Р Е Ш Е Н И
Е № 71
гр.Стара Загора, 09.03.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседА.е на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 633 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основА.е
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано
е по жалба от А.К.З. *** в качеството на ЕТ „А.-А.З.“ против Ревизионен акт /РА/
№ Р-16002421004963-091-001/28.04.2022г., издаден от оргА. по приходите, в
частта, която е потвърдена с Решение №
312/ 21.07.2022г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП и са
установени задължения за ДДС в размер на
7 331,46лв и за лихви 57 990,16 лв по декларирА. и
невнесени годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ и здравноосигурителни вноски, както и в частта, с
която РА е изменен като са установени задължения за ДДС годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 14062,27 лв. и лихви за здравноосигурителни
вноски в размер на 3923,98 лв. В жалбата са изложени оплаквА.я за
незаконосъобразност на оспорения РА, като постановен в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според
жалбоподателката ревизията неправилно е проведена по реда на чл.122 ДОПК, тъй
като не били налице необходимите по
закон обстоятелства за това. Счита, че неправилно е начислен, респективно
отказан, ДДС по посочените в ревизионния акт сделки. Оспорва начисляването на
ДДС за продажба на имот през 2019г., като твърди, че тази сделка е освободена
на основА.е чл.45 от ЗДДС. Поддържа, че ДДС е неправилно отказан при покупката
на трактор и ролон-преса през 2019г., с твърдението, че са налице доказателства
за реалност на сделките. Направено е искане за отмяна на РА в оспорените части.
Претендират се разноски.
Ответникът
- Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
В представена писмена защита поддържа, че определените с негово решение № 312/ 21.07.2022г задължения на
жалбоподателката се базират на потвърдени и изменени констатации на оргА.те по
приходите по ЗДДС, ЗДДФЛ , КСО и ЗО. При липса на процесуална активност от
нейна страна моли потвърденият и изменен РА да бъде потвърден. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив
да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
От
събрА.те по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002421004963-020-001 / 30.08.2021 г,
издадена от З.В.на длъжност Началник сектор на основА.е чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на А.К.З., с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ, данък върху добавената стойност, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2020г т.9, л.171/. Извършването
на ревизията е възложено на В.К.- главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Д.Т.- старши инспектор по приходите. Определено е ревизията да
бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР на ревизираното лице,
което е направено на 14.09.2021г. Заповедта е изменяна неколкократно, последно
със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № № Р-16002421004963-020-003
/ 12.01.2022 г., издадена от З.В.на длъжност Началник сектор, с която на основА.е
чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114 ал.1 от ДОПК е определено, че ревизията
следва да завърши до 14.02.2022г /т.5, л.44/. Заповедта за възлагане на ревизия
и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписА. с
квалифициран електронен подпис на З.В.в посоченото й длъжностно качество, валиден
към датата на подписване, /т.1, л.33/.
В
хода на ревизията са изискА. за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни
проверки на други задължени лица, присъединени са доказателства от извършени
ПУФО на лицето.
Установено
е, че ЕТ "А. -А.З." с Булстат ********* е регистриран земеделски
производител в Областна Дирекция „Земеделие" гр. Стара Загора и е
регистриран по ЗДДС, считано от 06.08.2001г. Основна икономическа
дейност за ревизирА.я период е отглеждане на зърнени и бобови растения и
маслодайни семена. Осъществява дейността си в землищата на с. Обручище,
с. Медникарово и с. Трояново, общ. Гълъбово като стопА.сва 4 535,90 дка земя.
Засетите култури са люцерна, царевица, домати, картофи, слънчоглед и дини. Притежава
машини, оборудване и транспортни средства. През
ревизирА.я период е извършвало услуги по зимно поддържане и снегопочистване,
съгласно сключен договор с "Благоустройство и чистота" ЕООД
гр.Гълъбово.
С оглед
извършени насрещни проверки на физически лица-клиенти на жалбоподателката и
установяване реалност на доставките от нея е изискано да представи документи
и обяснения, посочени в ИПДПОЗЛ №П-16002421041084-040- 001/15.03.2021г. Не
е представена пълна счетоводна отчетност и първични счетоводни документи за
периода 01/01/2017-31/12/2020 г. в т.ч всички класирА. в счетоводството
документи, аналитични счетоводни разпечатки по всички счетоводни сметки, касови
и банкови документи, документи за складова отчетност и документи за отчитане на
труда /трудодни и машиносмени/, оборотни ведомости, главни книги, ОПР, Баланс и
ГДД. С ИПДПОЗЛ № Р-16002421004963-040-001/ 01.09.2021г. допълнително са изискА.
конкретно посочени документи, които не са представени цялост, а само частично скА.рА. и нечетливи
документи. Според проверяващите не са представени съществените документи за
ревизията, доказващи документооборота на търговеца за периода 2017г.-2020г -първични счетоводни
документи, фактури за покупки и продажби, оборотни ведомости и хронологични
регистри, осчетоводяване на стопанските операции, касови и банкови документи,
оборот от КА, издадени РКО и ПКО, платежни документи, не са представени
документи. Липсвали съществените и важни документи, съгласно Закона за
счетоводството, на база на които е формиран приходът, разходът и финансовият
резултат през годините. Липсвали както аналитична информация, така и обобщена
синтетична информация относно работните процеси и извършваната дейност. Прието
е, че така представените документи не дават точна и вярна информация и
възможност за установяване на основата за данъчно облагане и липсва и не е
представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, поради
което ревизията следва да се извърши по реда на чл.122 от ДОПК тъй като
са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК.
Изготвени са уведомления №Р-16002421004963-113-001/22.11.2021г., №Р-16002421004963-139-001/22,11,2021г.
и ИПДПОЗЛ №Р-16002421004963-040-002/22,11,2021г., връчени на РЛ по електронен път.
Въз
основа на извършената ревизия и на основА.е чл.117, ал.1 от ДОПК, от
определения със ЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002421004963-092-001
/ 28.02.2022 г. /т.2, л.306 и сл/. Извършени са корекции на
финансовия резултат на лицето от дейността му като едноличен търговец, касаещи
разходите за изплатена рента в пари и натура за 2018 г. и 2020 г., както и с
приходите и разходите, свързА. с продадения имот през 2018 г. Представен е Протокол
1/31.08.2018г. за раздадена рента в натура за 31388,50 лв.,начислен ДДС 6277,70
лв. и обща стойност 37666,20 лв. и с Протокол 2/31,08,2018г. за раздадена рента
в пари за 28765,36 лв. Взети са сч. операции Дт с-ка 602 на Кт с-ка 499
28765,36 лв. и 601/499-31388,50 лв. Продукцията е изписана Дт с-ка 499 на Кт
с-ка 701-31388,50 лв. При извършената проверка на разпечатка на ведомостта за
изплащане е установено, че в последната колона „подпис на наемодателя"
липсва положен подпис за получаване на сумите и продукцията. Прието е, че не са
налице документи за действително получени суми от рента и продукция, не е
налице документална обоснованост на така взетите счетоводни операции и
осчетоводения разход за 2018г. Не са представени РКО или други документи, доказващи
изплащане на рентата, нито договори за наем или аренда, сключени с физическите
лица, съгласно които ревизираното лице е следвало да начислява и изплаща рента
в натура и в пари за всяко лице. Поради липса на документална обоснованост на
разходите и липса на достоверни първични документи със сумите 31388,50 лв. и
28765,36 лв. са коригирА. разходите за 2018г.
За продажба на имот в гр. Гълъбово-
поземлен имот Упи №1¬1246 с площ 1030 кв.м. в едно с построена в него масивна
стопанска сграда, с кад.№1, масивна стоп.сграда с кад. №2, масивна сграда с кад
№3 с продавач ЕТ „А.-А.З.“ и купувач „Анастасови–груп“ ЕООД е издадена фактура № 173/01.02.2019г. за сумата от
40000,00 лв. Не е начислен ДДС като е записано основА.е за неначисляване чл.45
ал.3 от ЗДДС. Приходът от продажбата е отчетен през 2019г. и е изписана
отчетната стойност на продадената земя и сграда. Фактурата е включена в дневник
продажби за данъчен период м.02. 2019г. С неотчетения приход от продажбата на
имота в размер на 33333,34 лв. са коригирА. отчетените приходи и разходи за
2018г. като е взета предвид балансовата стойност на актива и набрА.те
амортизации до продажбата му. Земята е заведена по сметка 201 за 7132,14 лв.,
сградата по сметка 203 - със стойност на придобиване 81072.40лв., набрА.
амортизации до м.05,2018г.вкл. 7836,96 лв. и балансова стойност към
31,05,2018г.-73235,44 лв. Приходът от продажба е приет да възлиза на 33333,34
лв., а отчетната стойност на продаденият имот е общо 80367,58лв. /73235,44
лв.-сграда и 7132,14 лв.-земя/ С оглед отчуждаването на 01.06.2018г., то за
2018г. неправилно е изписано изхабяване за периода от м.06,2018г. до
м.12,2018г. в размер на 1891,68 лв. / мес.амортизация-270,24 лв. х7м./
Не са признати разходи за амортизация на актив по
фактура № 34/31.01. 2019 г., издадена от „СМР 22“ ООД за доставка на трактор модел 2014г, който е заведен
като актив по с-ка 206 машини и оборудване. Според оргА.те по приходи не са
налице доказателства за реално извършена доставка. Липсва представена от РЛ
фактура в оригинал и документи доказващи реално доставен/превозен актив от
конкретно място до обект на РЛ, не е налице разплащане по доставката, липсват
документи за транспорт и информация за лицата участващи в доставката-приели и
предали актива в конкретен ден и час, на конкретно място. От доставчика е
представено само копие на фактурата. Тъй като не са представени доказателства
за реално използване на актива за земеделската дейност на РЛ, изписА.те на
разход амортизационни отчисления за фактурирА.я актив в размер на 8800,00 лв. /32000,00
х 30%=9600,00 лв.:12м. х 11 м= 8800,00 лв. / за актива не се признават за
данъчни цели за 2019г на основА.е чл.122 ал.2 от ДОПК във връзка с чл.54 на ЗКПО.
Относно фактура
№**********/07.01. 2019г., издадена от Дива ООД гр.Перник с ДО 43071,14 лв. и
ДДС 8614,23 лв. за доставка на ролон преса не е представен оригинал или
заверено копие. Активът е заведен по с-ка 206 машини и оборудване. Няма
съпътстващи документи относно тази доставка - приемо-предавателни протоколи,
транспортни документи, данни за лицата приели и предали актива, пътни листи, товарителници
за превозване и транспортиране на ролон пресата от конкретно място до определен
обект, по дата,час,маршрут, лица участвали в процеса по транспорт, товаре е
разтоварване, фактическото предаване на стоката. От доставчика също не са
представени съпътстващи доставката документи, не е ясен произхода на актива,
как е превозен до РЛ, от кое конкретно лице, за чия сметка, липсват документи
за приемане и предаване на ролон пресата. Ревизията установява, че от РЛ не са
представени никакви документи за използването на ролон пресата за дейността
през 2019г. в стопанската дейност на търговеца.
Поради липса на документи за така осчетоводения като придобит актив не са
налице доказателства за реалното му използването за земеделската дейност на РЛ. Поради което
изписА.те на разход амортизационни отчисления в размер на 12921,34 лв. /43071,14
х 30% / за актива не се признават за данъчни цели за 2019г на основА.е чл.122
ал.2 от ДОПК във връзка с чл.54 на ЗКПО и оргА.те по приходите са увеличили
финансовия резултат на лицето за 2019 г. с разходите за амортизации в размер на
12 921,34 лв.
При съобразяване с
представените документи и горните констатации е извършен анализ на дейността на
ЕТ и отчетените приходи и разходи по години като е приета данъчна основа по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 28 ал. 1 от ЗДДФЛ за
1. 2017г. - 298250,78 лв.,за която
се дължи данък по чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 44737,62 лв. На основА.е чл.
175 от ДОПК във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл.67 ал.5 на ЗДДФЛ за невнесеният
данък от 37426,57 лв. се дължи лихва в размер на 14555,94 лв.
2.
2018г - 64552,11 лв.,за която се дължи данък по
чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 9682,82 лв. На основА.е чл. 175 от ДОПК. във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл.67 ал.5 на ЗДДФЛ се дължи лихва в размер на
2784,03 лв.
3.
2018г - 43095,86 лв.,за която се дължи данък по
чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 6464,38 лв. На основА.е чл. 175 от ДОПК. във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл.67 ал.5 на ЗДДФЛ се дължи лихва в размер на
1091,85 лв.
4.
2019г - 43095,86 лв.,за която се дължи данък по
чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 6464,38 лв. На основА.е чл. 175 от ДОПК. във
връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл.67 ал.5 на ЗДДФЛ се дължи лихва в размер на
1091,85 лв.
5.
2020г- 0.00лв.
Относно
авансовия данък по ЗДДФЛ на ЕТ при ревизията е установена дължимост само за
2018г, като за ненаправени тримесечни авансови вноски е определено задължение
за лихва в размер на 849,33 лв. на основА.е
чл.9 на ЗКПО във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.89 ал.5 от ЗКПО.
С ревизията е
начислен дължим ДДС
1
. в размер на 6666,66 лв. за извършената продажба на поземлен имот Упи
№1-1246 с площ 1030 кв.м. намиращ се в гр.Гълъбово за данъчен период м.06,2018г,
на
основА.е чл.122 ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.86 ал.1 и 2 от ЗДДС и чл. 25 ал.1
и 2 от ЗДДС.
2. в размер на 7331,46
лв. за осчетоводена изплатена рента в натура на стойност 36657,28 лв. - за
данъчен период м.09,2019г.- 4583,99 лв./22919,93 лв. х 20%=4583,99 лв./ и за
данъчен период м.09,2020г.- 2747,47 лв., на основА.е чл.122 ал.2 от ДОПК, във
връзка с чл.86 ал.1 и 2 от ЗДДС и чл.6 на ЗДДС. АнализирА. са представените
след срока на ревизията документи, които са описА. и взети предвид и при
определяне на задълженията по ЗДДФЛ.
Отказано е право
на данъчен кредит
1.
в размер на 6400,00 лв. по ф-ра №34/31,01,2019г. с
издател ”СМР 22" ООД гр.Свиленград за данъчен период м.01,2019г. на основА.е
чл.122 ал.2 от ДОПК,във връзка с чл.70 ал.5 и чл.71 т.1 на ЗДДС, с чл.6 и чл.25
от ЗДДС поради недоказано прехвърляне и
предаване на стоката.
2.
в размер на 8614,23 лв. по ф-ра №**********/07.01.2019г.
с посочен издател Дива ООД за данъчен период м.01,2019г. На основА.е чл.122
ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.71 т.1 на ЗДДС и чл.6 от ЗДДС поради непредставен
оригинал или копие на данъчна фактура за покупка на актива.
На основА.е чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл.78 ал.1, 2 и 3 от ЗДДС, чл.68 ал.1 и 2 от ЗДДС за данъчен
период м.11.2020г. е коригирана подадената СД с неотразено КИ №
**********/26.11.2020г. с ДДС в размер на 1560,00 лв.
На основА.е чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ
поради неспазване на определения в чл. 89, ал.1 от ЗДДС срок за неначисления и
невнесен данък са определени лихви в размер на 29594,36 лв.
При установяване на задълженията за задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ за самоосигуряващо се лице е взето предвид, че А.К.З.
има сключен трудов договор със „ЗЛАТЕВ 94“ ЕООД за периода м.11.2019 г. -
м.04.2020 г. и е осигурена по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40, ал.
1, т. 1 от ЗЗО. Регистрирана е като едноличен търговец „А. – А.З.”, който е
регистриран като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Стара Загора и е осъществявал дейност по производство на непреработена растителна
продукция: царевица, люцерна, домати и др. С подадена декларация по чл. 1, ал.
2 от НООСЛБГРЧМЛ, А.К.З. е декларирала начало на дейност като ЕТ и начало на
осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 30.06.2009 г. За
ревизирА.я период лицето не е прекъсвало дейност и не е променяло вида на
осигуряване. За ревизирА.я период е подадена информация с декларация обр. 1
(чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ /отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари
2020 г./ и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-13/2019 г. на МФ) за дните в
осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за
самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба
Н-8/2005г. на МФ /отм. ДВ, бр. 1 от 3 януари 2020 г./ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от
Наредба Н-13/2019 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за
ревизирА.я период. Авансово дължимите ЗОВ (в т.ч. и за фонд „Общо заболяване и
майчинство“) са начислени върху минималния размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за съответната година. С подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2017 г. и 2018 г. А.З. е декларирала доходи от трудова дейност като ЕТ, чийто
месечен размер надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със ЗБДОО за посочените години. От жалбоподателката са декларирА.
вноски за годишно изравняване върху дохода, реализиран от дейността на ЕТ за
2017 г. и 2018 г., огрА.чен до максималния месечен размер на осигурителния
доход – 2 600,00 лв. За 2019 г. и 2020 г. декларирА.ят с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
финансов резултат е загуба, поради което не са правени вноски за годишно
изравняване ДекларирА.те осигурителни вноски за 2017 г., 2018 г. и 2020 г. не
са внесени в законоустановения срок и от оргА.те по приходите са начислени
дължимите лихви, на основА.е чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл.
175, ал. 1 от ДОПК. За 2019 г. ОргА.те по приходи са определили нов размер на
облагаемия доход от дейността на едноличния търговец в размер на 54 080,00 лв.
и на база този доход, огрА.чен до максималния размер на осигурителния доход –
36 000,00 лв., на жалбоподателката са начислили окончателни осигурителни вноски
за ДОО в размер на 5 192,32 лв, ДЗПО-УПФ в размер на 1 418,67 лв и здравно
осигурителни вноски в размер на 2 269,87лв
и прилежащи лихви.
РД е
подписан от В.К.и Д.Т.с квалифицирА. електронни подписи в сроковете им на
валидност /т.1, л.34-35/. Връчен е на жалбоподателя по електронен път на
06.08.2018г /, т.1, л.62/. Срещу него
е подадено възражение вх.№ 4922/ 19.04.2022г с приложени доказателства /т.1,
л.232 и сл/, в което се оспорва корекцията на разходите за 2019г, правилното
допълнително начисляване на ДДС за продажба на имот през 2019г и отказът за
признаване на дънъчен кредит за покупката
на трактор и ролон-преса през 2019г.
Въз основа на РД е изготвен РА №
Р-16002421004963-091-001/ 28.04.2022г., издаден и подписан с квалифициран
електронен подпис от З.В.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В.К.на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото. С РА, след обсъждане на възраженията и представените документи, са
потвърдени констатациите в РД, респективно установените задължения по периоди на
А.З. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ
на ЕТ, за ДДС, за УПФ-за самоосигуряващи се, за ДДО-за самоосигуряващи се и за
ЗО-за самоосигуряващи се и дължими лихви до 28.04.2022г. РА е връчен на А.З. на 04.05.2022г. по електронен път
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
/т.1, л.189/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК ревизираното
лице е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на
11.09.2018г. до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба с приложени
доказателства, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-4777/ 19.05.2022г
/т.1, л.61/.
С Решение
№ 312/ 21.07.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Пловдив, на основА.е чл.155, ал.2 от ДОПК, РА № Р-16002421004963-091-001/
28.04.2022г. потвърден за определените задължения за ДДС за данъчен период
м.септември 2019г - 4 583,99лв главница и 1 180,47лв лихви, за м.септември
2020г - 2 747,47лв главница и 428,18лв
лихви, лихви по деклариран
невнесен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 21 487,56лв, лихви по декларирА. и невнесени в срок задължителни
осигурителни вноски за 2017г, 2018г и 2019г в общ размер 12 667.05лв. РА е
изменен като определените задължения за ДДС за данъчен период м.юни 2019г са
намалени от 6 666,66лв главница и 1 804,46лв лихви на 2 559,45лв главница и 693,77лв лихви,
непризнатият данъчен кредит за м.януари 2019г е намален от 15 014,23лв
главница и 6 400,00лв лихви на 4 829,96лв
главница и 2 058,83лв лихви, годишният и авансов данък по ЗДДФЛ за 2019г е
намален от 6 464,38лв главница и 5 858,31лв
лихви на 1 197,80лв главница и 1 087,13лв лихви, лихвите за вноски за ДОО за 2019 г. са
намалени от 1 011,34лв на 49,24лв,
лихвите за вноски за ЗО за 2019 г.са намалени от 442,13лв на 21,54лв и лихвите за
вноски за ДЗПО-УПФ за
2019 г. са намалени от 276,34лв на
13,47лв. Възприети
са констатациите относно наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и
т. 5 от ДОПК като основА.е за преминаване към облагане по особения ред, но
формирането на основата е съобразено и извършено на база събрА.те при ревизията
счетоводни и други налични документи, представени от лицето.
По приложението на ЗДДФЛ са изложени
доводи, че извършените
корекции на финансовия резултат на лицето от дейността му като едноличен
търговец, касаещи разходите за изплатена рента в пари и натура за 2018 г. и
2020 г., както и с приходите и разходите, свързА. с продадения имот през 2018
г., са правилни и законово обосновА.. Относно непризнати разходи за
амортизация на актив по фактура № 34/31.01. 2019 г., издадена от „СМР 22“ ООД
за доставка на трактор, е възприето становището на оргА.те по приходите, че
едноличният търговец не е имал основА.е да заведе трактора като дълготраен
материален актив и да начислява разходи за амортизации. Решаващият орган е обосновал реалност на доставката на ролон
преса от „ДИВА“ ООД по фактура №**********/07.01.2019г. с оглед представени
свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника на името на „ДИВА“
ООД, протокол от 07.01.2019 г. за прихващане на взаимнодължими суми, нотариално
заверен договор от 12.02.2019 г. за покупко-продажба на земеделска техника, за
продажба от „ДИВА“ ООД на ЕТ “А.-А.З.“ на ролон преса модел: DOHN DEERE 678.
Приема,
че неправилно оргА.те по приходите са увеличили финансовия резултат на лицето
за 2019 г. с разходите за амортизации в размер на 12 921,34 лв, в резултат
което облагаемият доход на лицето за 2019 г. е изменен от 54 080,08 лв. на 41
158,74 лв., данъчната основа от 43 095,86 лв. на 39 055,38 лв. и данък върху
дохода от 6 464,38 лв. на 5 858,31 лв. с прилежащите лихви от 1 197,80 лв. на 1
087,13 лв.
По приложението на ЗДДС относно начисления ДДС
за раздадената рента в натура е обосновано, че констатациите за дължимост на
ДДС в размер на 7 331,46 лв., съответно 4 583,99 лв. за м.09.2019 г. и 2 747,47
лв. за м.09.2020г., следва да се потвърдят. Извършен е анализ данъчното
третиране на видовете стоки по доставките, които ревизираното лице, регистрирано
по ЗДДС, извършва като заплащане срещу услугата по отдаваната му под
наем/аренда земя - гранули люцерна и пшеница.
За гранули люцерна е прието, че съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът
за тези доставки е изискуем от ревизираното лице - доставчик, и то е длъжно да
го начисли на датата на прехвърляне на собствеността върху стоките. За
пшеницата е посочено, че попада в обхвата на стоките, посочени в част втора на
Приложение № 2 от ЗДДС, за които е приложима Глава деветнадесета „а” от ЗДДС. Така,
ако получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл. 163а,
ал. 2 от ЗДДС, данъкът за доставката е изискуем от него на основА.е чл. 82, ал.
5 от ЗДДС. В случая поради липса на доказателства, че получателите по
доставките имат регистрация за целите на ДДС, за тези доставки е приета приложимост на общите правила на закона,
доколкото те не са сред изрично посочените като освободени в Глава четвърта на
ЗДДС, т.е. явяват се облагаеми на основА.е чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ставка
на данъка, като данъкът е изискуем от ЕТ „А.-А.З.“. Относно начисления ДДС за
продажбата на недвижим имот в гр. Гълъбово през м.06.2018г е прието, че по смисъла на ЗДДС е налице
продажба на УПИ с построени в него стари сгради, т.е. налице
две отделни доставки - на УПИ и на стари сгради, като двете имат различен режим
на облагане по силата на чл. 45 от ЗДДС: продажбата на УПИ представлява
облагаема доставка с 20% ставка на данъка (тъй като недвижимият имот се намира
на територията на страната), а доставката на старите сгради с прилежащия терен
е освободена доставка. Според решаващия орган дължимият ДДС за доставката
на УПИ е в размер на 1 804,46 лв., колкото е размерът, определен с
Постановление от 16.12.2015 г. за
възлагане на имота на ревизираното лице от ЧСИ. Затова начисленият ДДС за
периода м.06.2018 г. следва да се намали със сумата 4 862,20 лв. (6 666,66 - 1
804,46), а прилежащите лихви от 2 559,45 лв. на 693,77 лв. Констатацията
за отказан данъчен кредит в размер на 6 400,00 лв. по фактура N° 34/31.01. 2019
г, издадена от „СМР 22“ ООД за доставка на трактор, с прилежащи лихви 2 058,83
лв., е потвърдена по съображения за липса на доказателства за прехвърляне на
собствеността му на ревизираното лице. Относно отказан данъчен кредит по
фактура № **********/07.01.2019 г., издадена от „ДИВА“ ООД за доставка на ролон
преса, е аргументирано доказано прехвърляне на собствеността на ревизираното
лице върху вещта, поради което РА в частта за отказан данъчен кредит в размер
на 8 614,23 лв. ведно с прилежащите лихви 2,771,13 лв., е отменен. Относно
коригиране на резултата по СД за периода м.11.2020 г. със сумата 1 560.00 лв.
по кредитно известие, издадено от „ИНОВЕКС МАШИНЪРИ“ ЕООД, с оглед извършена
на 27.01.2022 г. от страна на дружеството корекция с подаване на
справка-декларация за м. 11.2020 г. с вх. № 22251291409/27.01.2022 г., са
коригирА. в посока увеличение подадените данни в дневника за покупки на ЕТ „А.-А.З.“
за периода м.11.2020 със сумата 1 560,00 лв. - ДДС по кредитното известие и да
са отменени прилежащите лихви в размер на 216,68 лв.
По приложението на КСО и ЗЗО след обсъждане на събрА.те писмени
доказателства решаващият орган изменя облагаемия доход за 2019 г. на лицето от
54 080,08 лв. на 41 158,74 лв. Наред с това установява, че при определяне на
окончателния размер на месечния осигурителен доход и окончателните осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО за 2019 г. са допуснати грешки. Неправилно оргА.те по приходите при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход са включили доходите от производство
на непреработена растителна или животинска продукция и на сумите, получени под
формата на субсидии от държавата, във връзка с подпомагането на
селскостопанската дейност, с което са нарушени нормите на чл. 6, ал. 10 от КСО
и чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правят осигурителни вноски. С РА са определени
приходите от продажба на транспортни средства, които не надвишават
осигурителния доход, върху които са декларирА. авансови осигурителни вноски от
ревизираното лице за 2019 г. С оглед на това е прието, че за 2019
г. А.К.З. дължи само авансови осигурителни вноски върху минималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2019 г., тъй като
установеният с ревизията облагаем доход от продажба на транспортни средства не
го надвишава. По тази причина установените с РА задължения за окончателни
вноски над минималния месечен размер на осигурителния доход за 2019 г. са
отменени ведно с прилежащите лихви. За
невнесените в законоустановения срок за 2019 г. авансови осигурителни вноски е
обоснована дължимост на лихви за ДОО в
размер на 49,24 лв., лихви за ДЗПО-УПФ в размер на 13,47 лв. и лихви за
здравноосигурителни вноски в размер на 21,54 лв.
Решението е връчено на А.З. на
08.08.2022г /т.1, л.37/.
Съдът, като обсъди събрА.те по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквА.я, доводите и
становищата на стрА.те и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения ревизионен акт
намира за установено следното:
Оспорването
на РА № Р-16002421004963-091-001/28.04.2022г., издаден от оргА. по приходите, в
частите, с които е потвърден и изменен с Решение № 312/ 21.07.2022г. на
Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни оргА. в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/
16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основА.е чл.11, ал.3 от ЗНАП
и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като оргА., компетентни да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на
първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3
от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.11 л.6 и сл/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Златина Велиева, с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Смолян/, е
сред оргА.те, посочени в т.2 от цитираната Заповед, определени като компетентни
да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от
органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори
на обжалваното произнасяне са З.В.– възложител на ревизията и В.К.– ръководител
на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите оргА. в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събрА.те в хода на
ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията оргА.те по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122
от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основА.ята по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено
от събрА.те доказателства. Така установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи
ревизираното лице. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда
на чл. 122 ДОПК, в тежест на оргА.те по приходите е да установят основА.ята за
извършване на ревизия при особени случаи, а в тежест на ревизираното дружество
е да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В случая е прието наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред и т. 5 от ДОПК - документите, необходими за
установяване на данъчната основа за облагане с данъци, липсват или са повредени
до степен негодни за ползване. Като фактическо основА.е да се премине към облагане по аналог са
констатациите в хода на ревизията, че не са представени изискА.те съществени
документи - първични счетоводни документи, фактури за покупки и продажби,
оборотни ведомости и хронологични регистри, осчетоводяване на стопанските
операции, касови и банкови документи, оборот от КА, издадени РКО и ПКО,
платежни документи и др, а част от представените такива са частично скА.рА.
документи и справки, поради което не могат да се установят реално извършените приходи и как се
формира продажната цена, не могат да се докажат направените разходи по години и
по икономически елементи, няма аналитична информация относно извършваната
дейност по производството на продукцията. Установено е също, че за 2017г-2018г жалбоподателката
в качеството на ЕТ е развивала дейност като регистриран земеделски производител
и като такъв е раздавала рента в натура,
но не са представени надлежни разходно-оправдателни документи за платена рента
по суми, дати и вид стока. ОргА.те по приходите са установили различия в
осчетоводените разходи и реално изплатените суми по лица. В представената
ведомост за изплащане за 2018г е установено, че в последната колона „подпис на
наемодателя" липсва положен подпис за получаване на сумите и продукцията. Не
са представени РКО или други документи, доказващи изплащане на рентата, нито договори
за наем или аренда, сключени с физическите лица. След като не са налице
документи за действително получени суми от рента и продукция, няма документална
обоснованост на така взетите счетоводни операции и осчетоводения разход за 2018г.
Тези фактически констатации
на оргА.те по приходите не се опровергаха в проведеното съдебно производство.
Изведените въз основа на тях правни изводи са верни и съответстват на материалния
закон. Непредставянето на всички изискА. счетоводни документи и регистри опорочава
заведената счетоводна отчетност до степен на невъзможност да се установи коректно
основата за данъчно облагане. Липсата на документи за извършени стопански
операции от земеделски производител покрива хипотезите по чл.122, ал.1,т.4 и 5 ДОПК. Предвид изложеното наведените от жалбоподателката доводи за липса на
основА.я за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК се явяват
неоснователни.
Но дори да се приеме обратното, в обжалвА.те части от РА №
Р-16002421004963-091-001/28.04.2022г основата за облагане с данък върху
доходите и ЗОВ не е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, а по реда на
материалните закони, за което няма
законова пречка.
По
ЗДДФЛ:
А.З.
е регистрирана като ЕТ и в това качество е длъжна да прави авансови вноски за
корпоративен данък при данъчна ставка 15 на сто, съгласно чл.43, ал.8 от ЗДДФЛ,
при условията и по реда на ЗКПО. При ревизията правилно е установено, че само за
2018г е задължено лице по чл.81, ал.1 от ЗКПО, тъй като за 2017г е декларирала
нетни приходи от продажби над 300 000 лв и не е декларирала прогнозна печалба
за 2018г. Не е направила дължимите авансови вноски и на основА.е чл.9 на ЗКПО
във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.89, ал.5 от ЗКПО дължи лихва, чийто размер е
правилно изчислен на 849,33 лв.
В РА
за 2017г е допълнително са определени
задължения по ЗДДФЛ само за лихви от начислен, но невнесен годишен данък, в
размер на 17 695.49 лв. За 2018г и
2020г задълженията са начислени при извършени корекции на финансовия резултат
на лицето. Първата е свързана с
дейността му като ЕТ, касаещи разходите за изплатена рента в пари и натура за
2018 г. и 2020 г, Съдът намира корекциите за правилни от гледна точка на закона
и обосновА. от гледна точка на събрА.те доказателства. Към разходите за
изплатена рента се прилага разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която
не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновА.
по смисъла на този закон. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход
се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. В
ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за
данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от
изискуемата информация при условие, че за липсващата информация са налице
документи, които я удостоверяват. В хода на ревизията е представен Протокол
1/31.08.2018 г. за раздадена рента в натура за 31 388,50 лв., начислен ДДС 6
277,70 лв. и обща стойност 37 666,20 лв. и с Протокол 2/31.08.2018 г. е
раздадена рента в пари за 28 765,36 лв. Впоследствие по електронен път са
представени ведомости за раздадена рента в пари и натура за 2018 г. с положени
подписи на част от лицата без ясна дата на изплащане на рентата. Ревизиращият
екип признава на разход платената рента в пари и натура на лицата, за които има
положен подпис в представените ведомости. С възражението против РД са
представени отново същите протоколи и ведомости но вече с положени подписи на
всички. Доколкото и в хода на съдебното производство, въпреки дадената
възможност, не са представени договорите за наем или аренда, сключени с
физическите лица, не е представена и касова книга, представените коригирА.
ведомости не могат да бъдат кредитирА.,
още повече, че принципно нямат характер на първични счетоводни документи.
Следователно за осчетоводените на разход суми за рента от 700.70 лв. (в натура)
и 4 470.14 лв. (в пари) не са налице документи, доказващи реално получаване на
рентата по съответни физически лица, тези суми правилно не са признати за
данъчни цели и правилно е увеличен финансовият резултат от дейността й в
качеството на ЕТ със сумата на тези разходи.
Втората
корекция на приходите и разходите е свързана с продадения имот през м. юни 2018
г., за който до края на 2018 г. едноличният търговец не е осчетоводил
продажбата. Издадена е фактура № 173/01.02.2019 г. на купувача за сумата 40
000,00 лв и през 2019 г. е отчетен приходът от продажбата и е изписана
отчетната стойност на продадената земя и сгради. Съдът споделя констатациите на
данъчните оргА., че приходите и разходите, свързА. с прехвърляне на недвижимия
имот, е следвало да бъдат отчетени през 2018 г., тъй като тогава са изпълнени
кумулативните условия за признаване на приходи съгласно счетоводен стандарт
(СС) 18 „Приходи”, т.5.1. - когато е вероятно предприятието да има икономическа
изгода, свързана със сделката от продажбата, сумата на прихода може да бъде
надлежно изчислена и направените разходи по сделката също да могат да се
изчислят. Така за 2018г правилно са определени данъчна основа в размер на
64552,11 лв. и дължим данък по чл.48 ал.
2 от ЗДДФЛ в размер на 9682,82 лв, който не надвишава декларирА.я, но невнесен
данък от ЕТ, за което в РА са начислени лихви в размер на 3792.07лв.
Правилно
не са признати разходи за амортизация на актив по фактура № 34/31.01. 2019 г.,
издадена от „СМР 22“ ООД за доставка на трактор, тъй като той неправомерно е заведен като дълготраен
материален актив от ревизираното лице по сметка 206 „машини и
оборудване“. За вещта не е представен оригинал на фактурата, нито двустранно
подписан документ, удостоверяващ прехвърлянето на собствеността и доказателства
за извършено плащане между стрА.те. Тракторът не е регистриран на ревизираното
лице. Следователно едноличният търговец не е имал основА.е да начислява разходи
за амортизация за него в размер на 8800,00 лв и тази сума правилно е приспадната
при изчисляване на данъчния финансов резултат за 2018г. Неоснователно е
оплакването на жалбоподателката по отношение
сделката за закупена ролон преса, за която е издадена фактура
№**********/07,01,2019г. от Дива ООД гр.Перник. Действително, в РД не са признати за данъчни цели за 2019г.
осчетоводените разходи за амортизация в размер на 12921,34 лв за този актив, но
решаващият административен орган е приел за доказано прехвърляне на собствеността
на ревизираното лице върху ролон пресата, респективно правилното завеждане на
актива в инвентарната книга и неправилно увеличаване на финансовия резултат за
2019 г. с разходите за амортизации в размер на 12 921,34 лв. С оглед на горното
облагаемият доход на лицето за 2019 г. правилно е изменен от 54 080,08 лв. на
41 158,74 лв., данъчната основа от 43 095,86 лв. на 39 055,38 лв. и данък върху
дохода от 6 464,38 лв. на 5 858,31 лв. с прилежащите лихви от 1 197,80 лв. на 1
087,13 лв.
По
ЗДДС:
ОбосновА.
и законосъобразни са констатациите относно дължимостта за раздадената рента в
натура на ДДС в размер на 4 583,99 лв. за м.09.2019 г. и 2 747,47 лв. за
м.09.2020г. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС. От данните по ревизията е
установено, че като земеделски производител е предоставяло рента в пари и в
натура на физически лица през 2019г и 2020г по ведомост, което за двете години
е осчетоводено през 2020г в група 60 по аналитичен регистър на ЕТ с посочени
документи от 30.09.2019г и 30.09.2020г /т.6, л.114-гръб/. Не е начисляван ДДС. Предоставянето
под наем или аренда на земя, при което наемното възнаграждение или рента са
уговорени в натура (стоки), е специфичен случай на доставка. То се приема за
бартер като данъчното му третиране е уредено в чл. 130 от ЗДДС - когато е
налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в
стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от
доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това,
което получава. В случая е прехвърляна собственост върху гранули люцерна и
пшеница. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът за доставки на гранули люцерна е изискуем от ревизираното
лице - доставчик, и то е длъжно да го начисли на датата на прехвърляне на собствеността
върху стоките. Пшеницата попада в обхвата на стоките, посочени в част втора на
Приложение № 2 от ЗДДС, за които е приложима Глава деветнадесета „а” от ЗДДС.
Така, ако получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл.
163а, ал. 2 от ЗДДС, данъкът за доставката е изискуем от него на основА.е чл.
82, ал. 5 от ЗДДС. В случая поради липса на доказателства, че получателите по
доставките имат регистрация за целите на ДДС, за тези доставки е приета приложимост на общите правила на закона,
доколкото те не са сред изрично посочените като освободени в Глава четвърта на
ЗДДС, т.е. явяват се облагаеми на основА.е чл. 12, ал. 1 от ЗДДС с 20% ставка
на данъка, като данъкът е изискуем от ЕТ „А.-А.З.“. Доколкото такъв не е
начислен от ревизираното лице в законоустановените срокове, правилно е определен
при ревизията като данъчна основа по чл. 26, ал. 7 от ЗДДС и като размер,
включително на прилежащите лихви.
Неоснователно
е оплакването на ревизираното лице против целия начислен ДДС за продажбата на
недвижим имот в гр. Гълъбово, извършена през м.06.2018г. Съгласно чл. 45, ал. 1
от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху
земя, учредяването или прехвърлянето на огрА.чени вещни права върху земя, както
и отдаването и под наем или аренда. По силата на чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС,
алинея 1 не се прилага по отношение на прехвърлянето на право на собственост
върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията,
с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Решаващият орган
е направил верен изводи след анализ на представените относими документи, че по
смисъла на ЗДДС в случая е извършена продажба на УПИ с построени в него стари
сгради. Двете отделни доставки - на УПИ
и на стари сгради, имат различен режим на облагане по силата на чл. 45 от ЗДДС.
Следователно продажбата на УПИ винаги представлява облагаема доставка при 20%
ставка на данъка, а доставката на старите сгради с прилежащия терен е
освободена доставка. При липса на данни за прилежащия терен правилно дължимият
ДДС за доставката на УПИ е определен в размер на 1 804,46 лв., колкото е
размерът, определен с Постановление от
16.12.2015 г. за възлагане на имота на ревизираното лице от ЧСИ. Затова правилно
начисленият ДДС за периода м.06.2018 г. е намален със сумата 4 862,20 лв. (6
666,66 - 1 804,46), а прилежащите лихви от 2 559,45 лв. на 693,77 лв.
Констатацията
за отказан данъчен кредит в размер на 6 400,00 лв. по фактура № 34/31.01. 2019
г, издадена от „СМР 22“ ООД за доставка на трактор, с прилежащи лихви 2 058,83
лв., правилно е потвърдена по съображения за липса на доказателства за
прехвърляне на собствеността му на ревизираното лице. Съгласно националния
данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване
на чл. 167 чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква
установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми
доставки на стоки и услуги. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането,
че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради
вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се огрА.чава само
до действително дължимите данъци. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от
решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от Решение от 6
декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвА. от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на
условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени
доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност)
се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по
националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по
дело 285/11). Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС,
материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е
наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето,
посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и
изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват когато правото на
собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално предаване на
стоките в разпореждане на получателя. В случая никоя от стрА.те по доставката
не е представила оригинал на фактурата, няма разплащане, не са налични никакви
доказателства тракторът действително да се намира във владение на ревизираното
лице, което да го ползва в стопанската си дейност през 2019г.
Именно
с аргументи като гореизложените /доказано прехвърляне на собствеността на
ревизираното лице върху вещта/ частта на РА, с която е отказан данъчен кредит в
размер на 8 614,23 лв. ведно с прилежащите лихви 2,771,13 лв по фактура №
**********/07.01.2019 г., издадена от „ДИВА“ ООД за доставка на ролон преса, е отменен.
С оглед на това несъстоятелно е възражението на жалбоподателката, че неправилно
е отказан данъчен кредит по тази доставка.
В
частта, с която РА за деклариран, но невнесен в срок ДДС в размер на 28 226.90лв
за конкретно посочените в него данъчни периоди, е потвърден с Решение № 312/
21.07.2022г на директора на Дирекция ОДОП, не са установени резултати, различни
от декларирА.те от жалбоподателя, не са изложени аргументи и не са ангажирА.
доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Затова в тази
част РА се явява законосъобразен.
По
КСО и ЗО :
В
жалбата не се съдържат конкретни оплаквА.я срещу РА в тази му част, но съдът по
силата на чл.160, ал.2 от ДОПК има задължение да провери законосъобразността и
обосноваността му. За направените констатации от оргА.те по приходи за дължими
лихви по декларирА. и невнесени в срок вноски от А.З. за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за
2017, 2018г и 2020г по делото не се установяват различни резултати, няма изложени
аргументи и не са ангажирА. доказателства за своевременно заплащане на
данъчните задължения. В хода на ревизията е установено, че през 2019 г. от едноличният
търговец е извършил продажба на непреработена растителна продукция, продажба на
транспортни средства - употребяван трактор и активна брана, отчело е приходи от
финансирА.я от ДФ „Земеделие“. За 2019г констатациите на ревизиращия екип са
изменени от решаващия орган като са съобразени приетото намаление на облагаемия
доход от 54 080,08 лв. на 41 158,74 лв и неправилното включване в окончателния
размер на осигурителния доход на доходите от производство на непреработена
растителна или животинска продукция и на сумите, получени под формата на
субсидии от държавата, във връзка с подпомагането на селскостопанската дейност
в нарушение на чл. 6, ал. 10 от КСО и чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за
елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят
осигурителни вноски. Така за включване в окончателния размер на осигурителния
доход остават само приходите от продажба на транспортни средства. Следователно
за 2019 г. А.К.З. дължи само авансови осигурителни вноски върху минималния
месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2019 г. – 560лв,
тъй като установеният с ревизията облагаем доход от продажба на транспортни
средства не го надвишава. Поради изложеното съдът приема, че и в тази част РА
се явява законосъобразен.
По така изложените
съображения съдът намира, че жалбата на А.З. против Ревизионен акт № Р-16002421004963-091-001/28.04.2022г.,
издаден от оргА. по приходите, в частите, с които е потвърден и изменен с
Решение № 312/ 21.07.2022г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на
НАП, е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
с оглед своевременно направеното искане в полза на приходната администрация следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 7314.66лв, определено
по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразно материалния интерес
предвид частичното обжалване на решението на Директора на дирекция „ОДОП“
Пловдив.
Водим
от горните мотиви и на основА.е чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.З. *** в
качеството на ЕТ „А.-А.З.“ против Ревизионен акт №
Р-16002421004963-091-001/28.04.2022г., издаден от оргА. по приходите, в частта,
която е потвърдена с Решение № 312/
21.07.2022г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП и са
установени задължения за ДДС в размер
на 7331,46лв и за лихви 57 990,16 лв по декларирА. и
невнесени годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и здравноосигурителни вноски,
както и в частта, с която РА е изменен като са установени задължения за ДДС
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 14062,27 лв. и лихви за
здравноосигурителни вноски в размер на 3923,98 лв, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.К.З. ЕГН ********** *** да заплати
на Национална агенция по приходите сумата 7314.66лв /седем хиляди триста и
четиринадесет лв шестдесет и шест ст/, представляваща направени по делото
разноски. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: