№ 14
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Педседател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на сеКетаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120205184 по оприса за 2021
година
Поизводството е образувано по повод жалба на „М*******“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на уПавление: гр.Б., бул.„Д*****“ №****, срещу Наказателно
постановление №02-0003766/18.10.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - гр.Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока. Алтернативно се моли за
намаляване размера на санкцията. Моли се и за присъждане на сторените в Поизводството
разноски, без да се Педставят доказателства за действително наПавени такива.
В отКито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се Педставлява от
адв. Ш., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Б.,
надлежно призован, се Педставлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е безспорно доказано, и
пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като Пецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
Павомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.07.2021г., около в 15:20 ч. св. АС. ЗДР. Д. – главен инспектор при Д „ИТ”-Б.,
извършила Поверка на обект: бар и ресторант „М****“, находящ се в гр. С., м. Буджака,
плаж „К.“, стопанисвано от жалбоподателя. На място било установено лицето И...И...С....,
ЕГН: **********, която полагала труд като „сервитьор“ - обслужвала клиенти на
1
заведението. при Поверка по документи на 08.07.2021г. и 03.09.2021г. се установило, че на
01.07.2021г. /към момента на Поверката/ на И...И...С.... не е било връчено уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ.
Горните факти били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл.63,
ал.2 КТ, поради което и на 03.09.2021г. същият съставил срещу „М*******“ ООД, ЕИК:
****, АУАН с № 02-0003766. Актът бил връчен на Педставител на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН-а, на 18.10.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
Песъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган не дал вяра на изложеното в депозираното от жалбоподателя възражение, а също счел,
че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, поради което и на основание
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в
размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и присмени доказателства, събрани в хода на
съдебното Поизводство, които съдът Кедитира изцяло. Показанията на актосъставителя бяха
пълни, последователни и неПотиворечиви, като съдът ги Кедитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна Поверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно сПаведливостта на наложеното административно наказание и Педвид
така установената фактическа обстановка, наПави следните Павни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от разприската на л.28 от делото НП е връчено на
жалбоподателя на 04.11.2021г., а жалбата е депозирана на 10.11.2021г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява Поцесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като Пецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на Павомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оПавомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото коприе на
Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното Поизводство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Павилно са посочени нарушените
материалноПавни норми. В постановлението е ясно заприсано, че не е Педоставено
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ Педи допускане на работника до работа. Също така ясно
е посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2021 г., като тогава е установено
работникът да полага труд. Посочването в текста на НП на последващи дати е за пълно
оприсание на релевантните факти, като е посочено, че впоследствие е установено по
документи, че именно към момента на Поверката на място на работника не е било
Педоставено уведомлението, макар същият да е полагал труд. В случая не са налице
формални Педпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на Поцесуалните Павила, водещи до порочност на
административнонаказателното Поизводство Потив него.
Няма спор, че към датата на Поверката между дружеството-жалбоподател, в
качеството му на „работодател” и лицето И...И...С.... е бил налице валиден трудов договор,
2
по силата на който С.... е приела да изпълнява длъжността „сервитьор” в горепосочения
обект. Видно от показанията на разпритания актосъставител, в хода на Поверката - на
01.07.2021г., работникът е полагал труд, като е обслужвал клиенти на заведението. Видно от
приложената СПавка от НАП се установява, че уведомлението по чл.62, ал.5, вр. с ал. 3
КТ досежно С.... е прието и заверено на датата на Поверката, но в 17,17 часа, т.е. след
извършената Поверка.
при така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на административно нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 вр.
ал.1 от КТ. Законодателят е въвел императивно изискване за работодателя, Педи да допусне
до работа работника или служителя да му Педостави документите по чл.63, ал.1 от КТ, сред
които са и коприе от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
За пълнота, следва да се посочи, че възраженията на жалбоподателя, че служителят
С.... е била в обекта към момента на Поверката, но не е обслужвала клиенти са
неоснователни и недоказани. На първо място в тази насока съдът Кедитира показанията на
разпританата свидетелка А.Д.. Същата заяви в съдебно заседание, че работничката С.... към
момента на Поверката е „носела напритки от бара на клиенти“. Свидетелката заявява
също така, че всички сервитьори, каквато е и С...., са носели униформа и чантички на Къста.
Фактът, че към момента на Поверката работничката е полагала труд се установява и от
Педставения по делото и изходящ от самото дружество – жалбоподател график за месец юли
2021г., видно от който на 01.07.2021г. С.... е на работа първа смяна /от 9,30 часа до 14,30
часа/. Към административно – наказателната Пеприска е приложена и сПавка – декларация,
изходяща от самия работник, видно от която С.... е постъприла на работа на 22.06.2021г.
Така посочената декларация е попълнена собственоръчно от работника в момента на
извършване на Поверката. Ето защо, съдът даде вяра на отразеното в същата. Следва да се
има Педвид също така, че съдът намери така посочената декларация за достатъчно ясна и
несъдържаща подвеждащи полета, в която връзка бяха наПавени възражения от
жалбоподателя.
БРС не дава вяра на депозираните от работника Пед АНО обяснения, в които той
твърди: “на 01.07. започнах работа с цел обучение и запознаване с работното място“. Тези
обяснения са депозирани в период значително след Поверката, с оглед на което и поради
факта на наличие на служебни Павоотношения, в които се намира С.... с дружеството –
жалбоподател, съдът не им даде вяра. Нещо повече, дори в тези втори свои обяснения С....
декларира започването на работа на 01.07.2021г. – денят на Поверката, макар и „с цел
обучение“. С оглед на служебната обвързаност на разпританата в съдебно заседание
свидетелка Близнакова с дружеството – жалбоподател съдът не даде вяра и на нейните
показания, тъй като същата се явява очевидно заинтересована от изхода на делото.
Нещо повече, Пави впечатление, че първоначално всеки от работниците, на които е
Педоставена за попълване сПавка – декларация по чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ,
посочва Пед АНО една дата на започване на работа, след което /около 3 месеца по – късно/
депозира „обяснения“, в които излага коренно различни твърдения, като така посочените
„обяснения“ на всички служители са с абсолютно идентично съдържание.
В конКетния случай, видно от доказателствата по делото, дружеството-жалбоподател
не е изпълнило вменените му задължения и е допуснало до работа на 01.07.2021г. служителя
С...., Педи да й връчи коприе от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП,
поради което и Павилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Настоящият състав счита, че в конКетния случай е неприложимо Павилото на чл. 28
ЗАНН. Както се приема в актуалната Пактика на касационната инстанция - Решение № 1474
от 25.09.2017г. на АдмС - Б. по к.а.н.д. № 1362/2017г., Решение № 1059 от 14.06.2017г. на
АдмС - Б. по к.а.н.д. № 1158/2017г. и много други - нормата на чл.415в, ал.2 от КТ
регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
3
2, а тази регламентация в специалния закон изключва приложението на общата норма на
чл.28, б."а" от ЗАНН.
Отделно от това, дори да се приеме, че нормата на чл.415в КТ не е специална по
отношение на чл.28 ЗАНН, то Кайният извод на съда отново би бил същият. Действително
Пеценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по оприса на
ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Към този извод
навежда фактът, че работникът посочва Пед Поверяващите започване на работа не в деня на
самата Поверка, а период значително Педхождащ го. Освен това, видно от материалите по
делото в обекта са констатирани и други нарушения от Поцесния вид, макар и да липсват
данни във връзка със същите да са налице влезли в сила НП.
Съдът намира обаче, че неПавилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от
дружеството Педи датата на осъществяване на настоящото такова - 01.07.2021г. Освен това,
съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се оПеделя съобразно разпоредбите
на този закон в границите на наказанието, Педвидено за извършеното нарушение, като при
оПеделяне на наказанието се вземат Педвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. при издаване на наказателното постановление
административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават оПеделения размер на
имуществената санкция от 2500,00 лева, при Педвиден от законодателя размер от 1500 до
15000 лева. По делото липсват доказателства, от които да се наПави обоснования извод, че
така оПеделеният размер на санкцията е Павилен и законосъобразен, като следва да се има
Педвид, че мотивите за оПеделяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. В този смисъл е и Решение № 2066 от 14.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
1460 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Б. . Ето защо, настоящият съдебен
състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите
на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на
дружеството следва да бъде оПеделен размер на наложеното наказание към минималния
Педвиден от законодателя в нормата на чл.414, ал.3 КТ, а именно 1500 лева, който е
подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със
специалната и генерална Певенция.
С оглед решението за изменение на НП и наПавеното искане от страна на
Педставителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят Петендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. при оПеделяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, оПеделен по реда на чл.37 от Закона за Павната помощ, който ПеПаща
към Наредба за заплащането на Павната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането
на Павната помощ възнаграждението за защита в Поизводства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и Павна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
Поцесуално Педставителство в полза на АНО следва да се оПедели възнаграждение в
размер на 120 лв., като с оглед изхода на спора и съобразно Пактиката на БАС, на АНО
следва да се присъди възнаграждение в размер на 72лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, Педл.2 ЗАНН, Б.кият районен съд
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №02-0003766/18.10.2021г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от
КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя - „М*******“
ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на уПавление: гр.Б., бул.„Д*****“ №****, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2500 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
наложената санкция от 2500 лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М*******“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на уПавление: гр.Б.,
бул.„Д*****“ №****, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – гр. София сумата в размер на 72 /седемдесет и два/ лева, Педставляваща сторени в
Поизводството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба Пед Административен съд –
гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПЕприС от решението да се изПати на страните на посочените по делото адреси,
както и на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Б..
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5