№ 30804
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110155232 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са осъдителни искове за осъждане на ответника „....................“ ДП, ЕИК
............., да заплати на ищеца М. Б. В., ЕГН **********, сумата в размер на 28800 лева
представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение на работника за
шест месеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7163,13 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата
за обезщетението за периода от 03.10.2022 г. до 16.09.2024 г., както и
инцидентен установителен иск от ответника „....................“ ДП, ЕИК ............., за
обявяване за недействително, на т. 1.4 от Допълнително споразумение № ............. г. към
Трудов договор № ........... г., според която „при прекратяване на трудовия договор
независимо от основанието за това, с изключение на основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1,
т. 12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т. 10б, т. 10в, чл. 330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят
дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника за шест месеца, ведно с други дължими съгласно трудовото законодателство
обезщетения. Обезщетението по предходното изречение е платимо в срок от един месец
след прекратяването на трудовото правоотношение“, по изложените доводи и на
посочените в отговора основания.
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, със задачи посочени в отговора на исковата молба, тъй като за
1
установяване на посочените обстоятелства не са необходими специални знания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. в
14,30 часа, за когато да се призоват страните чрез упълномощените адвокати.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ответника и препис
от отговора на по инцидентния установителен иск.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 66, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „....................“ ДП, ЕИК
............., да заплати на ищеца М. Б. В., ЕГН **********, сумата в размер на 28800 лева
представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение на работника за
шест месеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7163,13 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата
за обезщетението за периода от 03.10.2022 г. до 16.09.2024 г. съединен с инцидентен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 8 КТ от ответника
„....................“ ДП, ЕИК ............., срещу М. Б. В. за обявяване за недействително, на т. 1.4 от
Допълнително споразумение № ............. г. към Трудов договор № ........... г., според която „при
прекратяване на трудовия договор независимо от основанието за това, с изключение на
основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1, т. 12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т. 10б, т. 10в, чл.
330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за шест месеца, ведно с други дължими
съгласно трудовото законодателство обезщетения. Обезщетението по предходното
изречение е платимо в срок от един месец след прекратяването на трудовото
правоотношение“, по изложените доводи и на посочените в отговора основания.
Ищецът по делото чрез процесуалния си представител, твърди, че с ответника били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по Трудов договор № 55 от
02.03.2022 г., по който ищцата бил назначена при ответника на длъжност „Експерт
маркетинг“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 3800 лева, изменено по
съгласие на страните на 4800 лева считано от 03.05.2022 г. с Допълнително споразумение №
294 от 03.05.2022 г. На 28.06.2022 г. страните подписали Допълнително споразумение № 472
от 28.06.2022 г., по силата на което се съгласили, че при прекратяване на трудовия договор
независимо от основанието за това с изключение на основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1, т.
12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т. 10б, т. 10в, чл. 330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят дължи
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, платимо в срок от един месец от
прекратяването на трудовото правоотношение. На 01.09.2022 г. със Заповед № 243 от
01.09.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено на основание чл. 328,
ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2022 г., като понастоящем обезщетението по т. 1.4 от
Допълнително споразумение № ............. г. към Трудов договор № ........... г. не е изплатено. С
оглед изложеното прави искане да й бъде заплатена описаната сума, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.10.2022 г. до
16.09.2024 г. в размер на 7163,13 лева. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез упълномощения адвокат, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че
страните са били в трудово правоотношение с описаното съдържание. Твърди, че със
Заповед № ЗА-181/28.06.2022 г. актуализирал Вътрешните правила за работна заплата в ДП
като според чл. 21 „Правото за получаване и размерите на възнаграждението за платен
отпуск и обезщетенията, които могат да получават работниците и служителите в ДП БТС са
тези, определени в нормативната уредба.“, а подписаното в същия ден споразумение с
ищцата пряко го нарушава.
2
Предявява инцидентен установителен иск за обявяване за недействително, на т. 1.4 от
Допълнително споразумение № ............. г. към Трудов договор № ........... г., според която „при
прекратяване на трудовия договор независимо от основанието за това, с изключение на
основанията по чл. 326, чл. 327, ал. 1, т. 12, чл. 328, ал. 1, т. 10, т. 10а, т. 10б, т. 10в, чл.
330, ал. 1 и ал. 2 от КТ, работодателят дължи на работника обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за шест месеца, ведно с други дължими
съгласно трудовото законодателство обезщетения. Обезщетението по предходното
изречение е платимо в срок от един месец след прекратяването на трудовото
правоотношение“.
В срока за отговор на исковата молба по инцидентния установителен иск по чл. 131
от ГПК, такъв е постъпил от насрещната страна чрез упълномощен адвокат, в който оспорва
предявения иск и излага доводи, че клаузата е валидно уговорена, а обезщетението се дължи,
след като служителят е добросъвестен. Излага, че уговорката не противоречи на
императивна правна норма – чл. 21 от Вътрешните правила за работна заплата е ДП
„....................“, нито че е налице злоупотреба по чл. 8, ал. 2 КТ. Прави искане предявеният по
реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
между страните е възникнало трудово правоотношение с посоченото съдържание, че
трудовото правоотношение е прекратено на соченото основание, пораждащо правото на
обезщетение, размера на търсеното вземане и както и че е поставил длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава за посочения период.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи
твърдяното превратно упражняване на права в нарушение на чл. 8, ал. 2 КТ, както и че е
погасил вземанията.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелствата, че:
1/ между страните с сключен Трудов договор № 55 от 02.03.2022 г., по който ищцата
бил назначена при ответника на длъжност „Експерт маркетинг“, срещу основно месечно
възнаграждение в размер на 3800 лева, изменено по съгласие на страните на 4800 лева
считано от 03.05.2022 г. с Допълнително споразумение № 294 от 03.05.2022 г.
2/ със Заповед № 243 от 01.09.2022 г. трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2022 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3