Определение по дело №692/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   №

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на трети май 2019г

в състав:                      Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                          Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИК

                                                         ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д. № 692 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 75725/19.11.2018г, подадена от Т.Д.П., против определението на ВРС-39с-в № 3449/14.03.2018 по гр.д.№ 15500/2018, с което е спряно производството по делото на осн.чл.227 ал.1 т.7 ГПК вр.чл.37 КМЧП. 

Счита определението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Излага доводи, че делото, заведено пред Кировски РС–гр.Санкт Петербург, Русия, било с предмет, различен от този по настоящото дело, по което съдът е сезиран с иск за развод по чл.49 СК. Освен това, посоченият съм не бил компетентен да разгледа спора.

 

В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба Ю.А.П. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата.

 

Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество се явява неоснователна по сл.съображения:

Производството е образувано пред ВРС по иска на Т.Д.П. срещу Ю.А.П., гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, за развод, на осн.чл.49 ал.3 СК. С него са обективно съединени искове за упражняване на родителски права върху непълнолетно дете Борислав, род.***г, определяне на режим на лични отношения с другия родител, издръжка от другия родител, ползване на семейното жилище и фамилно име след развода. Изложено е в молбата, че през м.08.2018г отв. Ю.П. заедно с детето Борислав напуснали територията на Р България със съгласието на ищеца, но не се завърнала отново.

В депозирания на 14.03.2019г писмен отговор по ИМ ответницата по иска Ю.П. е изложила, че същата е подала искова молба срещу съпруга си Т.П., входирана под № М-4391/2.10.2018г пред Кировски районен съд в Санкт Петербург, като сочи, че предметът й е идентичен с този по настоящото дело - за развод, за определяне местоживеенето на детето при майката, за определяне издръжка в полза на малолетното дете, дължима от бащата.

Излага още, че по делото пред руския районен съд е било проведено вече едно заседание на 7.03.2019г, за което ответникът - настоящият ищец, бил редовно призован и представляван; било насрочено второ и последно заседание по делото, което се очаквало да приключи до края на м.май 2019г. Към отговора е приложен и надлежно заверен препис от исковата молба до Кировски районен съд.

СЪДЪТ, за да се произнесе, взе предвид :

От данните по делото става ясно, че Ю.А.П. е сезирала руския районен съд, и по-конкретно Кировски РС-гр.Санкт Петербург, с иск срещу Т.Д.П., като предметът на делото е идентичен с този на делото , висящо пред РС-Варна. ИМ е била подадена от Ю.П. на 2.10.2018г, а по настоящото дело 12.10.2018г.

В настоящия случай двамата съпрузи са граждани на различни държави, т.е. налице е спор с международен елемент. Затова приложение биха намерили нормите на КМЧП за определяне компетентния съд, съгласно: чл.7-по брачни искове ; по чл.8-по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите ; чл.11-по дела за издръжка. Посочените норми на КМЧП се явяват общи и биха били приложими в случай на липса на международен договор или регламент.

В процесния случай, обаче, приложение ще намерят разпоредбите на действащия и понастоящем двустранен Договор между Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975г, обнар.ДВ бр.33/1975г, в сила от 18.01.1976г, обн. ДВ бр.12/10.02.1976г, попр. ДВ бр.17/28.02.2014г. Разпоредбата на чл.24 от същия визира специални правила за определяне на компетентния съд при разглеждането на делата за развод, какъвто е настоящият случай. Точка 2 от същия член предвижда, че когато в момента на предявяване на иска за развод един от съпрузите е гражданин на една от договарящите страни, а другият е гражданин на другата договаряща страна и двамата имат местожителство на територията на някоя от договарящите страни или ако единият има местожителство на територията на една от договарящите страни, а другият-на територията на другата договаряща страна, компетентни са органите на двете договарящи страни. Органът, който разглежда молбата за развод, прилага законодателството на своята държава. Разпоредбата на чл.25 т.6 от Договора посочва, че компетентни за издаване на решения по правоотношения между родители и деца, указани в ал.1, 2, 3, 4 и 5 от същия член, са органите на договарящата страна, чийто гражданин е детето или на територията, в която детето има местожителство или местопребиваване. Предвид посочените разпоредби следва, че е възможна компетентността както на българския, така и на руския съд при посочените хипотези.

Що се отнася до изложените в частната жалба оплаквания за липсата на компетентност на чуждия съд, същите са несъстоятелни, тъй като това не подлежи на преценка от настоящия съд. Възраженията за липсата на международна компетентност могат да бъдат наведени само пред съответния съд, разглеждащ спора, с който е сезиран. Това е така, тъй като всеки съд сам преценява дали делото му е подведомствено. Българският съд може да преценява само дали той самият е компетентен да разгледа спора

В случая се изясни, че пред съдилищата на две държави-страни по Двустранния договора, са висящи две дела между едни и същи страни и с едно и също основание – развод. При липсата на изрична разпоредби в Двустранния договора по този въпрос, следва да намери приложение общото правило на чл.37 КМЧП /обн.ДВ бр.42/17.05.2005г/, с което е указано е, че българският съд спира служебно образуваното пред него дело, ако между същите страни, на същото основание и за същото искане има по-рано заведен процес пред чуждестранен съд и се очаква, че той ще приключи в разумен срок с окончателно решение, което може да бъде признато и изпълнено в Република България.

Както се установи по-горе, ИМ пред РС в Русия е била подадена от Ю.П. на 2.10.2018г, а пред българския съд по настоящото дело - 12.10.2018г. Следователно, това пред българския съд е по-късно заведено. На следващо място, от данните по първоинстанционното дело, изложеното в обясненията на ответницата по жалбата и представените с отговора писмени доказателства /Протокол за проверка условията за живот на непълнолетно лице и неговото семейство, представено с легализиран превод на български/, се налага изводът, че може да се очаква производството пред руския съд да приключи с окончателно решение в разумни срокове. Същото може да бъде признато и допуснато изпълнението му на територията на Република България, съгласно разпоредбите на чл.46 от Двустранния договор или чл.117 КМЧП. Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в хипотезата на чл.37 КМЧП, които дават основание за служебното спиране на настоящото производство поради наличието на по-рано заведено дело пред друг съд между същите страни и на същото основание.

Изложеното мотивира съда за неоснователност на подадената частна жалба и за потвърждаване на постановеното от ВРС определение за спиране.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-39с-в № 3449/ 14.03.2018 по гр.д.№ 15500/2018, с което е спряно производството по делото на осн.чл.227 ал.1 т.7 ГПК вр.чл.37 КМЧП. 

 

 

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: