Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №237 от 26.07.2010 година, постановено по ГР.Д.№1815 по описа за 2009 година на Горнооряховски районен съд, е уважен предявеният ревандикационен иск; присъдени разноски в полза на ищците. Постъпила е жалба от ответниците чрез процесуалния им представител. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено решението и предявеният иск да бъде отхвърлен. Излага доводи и съображения. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Ищците, чрез процесуалния представител, заемат становище да бъде потвърдено решението на районния съд. Излагат доводи и съображения. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното: Исковата молба и приложените към нея документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК, на чл.128 от ГПК. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск; Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предявената искова претенция е с правно основание чл.108 от ЗС. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки всички събрани в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. За да откаже да допусне до събиране във въззивното производство посочените във въззивната жалба доказателства настоящият състав е счел, че не е налице нито една от хипотезите, визирани с разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.266 от ГПК. По отношение на хипотезитÕ, визирани с разпоредбата на ал.2 на чл.266 от ГПК, няма и твърдения за възникването им. По отношение на ал.3 на чл.266 от ГПК твърденията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до постановяване на неправилно решение са неоснователни. За този извод съображенията са следните: Ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок, въпреки, че изрично са им указани последиците. Съобщенията са надлежно връчени и оформени, съгласно императивните изисквания на ГПК. Преклудирани са процесуалните права на ответниците, които са им предоставени за упражняване чрез подаване на отговор на исковата молба. Настъпила е преклузия, визирана с разпоредбата на чл. 133 ГПК, относно възможността след изтичане на В.ГР.Д.№940/2010 г. ВТОС законоустановения срок за отговор на исковата молба да бъдат сочени от ответниците факти, от които те претендират възникване на права за тях, както и доказателства за установяване на факти, които не са заявени с отговор на исковата молба. Освен това ответниците не излагат твърдения относно наличие на особени непредвидени обстоятелства за неподаване на писмен отговор в законоустановения срок. Изложените от тях твърдения в съдебно заседание, проведено във въззивната инстанция, съдът счита, че не са от категорията особени непредвидени обстоятелства, визирани с разпоредба на чл. 133 от ГПК. С оглед на горното направените с въззивната жалба доказателствени искания следва да се считат за несвоевременни, поради настъпила преклузия. Поради което е процесуално недопустимо направените с въззивната жалба доказателствени искания да бъдат допуснати до събиране и събрани във въззивното производство. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да бъде уважен предявен ревандикационен иск по делото трябва да са установени /доказани/ трите кумулативно изискуеми се предпоставки: ищците да притежават право на собственост върху вещта, предмет на иска; ответниците да владеят вещта, предмет на иска; ответниците да владеят вещта, предмет на иска, без правно основание. По отношение на първата предпоставка: Ищците се легитимират като собственици на парцел ... по ПУП на с. К., община С. – НА л.6 от първоинстанционното производство. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот удостоверява прехвърляне правото на собственост и придобиването му от приобретателя. Обвързващата доказателствена сила на това удостоверяване - верността на нотариалното удостоверяване за придобиване правото на собственост от купувачите, може да бъде оборвана. В настоящия казус ответниците не твърдят обстоятелства, оборващи обвързващата доказателствена сила относно транслативния ефект на процесната сделка. Преди сключване на процесната сделка със влязла в сила Заповед, издадена на основание чл.32, ал.2 от ЗТСУ, процесният имот, който е бил част от съседно дворище, е предаден към парцел ... по ПУП на с. К., община С.. Обстоятелство, установено от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебна експертиза. С влизане в сила на посочената заповед по силата на закона е настъпил транслативен ефект, а именно: правото на собственост върху процесния недвижим имот, е придобито от собствениците на парцела, към който е предаден – т.е. от продавачите по процесната сделка. Изложеното обосновава следните изводи: Със сключване на процесната сделка е настъпил транслативният ефект и ищците са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. По отношение на втората предпоставка: Ответниците упражняват фактическата власт върху процесния имот /безспорно обстоятелство/. Фактът, че ответниците твърдят, че черпят права от сделка, оформена по нотариален ред, е достатъчен за да се направи извод: Доказана е и втората предпоставка - ответниците владеят процесния недвижим имот. По отношение на третата предпоставка: С оглед разпределянето на доказателствената тежест ответниците следва да докажат обстоятелство, че владеят на правно основание. По делото не са събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че ответниците притежават правото на собственост върху процесния имот или че го владеят на друго правно основание. Доказана е и третата кумулативно изискуема се предпоставка - ответниците владеят процесния недвижим имот без основание. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №237 от 26.07.2010 година, постановено по ГР.Д.№1815 по описа за 2009 година на Горнооряховски районен съд. В.ГР.Д.№940/2010 г. ВТОС РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |