Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.05.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5603 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника З. „Б.И.“ АД срещу решение от 09.12.2019 г. по гр.д. №5938/2019 г. по
описа на СРС, 58 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Е.С.Д., Л.С.Д.,
В.С.Д., С.С.Д. и Т.С.Д. на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. сумата от по 20 000,00
лв. – застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания поради смъртта на техния брат С. С.Д., загинал на 24.03.2015 г. при
ПТП, причинено от застрахования при З. „Б.И.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“ вода на автомобил „Рено Шамад“ с рег. № СВ ******, ведно със
законната лихва, считано от 24.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че по делото не е установен
механизма на процесното ПТП, това, че е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Рено Шамад“, както и че е налице
съпричиняване от страна на починалото лице. Твърди, че по делото не е доказано
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия им
брат. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението
и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
Е.С.Д., Л.С.Д., В.С.Д., С.С.М. и Т.С.Д.
в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, но неправилно поради следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищците е да
докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, са
претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което са създали трайна и дълбока емоционална
връзка, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
От
представения по делото Констативен протокол за ПТП №К-252 се установява, че на 24.03.2015
г. в гр. София, е реализирано ПТП между л.а. „Рено Шамад“ с рег. № ******,
управляван от К.С.К., и л.а. „Нисан Алмера“ с рег . № ******, управляван от Ц.Т.С.,
при което ПТП е починал пътника в л.а. „Рено Шамад“ С. С.Д..
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило на кръстовище, като водачът на л.а.
„Рено Шамад“е предприел маневра за завой наляво и е настъпил удар с л.а. „Нисан
Алмера“, като от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е
поведението на водача на л.а. „Рено Шамад“, който е предприел маневра за завой
наляво без да пропусне насрещно движещия се л.а. „Нисан Алмера“. Вещото лице
сочи още, че изпадането на пострадалия С. С.Д. от л.а. „Рено Шамад“ е в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Рено Шамад” с рег. № ****** К.С.К. е извършил виновно
противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.37 ал.1 ЗДвП.
По делото не
е спорно, че към датата на процесното ПТП между ответника и собственика на л.а.
„Рено Шамад” с №
****** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
От приетото
по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
причината за смъртта на С.
С.Д. е тежката открита черепно-мозъчна травма и закритата гръдна травма, но
водеща е черепно-мозъчната травма, като смъртта на лицето е в
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
От
приетото по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх. №РСЛ18-УГ01-12408/16.11.2018
г., издадено от СО, район „Слатина“, се установява, че ищците са сестри на
починалия при процесното ПТП С. С.Д..
Съгласно т.2 ППВС
№4/1961 г., при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на
лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и
съпруга. С ППВС №5/1969 г. т.1 ППВС №4/1961 г. е допълнена в следния смисъл:
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено
дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие
непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С ТР
№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС №4/1961 г. и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Необходимо е връзката да се основава на
особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната
роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет.
Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от
неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. В своята
практика по чл.290 ГПК
/решение №17/16.03.2021
г. по т.д. №291/2020 г. на ІІ ГО,
решение
№92/17.11.2020 г. по т.д. №1275/2019 г. на ІІ ТО, решение №60131/13.12.2021 г. по т.д. №1700/2020
г. на II ТО, решение №45/10.05.2021 г. по т.д. №370/2020 г. на
II ТО и др./, ВКС се е произнесъл в насока, че
за да е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на
по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. За
пример на обстоятелство, относимо към
връзката между братята и сестрите, в цитираната практика е посочено
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие или загуба на родителите. Допълнително е разяснено, че
независимо от спецификата на отношенията
между лицето, търсещо обезщетение, и починалото лице, присъждането на обезщетение винаги е обусловено от
провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС:
наличие на особено близка емоционална
връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите,
съобразно ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г., и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на
ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между съответните лица. Съществуването на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт в подобна хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен
случай, въз основа на наведените и установени по делото факти, а обезщетение е
дължимо само при условие, че ищецът е провел главно и пълно доказване относно
наличието и.
От показанията на свид. В.Б.се установява, че ищците са обичали много
починалия им брат, който им е помагал – финансово, с поправки на електроуреди,
цепена на дърва, гледал е и майка им, която е била болна, грижел се е за тях и
за децата им, водил ги е на прегледи. Свидетелят сочи още, че починалият С. С.Д. е живеел
заедно с ищците Л.С.Д., В.С.Д. и С.С.Д., и с майка
им, както и че ищците скърбят и към настоящия момент за починалия си брат.
От показанията на свид. К.П.се установява, че починалия С. С.Д. е живеел
заедно с три от сестрите си, помагал им е, вкл. и финансово, грижел се за
децата им, за къщата. Свидетелят сочи още, че ищците за изживели много зле
загубата на своя брат и постоянно го оплакват.
При тези данни, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
постановено в отклонение на разясненията, дадени с ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС,
и на цитираната по-горе практика на ВКС. Без да изложи каквито и да е
мотиви първоинстанционният съд е приел, че на ищците се следват обезщетения в
пълен размер за претърпените в резултат на смъртта на техния брат неимуществени
вреди, като въобще не е анализирал отношенията между тях, респ. дали са се
отличавали с особена близост и че поради това ищците са понесли морални болки и
страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения.
Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства
– показанията на посочените по-горе свидетели, от които не може да се направи извод
за изключителност в близостта между ищците и починалия, по смисъла на
цитираното ТР на ОСНГТК на ВКС, а сочи на нормална духовна и емоционална
близост между брат и сестри, характеризираща се с взаимна обич и морална
подкрепа. Вследствие начина на възпитание и
създадените още в ранна детска възраст отношения между ищците са били привързани
към своя единствен брат, но тази привързаност не се отличава с нищо
изключително от гледна точка на традиционните за българското общество отношения
между децата в едно семейство. В хода на делото не са събрани други
доказателства освен показанията на двамата свидетели, от които да се
установяват особени житейски ситуации или обстоятелства, довели до силно сближаване
между ищците и брат им до степен, надхвърляща нормалната за подобна връзка на
родство духовна и емоционална близост. Не
е установено и ищците да е следвало да разчитат на моралната и житейска подкрепа на единствено на брат си и респ.
да са лишени от житейска опора по причина, че са изгубили внезапно и преждевременно своя брат. Доказаното
съдържание на отношенията между ищците и техния
брат насочват към духовна и емоционална
връзка, присъща за деца, израснали и
възпитани в традиционно българско семейство, която не би могла да се
квалифицира като „трайна и дълбока
емоционална връзка“ и като „особено
близка връзка“, каквато се има предвид в т.1 от на ОСНГТК на ВКС.
Изискването за изключителност не е изпълнено и
по отношение на претърпените от ищците неимуществени
вреди. Свидетелските показания не
установяват и понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи болките и
страданията, които всеки човек би изпитал при смъртта на негови брат или сестра.
Предвид силната обич и привързаност,
които ищците изпитвали към брат си,
несъмнено са изживели тежко неговата внезапна и
преждевременна смърт и са понесли морални
болки и страдания по повод на загубата му.
Преживеният стрес и тъгата от загубата на
техния брат са нормално присъщи за сходни на установените по делото близки
отношения между братя и сестри. Несъмнено
ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на брат си, но техният интензитет и
продължителност не обосновават извод, че е налице основание да се направи
изключение от разрешенията, дадени в ППВС №4/1961 г.
и ППВС №5/1969 г.
Следователно, в случая са недоказани и двете кумулативни предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Поради изложеното, обжалваното
решение на СРС следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените от ищците срещу ответника искове - отхвърлени.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 7200,00
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 2000,00 лв.,
представляваща държавна такса.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №20272762/09.12.2020 г.,
постановено по гр.д. №5938/2019 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, Л.С.Д., ЕГН
**********, адрес: ***, В.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, С.С.М., ЕГН
**********, адрес: ***, и Т.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, срещу З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД за заплащане
на сумата от по 20 000,00 лв., представляваща
обезщетение
за претърпените от реализирано на 24.03.2015 г. в гр. София ПТП неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на
брат им С. С.Д..
ОСЪЖДА Е.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, Л.С.Д., ЕГН
**********, адрес: ***, В.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, С.С.М., ЕГН
**********, адрес: ***, и Т.С.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 7200,00
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство и на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 2000,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.