Р Е Ш
Е Н И Е
№ 127
гр. Враца, 9.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, VI-ти състав,
в публично заседание на 20.04.2023 г.
/ двадесети април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 99 по описа на АдмС – Враца за 2023
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано по жалба на Б.Й.В. от ***, чрез * М.С.,
против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 20-0288-000014/30.01.2023
г., на
Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР – Враца,
с приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП „Прекратяване на регистрация на ППС
лек автомобил „Мазда *“ с рег. № ****** за срок от една година. В жалбата се
развиват съображения за неоснователност на
заповедта, немотивираност и незаконосъобразност по отношение срока на
наказанието. Прави се искане за постановяване на решение, с което се измени
заповедта по отношение на срока, като наложената ПАМ за срок от 1 година, се
намали на 6 месеца. Претендират се
разноски по делото. Приложено е и писмено становище с развити съображения,
идентични с тези в жалбата.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на *** на Б.В. е съставен АУАН Серия
AД, № 360336 от младши автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ –Козлодуй затова, че на същата дата, около *******
управлява собствения си л.а. „Мазда *“ с рег.№ ********
след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Акотест Дрегер
7510“с фабр.номер ARPM – 0751, като уреда е
отчел 2,09% алкохол в издишания от водача въздух. На същия е издаден и талон за
медицинско изследване №****. Констатираното в АУАН е прието за виновно
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП. На
същата дата – *** позовавайки се на съставения АУАН и констатираното в него
нарушение Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР
– Враца е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ №
20-0288-000014/30.01.2023 г., с
която на Б.В. е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП
„Прекратяване на регистрация на ППС лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № * ******
за срок от една година и с която са отнети 2 броя регистрационни табели № *******.
Представени са и докладни записки от ** Л. Б.
и ** В.В., относно установен водач на МПС след употреба на алкохол до Началник
РУ-Козлодуй. В същите е отразена фактическата обстановка по спиране на
автомобила, собственост на жалбоподателя, извършената проверка на водача за
употреба на алкохол и установения резултат от пробата 2,09% и предприетите
действия.
Към преписката
е приложен цитираният АУАН Серия AД, № 360336 от
30.01.2023г., Талон за изследване №**** в който е отразен положителен резултат
от пробата 2,09%; Протокол за медицинско изследване и вземане на проби за
употреба на алкохол, в който също е отразено резултат от пробата за алкохол
2,09%; Заповед №369з-199/26.01.2022г. на директора на ОДМВР-Враца за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР
– Враца, които да прилагат ПАМ по чл.171 ЗДвП; Справка за нарушител/водач за лицето Б.Й.В.;
С жалбата от страна на жалбоподателя е
представено споразумение за прекратяване на нак.производство по бързо
производство №44/2023г. по описа на РУ-Козлодуй, Пр.пр. №772/2023г. по описа на
РП-Враца, ТО-Козлодуй, с което е постигнато споразумение и на обвиняемия Б.В. по отношение на лишаване от право да
управлява МПС е наложено наказание за шест
месеца.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 вкл. АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице - адресат на
оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147,
ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност, видно от представената по делото заповед №369з-199/26.01.2022г.
на директора на ОДМВР-Враца/т.1.5/, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 АПК. Заповедта е издадена и при спазване на изискването за форма на
административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в
писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК,
включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от
нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически
основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
като е посочено времето и мястото, вида на управляваното от него МПС,
концентрацията на алкохол в кръвта, установена с техническо средство. Заповедта
не е нищожна.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 АПК. Предвид извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно административният орган е
приел, че са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б.„б“ за издаване на
заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС. При
издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност
и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т.2а ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен акт за
налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. От
събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме за безспорно
установено, че оспорващия е извършил описаното в заповедта нарушение на разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, като това
не се оспорва и в сезиращата съда жалба.
Спорът по делото се свежда относно срока на
наложената ПАМ.
Възраженията
на оспорващия за липсата на конкретни
мотиви относно срока на приложената ПАМ са напълно неоснователни. Мотиви за
това се съдържат в констативната част на административния акт и са свързани с
тежестта на нарушението, предвид установения промил на алкохол в кръвта - 2,09
промила. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила
алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав. Съответно
по-високият размер на алкохол в кръвта обосновава извод за по-висока степен на
опасност на нарушението, което от своя страна е основание за определяне на по
продължителен период на наложената ПАМ, който в случая правилно е в максималния
предвиден в ЗДвП размер.
Възраженията на жалбоподателя, че
преди издаване на ПАМ няма наложени други ПАМ, както и че за нарушението на
30.01.2023г. му е наложена и друга ПАМ-временно отнемане на СУМПС не водят до
изменение на наложената с оспорената заповед ПАМ в минимален размер. Следва да
се посочи, че двете ПАМ-временно отнемане на СУМПС и прекратяване на
регистрация на МПС са две отделни ПАМ, макар и
да касаят едно и също нарушение. Определяне
на минимален размер по една от ПАМ, видно и от приложеното
споразумение не води автоматично и до определяне на наложената ПАМ- прекратяване
на регистрация на МПС също в минимален размер, в каквато насока се прави
възражение. Видно от приложената по преписка справка за нарушител на
жалбоподателя е била наложена същата ПАМ-прекратяване на регистрация на МПС,
както и отнемане на СУМПС и на 01.04.2018г. Също така е видно от приложената
справка, че жалбоподателя има многобройни нарушения по ЗДвП. В тази насока
възраженията на същия, че няма сериозни нарушения и не е наказван за съществени
нарушения на ЗДвП са неоснователни, тъй
като не се подкрепят от приложената справка за нарушител/водач, видно от
съдържанието на същата.
Възражението на жалбоподателя,
относно наличие на решение на АдмС-Враца по адм.дело № 359/2021г., по
аналогично дело, с което наложената ПАМ е изменена в минимален размер е също
неоснователно. Видно от постановеното решение промила алкохол е бил 1,24%, а в
настоящия случай се касае за 2,09%
и с оглед управление на МПС от страна на жалбоподателя
след употреба на алкохол 2,09% правилно е приложена ПАМ в максимален размер и
не са налице основания за намаляване на наложената ПАМ с оспорената заповед в
минимален размер. Отделно от това посоченото решение, постановено от друг
състав на съда не е задължително за настоящия съдебен състав.
Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, с цел опазване живота и здравето на
участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши
други нарушения на правилата на Закона за
движението по пътищата.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта
на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски по делото, поради
което и искането за разноски като неоснователно следва да се отхвърли.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.Й.В. *** против
ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0288-000014/30.01.2023г., на Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР – Враца, с която му е приложена ПАМ
по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП „Прекратяване на регистрация на ППС лек автомобил
„Мазда *“ с рег. № ******* за срок от една година и са отнети 2 броя
регистрационни табели № *******.
ОТХВЪРЛЯ искането на Б.В. за присъждане на
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: