№ 11601
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110121800 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 13:47 ч. се явиха:
Молителката В. Н. Т. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. К., с пълномощно по делото.
Пострадалата М. Н. Т. – редовно призована от предходно съдебно
заседание чрез назначения й по делото особен представител адв. М.В.,
представлява се от АДВ.В..
Ответницата В. ПЛ. Й. – редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. И., с пълномощно по
делото.
Свидетелят Д. СТ. Н. – редовно призован, не се явява.
По делото постъпили данни, а именно заповед от 22.07.2022 г., от която
се установява, че лицето Д. СТ. Н. е командирован в гр. Царево за периода
01.08. - 31.08.2022 г.
Вещото лице П. ЦВ. В. - редовно уведомено, явява се лично.
Вещото лице АН. П. АТ.- редовно уведомено, явява се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
АДВ.В. – Да се даде ход на делото.
1
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 25.07.2022 г. заключение
на допуснатата от съда аудио-техническа експертиза от вещото лице П. ЦВ.
В..
АДВ.В. – Аз не съм запозната.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на АДВ.В. да се запознае.
Адв. К. – Запознати сме.
Адв. И. – Запознати сме.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице
П. ЦВ. В. по допуснатата аудио-техническа експертиза.
Съдът сне самоличността на вещото лице П. ЦВ. В., 51 години,
неосъждан, без дела и родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице П. ЦВ. В. – Представил съм заключение в срок, което
поддържам.
Страните (поотделно) - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се
приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.
Вещото лице П. ЦВ. В. (лично) – Относно заплащането за РКО от
общата сума може да извадите 149.73 лева за СДВР, остатъка с разликата за
мен.
2
Вещото лице напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 26.07.2022 г. заключение
на допусната съдебно-психологична експертиза от вещото лице АН. П. АТ..
Страните (поотделно) – Запознати сме.
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице АН. П.
АТ. по допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Съдът сне самоличността на вещото лице АН. П. АТ. , 48 години,
неосъждан, без дела и родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице АН. П. АТ. – Представила съм заключение в срок, което
поддържам.
Адв. К. – Бихте ли ми казали, колко време продължи сесията Ви
конкретно с детето?
Вещото лице АН. П. АТ. – Може би около половин час, имам предвид
само с детето, а не в присъствието на някой от родителите.
Адв. К. – Това време достатъчно ли е детето да изгради доверие към
Вас, докато провеждате изследването?
Вещото лице АН. П. АТ. – Давам си сметка, колко е важен този въпрос
и ще коментирам две неща около това, доверието не може да се изгради в
еднократна среща, нито в няколко срещи в рамките на много кратко време.
Изграждането на истинската доверителна връзка в смисъл на терапевтична
връзка може да отнеме спрямо индивидуалните особености на детето много,
много по-дълго време. В случая с конкретните задачи така поставени пред
експертизата има два варианта. Детето принципно да има доверие, не в
смисъла на доверителна терапевтична връзка, а принципно да има доверие,
такова каквото децата имат към възрастните, които приемат като
незастрашаващи по отношение на тях самите. И тук вече има два варианта, в
единия случай с детето лесно и естествено се случва този контакт, именно
през това, че то е въведено в ситуацията на запознанство с експерта, в случая
с мен, през и заедно с доверените му близки хора, които го обкръжават. То
беше в мое присъствие заедно с майка му и баща му, и след това то остава
3
заедно с мен. Тоест в обичайния случай за едно доверие, което да не
провокира излишно подозрение или прекомерно защитно поведение на
детето, в тази ситуация във формата, в който аз провеждам тези срещи са
напълно достатъчни. Именно поради тази причина, че детето има време да се
запознае с мен в присъствието на хората, на които то по принцип има
доверие. Така, че да този среща в този конкретен случай, смисъл и формат
беше напълно достатъчна, за да изградим нужните за провеждането на това
експертно изследване доверително отношение с детето.
Адв. К. – Искам да ви попитам, именно защото е било в присъствието
на родители си, а навярно сте запознати с обстоятелствата по делото, че
детето от четири месеца живее с майка си, възможно ли е в тази ситуация, в
която е попаднало детето да дава социално желателни отговори такива,
каквито родителят, който в момента упражнява пряк надзор над него би искал
да чуе?
Вещото лице АН. П. АТ. – Да това по принцип е възможно и в
конкретния случай нямам съмнение детето да е давало социално желателни
отговори. Мисля, че детето не е давало социално желателни отговори, за
което мога да приведа примери на базата, на което аз правя това заключение.
Детето свободно, активно, естествено, спонтанно и приоритетно търсеше
контакт с баща си без никакво притеснение от присъствието на майка си,
изразяващо се и в чистотата, с която търсеше този контакт с баща си и в
емоционалната реакция спрямо него. Липсата на всякакви белези в
невербалното му поведение, като то да се чувства смутено или притеснено от
присъствието на майката или нейната хипотетична потенциална оценка на
одобрение или неодобрение. В това отношение нямаше нищо смущаващо от
поведението на детето, което да ме насочи към това, че неговото поведение, е
социално желателно именно с оглед на тази ситуация.
Адв. К. – В тази връзка изследвахте ли и по какъв начин автентичност
на споделеното от детето, защото Вие казвате, че сте го наблюдавали като
отношение. Това ли е единственото, което приложихте като методика?
Вещото лице АН. П. АТ. – Това, което приложих като методика е
разговор с детето, психологически тест с детето и наблюдение на поведението
на детето, клиничен анализ и съпоставка на всички тези данни в различни
ситуации, т.е. как детето се държи, когато е само с мен, как детето се държи,
4
когато е наблюдавано, как детето се държи, когато не е наблюдавано.
Адв. К. – В какво се изразява този полу-проективен тест?
Вещото лице АН. П. АТ. – Това е една психологическа методика за
оценка на семейни и социални взаимоотношения. Изразява се в това, че има
42 айтъма, които следват различни скали свързани с взаимоотношението на
детето с близките и някой други негови личностни характеристики. Част от
въпросите са на базата на проектиране, на детето на себе си в контекста на
картинки. Например има седнали деца на площадка в различна конфигурация
и то следва да посочи кое дете е то, като има насоки за това как се
интерпретират отговорите на детето и това е част от кухнята на
психологическите методики така да се каже. Процедурата е изцяло
стандартизирана. И такива подобни картинки, „Моето семейство е на кино“,
кой, къде ще седне. Или „Тук на тази маса има различни хора, това е този,
това е този, избери празно столче за себе си.“, и така нататък. Оценяват се
изборите на детето, което то прави по отношение на такива хипотетични
илюстрирани подходящи за възрастта му ситуации.
Адв. К. – В тази връзка в цялостното поведение на детето, как си
обяснявате, понеже Вие сама го цитирате, веднъж детето казва и говори в
множествено число, че „Мама и тати са се карали и са се били.“, после
изведнъж минава в единствено число за бащата и казва „Тати бие мама.“. Как
си обяснявате това противоречие в споделеното от детето?
Вещото лице АН. П. АТ. – Не намирам противоречие. В случая става
дума за общо впечатление на детето и след това конкретизация на ситуацията.
Това, което детето е възприело, през този ред на пресъздаване на ситуациите,
че има конфликт и след това то възприема един от участниците в този
конфликт като водещ и като основен агресор. Друга ситуация, ако детето
първо каже: „Тати бие мама.“, това означава, че например бащата е отишъл и
без майката да разбере за това е започнал да я бие, и после те са се скарали.
Тук има последователност на действия така, както са в разказа, както
присъстват в разказа на детето не мисля, че можем да ги интерпретираме като
неконсистентност на неговите думи. Очевидно е и не мисля, че има
противоречия по този въпрос от фактологична гледна точка, че е станал
конфликт между родителите. Не е имало ситуация, в която единият нищо не
прави и другият е отишъл да го направи. Просто е имало конфликт между
5
родителите, който постепенно във времето се е разразявал, който е един от
пиковете в техните конфликтни отношения, от момента в който те са се били
събрали. И в този смисъл възприятията на детето как родителите му се карат
по принцип и това, което то е виждало през целия си живот от преди да има
думи, за да може да го назове до последната конкретна ситуация, в която се е
случила въпросната конкретна случка. И другото изречение на детето,
конкретизира начина, по който детето възприема единият от двамата си, като
по-активния, като агресор спрямо другия в тази конкретна ситуация.
Адв. К. – Тоест да разбирам, че изводът, че детето приема като основен
агресор бащата е въз основа на споделеното от детето в разказа му?
Вещото лице АН. П. АТ. – Точно така, аз не разчитам на това детето да
си припомни нещо или да преповтори думи, то разказва конкретно: „Виждала
съм да дърпа мама за косата.“, което вече е една конкретна ситуация, с която
детето дава пример, какво означава за него това, че „Тати бие мама“. Една
илюстрация. Аз разбира се нямам представа дали това е единственото нещо,
което е виждало детето или това е едно от многото подобни ситуации тук. Не
мога да правя такова заключение и не е това целта и задачата. Аз имам да
изследвам психичното преживяване на детето в тази конкретна ситуация и то
е такова и е обосновано.
Адв. К. – Обосновано с какво, освен с заявеното от детето? Това, което
искам да знам, Вие споделихте, че сте приложили три неща наблюдение,
разговор с детето и полу-проективен тест. Разбирам, че изводът, че агресорът
е бащата, е от разговора с детето?
Вещото лице АН. П. АТ. – Нека да уточня, че аз никъде не казвам, че
детето възприема по принцип баща си като агресор. Детето има формирана
привързаност към баща си, то го обича, търси го и има нужда и желание да
общува с него. А в преживяванията на детето баща му не е агресор спрямо нея
самата. Тук става дума за преживяване на детето в някакви конкретни
ситуации на конфликти между родителите. В тази конкретна ситуация детето
възприема бащата като агресор спрямо майката, но това не е неговото
принципно отношение и преживяване на бащата спрямо него самото, което
пък вече е препотвърдено и през наблюдението на детето в различните
ситуации на експертното изследване и през тестовата методика, в която
детето проявява тази естествена и добра привързаност, която то е формирало
6
към всеки един от родителите си.
Адв. К. – Благодаря Ви. Добре, искам да Ви попитам защо не
приложихте изцяло проективният тест „Омагьосаното семейство“ в тази
ситуация?
Вещото лице АН. П. АТ. – Полу-проективният тест има по-голяма
надеждност и валидност от проективния тест по принцип. „Омагьосаното
семейство“ ще ми даде начина, по който детето възприема и асоциира
родителите си, но аз имам достатъчно данни през тази полу-проективна
методика за формирането на привързаност, както и нямам основания и
съмнения през наблюдаваното поведение на детето то да има формирано
проблематично отношение, към когото и да било от родителите си, което би
ми дало основание аз да задълбоча изследването си именно в тази посока.
Също така то е по отношение на двамата родители въпреки, че тук въпросите
касаят дали детето така да се каже е пострадало от насилие, което майката е
упражнила спрямо него. Така, че в този смисъл аз нямам данни, нямам
основания от първоначалното впечатление и наблюдение, което да ме накара
да задълбоча изследването в тази посока. Тоест задълбочаването на това
изследване ще задълбочи това, което вече е ясно. Аз по принцип не използвам
методиката „Омагьосаното семейство“, пред нея винаги в контекста на
експертни изследвания предпочитам полу-проективната методика на Рене
Жил, защото от психометрична гледна точка надеждността и валидността на
непроективните методи е по-добра. Т.е. проективността на метода създава
повече предпоставки за субективност в интерпретацията, и в този смисъл
ненадеждност и невалидност на заключенията. Така че първо не съм
използвала този метод, тъй като по дефиниция имам научни основания да
използвам друг тип методика, което е избрана и предпочитана от мен. Тоест
тя е избрана и предпочитана от мен на базата на тези основания, които
изтъкнах. В проективната методика „Омагьосаното семейство“ детето ще
нарисува всеки от родителите си като животни, след което аз трябва да го
интервюирам за това, кои животни то харесва, кои животни не харесва, и с
какви характеристики то асоциира всяко едно от тези животни. Тук обаче
субективността в интерпретацията е много по-значима, защото аз може да не
уловя нюанси, в които детето например може много да харесва жаби, защото
хипотетично харесва приказка, в която става въпрос за жаби, а в моето
социативно мислене жабата да бъде лош герой, но в преживяването на детето
7
то да бъде добър герой и тук дали ще успея аз да достигна наистина до това
автентично преживяване на детето, просто има много по-голяма степен на
несигурност. Докато в тази полу-проективна методика, тя е проективна
доколкото детето интерпретира неясни стимули, но няма никаква възможност
за двузначна интерпретация от моя страна, т.е. ако аз дам тестовата бланка на
друг колега, който може да работи с тази методика и на втори, и трети такъв,
ние всички ще получим еднакъв брой точки и в този смисъл интерпретации.
Това означава по-висока надеждност и валидност спрямо проективните
методики, които имат по-висока степен на субективност в интерпретациите.
Другото което казах е, че аз нямам основания в случая да задълбоча това
изследване, защото ако поведението на детето в присъствието на двамата си
родители, и в сравнение с това поведение, когато е насаме с мен, когато е
само с единия и само с другия родител през неговото поведение на мълчание,
оживление, невербална комуникация, ако аз имам някакви белези за
неавтентичност, които да са сигнали за мен, за нещо, което да трябва да
задълбоча изследването си, да аз тогава ще включа по-широк репертоар от
психологически методики, защо не и понякога е имало „Омагьосаното
семейство“, за да изследвам по-задълбочено тези въпроси, но в случая
поведението на детето е строго защитно по отношение на конфликтната
ситуация на родителите. То не прави очен контакт с никого и не отговаря на
въпроси що се отнася до подобни ситуации, има хаотично поведение, малко
дезорганизирано известно дискретно оставане в езиковото развитие, всичко
това са симптоми на известни особености в начина, по който детето е било
отглеждано. Това не са симптоми на една единствена конфликтна ситуация и
това не са симптоми на преживявано от детето насилие на един родител
спрямо него конкретно, защото тогава поведението му спрямо всеки от
родителите би имало своите нюанси и своите особености, но поведението на
детето в тази ситуация, как е в коридора, с кого говори, по какъв начин преди
да каже нещо на един от родителите какво прави, когато бъде попитано - дали
поглежда, единия, другия, не ги поглежда.
Адв. К. – От това, което казахте заявявате, че полу-проективната
методика е по-надеждна, същевременно заявявате, че проективния тест
„Омагьосаното семейство“ осигурява по-задълбочено изследване? Как да го
разбираме това?
8
Вещото лице АН. П. АТ. – Не съм казала това.
Адв. К. – Ако при детето може да се предполага, че след четири
месечен престой с единия родител дава социално желателни отговори или е
манипулирано, полу-проективната методика или изцяло проективната, в
която детето изобщо не знае, какво ще изследвате от вътрешното му
състояние и емоционално състояние, коя е по-надеждна, за да стигнем до това
как наистина се чувства детето без същото да може да даде отговори, които са
задоволителни?
Вещото лице АН. П. АТ. – По отношение на достоверността на
проективния механизъм, т.е. по отношение на автентичността на отговорите
на детето няма различни между тези две методики. Разликите са в
субективността на интерпретациите в едната, и в другата и двете имат
еднаква степен. То може да е било повлияно, принципно и хипотетично от
това, че е било четири месеца с майка си, но начина, по който това ще се
отрази в изпълнение на „Омагьосаното семейство“ и Рене Жил, ще бъде един
и същи - няма да има разлика. Защото това е методиката по своята същност е
проективна от гледна точка на детето, т.е. детето аз не го конфронтирам с
въпроси, то разглежда картинки или интерпретира някакви неясни ситуации.
И двете методики за него става ясно, че става дума за родителите му, защото
в единия случай става дума: „Виж тук е седнала мама, тук е седнал тати, ти
къде ще седнеш?“, в а другия случай: „Нарисувай мама като животно,
нарисувай тати като животно.“. И в двете ситуации има еднаква асоциативна
връзка с родителите, от там насетне детето има свобода да проектира, каквото
то реши. В единия случай като качества на животни, облик на животни.
Принципно може да бъде повлияно в подобна ситуация, двете методики няма
да дадат разлики спрямо въпросното повлияване.
Адв. К. – Въпросната приложена полу-проективна методика и другите
методи, които сте приложили позволяват ли да се установи дали детето е
манипулирано или обект на газлайтинг?
Вещото лице АН. П. АТ. – Нямам никакви основания да допусна
манипулация над детето, нито от страна на майката, нито от страна на бащата
това са хората, които участват в изследването. Първото изключително важно
нещо, което не може да не бъде забелязано при толкова малко дете, което е
неспособно целенасочено и съзнателно да се контролира е неговото
9
несъзнавано поведение в тази ситуация. След това другите неща липсват,
каквито и да са данните през моето изследване, които да дават някакво
основание, че подобно повлияване има, които биха били например
използването на едни и същи думички, с които детето и някой от родителите
да разкаже някаква ситуация и други подобни дискретни проявления. Тоест
липсват всякакви такива проявления, напълно липсват. Второ поведението на
детето е наистина спонтанно и автентично в присъствието на двамата
родители. Защитното му поведение е по еднакъв начин спрямо двамата, по-
скоро спрямо конфликтната ситуация. И няма възможност за друга
интерпретация в случая на тези данни, те са несъмнени.
Адв. К. – Ще Ви върна на предишното като Ви попитам, тъй като в
заключението си сочите, че детето проявява повишена тревожност, това в
смисъл на психологическо състояние свързано с постоянно излагане на стрес
или изследвахте ли по-задълбочено, защото казахте, че не сте имали данни и
причина да задълбочавате в емоционалното му състояние установената
тревожност явява ли се такова обстоятелство, което би мотивирало по-
задълбочено изследване?
Вещото лице АН. П. АТ. – Тази повишена тревожност е от моето
заключение на базата данни от майката, за поведението на детето, което се
случва напоследък през последните четири месеца. Може да се асоциира така,
както съм казала, но няма как да се разграничи, защото те са еднакви по
време събития. Едновременно се е случила процесната случка, която е довела
до раздялата между родителите. Дали тази тенденция към сепарационна
тревожност детето е прилепчиво към майка си и се тревожи да се раздели с
нея, се дължи на това, че то е по принцип стресирано заради ситуацията, на
която е било свидетел или заради по-вероятната според мен хипотеза. Факт е,
че след това то има ограничен контакт с баща си и все още семейната
ситуация не е установена по траен начин за никого, още по-малко за детето,
то не е наясно, какво се случва, което провокира в него тази тревожност.
Тоест тази тревожност детето по-вероятно е да бъде провокирана от
ситуацията на неизвестност, неразрешеност, в която към момента семейната
система функционира и това е естествена реакция на адаптация у детето.
Само след като мине още време може да се каже дали тя ще се прояви в
норма или ще бъде в естествен адаптационен период. Също така на този етап
няма как да се направят други прогнози доколкото, какво ще се случи с тази
10
тревожност, но много зависи от това как въпросната конкретна семейно-
динамична ситуация ще бъде разрешена в реалността и това са обстоятелства,
които аз няма как да предвидя, нито пък някой друг в момента.
Адв. К. – Съществуват ли такива тестове и методи за деца, да
установяват точно тревожност, за източника и степента на тревожността?
Вещото лице АН. П. АТ. – Поведението на детето са тези симптоми, в
по-късна възраст, когато вече детето може да дава самоотчети за себе си, това
е на осем плюс години, да може да чете, да пише и да отговаря на въпроси за
себе си. Съществуват методи, които могат да кажат, колко е повишена тази
тревожност, това са самооценъчните психологически тестове, в тази ранна
възраст могат да се използват проективни или полу-проективни тестове,
такъв обаче специфично насочен към тревожността на тази възраст няма
освен, че може да се отнася към тази възраст, поведенческите индикатори са
важният показател като симптом на тревожността. Децата говорят през
поведението си, ние възрастните също, само че по-често успяваме да го
завоалираме.
Адв. К. – Тази тревожност свързана ли е с това, което констатирате, че
не са достатъчно развити уменията на детето да се концентрира, което би
било нормално за тази възраст?
Вещото лице АН. П. АТ. – Не, не мисля, че имат общо.
Адв. К. – Сочите, че детето чуваства майка си като основна фигура на
привързаност, като се обосновавате с цитат: „Кой те успокоява?“, „Мама.“
Този извод на база на разговор с детето ли го правите?
Вещото лице АН. П. АТ. – Да разбира се.
Адв. К. – А проверили ли сте го като твърдение на полу-проективната
методика?
Вещото лице АН. П. АТ. – В полу-проективната методика също
привързаността на детето към майката е несъмнена, в този смисъл няма
противоречие между двете. С това не казвам то е по-привързано към майка си
и по-малко привързано към баща си. Аз казвам, че детето има добре
формирана нормативна привързаност към всеки от родителите си.
АДВ.В. - Нямам въпроси, да се приеме.
Адв. Иванов - Нямам въпроси, да се приеме.
11
Адв. К. – Оспорвам заключението като необосновано, считам, че в
настоящия случай е следвало да се приложи именно изцяло проективния тест
„Омагьосаното семейство“, доколкото той би бил свързан изцяло и само с
асоциациите на детето. Моля да бъде допуснато повторно изготвяне с друго
вещо лице.
Адв. И. – Считам, че няма нужда от повторно заключение. Вещото лице
изключително изчерпателно разви не само самото заключение, но и в
днешното съдебно заседание разви съображенията си и начина, по който е
направило изследването и защо по този начин. Включително отговори и на
въпросите на процесуалния представител на ищцата. Моля да не бъде
допусната повторно такова експертно заключение.
Съдът като изслуша становището на страните НАМИРА, че следва да
приеме по делото постъпилото в днешното съдебно заседание заключение на
допуснатата от съда съдебно-психологична експертиза, доколкото вещото
лице е отговорило изчерпателно на поставените от съда задачи, като за същия
не съществуват основания да счита наличието на предубеденост или
заинтересованост на експерта.
По направеното в днешното съдебно заседание от адв. К. искане за
допускането на повторна експертиза със същата задача, която да бъде
изготвена от друго вещо лице,
СЪДЪТ НАМИРА същото за неоснователно, доколкото направената от
адв. К. обосновка за допускането на ново експертно становище съдът не
счита, че е такава, която да мотивира подобно поведение, изхождайки както
от дадените от вещото лице в днешното съдебно заседание разяснения, така и
с оглед изложените от същото в заключението му становище и методи за
тяхната обосновка.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. за допускане на
повторна съдебно-психологична експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 400,00
12
(четиристотин) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
Издаде се РКО. Вещото лице напусна съдебната зала.
Адв. К. – Водим допуснатите ни до разпит двама свидетели.
Адв. И. – Ние водим единият ни такъв, доколкото другият замина на
почивка, на море, с оглед на което беше възпрепятстван да се яви в днешното
съдебно заседание, като доколкото не се явява и призованият полицейски
служител, моля разпита да бъде оставен за следващото съдебно заседание.
Адв. К. – С оглед изявлението на адв. И. държим на съвместен разпит
на всички допуснати по делото свидетели, за това моля да отложите и разпита
на водените от нас за днешното съдебно заседание свидетели.
АДВ.В. – Предоставям на съда.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните НАМИРА дело за
неизяснено от фактическа страна, като счита, че същото следва да бъде
отложено за друга дата, за която да се изслушат допуснатите на страните
свидетели, както и отново да се призове полицейският служител Д.Н., като
УКАЗВА на страните за датата и часа на следващото съдебно заседание
да водят допуснаттите им свидетели, като ги предупреждава, че при повторно
недовеждане на някой от тях, съдът ще отмени определението си, с което е
допуснат съответният разпит.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 26.10.2022 г. от 14:00 ч., за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
След изготвяне на протокола препис от същия да се предостави на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:29
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
Секретар: _______________________
14