№ 80
гр. гр. Димитровград, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20235610101456 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. А. Ж.,
ЕГН **********, чрез процесуалния й представител – адв. К. Г., срещу „ЗД
"БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК *********, в която е отправено искане до съда за
осъждане на дружеството-ответник да заплати в полза на ищеца сума в
размер на 2027,79 лева, представляваща законна лихва за забава върху
присъденото в размер на 20 000 лева по силата на влязло в сила Решение №
229/07.08.2023 г. постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Хасково, обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
както и сума в размер на 88,45 лева, представляваща законна лихва за забава
върху присъденото в размер на 872,35 лева по силата на влязло в сила
Решение № 229/07.08.2023 г. постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Хасково, обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди и двете суми за периода от 02.12.2021 г. до 01.12.2022 г.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило на 21.11.2021 г. пътно-
транспортно произшествие и по силата на влязло в сила съдебно Решение №
229/07.08.2023 г. постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на Окръжен съд
– Хасково, дружеството-ответник е осъдено да заплати в полза на ищцата
сума в размер на 20 000 лева за претърпените неимуществени вреди и сума в
размер на 872,35 лева – за имуществени такива, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 02.12.2022 г. Поддържа, че ищцата не е
получила дължимата лихва за периода от 02.12.2021 г. до 01.12.2022 г., като
твърди, че същата е дължима на основание чл. 429, ал. 3 КЗ от датата на
1
предявяване на претенцията на ищцата като увредено лице пред
застрахователя. В уточнителната си молба посочва, че претендира лихва за
горепосочения период, както следва: върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди – в размер на 2027,79 лева, а върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди – в размер на 88,45 лева. Прави искания,
представя доказателства, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва
иска, като поддържа, че по този иск има произнасяне по силата на решение №
81/11.05.2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград и Решение №
229/07.08.2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. На следващо място
оспорва началната дата на изпадане в забава, като твърди, че съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ за произнасяне по претенцията на увреденото лице от
застрахователя тече 15-дневен срок, след представяне на всички
доказателства за настъпила щета. Поддържа, че за изплащане на щетата са
били необходими допълнителни документи, като посочва, че в тази хипотеза
срокът следва да бъде тримесечен. Твърди, че дружеството-ответник не е
било надлежно поканено да изпълни задължението си. Прави възражение за
погасяване на претенцията по давност. Оспорва иска по размер, като твърди,
че претенцията е силно завишена. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло,
евентуално претендираната сума да бъде намалена. Претендира разноски,
включително и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В хода по същество, процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на претенцията, като прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на дружеството-ответник излага доводи за
неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му, евентуално за
частичното му уважаване, като също прави възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искова претенция за заплащане на лихва за забава
върху присъдено в полза на ищеца застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба дружеството-ответник е релевирало
възражение за недопустимост на претенцията с аргумент, че акцесорната
претенция е обхваната от силата на пресъдено нещо на Решение №
81/11.05.2023 г., постановено по гр.д. № 169/2023 г. по описа на Районен съд –
Димитровград и Решение № 229/07.08.2023 г., постановено по гр.д. №
586/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
От представеното по делото Решение № 81/11.05.2023 г. по описа на
Районен съд – Димитровград, влязло в сила на 27.05.2023 г., се установява, че
същото е постановено по АНД № 169/2023 г., а не както твърди ответната
2
страна – по гражданско дело. В този смисъл с него не е разрешен
гражданскоправен спор. С горецитираното решение застрахованият водач е
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“
вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК същият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В тази
връзка постановеното по горецитираното АНД решение е задължително за
гражданския съд на основание чл. 300 ГПК относно факта на извършване на
деянието, противоправността му и вината на дееца. Нещо повече, в този
съдебен акт, а и предвид характера на производството по освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, няма как
да има произнасяне по гражданскоправните последици на деянието по
аргумент от чл. 376, ал. 3 НПК.
На следващо място, с Решение № 229/07.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 586/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, влязло в сила на
07.09.2023 г. ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата сумата от
20 000 лева, представляваща неимуществени вреди болки и страдания,
причинени от ПТП станало в Димитровград на 21.11.2021 г. на кръгово
кръстовище между булевардите „Г. С. Раковски“ и „Д. Благоев“ между лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № Х2809ВТ, управляван от виновния за ПТП
водач А.И.Я. и лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, управляван от
ищцата Ж. А. Ж., както и сумата от 872,35 лева имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 02.12.2022 г. до окончателно
изплащане на присъдените суми, като искът за разликата над 20 000 лева до
предявения размер от 30 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Съгласно константната практика на касационната инстанция, както и
съгласно постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС, силата на пресъдено нещо обхваща решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. В този смисъл със сила на
пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на съдебния акт.
В настоящия случай съдът е присъдил законна лихва върху двете
обезщетения, считано от 02.12.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането. Нещо повече, видно от исковата молба, въз основа на която е
образувано производството пред Окръжен съд – Хасково и по което е
постановено горецитираното решение, такова е било и искането на ищцата. В
този смисъл отводът на застрахователя за сила на пресъдено нещо и
възражението му за недопустимост на исковата претенция са напълно
неоснователни, доколкото в настоящото производство ищецът претендира
лихва за периода от 02.12.2021 г. до 01.12.2022 г. върху всяка от двете
присъдени му суми, като за този период липсва както предходно депозиране
искане за произнасяне, така и влязъл в сила постановен съдебен акт. Предвид
изложеното, съдът счита, че е надлежно сезиран и така предявеният иск е
допустим.
3
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвите за забава на застрахованото лице по
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, за които той отговаря пред увредения, се заплащат от
застрахователя в рамките на лимита на отговорността т.е. на
застрахователната сума. В същата разпоредба е предвидено, че застрахователя
следва да заплати дължимите от застрахованото лице лихви, считано от по-
ранната дата – тази на уведомяване от страна на застрахования за
настъпилото застрахователно събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
тази на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
страна на увредения.
Както беше посочено по-горе с влязло в сила съдебно решение
дружеството-ответникът е осъдено да заплати на ищеца главниците, върху
които се претендират процесните вземания за лихва т.е. налице е възникнало
главно вземане, във връзка с което се обосновава акцесорната претенция,
предмет на делото.
В отговора на исковата молба, ответната страна е оспорила началната
дата, считано от която се дължи лихва върху двете присъдени с Решение №
229/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково на ищцата главници, като се позовава на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
съгласно която според ответника от представянето на всички доказателства
започва да тече 15-дневен срок за удовлетворяване на претенцията на
правоимащото лице и тъй като в случая са били необходими такива
документи, то срокът следвало да бъде тримесечен.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, тъй като
посочената от него разпоредба се отнася в хипотезите, при които
застрахователят отговаря за собствената си забава. В настоящия случай, се
касае за отговорност за лихви за забава на делинквента, които по силата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, се включват в застрахователно обезщетение. В
изложения контекст, тези лихви текат или от датата на уведомяване на
застрахователя от страна на застрахования за настъпилото ПТП, или от датата
на предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. Едва след предявяване на
претенцията за застрахователното дружество започва да тече нормативно
определения му срок за произнасяне по нея, като липсата на такова и
неизплащането в срок на застрахователното обезщетение водят до изпадането
на дружеството-застраховател в забава и с възможност за увреденото лице да
предяви претенцията си по съдебен ред. /Така Решение № 10 от 05.01.2024 г.
по гр. д. № 4723/2022 г., ІІІ Г. О. на ВКС; Решение № 128 от 04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I T.O./.
Предвид гореизложеното, законната лихва върху присъдените на
ищцата обезщетения според този състав на съда се дължи от датата на
уведомяване на застрахователя до окончателното му изплащане. В настоящия
случай страните не спорят, че към ответника е отправена претенция за
4
заплащане на застрахователно обезщетение, като поканата е получена от
последния на 02.12.2021 г., която е и началната дата, от която се дължи
лихвата за забава. Това обстоятелство се установява и от приложената по
делото покана, ведно с обратна разписка, удостоверяваща връчването й. В
изложения контекст претенцията на ищцата за заплащане на лихви върху
присъдените й обезщетения за периода от 02.12.2021 г. до 01.12.2022 г., така,
както е заявена и доколкото периодът след последната дата е обхванат от
силата на пресъдено нещо на решението, с което тези обезщетения са й
присъдени, се явява напълно доказана по своето основание.
По отношение на размера на претенцията, съдът на основание чл. 162
ГПК и използвайки лихвен калкулатор, счита, че размерът на лихвата за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лева, за процесния период възлиза на 2027,79 лева, а размерът на
лихвата за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в
размер на 872,35 лева, за същия период възлиза на 88,45 лева. Ето защо съдът
намира, претенцията на ищеца за изцяло основателна.
Предвид извода за основателност на претенцията, съдът дължи
произнасяне по релевираното от ответника в срока за отговор възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност. Според настоящия
съдебен състав възражението е неоснователно, доколкото процесното
застрахователно събитие е настъпило на 21.11.2021 г., а исковата молба е
депозирана на 26.10.2023 г. и в този смисъл не е изтекла тригодишната
погасителна давност по отношение на всяка една от двете претендирани суми.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се
следват в полза на ищеца.
Според този състав на съда в случая са налице всички основания за
прилагането на решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Същото е
постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с
цитираното решение е прието, че националният съд може да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените
в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. В случая, съдът, като съобрази характера на
производството, а именно такова по иск на увредения срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ за присъждане на лихва за забава
след успешно проведено производство по отношение на главно вземане за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в хода на което между
страните липсва спор по фактите, а е налице спор единствено по правната
рамка, счита, че липсва каквато и да било фактическа и правна сложност. От
друга страна, процесуалният представител на ищеца не се е явил в
насроченото по делото открито съдебно заседание. Ето защо и с оглед
горецитираната практика на СЕС, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение значително под минимума, предвиден с Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 200,00
5
лева. В тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да бъде
възложена и дължимата държавна такса в размер на 100,00 лева, която следва
да бъде заплатена в полза на Районен съд – Димитровград.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ж. А.
Ж., ЕГН ********** на основание чл. 429, ал. 3 КЗ сумата от 2027,79 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до
01.12.2022 г. върху присъденото на Ж. А. Ж., ЕГН **********, с Решение №
229/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ж. А.
Ж., ЕГН **********, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ сумата от 88,45 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до
01.12.2022 г. върху присъденото на Ж. А. Ж., ЕГН **********, с Решение №
229/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 586/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково обезщетение за имуществени вреди в размер на 872,35 лева.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Адвокатско дружество „Г. и Марков“, БУЛСТАТ *********, на основание чл.
78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лева.
ОСЪЖДА „ЗД "БУЛ ИНС"“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Районен съд – Димитровград на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 100,00
лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6