№ 2717
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110136242 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу , с
която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника „Столичен електротранспорт“ ЕАД, че дължи на дружеството
следните суми – 56,52 лева за доставена през месец ноември 2020 г. до
топлоснабден имот на ответника с адрес София, ул. „Подполковник Калитин“
№ 32, трамвайно депо „Банишора“, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.05.2022 г., до окончателното плащане; 3240,94 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода от 31.03.2020 г.
до 27.04.2022 г.; 0,98 лева – цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец
май 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2022 г.,
до окончателното плащане, и 0,23 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2022 г. –
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
24986/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е сключил
договор за доставка на топлинна енергия с ищеца на 19.11.2019 г. Излагат се
доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от
дружеството общи условия, а именно падежът на задълженията бил
определен на 20-то число на месеца след края на месеца, за който се дължат.
Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на
топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на
съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година
1
от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се
доводи, че това дружество е , като поради това се иска привличането му по
делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва единствено
поради изтичане на давност за съответните вземания, която се поддържа, че е
3-годишна.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Установява се от данните на счетоводната експертиза по делото
(описана по-долу) твърдението на ответника по отговора на исковата молба,
че същият е заплатил задълженията си по всички фактури за доставка на
топлинна енергия до депо „Банишора“ за периода от месец февруари 2020 г.
до месец април 2021 г. Поради това на основание чл. 175 ГПК съдът приема,
че ответникът признава, че е в договорни отношения за цената на доставената
до депо „Банишора“ топлинна енергия в целия процесен период, както и че
задълженията по описаните по-долу фактури съществуват и са в твърдените
от ищеца размери. Това означава, че е безпредметно съдът да обсъжда
техническата експертиза по делото.
Съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице И., изслушано в заседанието на 08.11.2023 г. (на
лист 113 от делото), представено в писмен вид на лист 107 – 110 от делото,
която съдът кредитира изцяло като логично и безпристрастно изготвено, за
предоставената от ищеца на ответника топлинна енергия са издадени
следните фактури:
1. фактура № *********/29.02.2020 г. за сумата от 15 000,65 лева;
2. фактура № **********/31.03.2020 г. за сумата от 14 476,46 лева;
3. фактура № **********/30.04.2020 г. за сумата от 3158,68 лева;
4. фактура № **********/30.11.2020 г. за сумата от 5183,36 лева, от
която поради намаляване на цените на природния газ са сторнирани с
кредитни известия 4038,81 лева и е останало задължение от само 1144,55
лева;
5. фактура № **********/31.12.2020 г. за сумата от 14 244,70 лева;
6. фактура № **********/31.01.2021 г. за сумата от 17 006,50 лева;
7. фактура № **********/28.02.2021 г. за сумата от 12 251,14 лева;
8. фактура № **********/31.03.2021 г. за сумата от 13 988,83 лева, и
9. фактура № **********/30.04.2021 г. за сумата от 1017,44 лева.
Задълженията по тези девет фактури са платени, както следва:
1. по фактура № *********/29.02.2020 г. за сумата от 15 000,65 лева – на
28.04.2020 г., по време на извънредното положение през 2020 г.;
2
2. по фактура № **********/31.03.2020 г. за сумата от 14 476,46 лева –
на 15.02.2021 г.;
3. по фактура № **********/30.04.2020 г. за сумата от 3158,68 лева – на
05.11.2020 г.;
4. по фактура № **********/30.11.2020 г. с несторниран остатък от
1144,55 лева са платени 1088,03 лева на 02.07.2021 г. и има неплатен остатък
от 56,52 лева;
5. по фактура № **********/31.12.2020 г. за сумата от 14 244,70 лева –
на 28.07.2021 г. ;
6. по фактура № **********/31.01.2021 г. за сумата от 17 006,50 лева –
на 27.09.2021 г.;
7. по фактура № **********/28.02.2021 г. за сумата от 12 251,14 лева –
на 27.09.2021 г.;
8. по фактура № **********/31.03.2021 г. за сумата от 13 988,83 лева –
на 27.09.2021 г., и
9. по фактура № **********/30.04.2021 г. за сумата от 1017,44 лева – на
29.06.2021 г.
Така са установени следните задължения за законна лихва от вещото
лице:
1. по фактура № *********/29.02.2020 г. за сумата от 15 000,65 лева – за
периода от 10.04.2020 г. до 28.04.2020 г. – 79,17 лева;
2. по фактура № **********/31.03.2020 г. за сумата от 14 476,46 лева –
за периода от 01.02.2021 г. до 15.02.2021 г. – 60,32 лева;
3. по фактура № **********/30.04.2020 г. за сумата от 3158,68 лева – за
периода от 31.05.2020 г. до 05.11.2020 г. – 140,74 лева;
4. по фактура № **********/30.11.2020 г. за несторнираните 1144,55
лева – за периода от 31.12.2020 г. до 01.07.2021 г. – 58,51 лева;
5. по фактура № **********/31.12.2020 г. за сумата от 14 244,70 лева –
за периода от 31.01.2021 г. до 28.07.2021 г. – 707,39 лева;
6. по фактура № **********/31.01.2021 г. за сумата от 17 006,50 лева –
за периода от 03.03.2021 г. до 27.09.2021 г. – 987,38 лева;
7. по фактура № **********/28.02.2021 г. за сумата от 12 251,14 лева –
за периода от 01.05.2021 г. до 27.09.2021 г. – 616,02 лева;
8. по фактура № **********/31.03.2021 г. за сумата от 13 988,83 лева –
за периода от 01.05.2021 г. до 27.09.2021 г. – 582,92 лева, и
9. по фактура № **********/30.04.2021 г. за сумата от 1017,44 лева – за
периода от 31.05.20212021 г. до 29.05.2021 г. – 8,49 лева,
или общият размер на лихвата за забава за посочените периоди е
3240,94 лева.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия на ищеца за стопански
клиенти, които не се оспорват от ответника, падежът на задължението за
3
заплащане на топлинна енергия е 20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след като купувачът получи данъчна фактура. Щом като
ответникът е заплатил всички гореизброени фактури, той е признал и
получаването им.
Установява се, че ответното дружество чрез частично плащане, е
признало, че дължи на ищеца неплатен остатък от 56,52 лева по фактурата от
30.11.2020 г. за периода на месец ноември 2020 г., като искът за тази сума
следва да се уважи.
По искът за законна лихва – съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД който е изпаднал
в забава за парично задължение дължи заплащане на законна лихва, като
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД забавата настъпва с изтичане на срока за плащане. В
случая всички фактури, издадени от ищеца на ответника са платени със
забава, поради което е начислена законна лихва, която вещото лице установи
в размер от 3240,94 лева.
Съдът намира, че няма начислена законна лихва за периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., когато е действало спирането на лихвата за
забава съгласно първоначалната редакция на чл. 6 ЗМДВИП (обн. ДВ, бр.
28/2023 г., в сила от 13.03.2023 г., отменена разпоредба в ДВ, бр.
34/09.04.2023 г., в сила от същата дата).
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, тъй като лихвата е текла от 10.04.2020 г. и би се погасила най-рано
на 10.04.2023 г., а искът се смята предявен съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда,
като оттогава давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД, т.е.
давността е прекъсната на 13.05.2022 г. преди изтичането си.
Поради това искът за лихва за забава следва да се уважи за 3240,94
лева.
Тъй като е установено, че ищецът е извършвал дялово разпределение в
процесния имот, ответникът следва да заплати цената за тази услуга, като
съгласно чл. 162 ГПК съдът приема, че поисканата сума от 0,98 лева
съответства на разходите за услугата и искът следва да се уважи.
Не следва да се уважи искът за законна лихва върху сумата за дялово
разпределение, тъй като няма данни ищецът да е издавал фактура за тази сума
и да я е предоставил на ответника и условията по чл. 40 от общите условия не
са налице, поради което исковете следва да се отхвърлят за 0,23 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК (исковете се отхвърлят за 0,23 лева от общо 3298,67 лева, или за
0,0000697 част от размера си, поради което отхвърлената част няма
отражение върху разноските).
Ищецът е доказал в исковото производство разноски за 65,97 лева
държавна такса, 500 лева депозити за експертизи, и иска юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер от 100 лева, или в исковото
производство следва да му се присъдят 665,97 лева, а в заповедното – 115,97
4
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД установителен искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Столичен електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК:*********,
и адрес: София, ул. „Подполковник Калитин“ № 30, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул.
„Ястребец“ № 23б, сумите: 56,52 лева (петдесет и шест лева и 523 ст.) – цена
за доставена през месец ноември 2020 г. до топлоснабден имот на ответника с
адрес: София, ул. „Подполковник Калитин“ № 32, трамвайно депо
„Банишора“, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2022 г.,
до окончателното плащане; 3240,94 лева (три хиляди двеста и четиридесет
лева и 94 ст.) – лихва за забава за плащане на цена за топлинна енергия,
начислена за доставена топлинна енергия от месец февруари 2020 г. до месец
април 2021 г., която лихва е начислена в периода от 31.03.2020 г. до
27.04.2022 г., и 0,98 лева (деветдесет и осем стотинки) – цена за услугата
„дялово разпределение“ за гореописания топлоснабден имот за периода от
месец май 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.05.2022 г., до окончателното плащане– вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 24986/2022 г. на Софийския районен
съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 0,23 лева
(двадесет и три стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната
посочена сума в периода от 01.07.2019 г. до 27.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, с ЕИК:*********, и адрес: София, ул.
„Подполковник Калитин“ № 30, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б, 665,97 лева
(шестстотин шестдесет и пет лева и 97 ст.) – разноски в исковото
производство, и 115,97 лева (сто и петнадесет лева и 97 ст.) – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5