Решение по дело №3220/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260067
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20191720103220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260067 / 4.9.2020г.     

         

гр. Перник, 04.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Божура Антонова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 3220 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Б.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.Б., срещу „Стомана Индъстри” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание” № 1, иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 20000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на лявата ръка, причинени от трудова злополука, настъпила на 17.01.2018 г., призната с Разпореждане № 12/06.02.2018 г. на НОИ-Перник, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че страните по делото се намирали в трудови правооотношения като заемал длъжността „резач метал”. На 17.01.2018 г. в 6,50 ч. претърпял трудова злополука, опитвайки се да отстрни авария при работещо оборудване, при което лявата му ръка била увлечена от режещия инструмент. Излага, че след злополуката му била оказана медицинска грижа в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, гр. София, където постъпил на 17.01. и бил изписан на 20.01. след извършена операция на сухожилие. На 22.02.2018 г. била извършена нова операция поради наличие на болки и липса на движения. Твърди се, че лявата ръка е основна за ищеца, а болките до 7 месеса след злополуката били почти непрекъснати, не позволявали нормален сън, рехабилитацията била болезнена, настъпила е частична инвалидност, което ограничава трудовата реалиазация на ищеца до края на живота му. Сочи, че и до настоящия момент страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. С оглед изложеното, моли за уважване на предявения иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането и присъждане на сторените разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Излагат се аргументи, че ищецът е проявил груба небрежност като не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за носене на лични предпазни средства и за извършвана работа в момента на злополуката. Счита претенцията за неимуществени вреди за изключително завишена и неотговаряща на принципа на справедливост, като възразява, че отговорността на ответника следва да се намали поради съпричиняване на злополуката от страна на ищеца. Поддържа, че ищецът е получил застрахователно обезщетение по покрит риск от работодателя за настъпила трудова злополука, което следва да се приспадне от уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че към 17.01.2018 г. са се намирали в трудови правоотношения, което се потвърждава и от представения по делото Трудов договор № 93/26.09.2016 г. и длъжностна характеристика.

Не се спори и че на посочената дата Б.Б.Ф. е претърпял злополука, опитвайки се да отстрани авария при работещо оборудване, при което лявата му ръка е увлечена от режещия инструмент на машина за рязане на метал, призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 12 от 06.02.2018 г. на ТП – гр. Перник на НОИ.

По делото е приета декларация за трудова злополука от 19.01.2018 г., от която се установява, че пострадалият се е отклонил от нормалните действия и условия като е направил опит за раздвижване с крак блокирала ролка от ролгантов път пред втора пила при работещо оборудване.

От Протокол № 2 от 05.02.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 17.01.2018 г., се установява, че съгласно протокол за извършена проверка № ПР1803040/29.01.2018 г. на Дирекция по труда Перник е допуснато нарушение на чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, операциите по поддържането на работното оборудване да се извършват, когато то е спряно, а когато това не е възможно да се вземат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането да се изпълняват извън опасните зони. Посочено е, че работникът е нарушил т.5 от Инструкция за безопасност и здраве при работа със салазкови пили /ИБЗР-СПЦ-08-06/ -според която се забранява стъпването по ролките и стоенето при ролганга /преминаването става по проходните мостчета/.

По делото са приети Инструкция за безопасност и здраве при работа /ИБЗР-СПЦ-08-06/ и списък на работниците, преминали начален инструктаж, съдържаща подпис на ищеца, положен на 26.09.2016 г.

По делото не е спорно, че за период от 17.01.2018 г. до 23.05.2018 г., т.е. общо 127 дни ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност, което се подкрепя и от приложените по делото болнични листа.

От представената Епикриза КП № 220, издадена от УМБАЛ «Н.И.Пирогов» се установява, че Борис Ф. е постъпил на 17.01.2018 г. с разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност с размери 10-12 см, с прекъснати сухожилия в дълбочина, невъзможна активна екстензия на китката и пръстите на лява ръка. След извършена оперативна интервенция, ищецът е изписан с гипсова имобилизация, подлежаща на сваляне на 21-вия ден.

От Епикриза от 22.02.2018 г., издадена от МБАЛ «Люлин» ЕАД се установява, че Б.Ф. е постъпил на 19.02.2018 г. и изписан на 22.02.2018 г. след извършена оперативна процедура в областта на горния крайник с голям обем и сложност.

Съгласно уведомление  с изх.№ СИЖ-803/17.09.2019 г. от «Застрахователно држество Евроинс живот» ЕАД, постъпило с вх.рег.№ 26003/19.09.2019 г. в РС-Перник, на Б.Ф. не са изплащани застрахователни обезщетения във връзка с настъпила трудова злополука на 17.01.2018 г. или на друго онование по Групова рискова застраховка Живот № 27211664/04.04.2017 г., сключена между «Стомана индъстри» АД и ЗД «Евроинс Живот» ЕАД.

От Удостоверение изх.№1783/8/01.10.2019 г. от ЗД «Евроинс» АД, постъпило с вх.рег.№ 27244/02.10.2019 г. в РС-Перник, се установява, че на Б.Ф. е изплатена сумата 800,00 лв. във връзка с настъпила трудова злополука, която сума е преведена по банкова сметка ***, видно от приложеното към удостоверението преводно нареждане.

По делото е изслушано заключение на вещото лице К.С. по допусната съдебно – медицинска експертиза, което не е оспорено от страните. Видно от същото, че в резултат на злополуката ищецът е получил разкъсно-контузна рана по дорзалната повърхност с размери 10-12 см с прекъсване на сухожилията, които изправят пръстите на лява ръка, водещо до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Според вещото лице ищецът е изпитвал болки и страдания от травмата, като през първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Експертът посочва, че при такъв вид увреждания се нарушава възможността да се изправят китката и пръстите на ръката като по този начин се нарушава функцията на ръката – захват. В открито съдебно заседание вещото лице заявява, че функцията на ръката е възстановена, но не напълно, има нарушение на захвата на четвърти и пети пръст и ограничено движение на китката. По отноешение на процента на трайно намалена неработоспособност не може да вземе отношение, тъй като за изследването е нужен специалист – рехабилитатор.

От зключението на вещото лице А.М. по проведената допълнителна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в случая се касае за лека степен /флексия-екстения-40-0-40гр/ - 10% ТНР, като увреждането на н.радиалис /лъчев нерв/ определя съгласно част седма, т. 11.3.1 от Наредбата за медицинската експертиза на неработоспособността 10 % ТНР, поради което общо се определя 12 % ТНР. От дадените пояснения от вещото лице в съдебно заседание се установява, че при прегледа е разгледан юмручен, върхов и ключов захват и е констатирано, че те не са нарушени. Експертът отбелязва, че върховия и кълбовидния захват се определят от действието на двата нерва – медианус и улнарис, чиято функция при ищеца не е увредена. Посочва, че при ищеца се касае за увреждане във фукционалността на ставата от това, че е със срязана капсула, има срязване на сухожилия, поради което има ограничение на крайното отклонение, но ръката е функционално съхранена и извършва всички действия. При прегледа вещото лице не е констатирало, че ищецът прекръства пръстите си, видяла е, че може да пише и да хваща предмети. Уточнява, че при решенията на ТЕЛК може да се даде допълнително 10 % ТНР за увреждане на водеща ръка, но тя счита, че не трябва да се добавят, тъй като ръката е функционално съхранена.

Съдът кредитира заключението на вещото лице К.С. относно настъпилото увреждане, периодът на интензивните болки и страдания и извода за ограничена функционалност на китката на лявата ръка на ищеца, като обосновано и сътветстващо на останалите доказателства по делото.

Предвид дадените от вещото лице А.М. допълнителни пояснения в съдебно заседание относно извършените опити по време на личния преглед на ищеца, съдът намира изводите за съхранена фукнционалност на захвата на ръката и за процента ТНР за аргументирани, поради което приема направеното от ищеца оспорване на заключението за неоснователно.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Камелия Михайлова Андонова и Борислав М.Б., без родство и дела със страните.

От показанията на свидетелката Камелия Андонова се установява, че след злополуката ищецът претърпял общо две операции, като първата операция продължила 5 часа, след което не можел да движи ръката си, да си се обслужва, да пише, да се храни, тъй като лявата му ръка е основната. Един месец след операцията ръката била обездвижена с гипс, пиел лекарства, а след това продължил да ходи на превръзки. В първите месеци се обслужвал с чужда помощ.

От показанията на свидетеля Б. Б. се установява, че след злополуката ищецът е изпаднал в депресия, не можел да прави нищо, тъй като бил левичар, през два часа пиел болкоуспокояващи.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта относно изпитаните болки и страдания от ищеца и състоянието му непосредствено след злополуката, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото. В частта, в която свидетелите заявяват, че и понастоящем ръката на ищеца е почти обездвижена и не може да я ползва за нищо, съдът не кредитира показанията, тъй като не съответстват на заключенията на вещите лица по проведените съдебно-медицински експертизи. В тази връзка вещото лице К.С. посочва, че ръката не е загубила функционалността си, а че същата е ограничена, както и че увреждането касае четвърти и пети пръст. Вещото лице А. М., която е специалист в областта, посочва, че функционалността на ръката да извършва захват е съхранена, като ограничението касае движението на китката, поради което ТНР, която тя определя е 12%. Следва да се съобрази,  че от представените по делото болнични листа се установява, че ищецът е бил в отпудк поради временна неработоспособност общо 172 дни, след което липсват данни да е трудоусторен или трудвото правоотношение да е прекатено поради обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения.

Предвид изложеното, съдът приема за установено, че в резултат на злополуката ищецът е претърпял травма на лявата ръка, наложила две оперативни интервенции /на 17.01.2018 г. и 19.02.2018 г./, вследствие на което в продължение на около месец ръката е била обездвижена и ищецът е изпитвал интензивни болки в тази част в продължение на около 60 дни. Съдът приема, че възстановителният процес е продължил общо 172 дни, в какъвто размер е периодът на ползвания от ищеца отпуск поради временна неработоспосбност, като понастоящем ръката изпълнява фукнциите си, но е налице трайно ограничение на движението на китката.

В производството по делото са поставени въпроси на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, на които той е отговорил, че при започване на работа е преминал инструктаж и всеки месец след това се е подписвал за  такъв, както и че преди настъпване на злополуката сам е взел рещение и е предприел раздвижване на ролката с крак.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

          Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Както по – горе се отбеляза безспорно по делото е, че страните се намират в трудови правоотношения. Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от представените по делото доказателства (разпореждане № 12 от 06.02.2018 г. на ТП – Перник на НОИ). Освен това, страните не спорят, че е налице влязъл в сила административен акт, който да признава злополуката за трудова.

Настоящият състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на Б.Ф.. В случая неимуществните вреди се изразяват в причинени болки, страдания и стрес, които ищецът е изпитвал за период от около 4 месеца след настъпване на трудовата злополука на 17.01.2018 г., като интензивните болки са били през първите 2 месеца, а негативните последици от ограничението на движението на китката ще останат завинаги, т. е. налице е причинно – следствена връзка между злополуката и изпитаните болки, страдания и стрес.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, съдът приема за справедлива сумата от 8000,00 лева.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява претърпените от ищеца болки и страдания при злополуката, наложилите се хирургични интервенции, оздравителния период, неприятните изживявания във връзка с неспособността да се справя с ежедневните дейности след злополуката, както го е правил преди това, обстоятелството, че е засегната осовната му ръка, останалото трайнно ограничение на движението на китката.

По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея вреди. Последната, като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика, работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.

В този смисъл е наведено възражение от ответника-работодател в отговора на исковата молба, според който поведението на ищеца, изразяващо се в стъпване на ролката с крак при работещо оборудване представлява грубо нарушаване правилата за работа с режеща машина.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че към момента на злополуката работодателят е установил норми за безопасност на работата със салазкови пили и на ищеца е проведен инструктаж за безопасна работа. От Протокол № 2 от 05.02.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката се установява, че ищецът е нарушилна чл. 191, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и т. 5 от Инструкция за безопасност и здраве при работа със салазкови пили /ИБЗР-СПЦ-08-06/. С оглед изложеното, съдът приема, че с поведението си по предприемане на действия за отстраняване на авария при работеща металорежеща машина  ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск.

Горните обстоятелства, както и фактът, че злополуката е настъпила  около година и четири месеца след постъпване на ищеца на земаната длъжност, за който период следва да е развил предпазливост и съзнанието, че е необходимо мерките за безопаност да се спазват, съдът приема, че същият е проявил грижа, по-малка от очакваната и дължимата в подобна ситуация.

С оглед изложеното, обезщетението следва да бъде намалено с 20%, т.е. със сумата 1600,00 лв.

След отчитане на съпричиняването дълижмото обезщетение е в размер на 6400,00 лв.

Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор./ В този смисъл Решение № 227 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1405 по описа за 2016 г. на IV ГО на ВКС/.

С оглед изложеното, от определеното обезщетение следва да бъде приспадната сумата 800,00 лв., получена от ищеца от ЗД «Евроинс» АД, във връзка с настъпилата трудова злополука.

По горните мотиви, съдът достига до извод, че предявеният иск е основателен за сумата 5600,00 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.01.2018 г., и отхвърлен за разликата над сумата 5600,00 лв. до пълния претендиран размер 20000,00 лв.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноски съобразно уважената част на исковите претенции. Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение съобразно уважения иск /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./ С оглед цената на иска, минималният размер на възнаграждението е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. 1280,00 лв., от което съобразно уважената част на предявения иск на адв. Б. следва да се присъди сумата 358,40 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на исковите претенции. Предвид изложеното, ответникът следва да заплати сумата 474,00 лв., от която 224,00 лв. – държавна такса, и 250,00 лв. – възнаграждение за вещи лица по проведените съдебно-медицински експертизи.

          Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да търси разноски съответни на отхвърлената част. Същият не е представил доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

          Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5600,00 лв. /пет хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от увреждане на лява ръка, причинени от трудова злополука, настъпила на 17.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 17.01.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5600,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лева, на осн. чл. 200 от КТ.

 

ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Б. сумата 358,40 лв. /триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

 

ОСЪЖДА„Стомана индъстри“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка ***,00 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева/ – държавна такса и възнаграждения за вещи лица върху уважената част на исковите претенции, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: