски автомобил, в стационарен режим.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ