№ 45968
гр. София, 23.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110134305 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, като
съдът счита, че същият не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК.
Страните са представили към исковата молба и отговора писмени
доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което
съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.
По доказателственото искане по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи кредитното досие по делото, съдът ще се произнесе в
първото заседание.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за
доброволно уреждане на спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му
в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявения насрещен иск с вх.№
291432/18.10.2023г., депозиран в срока за отговора на исковата молба от
„***“ ЕООД срещу М. Б. Х., като
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск в едноседмичен срок от
получаване на определението да отстрани констатираните нередовности,
като:
на осн. чл. 211, ал. 2 ГПК предяви насрещния иск с искова молба, която
да отговаря на всички изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК;
да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50
лева, платими по сметка на Софийски районен съд, като в същия срок
1
представи вносен документ по делото;
да представи преписи от исковата молба по обратния иск за връчване на
насрещната страна за отговор;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца по насрещния иск, че при неизпълнение на
дадените указания, насрещната искова молба ще бъде върната на
основание чл. 211 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане по чл. 190 ГПК
на ищеца М. Б. за изискване на кредитното досие по делото в първото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.01.2024 г. от 11:00 часа ,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както
следва:
Предявени са от ищеца М. Б. Х. срещу „***“ ЕООД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо, за
прогласяване нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане по
чл. 6.1 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
84018/13.04.2022 г., а в условията на евентуалност- прогласяване на
нищожност на горепосочената клауза на основание чл. 26, ал. 1, предл.
второ ЗЗД, респективно- на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ищецът М. Б. Х. излага, че на 13.04.2022 г. е сключил Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който
ответникът му е предоставил в заем сумата от 1100 лв. при срок за връщането
й- 12 месеца, ГЛП в размер на 12,28 % и ГПР в размер на 49,54 %. Била
предвидена еднократна такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричния заем в размер на 184,80 лв. съгласно чл. 6.1 от
договора в тежест на ищеца. Счита клаузата на чл. 6.1 за нищожна поради
противоречието й с императивни правни норми на ЗПК И ЗЗП. Сочи, че
същата заобикаляла закона и накърнявала добрите нрави. Била в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Твърди, че таксата
представлявала една допълнителна печалба за кредитора, поради което
следвало да е част от ГЛП и ГПР. Предвидената такса била неекивалентна на
предоставената в заем сума, поради което клаузата по чл. 6.1 била
неравноправна. Липсвало еквивалентност и между таксата и насрещната
услуга, която се предоставяла в замяна. Размерът на таксата бил
необосновано висок. Твърди, че клаузата по чл. 6.1 водела до неоснователно
обогатяване на ответника, като същата била в разрез с принципите за
добросъвестност и справедливост. Поддържа, че действителният размер на
ГПР надхвърлял пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Моли за прогласяване нищожността на процесната клауза.
Претендира присъждане на разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД депозирал отговор на
исковата молба, чрез юрк. . Х.а, с който оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение по
Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
84018/13.04.2022 г., по силата на който е предоставил на ищеца сумата от
1100 лв. при фиксиран лихвен процент от 12,27 %, със срок на погасяване- 12
месеца. Поддържа, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес.
Твърди, че таксата за разглеждане била включена в ГПР, като размерът на
последният не надвишавал императивно определената от законодателя
граница. Поддържа, че клаузата по чл. 6.1 била индивидуално уговорена.
Оспорва таксата за разглеждане да представлява такса по усвояване, тъй като
последното е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита.
Поддържа, че процесната клауза, както и сключеният договор за кредит в
цялост, са действителни и отговарят на законовите изисквания. Сочи, че
таксата за разглеждане е дължима в преддоговорните отношенич между
страните, когато ищецът все още няма качеството потребител. Излага
готовност за сключване на съдебна спогодба. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск, като
твърди, че същите са неоснователни. Изла га твърдения, че договорът е
сключен при спаззване на изискванията на ЗПФУР, както и че таксата за
експресно разглеждане е включена в ГПР, като същият не надвишава
законово предвидения максимум. Твърди, че клаузата е индивидуално
уговорена и не попада в ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В случай че
искът бъде приет за допустим, заявява съгласие за сключване на съдебна
спогодба.
Предявява насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати следните
суми- сумата от 381,90 лв., представляваща изискуема главница по Договор
за потребителски паричен кредит № 84018/13.04.2022 г., сумата от 8,38 лв.,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 13.01.2023 г.
до 04.03.2023 г., сумата от 158,44 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 13.01.2023 г. до 17.10.2023 г., и сумата от 61,60 лв.,
представляваща такса за разглеждане, ведно със законната лихва от
17.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Поддържа, че въпреки
поканите за плащане на дължимите от ищеца погасителни вноски, последният
не е заплатил вноски с падежни дати от 13.01.2023 г. до 13.04.2023 г. Посочва,
че е настъпила изискуемост на целия кредит, тъй като е изтекъл крайният
срок за погасяване на кредита- 13.04.2023 г. Моли за уважаване на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване:
Между страните е възникнало облигационно отношение по Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 84018/13.04.2022 г., по
силата на който е предоставил на ищеца сумата от 1100 лв. със срок на
погасяване- 12 месеца.
3
Съгласно чл. 6.1 е уговорена такса за експресно разглеждане в размер
на 184,80 лева.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже че на 13.04.2022 г. между М. Б. Х. и
„***“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 84018, с посоченото съдържание; клаузата за такса за
експресно разглеждане по чл. 6.1 от договора е нищожна поради
противоречие с посочените в исковата молба материалноправни законови
разпоредби, поради заобикаляне на закона, поради накърняване на добрите
нрави, като УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че в
посоченото по договора ГПР не се включва таксата за експресно разглеждане,
а при включването му, размерът на ГПР значително ще надхвърли пет пъти
размера на законната лихва.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е
индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4