РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1811/20.10.2022г.
гр. Пловдив,20.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от Председателя к.а.н.д. № 1620 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А.В.Т.,чрез
адвокат С.Д.В. против Решение № 871 от 27.04.2022г., постановено по АНД № 7482/2021г.
на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №
16-76/07.10.2021г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол“ към ГД
„Рибарство и контрол“ в изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с
което на А.В.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл.70, ал.1 от Закона за
рибарство и аквакултури /ЗРА/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв. за административно нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 70,ал. 1 от ЗРА на основание чл. 70, ал. 1 от
ЗРА.
Касационния жалбоподател претендира отмяна
на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност. Твърди,че
обжалваното решение е необосновано с оглед игнорирането на важните
обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на възникналия спор.Позовава
се на обстоятелството,че не е бил информиран за въведената забрана,че не е
надлежно съобщен общ административен акт, какъвто представлява Заповед № РД-09-69/01.02.2019г.
на министъра на земеделието,горите и храните,както и претендира приложение на
института за маловажност.
Ответната страна, Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, гр. Пловдив, чрез главен юрисконсулт Милена А., оспорва жалбата и моли
да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба
срещу Наказателно постановление № 16-76/07.10.2021г., издадено от началник
отдел „Рибарство и контрол“ гр.Пловдив, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
/ИАРА/, с което за нарушение на чл.30, ал.3, т. 1 от ЗРА, на основание
чл.70,ал.1 от ЗРА на А.В.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лв.
Установено
е от фактическа страна, че на 28.07.2021г. в 8,10 часа на езеро „Въча” лицето
извършва любителски риболов с два броя спортни въдици за любителски риболов
поставени във водата в работно положение през време на забрана за риболов,въведена
със Заповед № РД 09-69-0202/2019г. на Министъра на земеделието храните и горите.
В
хода на съдебното следствие фактическата обстановка се потвърждава от
показанията на актосъставителя – А.Г.Т., който лично
е установил жалбоподателя с поставени въдици на езеро Въча с още едно лице,
което е придружавало жалбоподателя. От показанията на актосъставителя
става ясно, че Т., не е разбрал, че
риболова на това място е забранен.
Според
свидетелските показания на свидетеля Г.П., който придружавал Т. по време на
риболова , действително били поставени въдици с цел риболов, но твърди да не са знаели,
че риболова е забранен тъй като нямало табели за това. Едва след съставяне на
АУАН и след като били предупредени, на връщане зад дърветата и видели табела на
която пишело, че риболова е забранен.
За
да потвърди НП, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, налагащи отмяна на последното, правилно са приложени нарушената и
санкционната норма, а санкцията е определена в установения за това размер.
Мотивирано е,че поведението на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като
"маловажно" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Несъмнено е, че формално е осъществен фактическият
състав на нарушението, за което жалбоподателят е санкционира – обектът попада в
местата, по отношение на които е въведена забрана за риболов по Заповед № РД 09-69-0202/2019г. на
Министъра на земеделието храните и горите и жалбоподателят е извършвал такъв в
нарушение на тази забрана. Случаят обаче е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид и наложената санкция се
явява несъразмерно тежка. Налице са множество смекчаващи вината обстоятелства,
които не са били обсъдени при индивидуализиране на нарушението. Моментът на
извършване на нарушението е в края на забранителния период, което означава,че в
по-малка степен изобщо е било възможно засягането на тези обществени отношения,
които са установени за опазване на биологичното разнообразие и за създаване на
оптимални условия за естественото възпроизводство на популациите от риба и
други водни организми. Всъщност, поради липсата на какъвто и да е улов, възпроизводството на популациите от риба изобщо не е
било застрашено.
От друга страна, няма данни нарушителят
да е извършвал други подобни деяния.
Незнанието на забраната не е смекчаващо
обстоятелство, но липсата на надлежно поставени и достатъчно на брой табели,
указващи забраната, обстоятелство установено от събраните пред районния съд гласни
доказателствени средства, е именно такова смекчаващо
обстоятелство, защото от субективна страна нарушението не е извършено
умишлено,а по непредпазливост. Непредпазливото правонарушение е по-малко укоримо от умишленото.
В съвкупност, обстоятелствата около
извършване на вмененото нарушение налагат извод за непропорционалност между деянието, последиците
от същото и предвидената санкция, което е в нарушение на общите принципи по чл.
35, ал. 3 от НК наказанието да бъде съответно на престъплението, и да постига
целите му по чл. 36 от НК, както и по чл. 93, т. 9 НК - да бъде съобразена
липсата или незначителността на вредните последици. Предвидените
административни санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
При приложение на принципа на пропорционалност и критериите за преценката му, и
предвид преследваната цел за опазване на биологичното разнообразие и създаване
на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и
други водни организми в определените рибностопански обекти, за постигането на
която са регламентирани правилата за стопански и любителски риболов, както и за
отговорен риболов, налагането на конкретната санкция в размер на 1500 лева при
данните, че се касае за изолирано деяние от страна на дееца, както и че не са
налице данни за реално застрашаване на биологичното разнообразие и естественото
възпроизводство на популациите от риба и други водни организми, надхвърля границите
на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели.
Въз основа на посоченото съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, като администравнонаказващият
орган е следвало да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици. Доколкото преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл. 28 от ЗАНН при наличие на
неговите предпоставки, е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Това налага извод, че решението на ПРС
следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и вместо него следва
да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния спор,
с което обжалваното наказателно постановление да се отмени и на основание чл.
63, ал. 2, т. 2 ЗАНН жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 871 от 27.04.2022г.,
постановено по АНД № 7482/2021г. на Районен съд - Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
16-76/07.10.2021г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол“ към ГД
„Рибарство и контрол“ в изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
с което на А.В.Т. с ЕГН ********** ***, на основание чл.70, ал.1 от Закона за
рибарство и аквакултури е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. за административно нарушение по чл. 30,
ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 70,ал. 1 от ЗРА на
основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.В.Т., ЕГН **********, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.