РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 30 септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора Г. МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
КАН дело № 313 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Г.В.Г.,
депозирана чрез адвокат-пълномощник З.П.
***, против Решение № 519 от 08.07.2020 г., постановено по АНД № 597/2020 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № П838/ 28.02.2020г на зам.кмет на Община Русе , с което на жалбоподателя на основание чл.2
ал.2 вр.ал.1 от Наредба № 4 на ОбС-Русе е наложена глоба в размер на 40лв.
Наведени са доводи за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Претендира се отмяна на въззивното решение, след което
съдът да реши делото по същество като отмени изцяло издаденото наказателно
постановление и в условията на евентуалност да се намали наложеното
адм.наказание
Ответникът по жалбата- Община Русе , в
депозирани писмени бележки вх.№ 3346/25.09.2020г. по описа на АС – Русе, оспорва основателността
й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди наведените в
жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото
доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, районният съд е
приел, че от събраните по делото доказателства правилно е установено и
безспорно доказано административното нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба 4 на
ОбС-Русе касателно нарушаването на нощната тишина и общественото спокойствие
след 22.00ч през зимния период на 30.11.2019г., което е осъществено чрез слушане
на силна музика и викове на висок тон ,
за което жалбоподателят е бил санкциониран, като при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са били допуснати и съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са достатъчно основание за отмяна на НП. С тези мотиви съдът
е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление в неговата цялост.
Касационната инстанция изцяло
възприема доводите и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави и че събраните по
делото гласни доказателства еднозначно сочат първо на отправено предупреждение
да не се нарушава нощната тишина, последващо несъгласие от страна на оспорващия
касационен жалбоподател, че няма да се съобрази с предупреждението и викове от
негова страна, което е довело до съставяне на АУАН и издаденото в последствие
НП,потвърдено от въззивната инстанция. Следва да се отчете, че нарушената норма
визира всеки който нарушава нощната тишина и общественото спокойствие, а не
само собственика на жилище или имот, от където се чува силна музика и висок
тон.
Неоснователни за доводите, че
касационния жалбоподател е наказан два пъти за едно и също нарушение.
Представеното и пред РРС НП 356-ЗМВР/ 19 от 15.01.2020г. на ВНД началник Второ
РУ –Русе касае неизпълнение на устно полицейско разпореждане да се прекрати
вдигането на шум и нарушаването на спокойствието на живущите в жилищната
сграда, докато в потвърденото НП сочените фактически обстоятелства са различни.
Т.е. жалбоподателят не е наказан два пъти за едни и същи факти, а за отделни
адм.нарушения на различни правни норми и съответно е приложен чл.18 ЗАНН.
Наложената санкция е към минимума и под средата на предвиденото и не са налице
основания за нейното изменение
Предвид изложеното, наведените касационни
оплаквания са неоснователни, жалбата е неоснователна, а решението на Районен
съд - Русе -правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед на измененията на
чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния
представител на ответната страна – Община Русе за присъждане на разноски за
юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се
определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП /в
случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна сложност на
казуса и при резултата от делото на ответната страна Община - Русе следва да
бъдат присъдени деловодно разноски за процесуално представителство в размер на
80 лв
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 519
от 08.07.2020 г., постановено по АНД № 597/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА Г.в.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на Община-Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.