РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. гр.Мадан, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100077 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против
******* и ******* с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 124 ,ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор
за паричен заем № *******/***** г., сключен между Е. Х. У., като
кредитополучател и „******* като кредитор, поради противоречие с чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, като противоречащ на принципа на добрите
нрави – 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално-правните изисквания на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността на договор за
предоставяне на гаранция № ******/****** г., сключен с „********, като
лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя,
противоречащ на добрите нрави и непородил правни последици и на
основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.
В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила Договор за
паричен заем № ****** от ******* г., с първия ответник ******* и Договор за
предоставяне на гаранция № ******* от ****** г., който бил сключен от
ищцата чрез ****** с втория ответник „*****. По силата на договора за
паричен заем ответникът ******** предоставил на ищцата заем в размер на
600 лева, при параметри: Сума на кредита - 600,00 лева, Срок на кредита - 8
месеца, ГЛП 45%, ГПР 56,52%. Уговорено било възнаграждение за дружество
гарант 314,82 лв. платимо ведно с погасителната вноска, включваща главница
и възнаградителна лихва. Ищцата счита, че с договорения фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 45,00% се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя, тъй като договорената лихва 45% годишно надхвърля
повече от три пъти законната, поради което е налице нищожност на
1
уговореното възнаграждение. Посочва, че действително приложения в
кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 56,52 % е заблудил потребителя,
като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до
неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за
ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на
кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че
уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход но кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
- индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и
2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 56,52 % разходите,
които следва да извърши ищцата за заплащане на възнаграждение на фирмата
- гарант. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо предоставил на кредитоискателя стандартен европейски
формуляр за кредит в размер на 600.00 лв. с посочен лихвен процент от 35 % и
ГПР 56,52%, с общ размер на всички плащания 681,18 лв. Кредиторът бил
нарушил правата на потребителя, тъй като не бил включил в договора по ясен
и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. Нищожен бил и
сключения договор за предоставяне на гаранция и уговорката за заплащане на
възнаграждение за гарант не е породила правни последици. Сочи, че
договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува
валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг.
Доколкото кредитната сделка била нищожна, не бил породил правно действие
и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение. По
изложените съображения моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпим ОИМ от ответника ********, с
който въвежда възражения за недопустимост на иска и нередовност на
исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Посочва, че
клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл.
11, ал. 1 т. 10 ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в
процесния договор са посочени годишният процент на разходите (56.52 %) и
общата сума дължима от потребителя (681,18 лв.), взетите предвид
допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който
2
е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията
си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор,
както и други разходи, освен посочените в настоящия договор"). Общата
дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата
на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона. Годишният процент на
разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите
разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите, посочен в договора
за паричен заем, е изчислен към момента на сключване на договора за
потребителски кредит по определения в Приложение 1 към Закона за
потребителския кредит начин, като са използвани договорените с потребителя
условия, които са отразени и в договора - размер на усвоената сума (чл. 2),
броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2,
т. 14), дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима
сума (чл. 2, т. 7). В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК
общата дължима сума и годишният процент на разходите били изчислени към
момента на сключване на договорите. Възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство не се включвало при изчисляване на
ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед
на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1
ДРЗПК. Предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната
сума от заемодателя, а заемополучателят следва да предостави обезпечение,
единствено за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне
неблагоприятните последици от неизпълнението (разваляне на договор или
дължимо на Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Отделно от това
възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство
към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от
значение дали гаранцията на ******* ще бъде активирана или не от
действията на заемателя. Разходите за обезпечаване на вземането не можели
да се включат при изчисляване на общата дължима сума и ГПР, тъй като те
нито са неизбежен разход, нито са известни на заемодателя към момента на
сключване на договора за заем, нито са в определен към този момент размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за паричен заем е
недействителен поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че размерът на
лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит. Оспорва твърдението на
ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като заобикаля
материално- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския
кредит е неоснователно. По изложените съображения моли за прекратяване на
производството, а при условията на евентуалност за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******* с
който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражения за
нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Оспорва иска по
същество, като сочи, че процесният договор за предоставяне на поръчителство
е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй
като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за
3
финансовите институции по чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е
вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е
могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
като е спазена и изискваната форма. Договорът за предоставяне на
поръчителство, сключен между Е. Х. У. и ******, урежда отношенията между
страните по договора - възложител и поръчител. По силата на договора за
предоставяне на поръчителство, едната страна - „******* се задължава да
обезпечи изпълнението на задълженията на заемополучателя по договор за
паричен заем - да отговаря солидарно с заемополучателя пред кредитната
институция за изпълнение на задълженията му по договора за паричен заем,
както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Другата
страна се задължава да заплати на „********* уговореното за тази услуга
възнаграждение. Сключеният между ищеца и „******* договор е с характер
на двустранен договор - ******** предоставя услуга, а потребителят следва да
заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „******** и ищеца
възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната
престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Твърдението
на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция може да съществува
валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг,
тъй като е с акцесорен характер било неоснователно. Сочи, че
недействителността на договора за паричен заем не се отразява на
действителността на договора за предоставяне на поръчителство. Обявяването
на основния договор за недействителен по принцип води до погасяване на
поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за
потребителския кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето
защо, доколкото има дълг, то договорът за поръчителство не може да е
нищожен. Сочи, че Дължимото се възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство е определено след извършена преценка на
риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би сключила договора. Клаузите в договора за предоставяне на
поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки
разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Нещо повече, в договора за
предоставяне на поръчителство било предвидено, че той влиза в сила само,
ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под
формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция. По
изложените съображения моли за прекратяване на производството, а при
условията на евентуалност за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че ищцата е сключила с******договор за паричен заем №
******* от *******(л. 62-67 д.), по силата на който заемодателят *******
предоставило на ищцата Е. Х. У. заем в размер на 600 лева, при следните
параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на месечната погасителна
4
вноска 113,53 лева, срок на договора 6 месеца, брой вноски 6, краен падеж
29.04.2025 г., фиксиран ГЛП 45%, обща дължима сума 681,18 лева, ГПР 56,52
%. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на
получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „*****; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по лош от „Редовен“; 2. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или
3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
На същата дата - ****** г. между ****** и Е. Х. У. е сключен договор за
предоставяне на гаранция № ******* (л. 70-74 д.), по силата на който *******
се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични
задължения) в полза на „*******, с наредител - потребителят, с цел
гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен
заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната
сума в размер на 600 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва;
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на
плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски
хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 314,82 лева, платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 52,47 лева. Вноските са дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с
„******** като „********* е овластено да приема вместо гаранта изпълнение
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договор за гаранция в случай, че
поръчителят изпълни задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя
възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на
потребителя по Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху
платената сума, както и направените разноски.
От заключение на вещото лице по извършена по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че по договор за паричен заем №
*******/***** г. при следните допускания: заемна сума-600 лв.; срок на
заема-6 месеца; размер на месечна вноска-113,53 лв.; фиксиран ГЛП-45%;
обща дължима сума-681,18 лв., ГПР е 56,52% и включва само възнаградителна
лихва. Размерът на ГПР като се включат: условията по договора за паричен
заем и по договор за предоставяне на гаранция № *****с „******* и при
направени допускания: заемна сума- 600лв.; срок на заема-6 м.; брой вноски-6;
5
размер на мес. вноска-113,53лв.; фиксиран ГЛП-45%, лихва 81,18 лв.; обща
дължима сума по договор за паричен заем-681,18; лазмер на месечна вноска
по договор за гаранция-52,47; общ размер на възнаграждение по договор за
гаранция-314,82 лв.; общ размер на месечна вноска 166 лв. /113,53 + 52,47 лв./;
общ размер на дължимите суми-996,00 лв., ГПР би бил 540,1017 процента.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът- „******** кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният между ищецът и ******** Договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК - "Обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Като взе предвид съдържанието на описаните по - горе клаузи на чл. 4
от Договор за паричен заем от 31.10.2024 г., между ******и Е. Х. У. и чл. 3 от
6
сключения на******** г. между ******* и Е. Х. У. договор за предоставяне на
гаранция, съдът намира, че уговореното възнаграждение, дължимо за
ангажиране на гаранта за обезпечаване на задълженията на заемополучателя
по договора за заем съставлява възнаграждение по усвояване, отпускане и
управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния
процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Годишният процент на разходите,
представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР
следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Доколкото в договора за заем е предвидено обезпечаването му чрез
едно от предвидените в чл. 4 обезпечения, сред които и одобрено от
заемодателя дружество- гарант, таксата за допълнителната услуга, която макар
и формално да е дължима по друг договор на друго лице - гарант, е пряко
свързана с договора за кредит и се явява част от съдържанието му и всъщност
води до скрито оскъпяване на кредита и следва да бъде включено в размера на
ГПР. Изискванията, които чл. 4 от договора въвежда за останалите две
допустими обезпечения, които заемодателят може да предостави- а именно
банкова гаранция или две физически лица поръчители, са на практика
неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се
счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури
банкова гаранция в размер на цялата общата сума за плащане по договора за
заем или две физически лица-поръчители, отговарящи на многобройните,
кумулативно поставени изисквания към тях. С поставянето изначално на
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника на практика
единствено възможно обезпечение по договора за кредит остава сключването
на договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя
гаранционни сделки, в случая ********, което е и свързано лице с другия
ответник, тъй като видно от извършена справка в търговския регистър
******* е едноличен собственик на капитала на *********. Доколкото по
договора за предоставяне на гаранция обаче е предвидено заплащането на
такса, платима заедно с вноските по погасителния план по договора за кредит,
възнаграждението за гаранта съставлява разход по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК и следва да бъде включено в ГПР. От заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване
на възнаграждението за гаранция в ГПР, то същият възлиза на 540.1017%,
който надхвърля законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет
пъти размера на законната лихва, която към датата на сключване на договора
31.10.2024 г.. Следователно посочения в договора ГПР не отговаря на
действителния, с оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
7
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че целият договор за паричен заем от 31.10.2024 г., сключен от
ищцата с първия ответник „********е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По отношение на сключения между ищцата и ******* договор за
предоставяне на гаранция от ******** г., то предвид недействителността на
договор за кредит, който обезпечава и във връзка с който е сключен, то
същият е лишен от основание. Видно от съдържанието на договора, за гаранта
е уговорено възнаграждение срещу задължението да издаде гаранция в полза
на заемодателя за задължението на заемателя за плащане на сумтие по
кредита. В случая на тяхното заплащане от гаранта обаче, за него се поражда
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от гаранта
суми - по чл. 5, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция. Следователно
гарантът получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско
насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. От друга страна за длъжника е уговорено заплащането на
възнаграждение за гаранция дори и при погасяване на кредита от гаранта. В
този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора - гаранта, поради
което и този договор се явява недействителен на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗД като противоречащ на добрите нрави и лишен от основание.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по предявения против ********иск в полза
на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха
в размер на 50 лева за заплатена държавна такса и 150 лева депозит по ССчЕ ,
които следва да се възложат в тежест на ответника ******** АД. На осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК по предявения против ******* иск в полза на ищеца се
дължат направените по делото разноски. Същите се констатираха в размер на
50 лева за заплатена държавна такса и 150 лева депозит по ССчЕ, които следва
да бъдат възложени в тежест на *******
В производството ищецът е бил представляван от адвокат, който е
поискал присъждане на възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата. Като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и ниския материален интерес, съдът намира, че следва да
се определи на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД
Елена Иванова адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер за
дела с определен материален интерес в размер на общо 480 лева с вкл. ДДС за
производството, платимо по равно от всеки от ответник. С оглед изложеното,
съдът
РЕШИ:
8
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Е. Х. У., ЕГН **********,
с адрес: гр. М., ул. „****** и ******* ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ******** *********, Договор за паричен заем №
******/****** г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен сключения между Е. Х. У., ЕГН **********,
с адрес: гр. М., ул. „******* и ***** ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „*****, бул. „********, „*******, Договор за
предоставяне на гаранция № *******/******* г. с предмет обезпечаване на
задълженията по Договор за паричен заем № *******/*******г., на основание
чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и липса на
основание.
ОСЪЖДА „******* ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. ********* да заплати на Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес: гр. М.,
ул. „****** сумата от 200 лева (двеста лева) - направени по делото разноски за
държавна такса и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА ******** ЕИК******* със седалище и адрес **********”, е
да заплати на Е. Х. У., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „********сумата
от 200 лева (двеста лева) - направени по делото разноски за държавна такса и
депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА „********* ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „********** да заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И. БУЛСТАТ ****** с адрес: гр. П., ул. *******, представлявано
от Е. Г. И., сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ******ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „******* да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И.
БУЛСТАТ *******с адрес: гр. П., ул. ******** представлявано от Е. Г. И.,
сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9