Решение по дело №1216/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260139
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20201520201216
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                                 Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                       №.............................

                                        гр. Кюстендил, 17.05.2021 г.

                                    В     И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

          Кюстендилският районен съд, III-ти състав, в открито заседание на тринадесети април ,   две хиляди двадесет и първа година,  в състав :

                                                               Председател : Мая Миленкова

При участието на секретаря : Д. Кирилова,

като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1216   по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

„ГЕРМАК ГРУП”ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Демокрация”№36-А, представлявано от управителя З. П., със съдебен адрес *** / адв. Р.А./   обжалва наказателно постановление №10-0001062/23.09.2020г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и  трудовата мобилност /ЗТМТМ/  на дружеството е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000. Иска се отмяна на НП с доводи за незаконосъобразност на същото, като се поддържа наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а по същество, че не е доказано извършване на деянието.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител- юрисконсулт Г., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление.

Всяка от страните претендира разноски.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 03.04.2020 г.  и 16.04.2020 г., служители на Дирекция “ИТ” – гр.Кюстендил – свидетелите  Л.И. и Д.В. извършили проверка по документи на “ГЕРМАК ГРУП”ЕООД по спазване на изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Била изпратена призовка до дружеството за явяване на негов представител и представяне на определени документи. След представянето им било установено, че дружеството, в качеството му на местен работодател, е сключило трудов договор № 018 от 10.02.2020 г. с лицето И. Н. – гражданин на Р.С.Македония. След изискване и получаване на допълнителна информация от  ОДМВР Кюстендил, група“Миграция“ е установено, че посоченото лице няма разрешен  статут за пребиваване на територията на Р България  и няма разрешен  достъп до  пазара на труда. Извършилите проверката лица приели, че „ГЕРМАК ГРУП“ЕООД, в качеството си на местен работодател,  по смисъла на &1, т.11 от ДР на ЗТМТМ,  е ползвал работната сила на лице , гражданин на трета за ЕС страна , без на това лице да е разрешен достъп до пазара на труда, с което дружеството е нарушило  забраната, въведена с разпоредбата на чл. 75а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗТМТМ.

Отправена била покана до дружеството, според която негов представител следвало да се яви на 26.05.2020г. в сградата на дирекцията за съставяне и връчване на АУАН за посочени нарушения, в това число и описаното по-горе. Покана била получена на 12.05.2020 г. от адв. Р.А..

На посочената дата не се явил представител на дружеството, за което бил съставен протокол, а срещу дружеството бил съставен АУАН №10-0001062. В него е отразена установената фактическа обстановка. При условията на чл. 79, ал.2 от ЗТМТМ -  на таблото за обявления и на официалната интернет страница на органа е поставено съобщение за съставянето  на АУАН.

На 23.09.2020г. е издадено атакуваното НП, в което е възпроизведена фактическата обстановка, описана в АУАН, направена е аналогична квалификация на деянието и на основание чл.75а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗТМТМ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от документите, съдържащи се в приетата от съда административнонаказателна преписка, показанията на свидетелите И. и В..

 

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е допустима.

Недоволен от това НП останал жалбоподателят, който в срок е депозирал  въззивна жалба срещу наказателното постановление.

             

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а акта за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице, Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.  Нарушението  е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя  да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно е посочена нарушената материална норма. Цитирането на нарушената разпоредба, кореспондира с фактическото описание на деянието. В този смисъл съдът счита, че в двата процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото на извършване на нарушението, така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички други съставомерни признаци на вмененото нарушение.

В обобщение, настоящият състав счита, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. А съгласно  чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Видно от прочита на разпоредбата на ал. 2, за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице – гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без регистрация за това в Агенция по заетостта. Тоест, разпоредбата на  чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на административно нарушение, поради което и съдът не приема възраженията на жалбоподателя в тази връзка.

От приобщените писмени доказателства се установява, че към датата на проверката, между дружеството-жалбоподател и работника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира своя труд като "работник строителство", срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща трудово възнаграждение. По делото се установи, че това е станало без съответна регистрация в Агенция по заетостта, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като правилно е приложена и разпоредбата на  чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в Агенцията по заетостта, той е нямал право да предоставя работна сила в полза на жалбоподателят, поради което и правилно е прието, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение.

Правилно и законосъобразно наказващият орган е наложил санкцията в минималния законоустановен размер от 2 000 лева.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3 вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

            По изложените съображения съдът ще отмени атакуваното НП.

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

 

                                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №10-*********.09.2020г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Кюстендил, с което на основание чл.75а, ал.2, вр. с ал.1 от  ЗТМТМ на  „ГЕРМАК ГРУП”ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Демокрация”№36-А, представлявано от управителя З. П. е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА „ГЕРМАК ГРУП”ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Демокрация”№36-А да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата 80 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

      Районен съдия: