Решение по дело №9857/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 21.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

         Анета Илчева

 

при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………...…съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 857..по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258  от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Н.Н. Х. с която обжалва решение № 416 706 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 77 971/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 168 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявеният иск, както и в частта, в която съдът е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва от момента на събитието до предявяването на иска. Инвокирани са доводи, че съдът неправилно е направил извод за причинените вреди и размера на обезщетението, които ще репарира същите. Релевира доводи по отношение на претендираната лихва, като твърди, че отговорността на застрахователя е същата, каквато и отговорността на деликвента, а същият дължи лихва от деня на увреждането. В тази връзка твърди, че съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят дължи лихва върху обезщетението, а обезщетението съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ включва и лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхнато обезщетяване. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, в тази част като незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което да се уважат изцяло предявеният иск, както и претенцията за лихви от деня на събитието до завеждането на иска. Претендира и разноски пред настоящата и първата инстанция, при уважаване на жалбата.

                        Ответникът по въззивната жалба „З. „А.“ АД редовно уведомен оспорва същата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението съдът се ръководил от задължителната практика, както и кореспондира с принципа на справедливостта. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящето производство.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори между страните, а се установява и от решение № 416 706 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 77 971/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 168 състав, че съдът е осъдил З. „А.“ АД да заплати на Н.Н.Х. сумата 1 500 лева, по иск е правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 13.09.2016 г. ПТП в гр. Варна, по вина на застрахован по риска "гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника водач на „Тойота Авенсис“ е per. № *******, ведно със законната лихва от датата 01.11.2017 г. до датата на окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1 500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева като неоснователен; осъдил е З. „А.“ АД да заплати на адвокат Н. И.Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 157.50 лева -възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Н.Н.Х.; осъдил е З. „А.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата 60 лева държавна такса и сумата 137.50 лева възнаграждения за вещи лица и е осъдил Н.Н.Х. да заплати на З. „А.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150 лева - юрисконсултско възнграждение.

             Не се спори между страните, а се установява и от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица №306/13.09.2016 г., че на 13.09.2016 г. около 17.40 часа в гр. Варна, на ул. “Княз Борис I” на автобусна спирка „Акациите“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между леки автомобили „Тойота Авенсис“ е per. № *******, „Опел Корса“ е per. № ********, “Мицубиши Аутлендер” с per. № В **** и “Киа Пиканто”, при което водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е per. № ******* движейки се по е посока към центъра на гр. Варна е предприел маневра обратен завой срещу автобусната спирка “Акациите” като в същото време оттам е преминавал лекия автомобил „Опел Корса“ е per. № ********, управляван от ищцата, като траекториите са се пресекли и е настъпил удар между тях. От удара лек автомобил „Опел Корса“ е per. № ******** се отклонява на дясно и се блъска в лек автомобил “Мицубиши Аутлендер” е per. № ********, който се измества напред и удря лек автомобил “Киа Пиканто”. Видно от заключението на вещото лице, причина за така описаното пътно­транспортно произшествие е поведението на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е per. № *******, който е предприел маневра обратен завой без да изчака преминаването на движещия се срещу него лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********.

             Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по сключена е ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“ е per. № *******.

             От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания — контузия на лява колянна става, кръвонасядане, травматичен оток и ожулване на същата, кръвонасядания по дясната колянна става и двете лакътни стави, които са причинили на пострадалата временно разстройство за здравето, неопасно за живота. Вещото лице посочва, че уврежданията на ищцата имат травматичен характер и се дължат на е или върху твърди, тъпи предмети - вътреавтомобилна травма, получена при контакт на тялото с интериора на купето на лек автомобил.

             В показанията си свидетелите Р.Р.Т.и Г.Е.Б.твърдят, че са възприела контузиите на инщата, при посещението й в болницата на следващия ден след хоспитализирането й. Посочва, че коленете й са били надути и трудно е ходела сама. Била е бледа, притеснена и стресирана. След едноседмично болнично лечение ищцата е продължила лечението си вкъщи. Свидетелства, че ищцата се е оплаквала от болките в краката, лактите и неспокоен сън в продължение на около един месец. Синините и подутините изчезнали след няколко месеца. Вследствие на удара ищцата дълго време не искала да шофира и се притеснявала дори когато пресичала улицата. Твърдят, че след изписването си от болницата ищцата е имала охлузвания по лакътя и двете колена, синини и болки. Не е можела сама да се справя е ежедневните си нужди и да се движи свободно около месец след инцидента. Посочва, че на лявото коляно на ищцата е останал белег от удара.

            От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Предявени е иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното изплащане на задължението.

            С атакуваното решение  № 416 706 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 77 971/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 168 състав, съдът е осъдил З. „А.“ АД да заплати на Н.Н.Х. сумата 1 500 лева, по иск е правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпило на 13.09.2016 г. ПТП в гр. Варна, по вина на застрахован по риска "гражданска отговорност на автомобилистите" при ответника водач на „Тойота Авенсис“ е per. № *******, ведно със законната лихва от датата 01.11.2017 г. до датата на окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1 500 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева като неоснователен; осъдил е З. „А.“ АД да заплати на адвокат Н. И.Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 157.50 лева -възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Н.Н.Х.; осъдил е З. „А.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата 60 лева държавна такса и сумата 137.50 лева възнаграждения за вещи лица и е осъдил Н.Н.Х. да заплати на З. „А.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 150 лева - юрисконсултско възнграждение.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

             Релевираните от ищецът доводи за незаконосъобразност са свързани с неправилният извод на съда по отношение размера на обезщетението, което ще репарира вредите, както и по отношение на началния момент на дължимата лихва.

            За да бъде проведен успешно прекият иск на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят по безспорен начин наличието на две групи факти: да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован, както и да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане – да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Спорно пред настоящата инстанция е установяването при условията на пълното и главно доказване на две от предпоставките за уважаване на предявените искове – наличието на противоправно поведение и причинната връзка между това поведение и настъпилите травматични увреждания. Спорно пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е размера на обезщетението, което ще репарира вредите от ПТП.    

         По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, в частта, в която съдът е определил размера на обезщетението, съдът намира същите за основателни. При определяне на размера на обезщетението съдът, следва да се ръководи от задължителните указания дадени с Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС по отношение на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, че същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в цитираното постановление, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения. В конкретния случай претенцията се основава на търпени от ищeцът болки и страдания в резултат на настъпилите травматични увреждания. Съдът следва да отчете характера и вида на уврежданията, доказани в процеса, при определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай първоинстанционния съд се е съобразил със задължителните указания, взел е предвидвсички факти,но е определил размер на занижен размер на обезщетението по отношение на доказаните в процеса травми.  При извършването на преценка на тези доказателства, настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на обезщетението, което ще репарира вредите е сумата от 2 000 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията над сумата от 1 500 лв. до сумата от 2 000 лв. и като такова следва да се отмени, като ответникът се осъди да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

         По отношение на наведените доводи за незаконосъобразност на решението, свързани с началния момент на лихвата съдът, в настоящия си състав намира, че същите са частично основателни. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай претенцията е предявена на 03.08.2017 г., поради което от този момент ответникът в настоящето производство, като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ дължи и лихви, върху определения размер на обезщетението. В тази връзка са неоснователни наведените доводи, че отговорността за лихви е дължима и съразмерна, с тази на деликвента, тъй като законодателят е ограничил тази отговорност по отношение на застрахователя от момента на уведомяването.

         С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., в полза на адвоката, осъществил безплатна помощ, а в полза на Софийски градски съд сумата от 10 лв., представляваща дължимата държавна такса, съобразно уважената част от жалбата.

                        Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 416 706 от 28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 77 971/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 168 състав,     в частта, в която съдът е отхвърлил  предявеният иск над сумата от 1 500 лв. до сумата от 2 000 лв., както и в частта, в която съдът е присъдил законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

            ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Н.Х., ЕГН ********** е адрес *** сумата от 500 (петстотин) лв., както и да заплати законната лихва от 03.08.2017 г., до окончателното изплащане върху цялото присъдено обезщетение.

            ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Н. И.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 300 (триста) лв.

            ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 10 (десет) лв., представляваща държавна такса.

           Решението  не подлежи на касационно обжалване, на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

                                              

 

                                                                                                          2.