№ 45443
гр. София, 31.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20251110145396 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Ю. И., с която са предявени
следните искове: иск за признаване за установено, че ответникът Б. Д. Д. не би могъл да
придобие собствеността на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с шаси №
................, с настоящ рег. № ............; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 113
НПК за признаване за установено, че ответникът К. М. С. не е собственик на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с шаси № ................, с настоящ рег. № ............; иск с
правно основание чл. 108 ЗС вр. чл. 113 НПК за осъждане на Прокуратурата на Република
България да предаде на ищцата владението върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с шаси № ................, с настоящ рег. № .............
С Разпореждане № 152596/03.10.2025 г. съдът е дал указания на ищцата, сред които е
и указание да обоснове правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск
срещу ответника Б. Д. Д., като съобрази, че не твърди същият да се легитимира по
наказателното производство като настоящ собственик на процесния лек автомобил и да иска
неговото връщане.
С молба с вх. 347302/24.10.2025 г. ищцата посочва, че макар ответникът Б. Д. да не се
легитимира по наказателното производство като настоящ собственик на спорния автомобил
и да не е искал неговото връщане, тя има правен интерес от отрицателния установителен иск
срещу него, защото той е праводател на ответника К. С., поради което с предявяването на
отрицателния установителен иск срещу ответника Б. Д. цели да го обвърже със сила на
пресъдено нещо с решението по настоящото дело. Наред с това изпълнява другите указания
за отстраняване на нередовности в исковата молба.
Съдът намира, че и след подаването на молба с вх. 347302/24.10.2025 г. ищцата не
излага твърдения, обосноваващи правния й интерес от предявения отрицателен
установителен иск срещу ответника Б. Д. Д.. Съображенията за това са следните:
В т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието
1
следното: „Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника“, а в мотивите е разяснено, че интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие
имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника
права.
В Решение № 165/13.11.2023 г. по гр. д. № 296/2023 г. на ВКС, І ГО, е прието
следното: „Както ОСГТК на ВКС посочва в мотивите към т. 1 на ТР № 8/2012 от 27.11.2013
г. по тълк. д. № 8/2012 г., правният спор накърнява не само спорното право, което едната
страна претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича
претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всеки, който претендира,
че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск,
да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. При
установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява
разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния
спор. Първото има качеството „предмет на иска“, защото е обект на противоречиви правни
твърдения на страните по спора. Уважаването на отрицателния установителен иск обаче има
и правопредпазващо действие по отношение на засегнатото право, което ищецът брани с
предявяването му – ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право,
защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието
съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Изложени са също съображения, че правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера, а видът на иска е призван да гарантира
постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.
Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго
вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното
от ответника право. Посочено е, че правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането, респективно упражняването му, би било осуетено от
неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Преценката за наличие на правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск следователно е винаги
конкретна, основана на всички съдържащи се в исковата молба твърдения, като нейната цел
е да се съобрази дали при уважаването на иска ще бъде дадена защита на субективното
право, което ищецът твърди, че притежава. При това следва да бъде взето предвид доколко
както съществуването, така и реализацията, на притежаваното от ищеца право се засяга от
правото на ответника. В този смисъл въз основа на съдържащите се в мотивите на
тълкувателното решение съображения в практиката си ВКС е достигнал до изводите, че за
да прецени дали изложените в исковата молба твърдения обуславят правен интерес от
2
отрицателен установителен иск, съдът следва да ги квалифицира и да прецени доколко
решението по делото ще рефлектира върху правната сфера на ищеца и ще постигне целения
от него резултат и само когато целеният правен резултат не би рефлектирал непосредствено
в правната сфера на ищеца, то липсва правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск /Определение № 19/17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 57/2021 г. на ІІ г. о. на
ВКС/. В тълкувателното решение се придава значение не на вида накърнено субективно
материално право на ищеца, а на обстоятелството дали собственическите претенции на
ответника пречат на ищеца да го упражнява, респ. дали отричането им би повлияло на
възможността за безпрепятственото му упражняване /Определение № 21/07.02.2020 г. по ч.
гр. д. № 3962/2019 г. на І г. о. на ВКС/.“. Следователно извън посочените в т. 1 от ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС случаи отрицателният
установителен иск за собственост би бил допустим, ако от конкретния правен спор между
страните по делото може да бъде изведен правен интерес за ищеца от отричане със сила на
пресъдено нещо на спорното право на собственост – предмет на предявения иск.
Трайно установена, последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, според
която, колкото и ищецът да разполага с правото да избере вида на правната защита, на първо
място е необхоД. да е налице нарушение или отричане на претендирано от него право или
фактическо състояние, а освен това и избраната като вид правна защита трябва да е
подходяща за ефективното разрешаване на правния спор /в този смисъл – Определение №
607/ 19.12.2017 г. по гр. д. № 2680/2017 г. на ВКС, I ГО/.
В случая ищцата изрично заявява, че към настоящия момент ответникът Б. Д. Д. не се
легитимира като собственик на процесния лек автомобил, нито иска по наказателното
производство същият да бъде върнат именно на него. При това положение съдът намира, че
в действителност по делото липсват твърдения за съществуващ между тях правен спор,
който с оглед приложението на чл. 113 НПК да следва да бъде разрешен със сила на
пресъдено нещо. При тези твърдения на ищцата, дори и искът срещу този ответник да бъде
разгледан и уважен, решението в тази част не би рефлектирало непосредствено върху
правната й сфера, защото хипотетичното уважаване на този иск не би довело до връщане на
автомобила от прокурора именно на нея. Твърденията на самата ищца обуславят извод, че за
постигането на такъв ефект е необхоД. и достатъчно да бъде уважен предявеният от нея
отрицателен установителен иск срещу ответника К. М. С., защото неговите претенции върху
спорния автомобил са тези, които са обусловили извода на прокурора за наличието на спор
за материално право, респ. неговите претенции възпрепятстват връщането на автомобила на
ищцата.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая ищцата дори не отрича правото на
собственост на ответника Б. Д. Д. към настоящия момент, а към минал момент, което
несъмнено следва от начина, по който е формулирала петитума по този иск – „да признаете
за установено, че ответника Б. Д. Д. не би могъл да придобие собствеността на процесното
МПС…“, а това с оглед характера на отрицателния установителен иск, при който предмет на
делото е правото на собственост на ответника, а не това на ищцата, е изначално
3
недопустимо.
Следователно производството се явява частично недопустимо – по иска, предявен
срещу ответника Б. Д. Д., и в тази част следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр. д. № 45396/2025 г. по описа на СРС,
ІІІ ГО, 85 състав – в частта по предявения иск за признаване за установено, че ответникът Б.
Д. Д. не би могъл да придобие собствеността на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с шаси № ................, с настоящ рег. № .............
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищцата.
След влизане на определението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за
произнасяне по чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4