МОТИВИ към присъда № 47, постановена на 10.10.2016г. по НОХД № 924/2016г. по описа на Търговищкия районен съд
Подсъдимият Ю.З.Ю. *** с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл. 234в, ал.1
от НК за това, че от неустановена дата до 11.02.2016г. в с.Буйново,
общ.Търговище сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „Енерго
-Про Мрежи“ АД
- Варна, с което създал условия за
непълно отчитане на потребената електрическа енергия.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира на подс.Ю. да бъде
наложено наказание “Лишаване от свобода”
за срок от година – година и два месеца,
както и наказание „глоба” в
размер на 1500 – 2000 лева.
На основание
чл.269, ал.3, т.1 от НПК делото бе
разгледано в отсъствие на подс.Ю.. На същия бе
назначен служебен защитник, който намира обвинението за недоказано и пледира за
оправдателна присъда. Алтернативно - за
налагане на минимално наказание при условията на чл.78а от НК.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.Ю.З.Ю. е неосъждан
/реабилитиран/. Същият стопанисвал наследствена къща, находяща
се в с.Буйново, общ.Търговище, ул.“Юрий Гагарин“ № 30. Тъй като дълго време
отсъствал от селото, електрозахранването в къщата неколкократно
било прекъсвано от електроснабдителната компания „Енерго
-Про“ АД - Варна, като последното прекъсване било на
14.10.2013г.
Въпреки
прекъсването на електроснабдяването обаче, подс.Ю.
решил да се присъедини неправомерно към електроразпределителната мрежа, за да
може да ползва електричество, без да плаща сметки за потреблението му. В изпълнение
на намерението си на неустановена дата
той свързал кабел тип ПВВМ със сечение
2х2,5 кв.мм. към електрически стълб в близост до къщата, а другия край на кабела
- към електрически контакт на фасадата
на къщата преди електромера.
През зимата, в началото на 2016г. подсъдимият предоставил едно от
помещенията си в къщата за ползване на св.С.К.,
дъщеря и св.Дж.К.
и другите и деца. При настаняването им подсъдимият бил премахнал кабела, с
който осигурявал захранване с електричество директно от електрическия стълб, но
вечерта го свързал и в къщата имало електрозахранване. През деня подсъдимият отново прибрал свързващия кабел. По този
начин действал и през следващите дни, до 11.02.2016г., когато служители на „Енерго -Про Мрежи“ АД извършили
проверка в къщата на подсъдимия и констатирали неправомерното присъединяване
към електроразпределителната мрежа ниско напрежение.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите К.И., М.Б., Н.Х., Л.Л., Р.Й., С. А., Д.К.,
С.К., заключението на съдебната електро - техническа експертиза, изготвена в хода на ДП,
протокола за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, констативния протокол № 14110735 от 11.02.2016г., както и
останалите писмени доказателства по делото. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната
по-горе фактическа обстановка.
От справката, предоставена от „Енерго
– Про Продажби“ АД /л.12 от ДП/ се установява, че на 14.10.2013г.
е било прекъснато електрическото захранване в обекта, находящ
се на адрес - с.Буйново, общ.Търговище, ул.“Юрий Гагарин“ № 30.
От констативен протокол № 14110735 от 11.02.2016г., протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум и заключението на съдебната електро -
техническата експертиза безспорно се
установява, че на 11.02.2016г. е било осъществено неправомерно присъединяване
на къщата, намираща се на посочения адрес
към електроразпределителната мрежа
на „Енерго –Про Мрежи“ АД. Съгласно заключението, въпросното
присъединяване е било осъществено посредством
мост, реализиран от двужилен кабел тип ПВВМ 2 х 2,5 кв.мм., от електрически стълб
/преди СТИ/ до електрически контакт
на фасадата на къщата. Според
заключението на вещото лице, така осъществената връзка е направила възможно
ползването на не мерена електроенергия.
От показанията на св.Х. – кмет на селото се установи,
че именно подсъдимият стопанисвал имота, находящ се
на ул.“Юрий Гагарин“ № 30 в с.Буйново. Обстоятелството, че именно той е
осъществил неправомерното присъединяване, констатирано на 11.02.2016г. се установява от показанията
на св.Л., св.И., св.Б., пред които подсъдимият признал деянието си. Установен е факта, че и преди 11.02.2016г. същият
осигурявал електрозахранване на къщата
директно от електрическия стълб, като свързвал
кабела по описания начин вечер, а сутрин го прибирал. Това обстоятелство се
доказва от показанията на св.Дж.К. и св.С.К., които
са живели във въпросната къща в период,
предхождащ проверката, извършена от „Енерго - Про Мрежи“ АД.
Фактът, че двете свидетелки действително са живели „на квартира“ в къщата на
подсъдимия се потвърждава от показанията на св.Л. и св.Й..
При така събрания доказателствен материал съдът намери
за безспорно доказано, че от неустановена дата до 11.02.2016г. в с.Буйново,
общ.Търговище подс.Ю. сам осъществил неправомерно
присъединяване към електроразпределителната
мрежа на „Енерго -Про
Мрежи“ АД - Варна, с което създал условия за непълно отчитане на
потребената електрическа енергия.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е последиците от него и е желаел
настъпването им. Следователно посредством описаното поведение подс.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.234в, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен. Съобразявайки
от една страна проявената от подсъдимият упоритост при осъществяване на
деянието, а от друга – обстоятелството,
че понастоящем същият е неосъждан, за така извършеното престъпление съдът му
наложи наказания от десет месеца "Лишаване от свобода" и „Глоба“ в размер на 500лв. Прие, че в случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода" за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че посредством
така определените наказания ще бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК.
В случая не са налице основания за приложение
на чл.78а от НК, каквото искане бе направено от защитата, предвид размера на
наказанието „Лишаване от свобода“, предвидено
в чл.234в, ал.1 от НК /до пет години/ и обстоятелството, че
престъплението е умишлено.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от 50лв.,
представляваща разноски за вещо лице
направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на ТРС – сумата от 40лв.,
представляваща разноски за вещо лице направени в съдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
Председател: