№ 181
гр. Ямбол, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20222330200753 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на М. В. К. от гр.П., ЕГН: **********
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, поради изтекла давност
по чл.82 , ал.1 от НК и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 06.02.2020 г. в 14:08 часа, автоматизирано техническо средство с TFR1 –M 594 заснело
лек автомобил марка „Опел корса” с рег. № ***, движещ се в с.Зимница,обл. Ямбол, по път
РПМ I-7 км. 241+800 посока „Петолъчката с превишена скорост – 74 км/ч при максимално
разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил, впоследствие
бил издаден от ОД на МВР- Ямбол и обжалваният понастоящем електронен фиш серия К №
***, за който няма данни кога е връчен на жалбоподателя, поради което съдът приема, че
1
жалбата е подадена в срок.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН
от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 594”,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето
защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването
на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложения протокол № *** техническото средство е преминало проверка на
05.12.2019 год.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по чл.82, ал.1 от НК.
С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период
от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир. В този
смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна
давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган
да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират
приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична
уредба в ЗАНН.
В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че
пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато
разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.
Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
2
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо
от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Рзпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение й при
електронните фишове. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок
за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и
започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.
В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена
погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш е издаден на 06.02.2020
год. и три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 06.02.2023 год.
Правилно контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя
материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.3 от ЗДвП,
където е предвидена глоба в размер на 100 лв. за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв, тъй като
жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 24 км/ч., след приспадане в негова
полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на наказанието е фиксиран
от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.
Сьдьт счита, че НП е законосьобразно и следва да бьде потвьрдено, като с така
определеното наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с
който на М. В. К. от гр.П., ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3