РЕШЕНИЕ
Номер 4616.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори наказателен състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Прокурор:Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600194 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 25 от 27.05.2020 г. по н.о.х.д. № 810/2019 г., Пернишкият районен съд е
признал подсъдимата И. Б. К. за невиновна в това на *** г. в ***, от сейф находящ се в къща
на адрес ***, чрез използване на технически средства /два броя ключове/, да е отнела чужди
движими вещи - сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ евро на левова равностойност 293
374,50 лв./двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/, от владението на А. Т. Т., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 НПК я е
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Със същата присъда е постановено веществените доказателства по делото - 1 бр.
фискален бон, изд. от ЕТ „Анонс-Р. К.“, гр. С., 1 бр. платежно нареждане за кредитен превод
на банка „Райфайзенбанк“ от *** г., 1бр. вносна бележка на банка „Райфайзенбанк “ от ***
г., 1бр. вносна бележка на банка „Юробанк България“ АД от ***г., намиращи се на лист 128,
том VI в досъдебното производство и 2 бр. банкноти с номинал от по 500 евро, намиращи се
на съхранение на основание чл.110, ал.5 НПК в банкова касета на държавното обвинение в
банка „ДКС“-клон П., да се върнат на правоимащото лице И. Б. К. , а веществените
доказателства по делото - оптичен носител, съдържащ видеозаписи от вътрешни
охранителни камери монтирани в *** и в граждански трезор на „Райфайзенбанк България”
ЕАД с адрес- *** /лист 122, том II на досъдебното производство/ и СД дискове от мобилни
оператори/ лист 19, лист 23, лист 26 и лист 42 , том VI на досъдебното производство/ да
останат по делото в срока на съхранението му и да се унищожат с него.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от Районна
прокуратура-Перник, допълнен с изложение с вх. № 260166/26.08.2020 г. Поддържа се, че
присъдата е неправилна, като се твърди, че от събрания доказателствен материал по
категоричен и безпротиворечив начин се установяват авторството, инкриминираната дата и
размера на отнетите парични средства, предмет на предявеното на подсъдимата обвинение.
Акцентира се върху обстоятелството, че в недълъг период от време след инкриминираната
дата от подсъдимата К. са закупувани движими вещи, а в обитаваното от нея и нейните
родители жилище са извършени ремонтни дейности. Поради това се иска присъдата да бъде
отменена и да бъде постановена нова присъда с осъдителен диспозитив. Не се иска събиране
на нови доказателства.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу протеста от
подсъдимата И. Б. К. и от нейния защитник адв. М. В..
В съдебни заседание прокурорът от ОП-Перник поддържа подадения протест и
изложените в него оплаквания. Намира за логични и достоверни показанията на св. А. Т.
досежно датата на извършване на инкриминираното деяние и размерва на сумата, предмет
на деянието, като счита, че съдът следва да им даде вяра, тъй като същите се подкрепят и от
показанията на останалите свидетели. Посочва, че макар и да няма преки доказателства за
участие на подсъдимата в извършване на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, тя е била единственото лице извън семейство Т., което е знаело за
местонахождението на сейфа и ключовете за него и в нея са намерени две банкноти с
купюри, които не се срещат често. Твърди, че трудно би могло да се обясни по друг начин и
показаното след инкриминираната дата благосъстояние на подсъдимата. По тези
съображения представителят на държавното обвинение намира обвинението за доказано по
несъмнен начин и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова с осъдителен диспозитив.
Защитникът на подс. К. - адв. М. В., пледира за потвърждаване на присъдата, като
поддържа, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Акцентира
върху липсата на преки доказателства за съпричастност на подсъдимата към извършване на
деянието, като счита, че и от събраните свидетелски показания не налагат извод, че тя в
рамките на 5 минути, през които е отишла да заключи колата си, е успяла да извърши
престъплението. Не намира за достатъчно да обоснове участието в кражбата
обстоятелството, че е закупила един телевизор, един скрин и е искала да направи ремонт в
жилището си. По отношение на двете банкноти от 500 евро сочи, че същите са дадени на
подсъдимата от сестра К., която е отказала да свидетелства, за операция на очите на майка
им. Затова защитникът счита, че при тези доказателства подсъдимата правилно е оправдана
от първоинстанционния съд.
Подсъдимата поддържа казаното от нейния защитник и твърди, че е невиновна.
В предоставеното право на последна дума, подсъдимата моли за потвърждаване на
присъдата.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция, намери за установено
следното:
Първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на
събрания доказателствен материал. Всички доказателствени източници са били подложени
на задълбочен и внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика.
2
Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито
пък му е придадено съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната
инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа
на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл.
107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия
в някои от доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и
съпоставяне с останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила
подробни и убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и
кои игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка
на предмета на делото.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани от
първата инстанция- гласни - обясненията на подсъдимата И. Б. К. , показанията на
свидетелите А. Т. Т./частично/, С. Г. Ж., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното производство /л. 63-64 от ДП, том I/, Р. М. Ж.,
включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК от досъдебното
производство /л. 67-68 от ДП, том I/, Б. Т. К., Е. А. М., включително прочетените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК от досъдебното производство /л. 78-81 от ДП, том I/, Е. Л.
Д., И. С. К., Л. С. К., включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
от досъдебното производство /л. 66 от ДП, том I/, Ж. С. Е. Д., писмени, включително
приобщените по реда на чл. 283 НПК от досъдебното производство, които кореспондират
помежду си и в съвкупност с кредитираните гласни доказателства допринасят за
установяване на обективната истина, а именно – протокол за вземане на образци за
сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, удостоверения, издадени от
ТД на НАП- гр. С. за декларирани данни от А. Т. Т., протокол за оглед на
местопроизшествието, протоколи за претърсване и изземване, заедно с приложени към тях
фотоалбуми, експертна справка за извършено дактилоскопно изследване/ л. 59 от ДП, том
II/, протокол за преобразуване на валута, писма и отговори от ТД на НАП с приложени към
тях декларации и справки, писма и отговори от банки и други търговски дружества с
приложени към тях документи, справка за обект, поставен на специфичен контрол, писма до
сектор ПКП ори ОДМВР-П. и справка в АИС „Пътна карта“ и справка за съдимост на
подсъдимата, както и заключението на дактилоскопна експертиза / л. 56-57 от ДП, том II/,
настоящата инстанция намери за установена следната фактическа обстановка, която не се
отличава съществено от възприетата от ПРС, но е детайлизирана, за да бъде отговорено на
релевираните в протеста оплаквания:
Подсъдимата И. Б. К. е родена на *** г. в ***, българка, с българско гражданство, с
адрес в ***, неосъждана, с висше образование, неомъжена, работи като *** в ***, с ЕГН
**********.
Подсъдимата е сестра-близначка на К. Б. Т.- съпруга на пострадалия А. Т. Т.. През
месец *** г. подсъдимата И. К. е помагала на сестра си К. Т. да подготви рефератите си по
логопедия и двете са пишели в кабинета на св. А. Т., намиращ се на няколко стълби над
втория етаж в къщата на семейство Т. в ***. Тогава подс. К. е видяла, че шкафа на бюрото в
кабинета има сейф, за който К. Т. и била споменала преди няколко години, като в
присъствието на подс. К. Т. е отключвала с два ключа сейфа и е взимала пари оттам,
включително е дала две банкноти от по 500 евро на подсъдимата за операция на очите на
майка им.
В началото на месец *** година св. А. Т. оставил в сейфа в кабинета си сумата от
около 150 000 евро на купюри от по 500 евро, която съхранявал с цел покупка на
апартамент в ***.
На *** г. К. Т. пазарувала в *** покупки във връзка с предстоящо на следващия ден
гостуване в къщата им в *** на роднини на св. Т.- неговия баща, сестра му и нейното внуче.
3
Следобеда на същия ден-*** г. подс. К. помогнала на сестра си К. Т., като я закарала от ***
до дома в *** заедно с техния баща св. Б. Т. К.. По това време в къщата на работа били св.
Р. М. Ж., св. Е. А. М. и св. Л. С. К., които помагали в домакинската дейност на семейство Т.
и с гледането на детето им, а св. С. Г. Ж. била там предния ден- на *** г. На
инкриминираната дата К. Т., подс. К. и св. К. пристигнали около 16 часа в *** и внесли
покупките в къщата, след което подс. Кръстева останала във всекидневната, намираща се на
първия етаж, заедно със св. Е. А. М. и детето на Т., а св. К. и К. Т. са качили на втория етаж,
за направи Т. сеанс на баща си- биофийдбег. Веднага след като К. Т. се прибрала у дома, св.
Р. М. Ж. и св. Л. С. К. си тръгнали от къщата на Т.. Докато протичал сеансът на св. К.,
продължил около 20 минути, подс. К. излязла на два пъти за по около 5 минути от
всекидневната, като единият път отишла до тоалетна, а втория- за да заключи колата си. При
второто завръщане във всекидневната била задъхана. След сеанса на св. К., К. Т.
направила същия сеанс и на подс. К.. Щом приключил и вторият сеанс св. К. и подс. К. си
заминали от къщата и се прибрали в ***.
По-късно вечерта на *** г. св. Е. М. стояла в двора на къщата заедно с детето и видяла,
че пердетата в кабинета на св. Т. се движат. Уведомила К. Т., че прозорецът в кабинета бил
отворен, на което Т. отговорила, че е имала работа там.
На следващия ден- *** г., в къщата в *** дошли очакваните гости- бащата и сестрата
на св. Т., както и нейното внуче. По това време на работа в къщата били св. Е. М., Р. М. Ж. и
св. С. Г. Ж.. Семейство Т. изгледали спокойни в този ден, радвали се на гостите си. По-
късно същия ден- на *** г. или на сутринта на следващия ден- *** г. св. Т. е установил,
парите от сейфа му липсват и е говорил със съпругата си К. Т., която му споделила, че
сестра -подсъдимата К. знае за сейфа и че в него се държат пари. На сутринта на *** г. К.
Т. изглеждала много притеснена и извикала последователно свидетелите М., Ж. и Ж. на
разговор в кабинета на св. Т.. Там св. Т. попитал тримата си служители дали знаят кой е взел
крупна сума пари от сейфа му, на което те отговорили, че нищо не знаят и че не се съмняват
в никого. К. Т. се обадила със същите въпроси по телефона на св. Л. С. К., но и тя отрекла да
знае каквото и да било, включително дали са влизали външни хора в двора или в къщата в
***.
На *** г. св. Т. подал жалба в ОД на МВР П., в която съобщили за констатираната
липса на парична сума в евро, надхвърляща значително над 140 минимални работни
заплати, като посочили, че подсъдимата К. е знаела начина, по който се отключвал сейфът, в
който са се намирали банкнотите, насочвайки разследващите срещу нея.
При извършен на *** г. оглед на местопроизшествието в къщата на св. Т., от вътрешно
чекмедже, намиращо се в металната каса в кабинета му била иззета дактилоскопна следа. От
експертна справка за извършено дактилоскопно изследване се установява че същата не
притежавала достатъчно частни идентификационни признаци, което я прави негодна за
сравнително изследване и идентификация.
На *** г. било извършено претърсване на обитаваното от подсъдимата жилище в ***,
откъдето били иззети като веществени доказателства 1 бр. фискален бон, изд. от ЕТ „Анонс-
Р. К.“, гр. С., 1 бр. платежно нареждане за кредитен превод на банка „Райфайзенбанк“ от ***
г., 1бр. вносна бележка на банка „Райфайзенбанк “ от *** г., 1бр. вносна бележка на банка
„Юробанк България“ АД от ***г., намиращи се на лист 128, том VI в досъдебното
производство и 2 бр. банкноти с номинал от по 500 евро. От заключението на
дактилоскопната експертиза се установява, че върху двете банкноти не са се проявили
дактилоскопни следи.
През есента на *** г. подсъдимата К. направила ремонт в жилището на своите
родители, като се ползвала от услугите на свидетелите Е. Л. Д. и И. С. К..
4
От справката за съдимост се установява, че подсъдимата И. Б. К. не е осъждана.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане
на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от
първата инстанция факти.
Фактическите констатации относно деня и времето, в които подсъдимата за последен
път е посетила къщата на пострадалия Т., се извеждат по несъмнен начин от всички налични
по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния
факт, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е
непротиворечив.
Съществено разминаване съдът констатира по отношение авторството на деянието, за
което по делото са събрани две групи взаимноизключващи се твърдения.
Подсъдимата И. К. признава, че на инкриминираната дата е била в къщата на
пострадалия Т., но отрича да е взимала пари от сейфа му. Обясненията на самата подсъдима
следва да бъдат подложени на задълбочен анализ, тъй като законът им придава двояка
процесуална роля – на средство на защита и на доказателствено средство, източник на
сведения за фактите, интересуващи процеса.
На нейните обяснения се противопоставят показанията на пострадалия А. Т., според
когото кражбата е извършена именно от подс. К., защото счита, че никой друг, освен него,
съпругата му и подсъдимата, не е знаел как да отключи сейфа. Съдът неминуемо отчита
обстоятелството, че макар и да не е конституиран в процеса като граждански ищец и частен
обвинител, пострадалият има интерес от благоприятен за него изход на делото, доколкото
може да реализира правата си за обезщетените и по граждански път. Преценявайки
съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки от тези принципни критерии,
съдът намира за достоверни обясненията на подсъдимата. Този решаващ от гледна точка на
доказателствени констатации извод се гради на принципното разбиране, че не може едно
обвинение на почива единствено върху предположения. На следващо място следва да се има
предвид, че посочвайки подс. К. като извършител на инкриминираното деяние, св. Т. не е
възпроизвел свои преки и непосредствени възприятия за нейното поведение, а е преразказал
думите на своята съпруга К. Т., която е отказала да свидетелства срещу сестра си на
основание чл. 119 НПК.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Т. и за точната дата, на която е узнал за
липсата на парите от сейфа му. Той посочва, че това се е случило на *** г. и че веднага е
уведомил съпругата си, която много се е притеснила. Тези показания на пострадалия се
опровергават от показанията на свидетели С. Г. Ж., Р. М. Ж., и Е. А. М., които установяват,
че на следващия ден- *** г. семейство Т. са били спокойни, посрещнали са гости и едва на
*** г. са изглеждали притеснени. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които са
еднопосочни по отношение на хронологията на събитията от *** г. и следващите дни,
станали в процесната къща в ***.
Същевременно нито св. Т., нито останалите свидетели по делото са присъствали на
отнемането на парите, като чрез техния разпит са събрани единствено косвени
доказателства. За да обосноват несъмнен извод относно авторството на деянието, наред с
тези косвени доказателства трябва да бъдат събрани и достатъчно други преки или косвени
първични доказателства, които в тяхната съвкупност да водят до единствено възможния
извод, че именно подсъдимата е извършила инкриминираното деяние. Липсата на такива
доказателства, които да сочат на съпричастие на подс. К. към инкриминираното деяние,
налага да се приеме, че същата не е осъществила състава на кражбата.
Фактическа констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия съдът
5
изведе от приложената справка за съдимост.
При правилно установена фактическа обстановка ПРС е направил и верен извод, че
възприетата за установена фактическа обстановка налага от правна страна извода, че
подсъдимата К. не е извършила описаното в обвинителния акт отнемане на парични
средства, а именно да е отнела чужди движими вещи - сумата от 150 000 /сто и петдесет
хиляди/ евро на левова равностойност 293 374,50 лв./двеста деветдесет и три хиляди триста
седемдесет и четири лева и петдесет стотинки/, от владението на А. Т. Т., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.
От направения по-горе доказателствен анализ следва, че обвинението се базира на
показанията на пострадалия А. Т.. По делото не се установи авторството на деянието.
Поради това, изхождайки от събраната доказателствена маса и от очертания с обвинителния
акт предмет на доказване, въззивният съд установи, че подсъдимата И. Б. К. не е извършила
престъплението, за което срещу нея е внесен обвинителен акт в съда и
първоинстанционният съд правилно я е признал за невинна на основание чл. 304 НПК и я е
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал.
1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
С оглед оправдателния диспозитив присъдата е законосъобразна и в частта, с която
на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК е постановено веществените доказателства по делото -
1 бр. фискален бон, изд. от ЕТ „Анонс-Р. К.“, гр. С., 1 бр. платежно нареждане за кредитен
превод на банка „Райфайзенбанк“ от *** г., 1бр. вносна бележка на банка „Райфайзенбанк “
от *** г., 1бр. вносна бележка на банка „Юробанк България“ АД от ***г., намиращи се на
лист 128, том VI в досъдебното производство и 2 бр. банкноти с номинал от по 500 евро,
намиращи се на съхранение на основание чл.110, ал.5 НПК в банкова касета на държавното
обвинение в банка „ДКС“-клон П., да се върнат на правоимащото лице И. Б. К. , а
веществените доказателства по делото - оптичен носител, съдържащ видеозаписи от
вътрешни охранителни камери монтирани в *** и в граждански трезор на „Райфайзенбанк
България” ЕАД с адрес- *** /лист 122, том II на досъдебното производство/ и СД дискове от
мобилни оператори/ лист 19, лист 23, лист 26 и лист 42 , том VI на досъдебното
производство/ да останат по делото в срока на съхранението му и да се унищожат с него.
При внимателния преглед на атакуваната присъда не се установяват основания за
нейното изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон.
По изложените съображения и на основание чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 27.05.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 810/2019
г. на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7