Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1869 от 04.11.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при
секретаря С. А. и прокурор Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 2429 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Бургас, чрез главен
юрисконсулт К. против Решение № 84/14.08.2019 г., постановено по а.н.д. №
109/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 399736-F387807/19.10.2018 г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството „Марис 2015“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Според
изложените в касационната жалба възражения, касаторът е недоволен от отмяната
на НП, като намира извода на районния съд за неправилен. Иска се от съда да
отмени оспорения съдебен акт и да постанови решение, с което да потвърди като
правилно и законосъобразно процесното НП, като същото бъде изменено в частта
относно размера и основанието за налагане на санкция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация – „Марис 2015“ ЕООД, в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Д. изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на първоинстанционния
съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК,
настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното постановление
отговорността на дружеството-ответник по делото е ангажирана за това, че при
извършена на 28.05.2018 г., в 15:00 часа проверка на търговски обект –
железария, находящ се в гр.Средец, ул. „Димитър Благоев“ № 20, стопанисван от
„Марис 2015“ ЕООД, е установена промяна в касовата наличност в размер на 100
лв., представляваща въвеждане на пари в касата, която не е отразена на
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Според
обстоятелствената част на НП, дневният оборот от монтирания в обекта ЕКАПФ,
съгласно отчет № 005581/28.05.2018г. – 15:13 часа, е в размер на 476 лв., а
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 576 лв. Установено е,
че в касовата книга е отразена начална сума в размер на 100 лв.
Административнонаказващият орган е приел, че „Марис 2015“ ЕООД не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на
касова наличност, с което е нарушило чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т. 1 от ЗДДС.
За да постанови оспореното
съдебно решение въззивният съд е приел, че от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че при проверката е установена, обоснована по
касова книга, разлика между фактическата наличност в търговския обект и
отчетената сума по ФУ, в размер на 100 лв., която разлика представлява начално
въведена сума за деня. Според районния съд в случая неправилно органът е
санкционирал дружеството на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, след като липсват
констатации и доказателства, че установената разлика е резултат от неотчетени
продажби. Предвид това съдът е приел, че отговорността на „Марис 2015“ ЕООД е
следвало да бъде ангажирана по чл.185, ал.1 от ЗДДС, което налага извод за
отмяна на НП, като издадено в нарушение на материалния закон. Според мотивите
на съдебното решение, съдът разполага с правомощие да измени единствено размера
на имуществената санкция, но не и да променя правното основание за нейното
налагане.
Така постановеното решение
е валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат. Съображенията за това
са следните:
Административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г., която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите
на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Описаните в акта и в наказателното постановление факти и
обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма.
Отговорността
на „Марис 2015“ ЕООД е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3 000 лева до
10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
Според
изр.2 на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда
имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500
лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на
извършените от него доставки/продажби.
В
настоящия случай няма спор, че е констатирана разлика между касовата наличност
и фактическата такава в обекта, стопанисван от дружеството – ответник по
делото. Както посочва и въззивният съд, от наличните по
административнонаказателната преписка данни се установява, че тази разлика не е
в резултат на неотразяване на приходи, каквито констатации липсват, а е
следствие на нерегистриране по реда на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ на промяна на касовата наличност – начална сума. Предвид
установената от наказващия орган липса на неотразяване на приходи, санкцията е
следвало да бъде наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС, в границите,
посочени в чл. 185, ал.1 от ЗДДС, а не съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради
което се споделят изводите на първоинстанционния съд, че последната е
неправилно определена.
Принципното
правило е, че съдът не може да извършва преквалификация, когато става въпрос за
нови или различни признаци от състава на нарушението, каквито в настоящия
случай не са налице. Затова, преквалифициране на деянието в конкретната
хипотеза не би довело до прилагане на закон за по–тежко наказуемо нарушение и
увеличаване на наказанието, което да утежни положението на нарушителя. В случая
не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по този начин, тъй като не
се променят фактите, изложени в АУАН и НП, срещу които се защитава касаторът, и
правото му на защита не е нарушено.
Съгласно
чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Според настоящия съдебен
състав, за постигане целите на административните наказания, визирани в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на ответното дружество следва да бъде определен
размер на наложеното наказание в минималния предвиден от законодателя в нормата
на чл. 185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС, а именно - 500 лв., който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
С
оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а
вместо него - постановено друго, с което да се измени размерът на наложената
имуществена санкция от 3 000 лв. на 500 лв.
Воден от горното и на основание чл.
221, ал.1 и ал.2, предл. ІI-ро от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 84/14.08.2019 г., постановено по а.н.д. № 109/2019 г. по описа на
Районен съд - Средец, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 399736-F387807/19.10.2018 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на дружеството „Марис 2015“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв., като определя размера на
наложената имуществена санкция от 3 000 лв. на 500 лв. на основание чл. 185,
ал.2, изречение последно, във връзка с чл. 185, ал.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.