Решение по дело №952/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

град В., 18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Районен съдия: Росица Ангелова

 

при участието на секретаря В. В., като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 952 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на К.В.К. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 18-0967-000127/30.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В., с което за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.

В жалбата се релевира оплакване за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, поради твърдени нарушения на материалния и процесуалния закон при неговото издаване, като се отправя искане за отмяната му.

Въззиваемата страна - Началник група към ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В., редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо наказващият орган ангажира становище, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:            

Административнонаказателното производство е образувано на 20.01.2018 г. със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия Г бл.№ 807747, за това, че на 31.07.2017 г., около 11:50 часа, в град В., по ул.”***” на пътен възел, свързваш с бул.”***” в посока ул.”***”, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка „Нисан Примера” с рег.№***, като не спазва предписанията на пътен знак Б1 и при маневра завиване наляво не пропуска движещия се по път с предимство автобус”Форд Транзит” с рег.№***, като го блъска, вследствие на което става причина за ПТП. В АУАН е отбелязано, че е било издадено Постановление за прекратяване на ДП №1832/2017 г. на ВРП. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел по установяване на нарушението.  Жалбоподателят К. е отказала да подпише акта и да получи екземпляр от него, съответно не е посочила и възражения.

Поради гореизложеното и въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган е издал атакуваното НП №18-0967-000127/30.01.2018 г., с което за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.

 

При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят и свидетелят, посочени в АУАН, и двамата присъствали при установяване на нарушението. Двамата свидетели установяват, че на посочените в акта дата, място и час нарушителят К. е управлявала собственото си МПС и при маневра завой наляво е отнела предимството на автобуса, като го блъска и по този начин е станала причина за реализиране на ПТП. Свидетелите установяват още с показанията си пред съда, че в автобуса е имало пострадали лица и поради тази причина е бил уведомен дежурния разследващ полицай и образувано досъдебно производство, което по-късно било прекратено с постановление на ВРП и преписката изпратена на СПП при ОД МВР В. за реализиране на административнонаказателна отговорност.

 Показанията на двамата свидетели, съдът намира, че съответстват и се припокриват с изложеното в останалите, приети за достоверни по случая доказателства, поради което им дава вяра и ги кредитира.

По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: Наказателно постановление № 18-0967-000127/30.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В.; АУАН Серия Г, бл.№ 807747 от20.01.2018 г.; Постановление на ВРП от 07.12.2017 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП 1832/2017 г. по описа на ВРП; Справка за нарушител/водач К.В.К. и  Заповед 8121з-952 от 20.07.2017 г. на МВР.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. 

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално  и териториално компетентни органи, видно от приложената и приета по делото Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г.  Процесният АУАН е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетел по установяване на нарушението; подписан е от актосъставителя и от посочения свидетел, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Въззивната инстанция намира, с оглед данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на издаденото НП на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираното от служителите на ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В. административно нарушение на чл.5о, ал.1 от ЗДвП е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършването му, подробно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответните норми въз основа, на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя.

В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършването на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място, жалбоподателят, като водач на собствения си лек автомобил, е управлявала като не е спазила предписанието на пътен знак „Б1” и при маневра завиване наляво не е пропуснала движещия се по път с предимство автобус, като го блъска, вследствие на което е станака причина за реализиране на  ПТП.

В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват висока степен на обществена опасност (за здравето и живота на участниците в движението и целостта на превозните им средства), следователно не е налице маловажност на случая.

Наложената за нарушението „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева, предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП е фиксирана по размер, т. е. без минимален и максимален размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наложеното наказание, което съдът приема за съответно на извършеното нарушение и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното, съдът счита въззивната жалба за изцяло неоснователна: извършването от обективна и субективна страна на административното нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП от санкционираното лице се доказа безспорно и категорично, като наказващият орган е ангажирал административнонказателната отговорност на въззивника съобразно материалния и процесуалния закон, поради което и издаденото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

           Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Врачанският районен съд, VII наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0967-000127/30.01.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР В., сектор „Пътна полиция” В., с което за извършено нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на К.В.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд град В. по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: