№ 401
гр. Кюстендил, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20231500500297 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №253 от 24.03.2023г., постановено по гр.д.№1097/2022г.
от Кюстендилския районен съд Г. А., ЕГН **********, гр.Кюстендил,
ул.“***“№95, вх.“Г“, ет.4, ап.91 е осъден да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***№260,
представлявано от *** и *** – ИД и членове на УС, на основание Договор за
потребителски кредит № FL 1114969 от 25.08.2020г. сумите, както следва:
5046.34 лв – главница; 339.04 лв – договорна лихва за периода 14.06.2020г. до
30.12.2021г;206.06 лв- мораторни лихви за периода 31.12.2021г до
26.05.2022г., ведно със законната лихва считано от 17.06.2022г. до
окончателното изпълнение на задължението, като претенцията за заплащане
на мораторни лихви за разликата над уважения размер до 515.09 лв , за
сумите 27.00 лl и 36.00 лв. такси са отхвърлени, като неоснователни. С
посоченото решение Г. А. ЕГН **********г. от гр.Кюстендил, ул.“***“, №95,
вх.Г, ет.4, ап.91 е осъден да заплати на „Юробанк България“, ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***№260 представлявано от
*** и *** сума в размер на 1949.04 лв, сторени за производството разноски.
Присъдена е и сума 100.00 лв по сметка на Районен съд – Кюстендил, при
условията на чл.77 ГПК.
В срока за обжалване на решението, определен в чл.259 , ал.1 ГПК
по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.А. А., КkАК, с адрес:
гр.Кюстендил, ул.“***“№3, п.к.2500 – особен представител на ответника Г. А.
срещу постановеното решение №253 от 24.03.2023г. по гр.д.№1097/2022г.В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт.Като процесуално нарушение в дейността на съда при
разглеждане на спора и постановяване на решението се сочи обстоятелството,
1
относно недаден отвод. на разглеждащия спора съдия, както и неизплащане
на дължимо адвокатско възнаграждение.Въззивникът счита, че описаната в
съдебния акт фактология не е установена, не било доказано редовно
хронологично и законосъобразно счетоводство по потребителския
кредит.Сочи се противоречие с императивни законови норми по ЗЗП и ЗПК
досежно клаузи от Договора за кредит.Действията на съда във връзка с
разглеждане и решаване на спора са определени като „еталон как не трябва
да се правораздава“.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на претенциите.
В съответствие с предвиденото в чл.263, ал.1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от Банката. В отговора се съдържа становище за
недоказаност и неоснователност на подадената жалба, правилно и
законосъобразно решение.Правени са и възражения относно дължимостта на
възнаграждение за особен представител и е формулирано искане за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е
валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е
разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение - при наличие
на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по
надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128
ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и
в рамките на търсената с исковата молба защита.
Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .
За да постанови решението си районният съд е приел, че по делото е
доказано осъществяването на следните обуславящи уважаването му правно-
релевантни факти - страните са обвързани от Договор за потребителски
кредит №FL 1114969/25.08.2020г. , по силата но който ищецът е предоставил
на ответника, кредит в размер на 5504.00 лв.Срокът за погасяване на
задължението в този договор бил определен на 84 месеца, с размер на
месечната вноска 88.81 лв.В чл.17 от Договора, всяка страница от който е
подписана, е предвидено плащане на годишен лихвен процент в размер на 9.2
%.Сумата е усвоена на 25.08.2020г.Съдът се е позовал на методолия за
определяне на лихвен процент, връчване чрез съдебен изпълнител на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост.Приел е, че със
заклочение на вещо лице по делото е доказано, дължимост на присъдената
главница, договорна лихва, възлизаща на 339.04 лв, мораторна лихва 236.90
лв, за периода от 31.12.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда,
вместо посочената по – рано дата 14.06.2021г. до 26.05.2022г.Приел е за
установено с оглед заключението на вещото лице, че не са заплатени
дължими по Договора такси.Съдът е обективирал в акта си преценка по
валидността на представения Договор за кредит и е посочил, че той отговаря
на всички законови изисквания.
С оглед доводите в жалбата, съдът намира за необходимо да
2
отбележи, че:
Твърдението за необоснованост на извода относно доказаност на
Договор за кредит между страните е неоснователно.
На л.8-л.16 от първоинстанционното дело, в което адв.А. е участвал,
като особен представител на длъжника се намира Договор за потребителски
кредит, с номер, идентичен с номера, който е посочен в съдебното
решение.На основание чл.1, ал.1 от Договора е предвидено, че Банката
предоставя на кредитополучателя потребителски кредит, възлизащ на
5504.00 лв, за текущи нужди, които кредитополучателят се е задължил да
върне ползвания кредит заедно с дължими лихви, в срокове и при условията
на Договора.Твърди се, че поради неплащане на вноска №8 с падеж
14.04.2021г. и вноска №9 с падеж 14.05.2021г.,съгласно изготвения
погасителен план, при спазване изискванията на чл.19 от Договора за кредит,
банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем.Дължимите суми
са определени на база изготвения, неразделна част от Договора погасителен
план, не се твърди през време на действие на Договора размерът на
дължимата възнаградителна лихва да е бил променен.
Основателно е оплакването в жалбата, че Договорът не отговаря на
изискването по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
На основание чл.22 ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.На основание чл.23 когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Преценка на представения Договор по реда на чл.11 ЗПК, както
следва:
- ал.1 т.1 ЗПК - датата и мястото на сключването му – съдържа се.
- ал.1 т.2 ЗПК – вида на предоставения кред – съдържа се
- ал.1 т.3 -името, единния граждански номер (личен номер или личен
номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя- съдържа
се.
- ал.1 т.4 -името/наименованието, правноорганизационната форма,
кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора – съдържа се;
-ал.1 т.5 - данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник;
- ал.1 т.6 - срока на договора за кредит – съдържа се;
- ал.1 т.7 . общия размер на кредита и условията за усвояването му –
съдържа се;
- ал.1 .т. 8 - стоката или услугата и нейната цена в брой - когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит;
- ал.1 т.9 -лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;
-ал.1 т.9а - методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а;
- ал.1 т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
3
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин - не се съдържа.В чл.3, ал.8 от Договора е предвидено, че
годишният процент на разходите ( ГПР) по отпуснатия кредит възлиза на
14.08%, а общата сума, дължима от Кредитополучателя 8336.28 лв, изчислени
към момента на сключване на Договора.Според чл.3, ал.9 посочената
стойност на ГПР е изчислена при следните допускания : договорът ще е
валиден, за срока за който е сключен и Банката и кредитополучателят, ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете на
договора, лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и се прилагат до изтичане срока на
договора.Плащанията се извършват съобразно датите и условията изисквани
от Банката.В ал.10 е обективирано съгласие касаещо ползването на
преференциални условия по Договора.На основание чл. 19, ал.1 ЗПК -
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Видовете разходи
включени в ГПР в договора не са посочени, при изключване по чл.19, ал.3 -
при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват разходите:1. които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит;2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит;3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването
или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването
на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.Сумата посочена в текстуалната част се
различава от сумата, посочена в погасителен план, включваща главница,
възнаградителна лихва и застраховка – 7967.68 лв.Не става ясно, какви други
плащания са включени в тази сума, респ. такси, които са предвидени в
Договора или друг вид плащания.Данните по делото формират убеждение за
несъответствието на посочения размер на ГПР с действителната стойност на
общия разход.Становището на съда за подобни случаи, пример за което е
определение 30685/30.09.2022г. на ВКС по гр.д.№578/22г. , ІІІ г.о е, че
подобна клауза не удовлетворява законовото изискване, относно съдържание
на Договора.
На основание чл.22 ЗПК и без да е необходимо да се коментират
останалите клаузи на Договора, същият следва да бъде признат за
недействителен на основание чл.22 ЗПК. Предвид установената
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, след
известни колебания в практиката и след като пред ВКС, е поставен за
обсъждане въпроса:Допустимо ли е предявен на договорно основание
осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски
кредит да бъде уважен на осн. чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на
кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата
недействителност ? – с решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК и е прието, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23
ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
4
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да
бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът не намира за необходимо да обсъжда
обстоятелствата по делото, свързани с дължимостта на възнаградителна и
мораторна лихва.Във връзка с оплакванията за неравноправни клаузи, във
връзка с което е изслушано вещо лице, представило експертиза в
първоинстанционното производство, следва да се посочи, че извън предмет
на спора са искания за заплащане на суми,изчислени при прилагане клаузата
за промяна в лихвения процент.Предвид изложените обстоятелства, съдът
намира за ненужно и обсъждане заключението на вещото лице, съдържащо
констатации и изводи в тази посока.
Решението е незаконосъобразно в частта предвиждаща плащането
освен главница и възнаградителни и мораторни лихви по договора.
Предвид неоснователността на част от претенциите и с оглед
разпоредбите на чл.79 ЗЗД, следва да бъде отменено решението, в частта
относно присъдените на ищеца разноски, за сума над 1759.03 лв. за
първоинстанционното производство.Също така дължими на въззивника за
настоящото производство са разноски, възлизащи на 775.38 лв, за платено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил разноски за производството, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното от Кюстендилския районен съд решение №253 от 24.03.2023г. по
гр.д.№1097/2022г.в частта, в която Г. А., ЕГН **********, гр.Кюстендил, ул.“***“№95, вх.“Г“,
ет.4, ап.91 е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“***№260, представлявано от *** и *** – ИД и членове на УС,, на
основание Договор за потребителски кредит № FL 1114969 от 25.08.2020г. сумите, както следва
над : 5046.34 лв, а именно за сумите 339.04 лв – договорна лихва за периода 14.06.2020г. до
30.12.2021г и 206.06 лв- мораторни лихви за периода 31.12.2021г до 26.05.2022г., ведно със
законната лихва считано от 17.06.2022г. до окончателното изпълнение на задължението,както и в
частта за разноските, за сумата над 1759.03 лв, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***№260, представлявано от *** и *** – ИД и
членове на УС срещу Г. А., ЕГН **********, гр.Кюстендил, ул.“***“№95, вх.“Г“, ет.4, ап.91
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 и сл. ЗПК и чл.240, ал.2 ЗЗД за сумите, 339.04
лв – договорна лихва за периода 14.06.2020г. до 30.12.2021г;206.06 лв- мораторни лихви за
периода 31.12.2021г до 26.05.2022г., ведно със законната лихва считано от 17.06.2022г. до
окончателното изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА Г. А., ЕГН **********, гр.Кюстендил, ул.“***“№95, вх.“Г“, ет.4, ап.91 да заплати
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“***№260, представлявано от *** и *** – ИД и членове на УС разноски, за въззивното
производство, като част от платено възнаграждение за особен представител, сумата 775.37 лв.
Решението не подлежи на обжалване – чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6